Слаба година за металургията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Слаба година за металургията

Понижението се дължи на кризата в Европа и намаленото търсене от основните потребители

Слаба година за металургията

Производството в сектора спада през 2012 г., по-ниски резултати отчитат и рециклиращите компании

Иглика Филипова, Десислава Николова

Понижението се дължи на кризата в Европа и намаленото търсене от основните потребители

© Анелия Николова


Производството на метали в България е намаляло през миналата година, главно заради кризата и свитото търсене в Европа. Липсата на мерки за защита и стимулиране на промишлеността, както и нелоялната конкуренция на вътрешния пазар също са повлияли за негативната тенденция след отчетените положителни данни през 2011 г. Затова и производството като цяло все още остава далече от предкризисните нива, дори и в сегментите, където се наблюдава увеличение, става ясно от прегледа "Металургията в България през 2012 г.", изготвен от Българската асоциация на металургичната индустрия, в която членуват 43 компании.

Черна металургия

Производството на стомана, където единственото останало предприятие след затварянето на "Кремиковци" е "Стомана индъстри", е намаляло с над 23% през 2012 г., като достигнатото ниво е по-ниско дори от първите години на кризата. Това е отражение на спада в целия Европейски съюз (почти 5%) в резултат на свитото потребление и намаленото търсене в секторите, които са основни потребители на стоманена продукция.

Спад има и при производството на валцувани черни метали (близо 27%), където нивата отново са по-ниски, отколкото през 2009 и 2010 г. Понижение от 8.5% има при плоския прокат (ламарини), но особено голям е спадът при дългия прокат (профили и арматури) - 33.3%. И при трите фирми производителки - "Промет стиил", "Стомана индъстри" и "Хелиос металург", се наблюдава намаление от 25 до 35%. "Очакванията от 2011 г. за повишаване на производството и постепенно връщане към нивата от периода преди кризата очевидно не се оправдават през 2012 г.", се посочва в анализа.

Производството на изделия от черни метали (тръби, тел, стоманени топки за смилане на руда) остава почти без промяна, като се отчита лек спад. Основните фирми в сегмента са "ПИХ индъстри", "Жити" и "Стомана индъстри".

Цветна металургия

Понижение има и в цветната металургия, въпреки че тя е по-гъвката по отношение на потенциалните пазари. През миналата година производството на анодна мед е намаляло с 3.9%, а катодната мед отчита минимален ръст от 0.2%. Единственият производител на мед в страната е "Аурубис България", която е част от германската група Aurubis. Главната причина за понижението е плановият ремонт в предприятието, който продължи около месец и половина. Въпреки това България остава важен фактор с дял от около 14% от общото производство на мед в ЕС.

След затварянето на ОЦК - Кърджали, олово от концентрат в България вече се произвежда само от КЦМ - Пловдив. Около 21% от общото производство се дължат на преработка на акумулатори и отпадъци. През последните пет години произведеното общо количество от метала бележи постоянен спад. През миналата година значително намаление (18.3%) има и в производството на цинк, отново заради затварянето на ОЦК. КЦМ обаче запазва нивото си от 2011 г.

Стабилен ръст от 8.5% бележи производството на прокат от тежки цветни метали (мед, цинк, олово), а произведеният алуминиев прокат запазва нивото си от 2011 г. Най-големият производител на продукти от тежки цветни метали е "София мед", която продължава да увеличава производството си през последните години. Основните производители на алуминиев прокат пък са "Алкомет" (80% от общото количество), "Етем България" и "ПИХ индъстри".

Скрап

Междувременно стана ясно, че продажбите на скрап от черни и цветни метали също са отбелязали рязък спад през 2012 г. Стойността за първи път през последните години е паднала под 2 млрд. лв., а количествата се свиват с над 200 хил. тона до 1.711 млрд. тона. Това показва традиционното годишно проучване на Българската асоциация по рециклиране (БАР), която обединява 96-те най-големи компании в търговията със скрап.

Няколко са причините за спада, посочват от БАР. Първата е намаляването на цените на суровините като цяло през миналата година. Основната причина обаче е отпадането от пазара на множество фирми заради рестриктивните изисквания на новия Закон за управлението на отпадъците. Според нормативната уредба фирмите трябваше да се прелицензират, да платят банкови гаранции за компанията и всяка отделна площадка, което затрудни повечето малки и средни фирми. Натискът на властите за изсветляване на сектора доведе и до спад на кражбите с 36% през 2012 г., се казва в анализа. В момента от 2400 през миналата година в България оперират 889 площадки. Има сигнали за тенденция на спад и в началото на тази година, коментира Владимир Димитров, изп. директор на БАР.

Производството на метали в България е намаляло през миналата година, главно заради кризата и свитото търсене в Европа. Липсата на мерки за защита и стимулиране на промишлеността, както и нелоялната конкуренция на вътрешния пазар също са повлияли за негативната тенденция след отчетените положителни данни през 2011 г. Затова и производството като цяло все още остава далече от предкризисните нива, дори и в сегментите, където се наблюдава увеличение, става ясно от прегледа "Металургията в България през 2012 г.", изготвен от Българската асоциация на металургичната индустрия, в която членуват 43 компании.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    straw_ avatar :-P
    straw_sec

    Запазването на количеството катодна мед (преди претопяване), съпроводено с намаляване на произведената анодна мед (суровина за катодна мед), означава по-добри показатели при електроекстракцията, както и по-прецизен контрол по цялата технологична верига преди получаване на катодната мед.

    Само по себе си така представено означава, че технологичният мениджмънт в "Aurubis BG" е подобрен спрямо предишният период. Това може да се дължи както на подобрено качество на токът, така и на по-прецизен избор на шихтата, както и вероятно на детайлизиран поглед и предварителен анализ на всяко технологично звено.

    Много е вероятно това да се дължи на въвеждане на SAS (компютърни бази данни). Поддържането им е свързано с използване на висококвалифицирани специалисти (при специални условия), което за българско металургично предприятие е почти невъзможно. Ако е така, то най-вероятно е извършено с внос на ноу-хау и специалисти от централата на германският собственик, а поддръжката е осъществена с наши специалисти.

    -----------

    Намаляването на произведеното от КЦМ олово при запазени количества произведен цинк означава само, че потреблението от олово е намаляло. КЦМ следва настъпващите тенденции, а внедряваната нова технология за производство на олово само показва, че КЦМ се готви да отговори на бъдещите по-динамични изисквания относно договаряни количества олово.

    Запазването на нивото от 2011 г. в производството на цинк посочва "дълго дъно", което би означавало стабилна възходяща тенденция в търсенето на цинк след година, когато сезонността няма да повлиява оживлението в икономиката.

  • 2
    the_european avatar :-|
    the_european

    КЦМ не е намалило производството нито с грам и работи на 100% натоварване на мощностите, които ще се увеличат още с влизането на Ново оловно производство догодина в реална експлоатация. Ще нарастне и ефективността им, тъй като разработиха технологии за преработка на цинко и олово съдържащи отпадъци. Ориентират се и към извличане на редки метали, които стават все по-ценни. Просто ОЦК Кърджали вече го няма, което се отрази на общото количество.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.