С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 22 окт 2013, 19:01, 6779 прочитания

Икономично и екологично

Индустриалната симбиоза вече се прилага от отделни предприятия в България, но държавна политика няма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В най-общия случай отпадъците от едно производство са суровина за друго.

Около 1 млрд. паунда допълнителни продажби и още толкова спестени разходи на фирмите за осем години. Такъв е ефектът от първата в света национална програма за индустриална симбиоза, която е въведена във Великобритания през 2005 г. Предимствата за околната среда се измерват в милиони тонове спестени отпадъци и въглеродни емисии. Програмата помага на предприятията да споделят ресурси, защото често отпадъците от едно производство са суровина за друго.
Това стана ясно на третата годишна конференция за устойчиво индустриално бъдеще, която тази година се проведе в "Аурубис България". Моделът вече бавно набира скорост и в България, но за разлика от британския опит инициативата и организацията тук са на самите компании. Причината е както липсата на подкрепа от държавата, така и недобро законодателство.

Твоят отпадък е моя суровина


Индустриалната симбиоза накратко представлява сътрудничество между предприятия, които си споделят ресурси, услуги и вторични продукти. В най-общия случай отпадъците от едно производство се явяват суровина за друго, което носи икономически и екологични ползи.

В индустрията в момента най-често се прилага т.нар. линейна система, при която от природните ресурси след преработка в предприятията се получават продукти и отпадъци, които след това се депонират. "Целта е постепенно да се премине към циклична система, при която отпадъците от едно производство се използват като суровина за друго. От една страна, това рязко намалява изхвърляните отпадъци, а от друга, в производството се влагат значително по-малко нови ресурси", обясни Йън Хъмфрис, оперативен директор на International Synergies Limited, която консултира британската програма. Всичко това стимулира и иновациите и създаването на нови технологии.

Обратно в производството



Като успешен пример за локална (затворена в рамките на собственото производство) индустриална симбиоза беше представена системата на "Аурубис България". Заводът в Пирдоп е част от най-големия производител на мед в Европа - Aurubis, което му дава достъп до най-добрите практики на германската група. Това, което предприятието прави, е, че значителна част от междинните продукти се връщат в производството, вместо да се депонират. Отпадъците включват различни видове шлаки, прахове, скрап, гипс и т.н. "Общо 265 хил. тона материали миналата година не са отишли на депо или не са били похабени, а са се върнали директно в производството", каза мениджърът "Екология" Диана Димитрова. Това означава, че е спестено същото количество суровини, което е намалило разходите на компанията за закупуването им. Спестени са и средства за управление на отпадъците.

В завода все още има няколко потока отпадъци, за които няма решение. Неоползотворените материали са около 720 хил. тона на година, основната част от които е фаялит (железен силикат) - близо 700 хил. тона. Макар и безвреден, той се третира като отпаден продукт. В същото време може да намери приложение най-вече в строителната индустрия, например като инертна добавка при производството на цимент. Железният силикат може да се преработва на гранули, които да се използват като абразив, или на камъни, които заради по-голямото си тегло са много подходящи за укрепване на речни брегове и изграждане на други хидротехнически съоръжения. В момента "Аурубис" изпълнява проект за 3.8 млн. евро, част от който е за внедряване на филтър преса за изсушаване на фаялита, което ще даде повече възможности за оползотворяването му.

Още проекти

Подобен симбиотичен ефект ще има и проектът на КЦМ - Пловдив, който трябва да приключи тази година. Пловдивският завод в момента изпълнява най-мащабната си инвестиционна програма от 50 години насам, част от която е за цинковото производство. В резултат на модернизацията компанията ще може да преработва вторични суровини, които в момента нямат приложение. Такива например се получават при претопяването на скрап в "Стомана индъстри", където цинкът от поцинкованите метални отпадъци се натрупва като неизползваем отпадък.

"Аурубис България" работи и по проекта за преодоляване на съществуващите известни загуби на топлинна енергия. По думите на Димитрова компанията може да произвежда около 10 мегавата електроенергия и около 17 мегавата топлоенергия. В същото време на територията на завода има нужда от около 8-9 мегавата топлоенергия, което означава, че още толкова може да се предоставя на съседни общини или предприятия. Димитрова каза още, че се водят разговори с общините Златица и Пирдоп те да изградят необходимата инфраструктура, която ще помогне на хората да имат по-евтин източник на отопление. "Освен това ще намалее нивото на праховите частици в района, които се формират от използване на твърдо гориво от населението", добави тя.

С държавна подкрепа


В някои държави идеята за индустриалната симбиоза намира и правителствена подкрепа. Първата такава национална програма е въведена във Великобритания. Тя стартира през 2003 г. като пилотен регионален проект в Уест Мидландс със съдействието на местната община. Две години по-късно успехът й на местно ниво кара държавата да отпусне 27 млн. паунда за разработването на национална програма, а през 2012 г. моделът прераства в търговски и сега се финансира изцяло от бизнеса. В момента в програмата участват 15 хил. компании - от микро-, малки и средни предприятия до мултинационални корпорации от най-различни сектори. Те формират мрежа, с помощта на която обменят информация и откриват възможности за сделки, тъй като често продукти, които за една фирма са ненужни, се оказват суровина за друга. Това може да са отпадъци, енергия, вода или логистика.

Благодарение на тази програма от 2005 г. досега в страната са оползотворени значителни по обем ресурси, които иначе не само щяха да са изгубени, но биха имали и сериозно отрицателно въздействие върху околната среда. В числа ползите изглеждат впечатляващи: от депониране са спасени 47 млн. тона промишлени отпадъци, включително 1.8 млн. тона опасни отпадъци, спестени са 60 млн. тона суровини, 73 млн. тона промишлена вода и 42 млн. тона въглеродни емисии. Освен това са генерирани 1 млрд. паунда допълнителни продажби, а разходите за депониране, съхранение, транспорт и покупка са намалени с още 1 млрд. паунда. Данните са на International Synergies и са верифицирани от независим оценител.

Кое прави модела успешен

Успехът на модела във Великобритания се дължи на факта, че програмата се координира на национално ниво, като в същото време на места работят регионални екипи от специалисти с практически опит. Целият процес пък се ръководи от консултантски групи, в които участват компании. Причината да може всичко това да се случи обаче е и добре уреденото законодателство във Великобритания, което не само не пречи, но и улеснява прехвърлянето на отпадни продукти между предприятията, обясни Хъмфрис. За сравнение - в България фирмите трябва да минат през дълга процедура с множество документи, за да могат да продадат нещо, смятано за отпадък, на друга компания.

Освен това програмата на Острова се радва на сериозна подкрепа от местните и централните власти, което помага много. По думите на Хъмфрис компаниите не се притесняват да предоставят информация, която при равни други обстоятелства би представлявала търговска тайна. Една от причините за това е, че се подписва споразумение за поверителност и информацията се използва само вътре в системата и се предоставя на потенциални партньори след разрешение от съответната компания. Много важна причина обаче е и че ползите от участието в програмата се виждат бързо. А това кара все повече фирми да искат да се включат.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Булгартрансгаз" обяви поръчка за тръби за газифициране на Средногорието "Булгартрансгаз" обяви поръчка за тръби за газифициране на Средногорието

Заедно с разклоненията до Свищов и Разлог проектът се съфинансира от фонд "Козлодуй"

22 яну 2020, 601 прочитания

Apple се отказва от нова технология за криптиране на данни в iCloud Apple се отказва от нова технология за криптиране на данни в iCloud

Решението идва след оплакване на ФБР, че шифроването на информация ще попречи на разследвания

22 яну 2020, 843 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Южнокорейска компания за гуми оглежда България

Nexen Tire ще избира между страната ни, Чехия и Полша за локация на нов завод

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10