Когато парите не стигат

Намеренията за създаване на технологичен парк в София бяха обявени от президента Росен Плевнелиев по време на посещението му в САЩ миналата пролет. Самото дружество "София тех парк" беше регистрирано в средата на 2012 г. с едноличен собственик държавата, представлявана от икономическото министерство. В началото на тази година Министерството на отбраната прехвърли 270 дка имот на 4-ти километър в столицата на икономическото ведомство. На това място трябва да бъде изграден бъдещият парк. Проектът се оценява на 50 млн. евро и се финансира с европейски средства по оперативна програма "Конкурентоспособност".

Преди няколко седмици обаче стана ясно, че държавата има проблеми със съфинансирането. "Технологичните паркове са чудесна инициатива, но имаме в момента един технопарк, за който едва осигуряваме парите", каза министърът на икономиката Драгомир Стойнев, обяснявайки защо подобни проекти няма да са приоритет през следващия програмен период.

Оказва се всъщност, че поне частично проблемът вече е бил разрешен от служебното правителство. Решението за увеличаване на капитала на "София тех парк" е взето в края на май тази година и е подписано от тогавашния министър Асен Василев. С него капиталът на дружеството се вдига със 7 млн. лв. до 55.2 млн. лв. чрез издаване на 7 млн. броя нови акции с номинална и емисионна стойност по 1 лв. Увеличението е под условие, че новите акции бъдат записани и придобити от ДКК чрез парична вноска. Така в компанията влиза нов акционер, който придобива 12.68% от капитала. Със същия процент намалява делът на министерството и то вече не е едноличен собственик.

Промяната е вписана в Търговския регистър в началото на юни и "София тех парк" е преобразувано от ЕАД в АД. Само пред броени дни на общо събрание са били сменени двама от членовете на съвета на директорите, става ясно от публикуваните документи. Така на мястото на Николай Дончев и Евгени Консулов влизат юристът Григор Порожанов и архитектът Георги Витанов. Като трети член на борда остава изпълнителният директор Елица Панайотова.

Приватизационна касичка

ДКК беше създадена през 2010 г. по време на правителството на Бойко Борисов официално с цел да управлява участието на държавата в различни дружества. Това стана, като повечето държавни дялове бяха прехвърлени на новата компания, която да ги продава и да разпределя дивидент за държавата. Така неофициално ДКК се превърна в касичка за парите от приватизация и позволи на управляващите да заобиколят законовото изискване тези средства да влизат в Сребърния фонд, с който след време трябва да се покриват очакваните дефицити в пенсионната система. Самите пари пък станаха достъпни за правителството.

От отчета на дружеството за първото шестмесечие се вижда, че през май са преведени 148 млн. лв. дивидент на държавата за миналата година. Печалбата на ДКК за 2013 г. беше 186.1 млн. лв. През тази година се наблюдава рязко намаляване на приходите, които достигат 5.4 млн. лв. спрямо 186.4 млн. лв. за същия период на 2012 г. Понижението идва от отчетените преди година над 181 млн. лв. положителни разлики от операции с финансови инструменти благодарение главно на продажбата на остатъчните пакети в електроразпределителните дружества. През тази година такива постъпления няма. Основните приходи на ДКК сега са най-вече от лихви по депозити (96% от общите). Към края на юни активите на дружеството са 58.6 млн. лв. (201.8 млн. лв. преди година).

Струва ли си рискът

Според ръководството на ДКК рисковете пред компанията са основно външни и са свързани с това доколко отделните министерства ще успеят да уредят апортирането в ДКК на държавното участие в други търговски дружества, както и доколко Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще успее да организира продажбата им. Отменянето на две ключови процедури в последните месеци - тези за ВМЗ и за "БДЖ - Товарни превози", поставят под въпрос дали въобще в близко бъдеще ще бъдат сключени някакви значими сделки и съответно дали ще има постъпления от тях. Не по-малко важно е и какво остава да се апортира и продава, след като най-големите държавни участия вече минаха в частни ръце, а повечето други предприятия са в забранителния списък за приватизация. Затова и в доклада като риск се посочва "ограниченият ресурс от акции, които ще се апортират в капитала на дружеството, подлежащи на приватизация".

Това сериозно повдига въпроса дали парите на бъдещите пенсионери трябва да изтичат през отворените законови дупки към ДКК и да се инвестират в неработещи предприятия. Особено показателен е случаят с ВМЗ. След като единственият кандидат за закъсалия оръжеен завод - "Емко", се отказа от сделка заради подписания малко преди това социален договор със синдикатите, който на практика елиминираше възможността за съкращаване на раздутия персонал, бъдещето на предприятието изглежда предрешено. Пред опасността от протести на работниците заради неизплатени заплати единственият полезен ход на управляващите се оказа наливането на средства чрез увеличение на капитала с участието на ДКК. Големият парадокс е, че пожарът от провалената и с години отлагана приватизация на сопотския завод беше погасен именно с пари от приватизацията, само че на други предприятия. Този порочен кръг обаче не може да продължава безкрайно. А историята ясно показва, че колкото по-малко се меси държавата, толкова по-добре.