Mango: Предстоящо преоткриване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Mango: Предстоящо преоткриване

Mango: Предстоящо преоткриване

Испанската модна марка ще влезе директно на българския пазар, след като фалитът на местния й представител затвори магазините й

Радостина Маркова
31841 прочитания

© Надежда Чипева


Празните витрини на бул. "Витоша" 16 са единственият видим знак за доскорошно присъствие на Mango в България. Испанската модна марка вече липсва на пазара, след като носителят на франчайз правата за страната - "Атриум България", бе обявен в несъстоятелност и в рамките на броени месеци затвори всичките си магазини. Страницата на марката във Facebook също мълчи по темата и така изглежда, че оттук нататък феновете на Mango ще пазаруват в чужбина или онлайн.

Притесненията им обаче са прибързани. Испанската компания не е зачеркнала България от плановете си и не смята да остави вакуума в присъствието си за дълго. Оттам обясниха, че смятат да се да се завърнат, и то директно, а не чрез с представител. Преговорите вече текат и до месеци надписите Mango ще се върнат на витрините в моловете и на търговските улици.

Що се отнася до досегашния представител на марката - "Атриум България", и тук историята продължава. Само че в различна посока – тежка процедура по несъстоятелност и съдебни спорове с бивши партньори и наемодатели.

Ново начало

Големи магазини с площ между 800 и 3000 кв.м, в които са представени всички модни линии и брандове в групата на Mango (Mango, H.E., Mango Touch, Mango Kids и Mango Sport&Intimates). Това е концепцията, с която испанската марка ще се завърне на българския пазар, след като досега бе представена на относително малки площи и само с дамски колекции. От централния офис в Барселона уточниха пред "Капитал", че концепцията за т.нар. мегамагазини е нова за Mango и сега се налага и в световен мащаб. България не прави изключение и представители на групата вече търсят подходящи локации за новия по-голям формат. В полезрението им попадат както моловете, така и оживени търговски улици. Плановете на Mango са първият магазин от новия тип да отвори в началото на 2014 г. Фокусът е върху София, Варна, Пловдив, вероятно и Бургас.
За момента марката не обявява колко обекта ще има в България. Не е изключено обаче при директното си влизане да се върне и на някои от старите си локации, редом с новите. Така например вече текат разговори за Sofia Ring Mall, който отваря следващата пролет на софийското околовръстно до IKEA. От "Мол мениджмънт БГ", която отдава площите в Burgas Plaza, също са в контакт с Mango за нов обект в мола. Старият затвори в началото на лятото. За момента не е ясно дали марката би се върнала в Mall of Sofia, където в началото на тази година на нейно място се разположи единият от двата магазина на H&M. От управата на търговския център потвърдиха, че биха си върнали Mango като бранд, стига да се намери подходяща площ. За момента обаче няма запитване.

Под въпрос е и дали ще видим Mango отново и на доскорошния му адрес на бул. "Витоша" 16. Помещения с подобна площ (над 1000 кв. м), добра видимост и големи витрини не изобилстват на централната софийска улица, но тънкият момент ще са преговорите за цената. Според запознати за магазина вече се водят разговори с няколко модни марки, но за момента Mango не е сред тях. Повече яснота около плановете на испанската група се очакват към средата на есента

Преди и след конкуренцията

В България Mango бе една от първите западни марки от по-масов тип на пазара и като такава се радваше на голям интерес и успех. Веригата беше сред тези, които започнаха да правят реални намаления на облеклата и научиха публиката да следи сезонните разпродажби. При отварянето на един от първите софийски молове – Mall of Sofia, през 2006 г. Mango бе сред ключовите наематели.
Постепено обаче тя загуби пазарни позиции. Първите проблеми се усетиха още преди две-три години. Тогава българският моден пазар беше кръстосан между две тенденции. От една страна, кризата се усети по-осезаемо и клиентите намалиха разходите си за облекла. Това автоматично се отрази на оборотите на магазините за мода, особено в средния ценови клас, където е Mango. Там се усети и най-силният отлив на потребление, тъй като свитите бюджети пренасочиха купувачите към марки с по-достъпни цени. В същото време конкуренцията в сегмента нарасна с влизането в България на Zara и останалите брандове на испанската група Inditex през 2010 г. В ниския сегмент също се очерта сериозно присъствие в лицето на H&M, New Yorker и силно разрастващите се в последните години LC Waikiki. Това преразпределение на пазара удари Mango и марката загуби позиции. Факт, който е виден и от финансовите отчети на нейния доскорошен представител "Атриум България". Според тях 2010 е последната година на печалба за дружеството. След нея започва загуби, а приходите от продажби трайно се топят – от 11.2 млн. лв. тогава до 7.01 млн. лв. през 2012 г.

В същото време през 2010 г. отвориха няколко големи мола, които вече бяха обвързали модните марки с договори, инвестиции и съответно – неустойки при неизпълнение. Тогава Mango бе сред брандовете, които не откриха всички договорени магазини, като например този в The Mall на бул. "Цариградско шосе". Освен разходите по вероятни неустойки това бе показателно и за задъхването на компанията - представител на марката, на фона на намаляващите обороти.

Директно на пазара

Развитието около Mango е пример и за един пазарен процес, чието протичане кризата ускори. А именно преминаването от продажбите на франчайз към директното навлизане на големи модни марки в страната. Причините схемата с франчайз-модела да проскърца са най-малко в две посоки. От една страна, при намаляващи приходи разходите по обслужването му започнаха да тежат на компаниите - получатели на правата. От друга – при много от тях пролича недостатъчната гъвкавост и финансова сила, за да се конкурират с директно навлизащи модни гиганти като H&M и Zara.
В потребителски план това започна да се усеща с липсата на силни разпродажби, по-бавното превъртане на колекции, недостатъчното разнообразие от продукти... И в крайна сметка доведе до решението на силни в световен план марки да сменят модела. Преди Mango подобен ход в България направи британската Marks&Spencer. Доскоро тя бе представлявана от гръцката група Marinopoulos, но взе решение да влезе директно. При това – също с нова концепция, по-големи магазини и значително по-широк асортимент. Подобна заявка сега дава и Mango в опит да навакса пазарни позиции. Наблюдателите разчитат в новата концепция на марката и отговор на конкуренцията на Zara и групата на Inditex като цяло.

Според два източника на "Капитал" една от опциите за Mango е била да влезе на българския пазар, като купи бизнеса на "Атриум България". Това обаче би означавало да се съобразява с наследени договори, локации и задължения. И в крайна сметка я е отказало. Обратно, влизането начисто развързва ръцете на испанската група за експанзия, изцяло съобразена с новата концепция на марката.

В неясна посока

Ако перспективата пред Mango в България е относително ясна, не така стоят нещата с доскорошния представител на марката "Атриум България". И по-специално за неговите кредитори в лицето на банки, молове и търговски партньори. В основата е решението на съда "Атриум България" да бъде обявено в несъстоятелност със задна дата. За начало на неплатежоспособността е приета 31 декември 2008 г. с определение на Софийския градски съд от състав, председателстван от съдия Румяна Ченалова, която е разследвана за измами в Македония.
Процедурата е задействана през февруари тази година по молба на кредитора Александър Йорданов заради непогасен дълг на "Атриум България" от 38 хил. лв. по търговски операции от 2009 г. Самият Йорданов е съдружник в друга компания с Росен Михайлов, член на борда на директорите на дружеството майка на "Атриум" - "Моментум България". Тя е с акции на приносител, като на последното вписано общо събрание на 20 май 2011 г. като собственик на 100% от капитала се е явил Росен Михайлов. Той не бе открит за коментар. Обявяването на "Атриум България" в неплатежоспособност назад във времето може да се окаже проблем за немалка част от кредиторите на дружеството. Причината е, че по закон всички обезпечения след признатата от съда начална дата на неплатежоспособност се обезсилват и при евентуално осребряване на имуществото на компанията кредиторите се удовлетворяват по реда на вземанията си. В същото време имуществото на "Атриум България" едва ли ще е достатъчно за покриване на задълженията на дружеството. Според последния финансов отчет от февруари 2013 г. активите му са на стойност малко над 10 млн. лв. Основната част от тях (6.5 млн. лв.) са заеми към свързани фирми, а притежаваните сгради, машини и съоръжения са оценени на 2.28 млн. лв.
Срещу това стоят признати задължения за над 30 млн. лв., в това число 1.68 млн. лв. към държавата, чиито вземания по закон се удовлетворяват преди тези на обикновените кредитори. В списъка на синдика Иван Иванов (който отказа коментар) фигурират имената на почти всички наемодатели на "Атриум България" от последните години. Мрежата на Mango включваше девет обекта в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Основната част от тях бяха в молове, на които доскорошният представител на марката дължи между 28 000 и 59 000 лв. за наеми и лихви за забавени плащания. Най-голям кредитор е регистрираната в Панама компания Dietrech Bros Developments SA. През 2001 г. тя е финансирала "Атриум България" с 4.7 млн. лв., а през 2009 г. - с малко под 16.9 млн. лв. (според запознати – по нереализирана сделка за покупка на бизнеса). И двете вземания на компанията са необезпечени, но са чувствително по-големи от тези на обезпечените кредитори – Юробанк България (Пощенска банка) и Креди агрикол България. Задълженията към първата банка са от инвестиционни кредити и овърдрафтове от 2011 г. на обща стойност около 10 млн. лв.. Обезпечени са с договори за особен залог, по който от списък на синдика става ясно, че има и съдлъжници. Към втората сумата е около 700 хил. лв., изтеглени през 2010 г., от които 400 хил. лв. са обезпечени. Заради по-задната дата на неплатежоспособността обаче двете финансови институции се нареждат на равни начала с останалите кредитори и трудно ще успеят да възстановят отпуснатите суми. Същевременно панамската офшорка като най-голям кредитор ще получи пропорционално и над половината от стойността на разпродадените активи на "Атриум България". Междувременно, изглежда, от Пощенска банка все пак не са се примирили със загубата и възнамеряват да се борят да си възстановят по-голяма част от кредита. През август "Моментум България" е опитал да впише в Търговския регистър особен залог на дружеството в полза на Dietrech Bros Developments за обезпечаване на вземанията на панамското дружество от "Атриум" - над 21 млн. лв., от самото "Моментум" - 1.74 млн. лв. и от дъщерното му "Сий фром" 595 хил. лв. По молба на Пощенска банка обаче вписването е спряно от съда, тъй като от финансовата институция твърдят, че с това правно действие "се затруднява неопреодолимо удовлетворяването на молителя за вземанията му по договор за кредит, обезпечен със залог на търговското предприятие на посоченото дружество". Съдът е уважил молбата на банката, като й е дал едномесечен срок да предяви иск за обявяване на договора с Dietrech за недействителен.
Аналогична процедура е задвижена и при "Сий фром", като там залогът в полза на панамското дружество е вписан без съпротива на банката.

Така, докато за българските клиенти тази страница от историята на Mango е затворена и те могат да чакат завръщането на марката, за партньорите и кредиторите на "Атриум" написването на епилога предстои.

По темата работи и Зорница Маркова

Бизнес за 1.7 млрд. евро

Изминалата 2012 г. се смята за успешна за Mango. Оборотът на испанската група достигна близо 1.7 млрд. евро, което е с 20% повече от предходната година. Онлайн продажбите са 70 млн. евро, близо два пъти ръст спрямо година по-рано. Заради широката си международна мрежа компанията прави над 80% от продажбите си на външни пазари. През миналата година отвори близо 200 нови магазина, като консолидира присъствието си в райони като Европа, Русия, Далечния изток, Азия. Брандът се появи и в страни като Мианмар и Пакистан.

Според настоящата стратегия за развитие на марката целта е още по-силно присъствие в Европа. Компанията отваря своите т. нар. мегамагазини (Mega Stores), в които има място за всички линии под марката Mango. Тази година моделът ще бъде наложен в магазини в Испания, Германия, Белгия, Франция, Холандия, Италия, Полша, Русия и други европейски държави. През 2014 г. Mango планира да пусне на пазара две нови линии – едната е насочена към хора с по-големи размери, а другата – към младата аудитория между 14 и 20 години.

На международно ниво марката за облекло трябва да се справи и с други предизвикателства. Едното е кризата, в комбинация със силната конкуренция от масови марки като H&M, Zara и др. Не липсват и проблеми по линия на изнесените производства в Китай, Индия, Пакистан и други държави с ниски разходи за труд. Произшествията в текстилни фабрики там, както и непрестанният натиск на правозащитни организации карат компаниите за облекла да подобряват политиката си на заетост и производство. Натиск има и от клиентите, които вече се интересуват от какви материали са създадени дрехите им и каква е степента на "справедливост". Всичко това оказва въздействие на модните марки и увеличава техните разходи. Според доклад на испанската федерация за облекла FEDECON все повече испански марки, които преди време са изнесли производството си в далечни страни, сега връщат фабриките си в Испания. Причините са комбинация от горните фактори, както и увеличените на разходите за труд в Китай. Този проблем е валиден и за Mango.

Празните витрини на бул. "Витоша" 16 са единственият видим знак за доскорошно присъствие на Mango в България. Испанската модна марка вече липсва на пазара, след като носителят на франчайз правата за страната - "Атриум България", бе обявен в несъстоятелност и в рамките на броени месеци затвори всичките си магазини. Страницата на марката във Facebook също мълчи по темата и така изглежда, че оттук нататък феновете на Mango ще пазаруват в чужбина или онлайн.

Притесненията им обаче са прибързани. Испанската компания не е зачеркнала България от плановете си и не смята да остави вакуума в присъствието си за дълго. Оттам обясниха, че смятат да се да се завърнат, и то директно, а не чрез с представител. Преговорите вече текат и до месеци надписите Mango ще се върнат на витрините в моловете и на търговските улици.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    nmw avatar :-|
    nmw

    С това име в България освен фалит друго не можеше да се очаква.

  • 2
    eskimos avatar :-|
    Курт Деликуртев 662 галерии плюс X

    Отдъхнах си, Манго ще съществува още в БГ!

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    нмв - Е, и плодовете ли да прекръстим?

  • 4
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    ... като гледам въртележката от кредитори на дружеството като офшорки в Панама (най-голям кредитор) и няколко български банки, обявяване в несъстоятелност със задна дата... що ли ми се чини че има някаква схема за източване на някой от кредиторите...

  • 5
    clutch avatar :-(
    clutch

    [quote#4:"buiko"]... .. що ли ми се чини че има някаква схема за източване на някой от кредиторите... [/quote]
    Нали?
    Представи си какво би се случило с така лелеяното"нацинализиране" на малкото работещи и печеливши индустрии, останали в България !
    Мутробизнесмените, съсипали подарените или откраднати бизнеси и започнали да остават "на сухо", тракат със зъби за златодобив, обработката на медта, ютилити услуги....изобщо за всички оцелели и развиващи се бизнеси.
    Само чакай да видиш какво ще се случи, ако 'новата тройна" остане още на власт - боковизма ще ни се стори либертарианство пред тия бандити и крадци от Триадата бсп/дпс/атака.

  • 6
    t_ avatar :-|
    t_

    Хаха, и на мен ми светна една червеничка лампа, като прочетох за кредиторите. Време е да го доизмислят този момент.

  • 7
    stoiank avatar :-?
    stoiank

    До коментар [#5] от "clutch":
    И точно в какво е виновна новата тройна, за тези трикове със обявяване на несъстоятелност по назад. Има си ТЗ, като вкарат двама управители в затвора, защото има едномесечен срок за тези неща и мераците ще се охладят. Отделно Пощенска финансира бизнес с 10 млн. оборот, при 2 млн. задължения само към държавата, с повече от 10 млн. Хубаво звучи, но без подходящи хора, ще ти трябват доста добри, допълнителни обезпечения.

  • 8
    dane avatar :-|
    dane

    Твърде добре си спомням магазина на "Витошка", с общо 30 артикула с чантите заедно, от всяка демодирана блузка - по два размера, по два цвята и толкова . Модно нямаше нищо, освен цени. Марката си беше интересна, с преднамерено нарушени пропорции и свежи идеи, но не и в София. Тук приличаше на пране - буквално и финансово.

  • 9
    pen4o avatar :-|
    Daniel Ivanov

    До коментар [#4] от "buiko":

    Схемата е описвана в Капитал, целта е да се извадят от ръкава някакви фантомни кредити, които да са повече и да са от по-задна дата в сравнение с истинските кредити, които задлъжнялото дружество има. Така при наличие на "удобен съдия", който да се съобрази с фантомните вземания чрез определяне на много далечна дата за настъпване на несъстоятелността, истинските кредитори трябва да чакат да се удовлетворят първо фантомите и свързаните с дружеството, т.е за тях нищо не остава.

  • 10
    razbi.r_v.am avatar :-|
    razbi.r_v.am

    много хубава статия - браво на журналистите. а някои коментари допълват картината и показват какви игри се играят.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK