В сценариите категоризирахме всички допускания и цели и направихме симулации как енергийната система ще се развива през годините. Ако дадено правителство не хареса резултатите, то трябва да промените нещата днес и тогава можем да направим нова симулация. Посланието е, че са нужни не само визии и идеи за развитие, но и правилно енергийно моделиране с тях, за да се види дали целите могат да бъдат постигнати по достъпен и навременен начин.

Германия заложи на възобновяемите източници (ВЕИ) и се отказа от ядрените мощности. Как такива непредвидими промени във водещите страни от ЕС ще се отразят на търсенето и предлагането на енергия?

- В един момент изглеждаше, че предстои голямо завръщане на ядрената енергетика в Германия, а след аварията във Фукушима германците решиха да се откажат от тази възможност и да обърнат политиките, спирайки съществуващите мощности. Те обаче продължават с целта за намаление на емисиите на въглероден диоксид, което означава че единственият мащабен начин за постигането й е чрез възобновяема енергия и може би чрез улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS). Такива са последствията и ако се откажеш от една опция, другата ти трябва да е много силна. Това е обществен и политически избор, който е свързан с финансовите, индустриалните и природните дадености на държавата.

Политиците трябва да изградят доверие у обществото, което да знае, че проблемите са изучени и е проведена дискусия. Прозрачността в управлението нараства, политиците ще трябва да приемат това. В Нидерландия, Германия и Великобритания енергийните дебати са много по-публични. Хората искат безопасна и надеждна енергия и в крайна сметка се обръщат към правителствата и бизнеса.

В един от сценариите допускате, че революцията в добива на шистов газ ще стане глобална, а това ще намали цените на горивото. Можем ли да очакваме скорошно отделяне на цените на газа от тези на петрола и какви други последствия за пазарите може да се проявят?

- Тук допускането е, че неконвенционалният добив на газ постига успех и извън Северна Америка, т.е. че общественото несъгласие с фракинга е преодоляно и че правителствата могат да издават разрешителни и лицензи за разработване на тези ресурси. Но от гледна точка на сценариите не може да се каже, че ролята на газа ще нараства, ако не е икономически по-достъпен от алтернативни източници. Ако е по-евтин, той може да навлезе много по-бързо в енергийните системи и да окаже влияние на цените на други горива. В случая това може да означава потискане на цените на въглищата и петрола. Това би било взаимодействието между успеха на неконвенционалния газ и петрола. Обратната страна на медала е, че възобновяемите източници биха били по-конкурентни само от високи цени на изкопаемите горива. При по-евтини газ и петрол възобновяемите източници ще срещат трудности и ще се нуждаят от държавна подкрепа, докато средните им цени спаднат, но това ще отнеме повече време. Соларните мощности навлизат, но по-бавно, а в много страни вятърните паркове вече са конкуренти и тежестта им нараства. От гледна точка на енергийната сигурност обществото не се нуждае от толкова ВЕИ заради газа и ядрените централи.

Енергийната политика в ЕС се колебае между повече либерализация и повече правителствена намеса. Имаме Третия либерализационен пакет и правила за защита на конкуренцията, но в същото време Великобритания търси начини да узакони държавната подкрепа за ядрената си енергетика. Според вас как ще се развие този процес?

- Мисля, че пазарният механизъм ще надделее, защото хората смятат, че е ефективен. Разбира се, нужни са и регулации. Например при висок дял на ВЕИ започва да се променя характерът на пазара и енергийния микс и затова регулаторът може да се намеси. Преди години електроснабдителните компании, които бяха вертикално интегрирани, предлагаха една обща цена, в която са изгладени всички разходи и приходи по веригата. Сега в пазарни условия веригата на стойността е много по-сегментирана. Различните играчи търсят надмощие и възможност за повече печалби. При сегашните регулации и навлизането на твърде много ВЕИ от децентрализирано производство електроснабдителните компании могат да отчетат отрицателни приходи, което няма да ги устройва. Сигурен съм, че регулаторните органи могат да решат проблема. Като цяло натискът на Европейската комисия за пазарна либерализация и подсигуряване на енергийната сигурност ще продължи. Не смятам обаче, че ЕК отново ще избира "победителите", както беше с възобновяемите източници.

Никой не очакваше бума при добива на шистов газ, а сега технологиите за съхранение на енергия и разработването на залежите от метан хидрати изглеждат обещаващи. Те ли ще са новите фактори, променящи правилата на играта?

- Вярно е, че допреди 5 години никой не подозираше за задаващата се шистова революция и всички говореха за пика в добива на газ и петрол, а сега никой не споменава за това. Метан хидратите може да ни изненадат, именно затова си обновяваме сценариите на всеки 5-6 години. Все пак смятам, че сценариите трябва да са вкоренени в настоящето, защото иначе не знаем какво ще се случи. Например ядреният синтез – ще се случи или не? Затова казваме, че в дългосрочен план светът ще продължи да използва ядрена енергия, но не посочваме дали това ще е чрез делене или синтез просто защото не знаем. Оставяме място в сценариите за технологично развитие.

Как сравнително малка страна като България, която има специфичен енергиен сектор, може да се възползва от даденостите си във времена на глобална политическа и икономическа нестабилност?

- Китай например може да влияе на средата, но ако сте малка страна, не можете. В такъв случай е добре да се застраховате срещу рисковете – нужна е добра енергийна свързаност и повече опции, например чрез газовите и електрическите мрежи на съседите. Бихте поканили повече играчи на пазара, за да не изпаднете в зависимост от един голям доставчик. Да, цената на петрола и на газа вероятно ще ви бъде наложена, но трябва да мислите какво може да направите в такъв контекст. Най-очевидното е да подобрите енергийната ефективност. Разбира се, по-лесно е да се каже, отколкото да се изпълни. При сградите решенията не са лесни, особено ако са стари – да бъдат ли разрушени и изградени наново, или да бъдат обновени. Промишлеността обаче може да се грижи за себе си и ще бъде мотивирана да действа според цените на енергията. Трябва обаче да има политика, защитаваща по-бедните домакинства. В сферата на транспорта тенденциите ще зависят от глобалните пазари. Високите цени на горивата ще стимулират производители да работят върху все по-икономични коли и камиони.

Shell изработва сценарии през последните 40 години. Случвало ли се е някои от очакванията в тях наистина да се доближат до настъпилите реалности в енергетиката?

- Може би най-добрият пример е от началото на 90-те години. Тогава представихме два сценария, наречени "Устойчив растеж" и "Дематериализация". Първият представляваше продължение на основната тенденция по това време – производството и потреблението на енергия ще продължи да нараства без проблем. Според втория планетата не може предостави толкова енергия поради ред причини. Затова ще трябва да се "дематериализираме" и ще заложим на енергийната ефективност и разнообразяването на източниците. В този сценарий ролята на газа нарасна за сметка на петрола и въглищата. През последните две десетилетия светът сякаш се движи по тази линия и днес дори "Океаните" и "Планините" са вариация на този "дематериализиран" сценарий.