С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 22 окт 2013, 19:01, 6435 прочитания

Икономично и екологично

Индустриалната симбиоза вече се прилага от отделни предприятия в България, но държавна политика няма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В най-общия случай отпадъците от едно производство са суровина за друго.

Около 1 млрд. паунда допълнителни продажби и още толкова спестени разходи на фирмите за осем години. Такъв е ефектът от първата в света национална програма за индустриална симбиоза, която е въведена във Великобритания през 2005 г. Предимствата за околната среда се измерват в милиони тонове спестени отпадъци и въглеродни емисии. Програмата помага на предприятията да споделят ресурси, защото често отпадъците от едно производство са суровина за друго.
Това стана ясно на третата годишна конференция за устойчиво индустриално бъдеще, която тази година се проведе в "Аурубис България". Моделът вече бавно набира скорост и в България, но за разлика от британския опит инициативата и организацията тук са на самите компании. Причината е както липсата на подкрепа от държавата, така и недобро законодателство.

Твоят отпадък е моя суровина


Индустриалната симбиоза накратко представлява сътрудничество между предприятия, които си споделят ресурси, услуги и вторични продукти. В най-общия случай отпадъците от едно производство се явяват суровина за друго, което носи икономически и екологични ползи.

В индустрията в момента най-често се прилага т.нар. линейна система, при която от природните ресурси след преработка в предприятията се получават продукти и отпадъци, които след това се депонират. "Целта е постепенно да се премине към циклична система, при която отпадъците от едно производство се използват като суровина за друго. От една страна, това рязко намалява изхвърляните отпадъци, а от друга, в производството се влагат значително по-малко нови ресурси", обясни Йън Хъмфрис, оперативен директор на International Synergies Limited, която консултира британската програма. Всичко това стимулира и иновациите и създаването на нови технологии.

Обратно в производството



Като успешен пример за локална (затворена в рамките на собственото производство) индустриална симбиоза беше представена системата на "Аурубис България". Заводът в Пирдоп е част от най-големия производител на мед в Европа - Aurubis, което му дава достъп до най-добрите практики на германската група. Това, което предприятието прави, е, че значителна част от междинните продукти се връщат в производството, вместо да се депонират. Отпадъците включват различни видове шлаки, прахове, скрап, гипс и т.н. "Общо 265 хил. тона материали миналата година не са отишли на депо или не са били похабени, а са се върнали директно в производството", каза мениджърът "Екология" Диана Димитрова. Това означава, че е спестено същото количество суровини, което е намалило разходите на компанията за закупуването им. Спестени са и средства за управление на отпадъците.

В завода все още има няколко потока отпадъци, за които няма решение. Неоползотворените материали са около 720 хил. тона на година, основната част от които е фаялит (железен силикат) - близо 700 хил. тона. Макар и безвреден, той се третира като отпаден продукт. В същото време може да намери приложение най-вече в строителната индустрия, например като инертна добавка при производството на цимент. Железният силикат може да се преработва на гранули, които да се използват като абразив, или на камъни, които заради по-голямото си тегло са много подходящи за укрепване на речни брегове и изграждане на други хидротехнически съоръжения. В момента "Аурубис" изпълнява проект за 3.8 млн. евро, част от който е за внедряване на филтър преса за изсушаване на фаялита, което ще даде повече възможности за оползотворяването му.

Още проекти

Подобен симбиотичен ефект ще има и проектът на КЦМ - Пловдив, който трябва да приключи тази година. Пловдивският завод в момента изпълнява най-мащабната си инвестиционна програма от 50 години насам, част от която е за цинковото производство. В резултат на модернизацията компанията ще може да преработва вторични суровини, които в момента нямат приложение. Такива например се получават при претопяването на скрап в "Стомана индъстри", където цинкът от поцинкованите метални отпадъци се натрупва като неизползваем отпадък.

"Аурубис България" работи и по проекта за преодоляване на съществуващите известни загуби на топлинна енергия. По думите на Димитрова компанията може да произвежда около 10 мегавата електроенергия и около 17 мегавата топлоенергия. В същото време на територията на завода има нужда от около 8-9 мегавата топлоенергия, което означава, че още толкова може да се предоставя на съседни общини или предприятия. Димитрова каза още, че се водят разговори с общините Златица и Пирдоп те да изградят необходимата инфраструктура, която ще помогне на хората да имат по-евтин източник на отопление. "Освен това ще намалее нивото на праховите частици в района, които се формират от използване на твърдо гориво от населението", добави тя.

С държавна подкрепа


В някои държави идеята за индустриалната симбиоза намира и правителствена подкрепа. Първата такава национална програма е въведена във Великобритания. Тя стартира през 2003 г. като пилотен регионален проект в Уест Мидландс със съдействието на местната община. Две години по-късно успехът й на местно ниво кара държавата да отпусне 27 млн. паунда за разработването на национална програма, а през 2012 г. моделът прераства в търговски и сега се финансира изцяло от бизнеса. В момента в програмата участват 15 хил. компании - от микро-, малки и средни предприятия до мултинационални корпорации от най-различни сектори. Те формират мрежа, с помощта на която обменят информация и откриват възможности за сделки, тъй като често продукти, които за една фирма са ненужни, се оказват суровина за друга. Това може да са отпадъци, енергия, вода или логистика.

Благодарение на тази програма от 2005 г. досега в страната са оползотворени значителни по обем ресурси, които иначе не само щяха да са изгубени, но биха имали и сериозно отрицателно въздействие върху околната среда. В числа ползите изглеждат впечатляващи: от депониране са спасени 47 млн. тона промишлени отпадъци, включително 1.8 млн. тона опасни отпадъци, спестени са 60 млн. тона суровини, 73 млн. тона промишлена вода и 42 млн. тона въглеродни емисии. Освен това са генерирани 1 млрд. паунда допълнителни продажби, а разходите за депониране, съхранение, транспорт и покупка са намалени с още 1 млрд. паунда. Данните са на International Synergies и са верифицирани от независим оценител.

Кое прави модела успешен

Успехът на модела във Великобритания се дължи на факта, че програмата се координира на национално ниво, като в същото време на места работят регионални екипи от специалисти с практически опит. Целият процес пък се ръководи от консултантски групи, в които участват компании. Причината да може всичко това да се случи обаче е и добре уреденото законодателство във Великобритания, което не само не пречи, но и улеснява прехвърлянето на отпадни продукти между предприятията, обясни Хъмфрис. За сравнение - в България фирмите трябва да минат през дълга процедура с множество документи, за да могат да продадат нещо, смятано за отпадък, на друга компания.

Освен това програмата на Острова се радва на сериозна подкрепа от местните и централните власти, което помага много. По думите на Хъмфрис компаниите не се притесняват да предоставят информация, която при равни други обстоятелства би представлявала търговска тайна. Една от причините за това е, че се подписва споразумение за поверителност и информацията се използва само вътре в системата и се предоставя на потенциални партньори след разрешение от съответната компания. Много важна причина обаче е и че ползите от участието в програмата се виждат бързо. А това кара все повече фирми да искат да се включат.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Nestlé ще върне на акционерите 20 млрд. долара Nestlé ще върне на акционерите 20 млрд. долара

Средствата ще се насочат към тях най-вече чрез обратно изкупуване на акции през следващите три години

17 окт 2019, 547 прочитания

"Въгледобив Бобов дол" е обявена в несъстоятелност 1 "Въгледобив Бобов дол" е обявена в несъстоятелност

Компанията системно е нарушавала задълженията си по оздравителния план и дължи на държавата над 102 млн. лв.

17 окт 2019, 1315 прочитания

24 часа 7 дни

17 окт 2019, 4386 прочитания

17 окт 2019, 2757 прочитания

17 окт 2019, 1648 прочитания

17 окт 2019, 1638 прочитания

17 окт 2019, 1333 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Банката на кандидат-купувача на "Доверие" открива представителство в София

Сред целите на офиса са да ръководи проекти на руската Инвестбанк и нейните клиенти в България, според съобщението

Още от Капитал
Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10