IT секторът пак настоя за реформа в образованието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

IT секторът пак настоя за реформа в образованието

IT секторът пак настоя за реформа в образованието

Софтуерни асоциации предлагат шест мерки, които да предотвратят дефицита на кадри

Юлиян Арнаудов
8474 прочитания

© Капитал


39

хил. души са заетите в софтуерната индустрия в България за 2012 г., без да се броят тези на свободна практика.

 

Софтуерната индустрия продължава да посочва липсата на квалифицирани кадри в България като основна спирачка за растеж. От сектора предлагат шест мерки, които трябва да решат проблема с недостига на специалисти и могат да подобрят развитието на работната сила като цяло. Мерките са резултат от анализ на консултативния съвет на IT сектора, който беше учреден в края на миналата година от неправителствени организации като Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), БАИТ и някои синдикати като КТ "Подкрепа" и е под крилото на Българската стопанска камара.

В доклада се описва състоянието на софтуерната индустрия през последните години (наблягайки на данни от 2011 г.) и се дават прогнози за хоризонт от десет години. От браншовата организация за пореден път призоваха за образователна реформа, която да подобри качеството и количеството на софтуерните специалисти и мениджъри в страната. Тя отново призовава правителството да определи икономиката на знанието като приоритетна за България.

Далеч от подаянията

"Дали ще сме социална държава, която да дава подаяния на нуждаещите се, или да станем богата държава, която да е наравно с останалите в ЕС? За съжаление за последните 20 години нито едно правителство не е поставило като приоритет създаването на държава на знанието - да се насърчават индустрии с добавена стойност", заяви Явор Джонев, зам.-председател на БАСКОМ и ръководител на консултативния съвет. "IT индустрията се разви без никаква държавна помощ. Както се шегуваме в бранша – нямаше да успеем, ако правителството ни беше помагало. Не искаме подаяния или данъчни облекчения, ние говорим държавата да влезе в една интелигентна форма, която да събере рискови капитали и да подпомогне развитието на екосистеми за знание", каза Джонев, подчертавайки, че бизнесът не може да се справи сам с тази задача.

Председателят на БАСКОМ Георги Бръшнаров пък допълни, че през последните години става точно обратното - има голямо неразбиране как функционира IT секторът. За пример той даде идеята на настоящия кабинет да увеличи осигурителния праг. "Публична тайна е, че средната заплата в софтуерната индустрия е над максималния осигурителен праг. Неговото увеличаване реално наказва целия сектор", коментира Бръшнаров.  

Конкретните идеи

Докладът акцентира върху шест мерки, които основно обхващат подготовката и обучението на нови специалисти.

Първо – тотална образователна реформа на всички нива от начално и основно, през средно до висше. Според Джонев, сегашната ни система лишава децата от знание. Някои от тях дори отпадат физически от училищата. Те могат да се превърнат в места, където да се развиват като личности, да придобиват знания и умения. Джонев предлага да се наблегне върху преподаването на фундаментална материя, като натрупаното познание впоследствие да бъде надграждано в зависимост от пазара на труда. В момента учениците масово са демотивирани от малки да учат логически науки като математика и физика, които са основни за бъдещите IT специалисти. Страхът от подобни предмети остава дори и в зряла възраст, коментира Джонев.

От браншовата организация са на мнение, че трябва да се направи не само ревизия на материята, която се преподава в училище, но и на самите преподаватели. Те трябва да насърчават логическото мислене и работата в екип. Оправданието, че няма пари за подобна мащабна реформа, е несъстоятелно според Джонев, защото те могат да дойдат по линия на европейските фондове. "Пари има и те идват по европейските фондове. В момента се водят страшни междуведомствени войни за разпределението на финансите, което не е конструктивно. Средствата за наука и образование са намалени от 1 млрд. евро на 500 млн. евро вследствие на тази борба", коментира Джонев. "Ахилесовата пета на новата оперативна програма за образование и наука е, че се предвижда за всеки по малко, а не за структурни промени", коментира Бръшнаров.

Второ – рязко увеличаване на държавната поръчка за софтуерни специалисти в университетите. IT секторът е на мнение, че в момента липсва адекватна реакция от страна на висшите учебни заведения относно търсенето на кадри от бизнеса и подготовката на бъдещи специалисти.

Трето – актуализация на учебните програми във висшите учебни заведения. Изучават се излишни неща и се придобиват знания, които имат къс живот. Трябват ни фундаментални знания, комбинирани със социални умения, коментира Джонев.

Четвърто – създаване на държавна система за преквалифициране на кадри. Не всички специалисти са тясно свързани програмисти и по думите на бранша за някои дейности могат да бъдат преквалифицирани професионалисти със средно образование в рамките на една година например.

Пето – популяризиране и кариерна ориентация на младите хора към софтуерната индустрия.

Шесто – създаване на центрове за знания (т.нар. Centers of Excellence). Това са междинните звена между IT сектора, научните лаборатории и университетите. Подобен пример може да бъде технологичният парк на 4-ти километър в София, но развитието му буксува, защото се правят проекти за сгради, без да има концепция, коментира Джонев.

Софтуерният сектор отблизо

БАСКОМ цитира данни на НОИ от 2012 г., че в софтуерната индустрия има заети малко над 39 хил. души, без да се броят специалистите на свободна практика, които според сайта Elance наброяват около 1772-ма. По прогнози на браншовата организация секторът отчита среден годишен растеж от 10% и ако тенденцията се запази, той ще отговаря за 1.8% от БВП на страната през 2015 г. При предприемането на образователна реформа може да се засили ръстът и съответно софтуерната индустрия да достигне 3.8% от БВП. Кризата не оказва голямо влияние и средното заплащане на специалистите се увеличава с 36% в периода 2009 - 2011 г., се посочва в доклада. Дефицитът на кадри обаче ще се задълбочава, като през 2015 г. секторът ще се нуждае от допълнителни 21 хил. софтуерни разработчици. Все повече ще се търсят специалисти по мобилни и облачни платформи, бизнес аналитични решения, както и професионалисти, които да предвиждат и вникват в нуждите на клиентите.

39

хил. души са заетите в софтуерната индустрия в България за 2012 г., без да се броят тези на свободна практика.

 

Софтуерната индустрия продължава да посочва липсата на квалифицирани кадри в България като основна спирачка за растеж. От сектора предлагат шест мерки, които трябва да решат проблема с недостига на специалисти и могат да подобрят развитието на работната сила като цяло. Мерките са резултат от анализ на консултативния съвет на IT сектора, който беше учреден в края на миналата година от неправителствени организации като Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), БАИТ и някои синдикати като КТ "Подкрепа" и е под крилото на Българската стопанска камара.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

41 коментара
  • 1
    _plamen_ avatar :-|
    _plamen_

    Аз по едно време търсех студенти, разбиращи от ТеХ. Мъртвило. Но може и на грешен сайт да съм търсил.

  • 2
    ivanko77 avatar :-|
    ivanko77

    А защо вместо да се търси държавни поръчки и т.н., самия бизнес не инвестира в това? Чудно ми е, от кога се изисква за програмист да си с висше образование, след като това е начин на мислене преди всичко! Фирмите могат съвсем спокойно да наемат и обучават, дори ако желаят, могат да си изградят учебни центрови и т.н. Мисля, че не е лошо, когато се пишем за десни, да предлагаме и прилагаме мерки, които изключват държавата като регулатор!

  • 3
    nogica avatar :-|
    nogica

    Много хубави и точно формулирани искания.


    До коментар [#2] от "ivanko77":Защото държавата има нужда от данъци и пари.за по голямата част от ИТ няма значение къде си.

  • 4
    dr_t avatar :-|
    dr_t

    Като цяло много добро напипване на проблемите в образованието, но да не забравяме, че хората от които се предполага да правят реформите, просто са закостенели и не разбират новите реалности...

  • 5
    bdl12316402 avatar :-P
    Помощник-готвач

    Джонев и Брашнаров ги мелят тия веднъж на всяко тримесечие от 5 години насам ... Докато мнозинството бачкатори от бранша е убедено, че фирмите членове на БАСКОМ се договарят помежду си за нивата на заплатите. Е затва и след 5 години ще ги мелят същите приказки, щото народа по възможност гледа да избикаля тия фирми отдалече.
    Да се сдушат там с Ники Дудука - градския има велики идеи за казармено образование 8-)

  • 6
    mcphisto38 avatar :-|
    Димитър Димитров

    А в нова време Телерик безплатно обучават хора.

  • 7
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    Аз пък настоявам програмирането в училищата да се провежда от компетентни хора. Много деца загубват интерес към тази интересна професия още в ранните си години, въпреки че имат потенциала и то главно заради некадърни даскали.

  • 8
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    Вдигането на осигурителния праг цели софтуерната индустрия и то не за друго, а щото не е само публична тайна че там заплатите са от две и четиристотин нагоре, ами и щото голяма част от хората се осигуряват на официална заплата, и е лесно държавата да прибере данък от тези хора.

  • 9
    thebravoman avatar :-|
    thebravoman

    Да припомним, че София е в челните места в света, когато става въпрос за интернет свързаност и то точно без намеса на държавата, без образователна реформа и всъщност благодарение на тази ненамеса.

    А това са реално празни приказки, които постоянно си ги говорят. Аз имам софтуерна фирма, помагам в образованието от 8 години и за това време съм се натъкнал на точно 1 инициатива подета от браншовите и докарана до някакво състояние. Дано стават повече.



    Публикувано през m.capital.bg

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    Шестте мерки са благопожелания, с които системата няма никакъва принуда да се съобрази. Единственото решение е въвеждането на образователен борд, подобно на валутния. Външното оценяване става въз основа на материала от финландските, сингапурските или израелските матури - това са редовните отличници в ПИЗА-теста. След което се дава пълна свобода на училищата, частни и държавни, как да постигнат резултатите. Ако ако обществото ревне, аман-заман, прости балкански челяци сме, на лук и вкиснато миришеме, хайде да е нещо по-лесничко като за изостанали хора, тогава компромисно може да се вземе и държава от третината на таблицата. Но не и сегашното положение, една затоврена система да си измисля сама занижени критерии, постоянно да раздува даскалски щатове чрез въвеждане на кухи класове като 12. и отменения слава Богу 13. клас. и накрая да се изкарва отличник по оценките, които сама си пише.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK