Дългове в гардероба

Кои са "Атриум България" "Атриум България" е регистрирано в края на 2001 г. с капитал от 5000 лв. и управител Росен Михайлов. Собственик на дружеството е регистрираното в Англия "Селамор ентърпрайсиз лимитид". "Селамор" е и първият кредитор на "Атриум", като впоследствие задължението в размер на 4.67 млн. лв. е прехвърлено с цесия на панамското "Дитрих брос дивелопментс". През 2007 г. британската компания продава дяловете си на "Моментум България" и то става едноличен собственик на компанията, дистрибутор на Mango. "Моментум" е с акции на приносител, като при последното общо събрание през 2011 г. те са били притежание на Росен Михайлов. В съвета на директорите на компанията влизат още Кузман Кузмов и Павел Петров.

В следващите редове ще стане въпрос за бизнеса на модния гигант Mango. Но не с история за дрехи, намаления и магазини – тя приключи преди месеци с края на договора между испанската компания и нейния партньор "Атриум България". Сега българското дружество е герой в продължението, но при различен сюжет. А именно класическа схема на фалит със задна дата, целяща да бъдат изиграни реалните кредитори.

Делото по несъстоятелността тече от началото на годината, а преди седмица съдия Румяна Ченалова прие списъка с признатите вземания на кредиторите. За момента развитието около него е в ущърб на доскорошните партньори на "Атриум България" - банки и молове. И във видима полза на свързани с дружеството компании, както и на регистрирана в Панама офшорна фирма.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Със задна дата

Историята с несъстоятелността на "Атриум България" започва с иск от Александър Йорданов, който се явява свързано с компанията лице. Поводът е висящ дълг от 38 000 лв. от 2009 г.

След започването на делото одиторът на дружеството Димитър Коджаниколов внася искане за корекции на финансовите отчети за пет години назад заради фундаментална грешка, която била допускана през поредица от години от "Атриум България". След тях част от постъпленията на "Атриум" са преобразувани в авансови плащания, така задълженията на дружеството нарастват и то излиза на трайна загуба за периода.



На базата на новите резултати съдът приема, че "Атриум България" не е било в състояние да обслужва задълженията си и е в трайна неплатежоспособност още от края на 2008 г. По този начин се задейства схемата на т.нар. фалит със задна дата, позната и като удобен начин за отърваване от задължения към банки и други обезпечени кредитори. Ударът е именно върху тях, тъй като по закон обезпеченията по заеми, отпуснати след началната дата на неплатежоспособност, се обезсилват. В такъв случай при осребряване на имуществото на длъжника уж обезпечените кредитори се удовлетворяват наравно с всички други, т.е. получават много по-малка част от вземането си.

Планът обаче се спъва от поправки в Търговския закон, които са публикувани ден преди заседанието и решението за откриване на производство по несъстоятелност. Те силно ограничават ползването на механизма на обезсилване на ипотеките със задна дата.

Плетеница от вземания

Според списъка на признатите вземания най-големият обезпечен кредитор на "Атриум България" за периода на неплатежоспособността е "Юробанк България" (позната като Пощенска банка). Задълженията към нея са общо 10 млн. лв. - инвестиционни кредити и овърдрафти, обезпечени с договори за особен залог и ипотеки върху имоти на свързани фирми. По кредитите има и съдлъжници. Към "Креди Агрикол България" "Атриум" има задължения от 700 хил. лв. От тях обаче само 400 хил. лв. са обезпечени.

И двете банки са кредитирали дружеството в периода 2010-2011 г. и реално са най-ощетени от несъстоятелността със задна дата.
Отделно от това съдията по делото Румяна Ченалова е определила най-голямото вземане на "Юробанк България" – инвестиционен кредит за 3.96 млн. лв., за безвъзмездна сделка, въпреки че е обезпечен с два договора за особен залог върху имущество и вземания на "Атриум България". Мотивът на съда е, че дружеството е солидарен длъжник по чужд кредит (на свързаното с него "Ай Ер сървисиз") и от това за него произтичали само задължения. Така обаче съдия Ченалова нарежда най-голямото вземане на банката накрая в списъка ще бъде удовлетворено след пълно плащане на всички останали кредитори.

По странен начин съдията постъпва и със задълженията на "Атриум" към търговски центрове, където дружеството е било наемател. В списъка с вземанията фигурират пет мола – в София, Пловдив, Варна и Бургас, на които "Атриум" дължи между 27 и 52 хиляди лева. Договорите с тях са обезпечени с банкови гаранции, но търговските центрове не могат да ги усвоят, тъй като съдът е наложил обезпечителна мярка върху вземанията им от "Атриум". Решението е странно, защото обикновено такава се налага върху вземания на длъжника, а не на кредиторите, каквито в случая се явяват търговските центрове.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Големите печеливши"