С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 17 сеп 2013, 19:30, 21017 прочитания

Сярна клопка за "Агрополихим"

Торовият завод обвини "Аурубис" и КЦМ в забранени споразумения и необосновано високи цени на киселината

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


7200 лв. е плащал "Агрополихим" месечно за 30 хил. тона сярна киселина до края на миналата година, от началото на 2013 г. разходът за същото е 1.6 млн. лв. месечно.
"Аурубис" и "Агрополихим" са взаимосвързани - първият е най-големият местен производител на сярна киселина, а вторият - най-големият консуматор.
Между медодобивното "Аурубис" - бившето МДК в Пирдоп, и девненския торов завод "Агрополихим" има производствена химия - тях ги свързва  сярната киселина. Първият получава продукта при преработката на мед и на практика е най-големият производител на сярна киселина в страната. Вторият пък е най-голямият й консуматор, тъй като тя е една от основните суровини в производството на фосфорни торове. Или на практика двата гиганта имат нужда един от друг.

Както дълги години сярната киселина събира двете предприятия, така обаче и ги разделя. Последният разрив по темата започва, след като 10-годишния договор между двете компании за покупко-продажба изтича в средата на 2012 г. От началото на 2013 г. "Аурубис" вдига рязко цените, на които продава този си отпадъчен продукт. В сюжета се набърква и другият производител на сяра - пловдивският Комбинат за цветни метали - КЦМ (след спирането на ОЦК – Кърджали, производителите остават само два).


Сярното обвинение

Новият спор и участниците стават ясни от предмета на жалбата на "Агрополихим" в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), внесена в края на август, и обясненията към нея. Торовият завод обвинява "Аурубис" и КЦМ в "забранени споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно или господстващо положение". "Аурубис" злоупотребява с господстващо си положение и налага необосновано високи цени и печалба, която при реална конкуренция не би имал възможност да постигне", обясни Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим". От компанията допълват, че пирдопският завод съвместно с КЦМ прилагат съгласувани практики, като разпределят пазари и фиксират цени в нарушение на Закона за защита на конкуренция. Подозренията на торовия завод са, че с високите цени на местния пазар "Аурубис" се опитва да компенсира разходите си по износа на останалата част от произведената от него сярна киселина.

Сблъсъкът може да се нарече титаничен. И трите компании попадат в топ 30 по приходи в класацията на "Капитал" на стоте най-големи компании - виж таблицата. Страните преговарят по темата с цените цяла година, но не успяват да стигнат до съгласие. Сега сярната топка на титаните е в КЗК.



По думите на изпълнителния директор на "Агрополихим" Васил Александров въпросът с цените на сярната киселина обаче не засягат само бизнеса на компанията. Това увеличава средната производствена себестойност, а оттам и разходите и продукцията на земеделските производители. "Агрополихим" е най-големият ползвател на сярна киселина, но не и единственият, или има и други бизнеси, които са засегнати, макар и в по-малка степен. Суровината използват ТЕЦ-вете, производителите на хартия, предприятия в галванизационните процеси. "Ние не сме чак толкова важни, увеличението е за всички и това се отразява върху цялата икономика", коментира той.

Проблем, стар като МДК - Пирдоп

Раздорите между двете компании по въпроса със сярната киселина датират от години. Още през далечната 1998 г. опасната суровина беше една от причините (основната беше цената на газа) норвежката "Норск хидро", която искаше да приватизира "Агрополихим", да се откаже от сделката. Норвежците искаха да закрият производството със сярна киселина, а държавата да гарантира по някакъв начин на МДК (по това време вече с белгийски собственик - "Юнион Миниер") пазар за остатъчния му продукт. Екологичното законодателство не разрешава сярната киселина да се унищожава чрез депониране. Или купувачът е важен.

През 1999 г. Acid & Fertilizers, САЩ, става мажоритарен собственик на торовия завод. През 2002 г. двете компании успяват да постигнат десетгодишно споразумение за сярната киселина. Договорът е наследен от настоящия собственик на завода в Пирдоп -  Aurubis Group, който купува предприятието през 2008 г. Цената на тон е 14 евроцента. Количествата, които купува "Агрополихим", са средно по 30 хил. на месец, или над 300 хил. тона на година. С разрастването на бизнеса на медодобивния комбинат, втората по приходи компания в България след "Лукойл Нефтохим Бургас", за последните две години обаче нараства и произведената сярна киселина, като по данни на "Агрополихим" за миналата година тя е била над 1 млн. тона.

Или нуждата от експорт, който се съпътства от скъпи транспортни разходи, се увеличава. Българските производители изнасят за съседни държави като Турция и Румъния, а "Аурубис" и за по-отдалечени пазари по море, където обаче предлагането на сярна киселина и респективно ценовата конкуренция са по-големи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
IT секторът пак настоя за реформа в образованието

Софтуерни асоциации предлагат шест мерки, които да предотвратят дефицита на кадри

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10