Близо 20 млн. лв. за развитие на клъстерите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Близо 20 млн. лв. за развитие на клъстерите

shutterstock

Близо 20 млн. лв. за развитие на клъстерите

Общо 42 проекта ще получат европейско финансиране

6146 прочитания

shutterstock

© shutterstock


Идеята на бившия вицепремиер Лидия Шулева отпреди десетина години за създаване на клъстери в България явно вече е намерила благодатна почва. Това показват резултатите от процедурата за европейско финансиране на проекти за развитие на клъстерите. Общо 42 сдружения са били одобрени, още толкова са включени в резервния списък, стана ясно при публикуването на решението на управляващия орган по оперативна програма "Конкурентоспособност" в края на миналата седмица. Като цяло целта на клъстерите е както да създадат среда за партньорство между фирмите от даден сектор, така и да помогнат за осъществяването на връзка между бизнес и наука. Затова повечето от тях представляват сдружения между компании, университети, научни институти и неправителствени организации.

Одобрените кандидати ще получат общо 19.4 млн. лв. безвъзмездна помощ за проектите си. Те обхващат широк спектър дейности - от производство на мебели и туристически услуги, през алтернативни енергийни източници и рециклиране до високи и космически технологии. Именно в последната сфера са и най-мащабните проекти.

Hi-tech център

Най-големият проект е на Високотехнологичен клъстер - София. Той предвижда създаване на модерна изпитателна лаборатория, която да се използва за общите дейности на клъстера. Проектът е на стойност 3.8 млн. лв., като европейското финансиране е малко под 2 млн. лв. Клъстерът беше създаден тази пролет между 10 иновативни български фирми и СУ "Св. Климент Охридски" с цел споделяне на ресурси, оборудване, обмяна на опит и добри практики, както и организиране на стажове за студенти от технологични специалности. Сред участниците са производители на лазерна техника, медицински уреди, усилватели, роботи и т.н. Центърът, който обединението предвижда да изгради, ще се намира в индустриален парк "Божурище".

Към космоса

Високотехнологичен е проектът и на "Клъстер аерокосмически технологии, изследвания и приложения", който обединява фирми, академични институции и неправителствени организации. Сдружението ще получи близо 2 млн. лв. безвъзмездна помощ за проекта си за 3.7 млн. лв., който предвижда разработването на спътник с реални бизнес приложения. Спътникът ще може да предава изображения на всяка точка на земната повърхност. Информацията може да се използва например за откриване на огнища на пожари и предотвратяване на разрастването им, за регистриране на опасност от наводнения, в селското стопанство. Тези изображения ще могат да влязат в информационни продукти, които да се продават на бизнеса, държавни институции и т.н. Втората функция на спътника е комуникационна. Той ще може например да предлага информационни услуги за Антарктида, където вече има много бази, но няма комуникационни услуги. "В момента изследователите там чакат с месеци, за да предадат данните си, докато спътникът ще минава няколко пъти дневно и може да събира и предава информацията веднага", обясни изпълнителният директор Веселин Василев. Същият модел може да се прилага за всяка друга точка на земята. По думите му проектът ще донесе и много косвени ползи, тъй като ще позволи на български фирми и институти да участват в големи проекти по света.

Прикачен файл

Идеята на бившия вицепремиер Лидия Шулева отпреди десетина години за създаване на клъстери в България явно вече е намерила благодатна почва. Това показват резултатите от процедурата за европейско финансиране на проекти за развитие на клъстерите. Общо 42 сдружения са били одобрени, още толкова са включени в резервния списък, стана ясно при публикуването на решението на управляващия орган по оперативна програма "Конкурентоспособност" в края на миналата седмица. Като цяло целта на клъстерите е както да създадат среда за партньорство между фирмите от даден сектор, така и да помогнат за осъществяването на връзка между бизнес и наука. Затова повечето от тях представляват сдружения между компании, университети, научни институти и неправителствени организации.

Одобрените кандидати ще получат общо 19.4 млн. лв. безвъзмездна помощ за проектите си. Те обхващат широк спектър дейности - от производство на мебели и туристически услуги, през алтернативни енергийни източници и рециклиране до високи и космически технологии. Именно в последната сфера са и най-мащабните проекти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    offshore avatar :-|
    Offshore Banking

    Клъстерите и ТКЗС-тата са измислени през 1948. Измислени са за да източват капитала. Никоя уважаваща себе си компания, няма да си сподели квази технологиите със себеподобните, дори и формално да участва в дадено сдружение.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Звучи много обнадеждаващо, но ще съдим по крайните резултати. Много интересно ще е сравнението на резултатите с тези от фонд "Научни изследвания". В последния играеха "малки" суми от по 10-20-30 милиона, но затова пък всяка година. За над 10 години заминаха стотици милиони, без да е станал известен някакъв бълграски научен пробив. Дори заглавията на спечелилите проекти не вдъхваха особено доверие, всичките бяха от типа на" "Изследване на психосоматичните измерения на етническия мир в гр. Стралджа", "Проучване на икономическия потенциал на сивото искърско говедо" или "Карнобатският черноглав овен - минало и настояще"

  • 3
    aln39313138 avatar :-|
    aln39313138

    Има доста голяма разлика между "клъстер" и проекта за технологичен център. Технологичният център е по-скоро проект, който ще позволи изграждане на няколко различни клъстера около него. Аз съм скептик на тема клъстери, които често се използват като повод обединение от компании да получават предимство за проекти без истинска стойност. Но по-добре технологични клъстери, отколкото калл центрове. Ако има общ проект, който обениява страните в клъстера от самото начало, като че ли име по-добър шанс да има резултат.

  • 4
    v_iliev avatar :-?
    V.Iliev

    В някои държави има измерими ползи от клъстерите. Дано у нас да не се окажат поредния балон...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK