С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 30 сеп 2013, 18:12, 11572 прочитания

Химическа индустрия на бавни обороти

Повече хора работят само в производството на каучукови изделия заради инвестицията на Teklas

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
21%
са намалели заетите в химическата индустрия между 2008 и 2012 г. в сравнение с 12% общо в икономиката.

Инвестицията на турската компания Teklas, която през миналата година откри втори завод край Кърджали, е увеличила броя на работещите в производството на каучук и каучукови изделия до нивата отпреди кризата. Това става ясно от анализ на състоянието, тенденциите и човешкия капитал в химическата промишленост между 2008 и 2012 г., подготвен от експерти от Българската камара на химическата промишленост (БКХП). Във всички други подсектори на химическата индустрия обаче през последните пет години се наблюдава спад на заетите и свиване на асортимента и обема на производство. Редица предприятия бяха закрити, а отделни региони като Северозападна България останаха практически без химическа индустрия.

В същото време в резултат на по-големия спад на производството в други сектори на преработващата промишленост химическата индустрия вече има по-голям принос в износа и платежния баланс на страната. Сред най-големите износители са "Солвей Соди", "Лукойл Нефтохим Бургас", "Агрополихим", предприятията от групата на "Свилоза", производителите на бои и други. Анализ на вноса на химически продукти в страната обаче показва, че търсенето значително надвишава предлагането и местната индустрия има потенциал за удвояване на производството.


Отпаднали от пазара

Като цяло химическата промишленост пострада значително от кризата и редица по-малки фирми с по-ограничени ресурси бяха закрити, се посочва в анализа, който разглежда четири подсектора - производство на пластмасови изделия, на химични продукти, на изделия от каучук и на рафинирани нефтопродукти. Отделно от това големи предприятия като "Химко", "Видахим" и "Полимери" спряха работа. Присъединяването на България към ЕС и въвеждането на по-строги европейски изисквания в сектора също изхвърлиха от пазара производствата, които не успяха да се модернизират и да ги изпълнят. В предприятията, където бяха въведени нови техники и технологии, резултатите са видими. "Тези инвестиции значително увеличиха производителността, като в някои сектори тя вече е над 250 хил. евро на зает", посочи Йончо Пеловски, зам.-председател на БКХП. Все пак от камарата предупреждават, че мултиплицирането на рестриктивните европейски регулации в България може да доведе до фалита на малки предприятия в близко бъдеще и до ограничаване на инвестициите и капацитета на по-големите производители на химични продукти.

Неравномерни инвестиции



Инвестициите в химическата промишленост не са разпределени равномерно и най-често въвеждането на нови технологии е ограничено до малък брой предприятия, показва анализът. Най-големи вложения се правят в производството на химически продукти и на пластмасови изделия. В производството на каучукови изделия през миналата година също беше направена значителна инвестиция. Около 7.5 млн. евро вложи турската Teklas чрез българското си подразделение "Теклас България" във втори завод за каучукови и пластмасови тръби за автомобилни охладителни и отоплителни системи, с което инвестицията й от стъпването й в България през 2006 г. достигна близо 30 млн. евро. В момента за компанията работят около 500 души, а приходите й за 2012 г. са в размер на 38 млн. лв. Тъй като максималният капацитет на производство вече е достигнат, от дружеството планират и трети завод, който трябва да е готов до края на 2014 г.

Двойно повече без работа


Закриването на много химически предприятия през последните години доведе и до рязък спад на броя на заетите. "Между 2008 и 2012 г. работещите в химическата индустрия са намалели с 21%, което е почти два пъти повече от спада на заетите общо в икономиката от около 12%", посочи Зорница Кирова от БКХП. Добрата новина е задържането на еднакво ниво на заетите през 2010 и 2011 г. и увеличаването им през миналата година. Най-интересна е динамиката при производството на каучукови изделия, където минимумът е достигнат през 2009 г., а през 2012 г. броят на работещите вече даже надвишава тези през 2008 г. Нещо повече - според анализа тази тенденция ще се запази през следващите години, което е благоприятно от социална гледна точка, тъй като каучуковата индустрия поглъща работна сила с не особено висока квалификация, а предприятията са разположени в райони с висока безработица.

Концентрация

Като цяло към момента в химическата индустрия работят малко повече от 1% от общия брой на заетите в България. Най-голям е делът на работещите в производството на пластмасови изделия (62%), а най-малък - в производството на рафинирани нефтопродукти (5%). В последния подсектор се наблюдава и голяма концентрация на работна сила - общо 87% от заетите са в двете най-големи предприятия ("Лукойл Нефтохим Бургас" и "Приста ойл" - Русе), а останалите са в 10 малки предприятия. Големите заводи, произвеждащи химични продукти, са само пет, но в тях работят почти половината (45%) от заетите в сектора. В производството на пластмасови изделия през последните години нараства концентрацията на работна сила, като делът на заетите в трите най-големи предприятия - "Стандард профил България", "Мегапорт" и "Профилинк", се увеличава от 23 на 69%. В същото време общият спад на заетите в подсектора е за сметка изцяло на малките предприятия.

Драстични разлики има и между отделните региони на страната. В Северозападна България работещите в химическата индустрия са незначителен брой, докато в Югоизточния регион са застъпени всичките четири подсектора. Химическата индустрия осигурява най-много работа на хората в Южен централен регион.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китайската Tencent отчете ръст на печалбата, но по-ниски приходи от очакваното Китайската Tencent отчете ръст на печалбата, но по-ниски приходи от очакваното

Технологичната компания се опитва да овладее разходите и се фокусира върху бизнеса с услуги заради силния държавен контрол при игрите

17 авг 2019, 805 прочитания

TAD Group ще заведе ответно дело срещу България 2 TAD Group ще заведе ответно дело срещу България

Американската компания-майка също е собственост на обвиняемия Иван Тодоров

17 авг 2019, 1736 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Apple измести Сoca-Сola като най-скъпа марка в света

За първи път се сменя лидерът в класацията на Interbrand

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство