Спътник или не
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Спътник или не

Председателят на КРС Веселин Божков все пак даде още време на Венсан Стефанополи да изстреля спътника си.

Спътник или не

Любопитна история за корсиканец с амбиции, проекта му за България, и 500 млн. евро в орбита

Паулина Михайлова, Юлиян Арнаудов
11797 прочитания

Председателят на КРС Веселин Божков все пак даде още време на Венсан Стефанополи да изстреля спътника си.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Основните клиенти на телеком сателита биха били държавата и мобилните оператори.

 

Разпределен пазар, утвърдени играчи, изчерпани възможности за нови, камо ли големи печалби - толкова непримамливо изглежда телекомуникационният сектор в България на пръв, а и на всеки следващ поглед. И все пак в бизнес като този, където ключовата роля е на технологиите, никога не знаеш коя е следващата революция и кой ще забогатее от нея бързо. Затова и авантюризмът не спира. И напълно естествено по-често не успява.  

Под въпрос е и успехът на телеком авантюрата на един корсиканец в България: бизнес начинание, което по план ангажира доста пари, чуждестранни компании, държавни институции, а в центъра на всички е един нов спътник. Дали проектът ще успее, засега е рано да се каже, но ако не развръзка, поне развитие вече има.

Проектът мечта

През 2006 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) организира конкурс за издаване на лиценз за нов сателитен телекомуникационен оператор на територията на България. Търси се компания, на която да бъде дадена отредената от ITU (International Telecommunication Union) на България орбита на позиция 52.04 градуса изток. Конкурсът е спечелен при липса на други кандидати от новосъздаденото "Балкансат", притежавано от регистрираното на Британските Вирджински острови Heritage Finance Fund, което после е прекръстено на Telegraph & Telephone of Bulgaria.

Практически дружеството е на Венсан Стефанополи, както самият той разказва. Идеята на Стефанополи е да изстреля спътник на тази орбита, който да служи само за телекомуникационни цели (нищо общо с телевизия) и по-конкретно да осигури криптирана връзка за всички държавни ведомства в България. Като цяло замисълът е спътникът да е на "Балкансат", а негови клиенти да са българските министерства, най-вече силовите, армията, полицията, всички общини и желаещите администрации и евентуално в бъдеще държавата да стане и собственик на съоръжението. Предимствата на телеком система от този порядък са, че абонатите й са независими от мобилните и фиксираните оператори, сигналът е кодиран и няма как да се проследи и подслушва, а самата линия е доста стабилна.

По думите на упълномощения представител на "Балкансат" Камен Тодоров, към проекта са привлечени Thales Alenia Space (съвместно дружество на Thales и Finmeccanica за разработка, изстрелване и обслужване на спътникови системи) и Monako Telecom. Първата - за да произведе и въведе в експлоатация сателита, както и да поддържа сигурността му, втората - за да бъде негов оператор. За целта е създаден и специален консорциум. Тук идва най-интересното: според Камен Тодоров стойността на проекта е 500 млн. евро. А надеждата на Стефанополи е парите да бъдат осигурени от инфраструктурните фондове на ЕС. Оттам идва и проблемът - за да се случи всичко, е необходимо първо държавните ведомства и общините да обявят подкрепа за проекта, да заявят капацитет от него, който биха използвали, а после и да се кандидатства за пари от Брюксел, като за последното пак трябва зад замисъла да застане и българската администрация.

Що се отнася до финансовите ангажименти на "Балкансат" към държавата, досега те се изпълняват безотказно: всяка година дружеството превежда на КРС 79 хил. лв. такса за ползване на орбитата - пари, които собственикът му Венсан Стефанополи плаща и никога няма да получи обратно, ако не успее да позиционира спътника си.

Дупка в Космоса

Проектът е презентиран многократно пред различни български, най-вече силови, ведомства и те изглеждат заинтересувани, разказва Камен Тодоров. Но до конкретни ангажименти от тяхна страна като заявен капацитет на спътника или готовност за договор не се стига. И понеже другият вариант - консорциумът сам да уреди финансиране, да изстреля сателита, и после да предложи услуги от него, също не се реализира, всичко остава на хартия. По думите на Стефанополи съоръжението може да бъде използвано и от мобилните оператори в България като част от мрежите им за следващо поколение - LTE. На такъв интерес обаче може да се разчита, ако спътникът вече е факт. А това, че той не е, поражда проблем. Защото макар и лицензът на "Балкансат" от КРС да е до 2026 г., в него има срок до септември тази година дружеството да е изпълнило определени изисквания, тоест проектът да е доста напреднал. И ако това не е направено, регулаторът може или да глобява компанията, или направо да отнеме разрешителното й и да организира нов конкурс за позицията.

79

хил. лв. годишна такса плаща "Балкансат" по лиценза си за сателитен телеком оператор.
В момента не можем да изстреляме сателита, защото има несъответствия между действията на международния и националния регулатор."

Венсан Стефанополи, собственик на "Балкансат"

 

Както самият Камен Тодоров признава, проектът е далеч от етапа на изстрелването. Затова и "Балкансат" подаде искане до КРС да удължи сроковете в лиценза. И понеже това не се случи в очакваните от "Балкансат" срокове, дори подаде жалба до Върховния административен съд с искане регулаторът да бъде задължен да отговори утвърдително или отрицателно. По думите на Кирил Калев (бивш български посланик в Австрия), който също е ангажиран с проекта на Стефанополи в България, чужденецът е доста разочарован от мълчанието на българските ведомства и пасивността на КРС. "От регулатора дори със закъснение ни уведомиха, че орбитата ни е преместена от ITU на 56 градуса изток. Г-н Стефанополи сам е получил тази информация първо от ITU, а в съобщението от КРС дори нямаше обосновка за това", казва Камен Тодоров.

Или накратко, от "Балкансат" до голяма степен винят регулатора, че не подпомага дейността им. Самият Стефанополи впрочем е доста по-директен. "В момента не можем да изстреляме сателита, защото имаме проблеми с регулациите", заяви той пред "Капитал". И допълни: "Това се дължи на несъответствия между действията на международния и националния регулатор." Основният аргумент на Стефанополи е, че с промяната на техническите параметри на лиценза (смяната на позицията на сателита) трябва да се рестартират и сроковете. В случая с "Балкансат" това означава да се удължи срокът за покриване на базовите изисквания в лиценза с близо четири години.

"Лицензът, издаден ни през 2006 г., съдържа определени технически параметри, по които ITU очаква в рамките на осем години България да изстреля сателит", коментира Стефанополи. Според него първите пет години са необходими за техническо синхронизиране с намиращите се в близост спътници и едва последните три остават за реалното привеждане на сателита в експлоатация. "Когато ITU промени позицията, те връщат в началото процеса, тоест осемте години започват да текат наново", смята Стефанополи и твърди, че КРС да трябва да удължи сроковете до 2018 г.

В същото време според упълномощения представител на "Балкансат" Камен Тодоров няма технически усложнения с промяната на сателитната орбита заради напредването на технологиите през последното десетилетие. Тодоров е на мнение, че са възможни само "незначителни леки смущения".

Гледната точка на самата КРС е съвсем различна и доста резонна. С една дума - лицензът е издаден, регулаторът по никакъв начин не пречи на инвеститора, шест години очаква той да изпълни ангажиментите си, а това не се случва. Затова е нормално (всъщност е задължително) при изтичането на сроковете в разрешителното КРС да изиска информация и документи на какъв етап е проектът.

"КРС е удовлетворила в най-кратки срокове всяко искане на "Балкансат" за срещи. От началото на годината са проведени две такива - на 12 март и на 25 юни. Обсъдени са важни за предприятието въпроси, касаещи сроковете им за изпълнение на системата. Дадени са насоки и са поискани договори за планиране, изграждане и изстрелване на спътника", обясниха от регулатора. "Поисканата информация е с оглед на факта, че в КРС няма данни за предприети каквито и да било действия от страна на дружеството във връзка с изграждане на системата. Следва да се подчертае, че от предприятието многократно е изисквана информация относно развитието на проекта. На 25 юни е поет ангажимент от "Балкансат", че ще бъдат представени доказателства какви са предприетите действия по изграждане на системата", добавят от ведомството на Веселин Божков.

Такава информация е постъпила, но по искане на самата "Балкансат" е търговска тайна. Решението на КРС обаче, взето на 27 август - последния вторник, е все пак искането на компанията да бъде прието и срокът в лиценза й да бъде удължен до 2018 г.

Самите представители на Стефанополи в България обаче признават, че особено придвижване в проекта няма. А според източници на "Капитал" във въпросните няколко кашона документи (на английски, а впоследствие преведени на български) "Балкансат" обосновава молбата си за още време с "обстановката в страната".

Кой е Венсан Стефанополи

Както според Кирил Калев (бивш посланик в Австрия), така и според Камен Тодоров Венсан Стефанополи има различни проекти в телекомуникациите в Русия, Малайзия, Хонконг, Южна Африка, а в България първоначално интересът му е бил насочен към експлоатация на WiMAX технологията. Никой от тях обаче не можа да посочи реализирано начинание на Стефанополи, което да е довело до работеща система. Според източници на вестника един от опитите на корсиканеца с гръцки корени в България е бил да обедини инфраструктурите за WiMAX услуги на "Мобилтел" и "Макс телеком" още преди Красимир Стойчев да продаде компанията си на руснака Даниел Купсин. Това начинание обаче не е стигнало доникъде, а участието на самия Стефанополи не е било предвидено да има материално измерение. Той е основател и главен изпълнителен директор на консултантската фирма Knightsbridge Group, която проявява интерес към проекти в Източна Европа.

Сред изброените на страницата на компанията телеком начинания са руското AGFA-Knightsbridge – дружество за предоставяне на IT решения на частни и публични клиенти в областта на здравеопазването, както и "Тракском". Последната е малко известна фирма, регистрирана в България и закупила документация за злополучния търг за мобилни UMTS честоти от 2 GHz, обявен през 2011 г., който така и не се състоя поради липсата на подадени заявления за участие. Очевидно собственикът на "Балкансат" е консултант със стабилни контакти, но недовършени самостоятелни проекти. За същото свидетелства и същността на сегашното му начинание, в което основното финансиране е предвидено да дойде от ЕС, а изпълнението - от специализирани компании.

Що се отнася до сроковете в лиценза за спътника - фактът, че те са удължени, не гарантира по никакъв начин, че сателитът ще бъде изстрелян, камо ли търговския му успех. Ако "Балкансат" продължава да не получава финансиране и подкрепа за проекта си, вариантът с продажба на лицензираната фирма стои на дневен ред, като според отлично запознати източници от сектора такива разговори вече е имало. Другата опция, ако продължава да няма придвижване, е лицензътт да бъде прекратен и КРС да потърси друг желаещ за сателитен телеком.

Основните клиенти на телеком сателита биха били държавата и мобилните оператори.

 

Разпределен пазар, утвърдени играчи, изчерпани възможности за нови, камо ли големи печалби - толкова непримамливо изглежда телекомуникационният сектор в България на пръв, а и на всеки следващ поглед. И все пак в бизнес като този, където ключовата роля е на технологиите, никога не знаеш коя е следващата революция и кой ще забогатее от нея бързо. Затова и авантюризмът не спира. И напълно естествено по-често не успява.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Този господин просто си е заплюл една опция в КРС, не много скъпа спрямо парите, които се въртят, и чака някой да му "кацне на джелезото"

  • 2
    kiger avatar :-|
    kiger

    Този проект е невъзможно да бъде реализиран с европейски средства

  • 3
    kirko08 avatar :-|
    kiril petrov

    хахаха
    какъв далавераджия.

    за 500м хората вдигат 6 тв сателита.

  • 4
    clutch avatar :-?
    clutch

    Quick cooker-това е жаргонното название на такива като гореописания "инвеститор" :)
    Тъй като са самостоятелни играчи и не се интересуват от дългосрочни перспективи, гъвкави са, тъй като не се занимават с обстойни проучвания за бъдещо развитие, разполагат с някакви суми, имат информация и се намесват на места, където и държавните служби не са много наясно какво трябва да се прави с нещо ново. Изпържват дадена ниша-заявяват ПЪРВО намерение, т.е. блокират достъпа на по-късен етап на сериозните и истински инвеститори, които за съжаление, по ред причини са доста по-тромави в реакциите си. Това е и основната им цел-да продадат правото за нещо, което нямат и никога не са имали намерение да придобиват.
    Законно, но съмнително откъм сериозност и морал.

  • 5
    ceco avatar :-|
    Цецо

    Да му отнемат лиценза. И нов търг за някой който наистина знае какво прави. За чий и е на държавата и общините туй чудо? Дето и всеки може да му прихване сигнала? За 500 млн. могат да вкарат оптика и по селата.

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#4] от "clutch":

    Нещо подобно се случи при продажбата на Девня цимент. Фрацузите от Семан Франсе цялото време обясняваха, колко са велики и накрая като се дойде до офертите, пуснаха някаква мизерна цена. Някакъв испански спекулант обаче ги цака с 10 милиона евро отгоре и спечели, а след 1 година им го продаде пак на тях, с 10 милиона и върху своята цена. Сиреч, усетил е, че искат да ударят кьоравото, благодарение на него се почерпихме българите с 10 милиона и той още с толкова. Затова съм против всякакво антипазарно орязване на достъпа на инвеститори, тип "понеже са добра къща, да им го дадем за без пари". Ако са им толкова сериозни намеренията, да го демонстирират чрез финикийски знаци.

  • 7
    ptm36316000 avatar :-|
    ptm36316000

    Ясно се вижда че това не е планирано да е реален бизнес, а да 'гушнем едни пари от ЕС", като платим мизерна сума за лиценз..Добре че няма вече кой да се върже това.
    А другия лиценз за геостационарна орбита е взето от... Булсатком..имат реален бизнес хората, и ве

  • 8
    boian.ikonomov avatar :-|
    jgold

    Абсолютен Остап Бендер! Само, че ако му влезнат някои политици като съдружници, току виж проекта станал и данъкопатецът олекнал с едни пари. Чудо!

  • 9
    sasvirco avatar :-P
    sasvirco

    Тъй някак си тъжно ми стана, как плащал по ок. 80 000 лева на година от собственият си джоб...горкият.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK