Очакваме през 2015 г. в България да се развият LTE мрежите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Очакваме през 2015 г. в България да се развият LTE мрежите

Очакваме през 2015 г. в България да се развият LTE мрежите

Милан Госпич, управляващ директор на "Ericsson България" пред "Капитал Daily"

Юлиян Арнаудов
11412 прочитания

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Милан Госпич е управляващ директор на "Ericsson България". Той се присъединява към шведския телеком през 2001 г. и преди да оглави българското звено, е бил оперативен директор за Северните Балкани (Румъния, Молдова, България, Македония, Сърбия и Черна гора). Госпич има техническо образование, като през 2000 г. завършва Белградският университет, специалност "Електрически инженер". През последните години той се съсредоточва повече върху мениджърската дейност на компанията, продажбите и маркетинга.

Кои са според вас основните тенденции в телеком сектора?

- Една от тенденциите, които Ericsson наблюдава в телеком пазара, е, че бизнесът се трансформира. Преди ние залагахме силно на преноса на глас и той беше в основата на бизнес моделите. Сега навлизаме в ерата на преноса на данни. Виждаме да се набляга повече на качеството на връзката и широколентовия мобилен интернет. Това означава да сте непрекъснато свързани с глобалната мрежа независимо дали става дума за свързване с голяма скорост и капацитет, било то чрез фиксиран или чрез мобилен достъп. Второто навлиза все повече в нашето ежедневие и започва да се превръща в доминиращ фактор. Което води до факта, че LTE ще родължи да води телекомуникациите напред. Например в САЩ и страните от Източна Азия и Тихоокеанския регион вече има изградени мобилни мрежи от четвърто поколение по технологията LTE (Long Term Evolution) с добро покритие, а в други региони като Европа се работи в същата насока. От тази гледна точка пътят за развитие на мобилната индустрия е начертан и ясен.

Друга тенденция е, че се наблюдават все повече нови типове устройства да се връзват към мрежите, които да предоставят различни услуги. Ericsson прогнозира, че към 2020 г. ще има 50 млрд. свързани устройства с глобалната мрежа, повечето от които ще комуникират машина към машина (M2M). Така че голямото предизвикателство няма да бъде построяването на инфраструктурата, която да пренася този трафик, но също така и управлението й – технически и софтуерна поддръжка, билинг системи и всички други действия, които ще са нужни на операторите, за да могат да монетизират услугите си.

Как виждате българския пазар – телеком и този за мрежово оборудване?

- Българският пазар не е много по-различен от всеки друг в Европа с изключение на някои различия, които са породени от вътрешната икономика на страната. Подобно на останалите държави от Стария континент телеком секторът разполага с много играчи – както при операторите, така и при доставчиците на оборудване. От гледна точка на вендорите тук са всички големи компании така, както е и навсякъде в Европа. Всички са тук и се опитват да правят бизнес.

При мобилните оператори имаме три големи телекома плюс още два раздадени лиценза за мобилни честоти, които се подготвят да навлязат. При фиксираната телефония имаме страшно много играчи, даже не знам колко са точно като бройка (20 по данни на КРС, бел. ред.), и още много пъти по толкова, когато става въпрос за доставчици на интернет (633 по данни на КРС, бел. ред.). Така че има много компании, които се борят в телеком сектора, като същевременно месечните приходи от абонат по всички официални данни намаляват. Това означава, че за повечето ще бъде трудно да намерят своята ниша. Поради тази причина повечето се опитват да привлекат или задържат потребители с предлагането на пакетни услуги. Друга тенденция е окрупняването на пазара. Вече имаше известно консолидиране на телеком сектора, в което най-вече големите играчи придобиха интернет доставчици с цел да разширят бизнес дейността си. Все още има доста независими интернет провайдъри, които могат да бъдат купени от водещите компании. Плюс, че в страната влизат нови големи инвеститори, след като Telenor придоби "Глобул".

Очаквате ли да има ръст на пазара за телеком оборудване, след като "Макс телеком" и "Булсатком" започнат да изграждат своите мрежи, както и евентуалните инвестиции от страна на Telenor в "Глобул"?

- Някои от плановете вече са официално обявени. Моята позиция е, че ако не инвестираш, няма да получиш повече. Според мен, ако те искат да имат ръст на приходите и да могат да предлагат допълнителни услуги, операторите ще трябва да вложат средства в подобряването на мрежите си. Телекомите са една от най-бързоразвиващите се и променящи се индустрии през последните години като цяло. Така че трябва да следиш тенденциите и да поддържаш еволюцията на инфраструктурата си. Съответно трябва да инвестираш, за да получиш повече. Отделните компании естествено трябва да решат къде е наложително да вложат свежи средства, за да могат да увеличат приходите или потребителската си база.

Вече имаме две компании с лиценз и намерения да построят LTE мрежа, докато големите телекоми изчакват да се освободят честотите за 800 MHz. Има ли перспектива този пазар в България?

- Преминаването на LTE не е тенденция, вече се случва навсякъде по света и постепенно ще има все по-голямо търсене от потребителите. Трябва да се покрият някои технически изисквания, като например наличните честоти. Българският пазар ще продължава да бъде силно конкурентен особено с предоставените нови лицензи и очакваме през 2015 г. най-накрая да има пълно разгръщане на LTE мрежи в страната. Ако погледнете настоящата ситуация, имаме три мобилни оператора, които имат изградени мрежи, и два нови. Разбира се, че новите ще се опитат директно да минат на LTE, като така прескачат 3G връзката. Същевременно при установените играчи 3G технологията доминира в техните мрежи. Те инвестираха много през последните години, за да ги изградят, да имат добро покритие, добра връзка, капацитет и скорости при преноса на данни. Нормално е тези телекоми да се опитват да използват наличните си ресурси. Те вече разполагат със средствата да достигат до потребителите и да им предлагат задоволителни услуги. Същевременно на крайния клиент се увеличават нуждите и изискванията и така мобилните оператори трябва да предоставят различни възможности за връзка и LTE е следващата стъпка в това отношение. Освен по-голямото потребление на мобилен интернет потребителите ще искат да няма голямо забавяне между устройството и мрежите (т.нар. latency). Тоест натискаш бутона и съдържанието е готово за използване, без да се налага да чакаш.  

 

Какви са тенденциите при аутсорсването на мрежите?

- Това е бизнес, който реално Ericsson разработи и в който сме доста напред. Някои вендори в момента даже не виждат смисъл в аутсорсването на мрежите и се опитват да излязат от него. Докато ние го индустриализирахме и го развихме до такава степен, че можем да оперираме с няколко мрежи независимо от това с какво оборудване разполагат – дали е доставено от нас или от някой друг производител. Към аутсорсването може да се прибавят и процеси, които не са свързани с хардуера на мрежата, но са част от нея, като IT процесите например. Това може да са системи, свързани с бизнес, оперативни или поддържащи процеси. Реално ние виждаме цяла индустрия зад аутсорсинга на телеком мрежите, набрахме инерция, като разбрахме, че това стартира със стремежа на операторите да понижат своите разходи. Освен това аутсорсването на мрежата помага да се съкрати времето й за изграждане и въвеждане в експлоатация. Това от голямо значение, особено ако сте нов играч и трябва да построите всичко от нулата, какъвто е случаят с "Булсатком" и "Макс телеком". Много по-лесно е, когато започвате подобна дейност, да оставите частта по мрежата изцяло на специализирания вендор в тази област, за да може да се концентрирате върху съществената част – привличането на клиенти. Ericsson вижда в аутсорсването възможност да се подобри качеството на мрежата и нейното по-фино настройване така, че да работи по-ефективно. Последната тенденция е, че предлагаме управление на процеси, които са свързани с качеството на услугата, предоставяна на крайните потребители, в стремеж да поддържаме проактивно мрежовата инфраструктура.  

Кои са проектите за подобен тип аутсорсинг в България?

- Има два големи договора с вендори в България. Единият е на Alcatel-Lucent с БТК (който е в процес на прекратяване, бел. ред.) и другият е на Ericsson с "Мобилтел". Това са проектите от гледна точка на доставчиците на мрежово оборудване. Мисля, че този подход има бъдеще, защото така се създава синергия на пазара и позволява на операторите да реагират по-бързо и да предлагат по-качествени услуги за крайните потребители.

Имате ли проблем с набирането на квалифицирани кадри в страната?

- Нямаме проблеми с това в България. Тук има много добре подготвени специалисти, които излизат от техническите университети. Те разполагат с много добри теоретични познания и Ericsson се стреми да развие техните практически умения чрез специални учебни курсове. Българското звено на Ericsson почти достигна 200 души през тази година, които се занимават с всякакви дейности – от продажби, през техническа поддръжка, интеграция, инсталация и всичко необходимо за изграждането на мрежа, както и 24-часова поддръжка и полева дейност в цялата страна. В страната е разположен регионалният логистичен административен център на компанията, който облсужва клиенти из Европа. Ericsson присъства на българския пазар от близо 20 години, като през 2014 г. се навършва кръгла годишнина.  

Милан Госпич е управляващ директор на "Ericsson България". Той се присъединява към шведския телеком през 2001 г. и преди да оглави българското звено, е бил оперативен директор за Северните Балкани (Румъния, Молдова, България, Македония, Сърбия и Черна гора). Госпич има техническо образование, като през 2000 г. завършва Белградският университет, специалност "Електрически инженер". През последните години той се съсредоточва повече върху мениджърската дейност на компанията, продажбите и маркетинга.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    jordani avatar :-P
    jordani

    Нямаме проблеми с това в България. Тук има много добре подготвени специалисти, които излизат от техническите университети. Те разполагат с много добри теоретични познания и Ericsson се стреми да развие техните практически умения чрез специални учебни курсове.

    Толкова по въпроса с (не)качественото образования в България.
    Заплащането предопределя и наемането. Проблема е, че на пазара на труда има "специалисти" за 200 лв. - т.е. защо ние финансираме през данъците си толкова "качествено" образование ? Тези същите "специалисти" после са потенциални емигранти...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK