От редник до най-богатия човек в Китай

Повечето руски милиардери просто получиха наготово държавни активи и за една нощ станаха богати. Докато китайските бизнесмени започнаха от нулата и се развиваха стъпка по стъпка."

Вица на деня!
Иначе Китайската нула за някой китайци си е доста по различно понятие от математическата такава.

До коментар [#1] от "pruch":

ИМЕННО !!!

Абе чист е като сълза, няма що... За връзките му с местни, а вероятно и национални партийни величия няма да питаме. Нито за първия милион, пардон, милиард.

Нямам нищо против свободната стопанска инициатива, но когато в една и съща страна, па била тя с население над милиард, виждаме 1% супербогати на фона на $10 провинциална пенсия, значи нещо не е наред. В този смисъл Китай с нищо не е по-различен от Русия или Булгаристан по разпределение на доходите.

Наистина, и Бо Си Лай натрупа 2 милиарда долара като спестяваше от закуските си, пак за разлика от руските олигарси. Реалността в модела на забогатяване в Китай е че там в управителния съвет влизат политици които имат съвещателен глас (и са добре платени за това), а менанджерския състав се набира чрез конкурс сред кадърни хора. Това е стар имперски принцип на Китай който дава възможност на деца от простолюдието да се издигат, ако имат качества. Е, на лукративни, често нефункционални позиции се назначават и децата на висши военни и политици, безспорно. Интересен е примерът на Леново. 36% от акциите бяха предадени от държавата на Института по Кибернетика на Академията на Науките, оттам идва и издръжката на научните изследвания. По този начин и науката е добре финансирана и практиката е в крак с новото. Бвезотчетно пилеене няма, или поне е ограничено. А управляващите са мултимилионери, това е ОК (е, ако ги хванат в кражби има и стадиони за екзекуция, така че изборът е опростен).

"Едва ли и самият Уан е предполагал каква бизнес кариера го очаква. "

За сметка на това партията е била съвсем наясно!