Пазарът на строителни материали ще остане свит през следващите няколко години. Спадът в жилищното строителство и ограниченият брой инфраструктурни проекти означават, че търсенето като цяло ще остане ниско. Това прогнозираха от "Холсим Кариерни материали", която е част от едноименната швейцарска група и се занимава с добив на инертни материали. На този фон особено сериозен е проблемът със сивия сектор и липсата на ефективен контрол от държавните органи. Това често прави работещите на светло фирми неконкурентни, от което те губят договори, казаха от компанията.
Слабо търсене
След строителния бум до началото на кризата в момента почти не се изграждат нови жилища и офиси. Освен че голяма част от построените сгради стоят празни, ефект върху пазара оказва и намаляващото население в България. "В страната остават по-малко млади хора и търсенето е много слабо", каза изпълнителният директор на "Холсим" Уве Кьолер. В същото време европейските ресурси също са ограничени и в момента фирмите, които добиват строителни материали, разчитат основно на съществуващите проекти като магистралите "Хемус", "Марица" и "Струма". От компанията очакват да започне и проектът за Северната скоростна тангента в София, както и продължението на метрото. "Като цяло обаче търсенето остава на ниско ниво и не очакваме да има увеличение в близките години", добави Кьолер.
Контрол само за някои
В тази среда още по-силно се усеща ефектът от нелоялната конкуренция в сектора. Нелегалният добив на инертни материали, за който от години компаниите алармират, продължава да не намира разрешение. Дори и след създаването на т.нар. единен орган, контролът при строителните материали остава разпръснат между различни органи (общините, икономическото министерство, басейновите дирекции) и в повечето случаи е неефективен. Най-често проверявани са големите компании, защото дейността им е ясна и имат документи. В същото време незаконните кариери обикновено остават извън полезрението на институциите. "До нашето находище има незаконна кариера, но нея не я проверяват", каза директорът производство в "Холсим" Иван Славов. "Просто искаме равни условия", добави той.
Нечестно предимство
Големият проблем за фирмите на светло обаче е, че те на практика стават неконкурентни. "Ние инвестираме в безопасност и екология, плащаме данъци, осигуровки, концесии и такси, докато на нелегалните компании тези разходи са им спестени", обясни Кьолер. По думите му компанията губи сделки просто защото някои фирми не плащат ДДС и с това цената им веднага пада с 20%. Една от причините да има сив сектор са бетоновите възли, обясниха от компанията. "Много от тях не издават фактури и не отчитат реално продадените количества и затова търсят доставчици, които са съгласни да работят по този начин", посочи Славов. Прозрачните компании имат предимство единствено при големите инфраструктурни проекти, където се изисква доставчикът да е сертифициран и да е ясен произходът на материалите. Броят на тези проекти обаче е ограничен.
Пазарът на строителни материали ще остане свит през следващите няколко години. Спадът в жилищното строителство и ограниченият брой инфраструктурни проекти означават, че търсенето като цяло ще остане ниско. Това прогнозираха от "Холсим Кариерни материали", която е част от едноименната швейцарска група и се занимава с добив на инертни материали. На този фон особено сериозен е проблемът със сивия сектор и липсата на ефективен контрол от държавните органи. Това често прави работещите на светло фирми неконкурентни, от което те губят договори, казаха от компанията.
2 коментара
" Дори и след създаването на т.нар. единен орган, контролът при строителните материали остава разпръснат между различни органи (общините, икономическото министерство, басейновите дирекции) и в повечето случаи е неефективен."
Ами единният орган към министерството на икономиката затова беше създаден за да няма контрол върху добива на инертни материали и фирмите близки до ГЕРБ да си гарантират високи печалби. Преди контрола се осъществяваше от МОСВ чрез регионалните екоинспекции които покриват цялата страна, сега трябва да се осъществяват от централния орган в София което е на практика невъзможно, защото не разполага с регионални звена.
Тъй като в статията се коментира производството на цимент, а това е стратегическа суровина и там има огромни интереси, то нека екип на Капитал се поразрови в темата.
Обещавам им интересни открития.