С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 26 юли 2013, 17:14, 7559 прочитания

Черешката на кашата

Или защо навлизането на пазара на телевизионни доставки в България е като стъпка в плаващи пясъци

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Шпионаж, при това масивен и за дълго време. Това е единственият метод, по който човек евентуално би могъл да получи меродавни данни за обема, състоянието на участниците и технологичната база на пазара на телевизионни доставки в България. Иначе секторът е нещо като царството на сенките - никой не дава никому данни за нищо, а ако такива бъдат изнесени, будят съмнение у всички останали. Дори големите телекоми, които иначе минимум веднъж на три месеца излизат с официални данни за покритието на мрежите си и броя абонати, когато бъдат запитани колко са клиентите на телевизионната им услуга и какви са приходите и печалбата им от нея, потъват в мълчание и си припомнят всички изрази, включващи в себе си думата "конфиденциалност". И все пак - да опитаме.

Кой кой е


Според данните от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2012 г. общият брой фирми, предлагащи услугата кабелна телевизия към края на годината в България, е 309. Общо пък абонатите на тази услуга, пак към 31 декември 2012 г., са 826 522, или с 8.5% по-малко спрямо година по-рано, като спадът се обяснява с миграция към сателитна доставка или такава, базирана на интернет (IPTV). Като проникване сред домакинствата кабелната телевизия има малко над 27%. По експертна оценка на КРС общите приходи, генерирани от абонати на кабелна телевизия за 2012 г., са 83,8 млн. лв. (11.5% по-малко в сравнение с 2011 г.), като намалението е както заради сателитната и интернет конкуренция, така и заради увеличаването на абонатите на пакетни услуги. При сателитните тв доставки по данни на КРС общият брой абонати е 713 хил. (със 17.7% повече от 2011 г.), а приходите за 2012 г. са 103.8 млн. лв. при малко над 23% проникване на услугата сред населението. При IPTV данните на регулатора сочат малко над 96 хил. абонати и 930 хил. лв. приходи за миналата година (тук 90% от клиентите са на БТК и "Мобилтел").

Самите участници на пазара като цяло не дават данни за себе си. По информация от едно независимо проучване, направено в края на 2011 г., най-много абонати на тв доставки има сателитният "Булсатком" (по онова време - 866 хил. клиенти и 35% пазарен дял), следван от "Близу" (460 хил. абонати и 18.5% дял) и БТК (126 хил. абонати и малко над 5% дял). Нататък участниците са значително по-малко, а някои - макар и с относително висок дял, са само регионално представени ("Нет 1" например има мрежа само в София, "Еском" работи в Югоизточна България и т.н.).

Самите "Булсатком" и "Близу" не предоставят финансови данни за себе си. Тези, с които "Капитал" разполага (виж таблицата), като цяло потвърждават, че първият е категоричен лидер и като брой клиенти, и като приходи от този пазар, вторият е почти наполовина по-малък, а всички останали са далеч назад. Големите телекоми от своя страна правят всячески опити да пробият на тв пазара, но за момента не дават информация колко клиенти имат и какви приходи реализират от тях. По думите на вътрешни източници обаче инвестициите в проектите им за телевизионни доставки са далеч от възвръщане. Затова и те са сочени като потенциални кандидати за "Близу" в стартиращата в момента процедура.



Интересна е съпоставката, че при около двойно повече абонати "Булсатком" има едва малко над 30% повече приходи от "Близу" за 2012 г. По време на скандала между bTV и "Булсатком" в началото на годината източници от сектора говореха дори за около милион клиенти на сателитния оператор. Друго любопитно сравнение е, че пък данните на КРС сочат общо малко над 700 хил. абонати на сателитни доставки - по-малко от тези само на лидера, макар и по неофициални данни. Пак по време на шумната война между bTV и "Булсатком" телевизията излезе с публични обвинения, че доставчикът крие реалния брой на клиентите си, за да не плаща такси за тях на доставчиците на съдържание.

Кой какво иска

Така, макар и с известни уговорки и малко неяснота, пазарът изглежда относително ясен като играчи. Но тази подредба далеч не е устойчива. Факт е, че както БТК, така и "Мобилтел" залагат доста на навлизането си на телевизионния пазар. От една страна, за да предложат повече и така да задържат с пакетни услуги клиентите на основната си услуга, и от друга, за да диверсифицират бизнес модела си и така да противостоят на тенденцията за все по-засилена регулация, удряща приходите им. Този факт сам по себе си предвещава трудни времена за играчите, които са само в телевизионната и интернет ниша. Затова и "Булсатком" стартира проекта си за нов мобилен оператор заедно с този за изстрелване на нов собствен спътник. Тоест не само комплексните телекоми искат бизнеса на тв доставчиците, но и обратното. Не е за подценяване и какви ще са ходовете на Telenor, след като влезе във владение на "Глобул". От трета страна, норвежците вече дадоха заявка за сериозно участие на този пазар, като сключиха партньорски договор с "Нетера" да продават на едро сателитни доставки за български оператори през спътника си Thor 6. Дружество за сателитен пренос наскоро учреди и НУРТС, залагайки основно на спътниковата си станция "Плана". С една дума, инвестициите, които компаниите правят за навлизане на пазара, никак не са малки. И всички те, взети заедно, могат да направят пазара още по-динамичен.

Технология=бизнес модел

Показателно е, че около половината от потребителите на кабелна телевизия по данни на КРС са съсредоточени в градове с население над 100 хил. жители (48%), а в малките населени места с до 5 хил. жители този показател е 16%. Тоест това, което компаниите няма как да преодолеят, е фактът, че технологията, по която работят, определя и бизнес модела им. При сателитно разпространение разходите за ползване на определен капацитет на спътника са фиксирани, голяма територия се покрива бързо и колкото повече абонати има съответният оператор, толкова повече се подобрява ефективността му. С други думи, при над определен брой клиенти той става силно печеливш, а под дадена граница е абсолютно неефективен. Докато при кабелните доставки навлизането в дадено населено място представлява нова инвестиция. Това обяснява и защо разчитащият на оптика "Близу" е активен най-вече в големите градове, докато "Булсатком" и БТК навлизат и в провинцията. Доколко тази даденост може да бъде променена например с проект, подобен на този на "Нетера" предстои да видим.

Където всички са неизрядни

Като цяло в момента на пазара на тв доставки е тайна кой колко абонати има (показателно е, че КРС в годишния си доклад дава класация на интернет доставчиците, но не и на телевизионните), тайна е кой какви приходи и печалба реализира от дейността си, тайна е какви са таксите към доставчиците на съдържание. Още по-голям миш-маш настава, ако говорим за инфраструктура. Кажи-речи, всички оператори твърдят, че кабелите им са законни и плащат на БТК (или на ЧЕЗ) за това, че ползват каналната им мрежа. В същото време по улиците (по-скоро над тях) в големите градове и включително в София продължава да има огромни черни плетеници. И ако някоя от жиците бъде срязана, колата, която на следващия ден ще дойде, за да я пусне наново, може да се окаже на неочаквано сериозна компания.

А бъдещето е неясно


Сякаш за черешка на така описаната ситуация в България предстои и финалният етап на цифровизацията. Дори да не е сигурно, че от 1 септември ще тръгне за всички безплатният цифров сигнал, най-късно след няколко месеца това ще се случи. И макар повечето мениджъри в доставчици на платен сигнал да твърдят, че безплатните няколко програми няма да променят пазара, това не е напълно сигурно. Самите оферти на операторите, които достигат до невъзможни в останалата част на Европа низини, са показателни доколко пазарът в страната е ценово чувствителен и съответно ефектите от цифровизацията - неясни.

Секторът в числа (в млн лв.)
  Приходи EBITDA Печалба Задължения
Фирма 2011 2012 Промяна 2011 2012 Промяна Марж за 2012 2011 2012 Промяна Марж за 2012 2011 2012 Промяна
МОБИЛТЕЛ ЕАД 1 035,0 896,6 -13,37% 504,9 388,4 -23,07% 43,32% 76,4 92,4 20,92% 10,30% 463,6 344,9 -25,60%
БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ АД 920,8 861,9 -6,40% 351,2 323,4 -7,91% 37,52% 9,2 -39,4 - - 1 274,4 1 018,1 -20,11%
БУЛСАТКОМ АД 161,5 156,6 -3,05% 55,9 42,8 -23,36% 27,34% 25,5 18,6 -27,01% 11,90% 71,1 90,2 26,90%
БЛИЗУ МЕДИА ЕНД БРОУДБЕНД ЕАД 114,5 104,6 -8,64% 31,0 33,4 7,73% 31,94% -20,4 -23,8 16,61% - 228,7 204,5 -10,56%
НЕТ1 ЕООД 11,3 12,7 13,11% -0,9 -2,7 189,36% - -6,3 -10,7 69,77% - 37,6 51,7 37,70%
СКАТ ТВ ООД 10,0 10,0 -0,88% 1,5 1,2 -20,69% 12,28% 0,9 0,8 -16,78% 7,62% 2,8 2,9 4,74%
КАБЕЛ САТ-ЗАПАД ООД 5,6 6,0 7,52% 1,9 1,7 -11,66% 27,57% 1,0 0,8 -25,29% 13,01% 0,4 0,3 -34,75%
ТЕЛЕКАБЕЛ АД 5,6 5,9 4,04% 2,0 2,2 10,29% 36,93% 0,9 1,3 42,28% 22,32% 3,9 4,1 6,64%
ПАУЪРНЕТ ЕООД 4,4 3,8 -13,45% 0,7 0,0 -94,46% 1,05% -0,2 -0,7 180,08% - 3,3 1,3 -60,48%
                            Източник: Капитал

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Стартъпи могат да кандидатстват в програмата на Visa и фонда Eleven Стартъпи могат да кандидатстват в програмата на Visa и фонда Eleven

Участниците могат да получат инвестиция от 100 хил. евро

16 фев 2020, 1529 прочитания

Nissan отчита най-голямата си тримесечна загуба за последните 10 години Nissan отчита най-голямата си тримесечна загуба за последните 10 години

Японският автомобилен производител се бори с имиджови щети и намаляващите продажби в САЩ

16 фев 2020, 1202 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Не твърде blizoo до продажба

Собственикът на втория по големина доставчик на телевизия в страната започва да му търси купувач, но сделката едва ли ще е лесна

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10