Производството на метали в България е намаляло през миналата година, главно заради кризата и свитото търсене в Европа. Липсата на мерки за защита и стимулиране на промишлеността, както и нелоялната конкуренция на вътрешния пазар също са повлияли за негативната тенденция след отчетените положителни данни през 2011 г. Затова и производството като цяло все още остава далече от предкризисните нива, дори и в сегментите, където се наблюдава увеличение, става ясно от прегледа "Металургията в България през 2012 г.", изготвен от Българската асоциация на металургичната индустрия, в която членуват 43 компании.
Черна металургия
Производството на стомана, където единственото останало предприятие след затварянето на "Кремиковци" е "Стомана индъстри", е намаляло с над 23% през 2012 г., като достигнатото ниво е по-ниско дори от първите години на кризата. Това е отражение на спада в целия Европейски съюз (почти 5%) в резултат на свитото потребление и намаленото търсене в секторите, които са основни потребители на стоманена продукция.
Спад има и при производството на валцувани черни метали (близо 27%), където нивата отново са по-ниски, отколкото през 2009 и 2010 г. Понижение от 8.5% има при плоския прокат (ламарини), но особено голям е спадът при дългия прокат (профили и арматури) - 33.3%. И при трите фирми производителки - "Промет стиил", "Стомана индъстри" и "Хелиос металург", се наблюдава намаление от 25 до 35%. "Очакванията от 2011 г. за повишаване на производството и постепенно връщане към нивата от периода преди кризата очевидно не се оправдават през 2012 г.", се посочва в анализа.
Производството на изделия от черни метали (тръби, тел, стоманени топки за смилане на руда) остава почти без промяна, като се отчита лек спад. Основните фирми в сегмента са "ПИХ индъстри", "Жити" и "Стомана индъстри".
Цветна металургия
Понижение има и в цветната металургия, въпреки че тя е по-гъвката по отношение на потенциалните пазари. През миналата година производството на анодна мед е намаляло с 3.9%, а катодната мед отчита минимален ръст от 0.2%. Единственият производител на мед в страната е "Аурубис България", която е част от германската група Aurubis. Главната причина за понижението е плановият ремонт в предприятието, който продължи около месец и половина. Въпреки това България остава важен фактор с дял от около 14% от общото производство на мед в ЕС.
След затварянето на ОЦК - Кърджали, олово от концентрат в България вече се произвежда само от КЦМ - Пловдив. Около 21% от общото производство се дължат на преработка на акумулатори и отпадъци. През последните пет години произведеното общо количество от метала бележи постоянен спад. През миналата година значително намаление (18.3%) има и в производството на цинк, отново заради затварянето на ОЦК. КЦМ обаче запазва нивото си от 2011 г.
Стабилен ръст от 8.5% бележи производството на прокат от тежки цветни метали (мед, цинк, олово), а произведеният алуминиев прокат запазва нивото си от 2011 г. Най-големият производител на продукти от тежки цветни метали е "София мед", която продължава да увеличава производството си през последните години. Основните производители на алуминиев прокат пък са "Алкомет" (80% от общото количество), "Етем България" и "ПИХ индъстри".
Скрап
Междувременно стана ясно, че продажбите на скрап от черни и цветни метали също са отбелязали рязък спад през 2012 г. Стойността за първи път през последните години е паднала под 2 млрд. лв., а количествата се свиват с над 200 хил. тона до 1.711 млрд. тона. Това показва традиционното годишно проучване на Българската асоциация по рециклиране (БАР), която обединява 96-те най-големи компании в търговията със скрап.
Няколко са причините за спада, посочват от БАР. Първата е намаляването на цените на суровините като цяло през миналата година. Основната причина обаче е отпадането от пазара на множество фирми заради рестриктивните изисквания на новия Закон за управлението на отпадъците. Според нормативната уредба фирмите трябваше да се прелицензират, да платят банкови гаранции за компанията и всяка отделна площадка, което затрудни повечето малки и средни фирми. Натискът на властите за изсветляване на сектора доведе и до спад на кражбите с 36% през 2012 г., се казва в анализа. В момента от 2400 през миналата година в България оперират 889 площадки. Има сигнали за тенденция на спад и в началото на тази година, коментира Владимир Димитров, изп. директор на БАР.
Производството на метали в България е намаляло през миналата година, главно заради кризата и свитото търсене в Европа. Липсата на мерки за защита и стимулиране на промишлеността, както и нелоялната конкуренция на вътрешния пазар също са повлияли за негативната тенденция след отчетените положителни данни през 2011 г. Затова и производството като цяло все още остава далече от предкризисните нива, дори и в сегментите, където се наблюдава увеличение, става ясно от прегледа "Металургията в България през 2012 г.", изготвен от Българската асоциация на металургичната индустрия, в която членуват 43 компании.
2 коментара
Запазването на количеството катодна мед (преди претопяване), съпроводено с намаляване на произведената анодна мед (суровина за катодна мед), означава по-добри показатели при електроекстракцията, както и по-прецизен контрол по цялата технологична верига преди получаване на катодната мед.
Само по себе си така представено означава, че технологичният мениджмънт в "Aurubis BG" е подобрен спрямо предишният период. Това може да се дължи както на подобрено качество на токът, така и на по-прецизен избор на шихтата, както и вероятно на детайлизиран поглед и предварителен анализ на всяко технологично звено.
Много е вероятно това да се дължи на въвеждане на SAS (компютърни бази данни). Поддържането им е свързано с използване на висококвалифицирани специалисти (при специални условия), което за българско металургично предприятие е почти невъзможно. Ако е така, то най-вероятно е извършено с внос на ноу-хау и специалисти от централата на германският собственик, а поддръжката е осъществена с наши специалисти.
-----------
Намаляването на произведеното от КЦМ олово при запазени количества произведен цинк означава само, че потреблението от олово е намаляло. КЦМ следва настъпващите тенденции, а внедряваната нова технология за производство на олово само показва, че КЦМ се готви да отговори на бъдещите по-динамични изисквания относно договаряни количества олово.
Запазването на нивото от 2011 г. в производството на цинк посочва "дълго дъно", което би означавало стабилна възходяща тенденция в търсенето на цинк след година, когато сезонността няма да повлиява оживлението в икономиката.
КЦМ не е намалило производството нито с грам и работи на 100% натоварване на мощностите, които ще се увеличат още с влизането на Ново оловно производство догодина в реална експлоатация. Ще нарастне и ефективността им, тъй като разработиха технологии за преработка на цинко и олово съдържащи отпадъци. Ориентират се и към извличане на редки метали, които стават все по-ценни. Просто ОЦК Кърджали вече го няма, което се отрази на общото количество.