Със задна дата

Историята с несъстоятелността на "Атриум България" започва с иск от Александър Йорданов, който се явява свързано с компанията лице. Поводът е висящ дълг от 38 000 лв. от 2009 г.

След започването на делото одиторът на дружеството Димитър Коджаниколов внася искане за корекции на финансовите отчети за пет години назад заради фундаментална грешка, която била допускана през поредица от години от "Атриум България". След тях част от постъпленията на "Атриум" са преобразувани в авансови плащания, така задълженията на дружеството нарастват и то излиза на трайна загуба за периода.

На базата на новите резултати съдът приема, че "Атриум България" не е било в състояние да обслужва задълженията си и е в трайна неплатежоспособност още от края на 2008 г. По този начин се задейства схемата на т.нар. фалит със задна дата, позната и като удобен начин за отърваване от задължения към банки и други обезпечени кредитори. Ударът е именно върху тях, тъй като по закон обезпеченията по заеми, отпуснати след началната дата на неплатежоспособност, се обезсилват. В такъв случай при осребряване на имуществото на длъжника уж обезпечените кредитори се удовлетворяват наравно с всички други, т.е. получават много по-малка част от вземането си.

Планът обаче се спъва от поправки в Търговския закон, които са публикувани ден преди заседанието и решението за откриване на производство по несъстоятелност. Те силно ограничават ползването на механизма на обезсилване на ипотеките със задна дата.

Плетеница от вземания

Според списъка на признатите вземания най-големият обезпечен кредитор на "Атриум България" за периода на неплатежоспособността е "Юробанк България" (позната като Пощенска банка). Задълженията към нея са общо 10 млн. лв. - инвестиционни кредити и овърдрафти, обезпечени с договори за особен залог и ипотеки върху имоти на свързани фирми. По кредитите има и съдлъжници. Към "Креди Агрикол България" "Атриум" има задължения от 700 хил. лв. От тях обаче само 400 хил. лв. са обезпечени.

И двете банки са кредитирали дружеството в периода 2010-2011 г. и реално са най-ощетени от несъстоятелността със задна дата.

Отделно от това съдията по делото Румяна Ченалова е определила най-голямото вземане на "Юробанк България" – инвестиционен кредит за 3.96 млн. лв., за безвъзмездна сделка, въпреки че е обезпечен с два договора за особен залог върху имущество и вземания на "Атриум България". Мотивът на съда е, че дружеството е солидарен длъжник по чужд кредит (на свързаното с него "Ай Ер сървисиз") и от това за него произтичали само задължения. Така обаче съдия Ченалова нарежда най-голямото вземане на банката накрая в списъка ще бъде удовлетворено след пълно плащане на всички останали кредитори.

По странен начин съдията постъпва и със задълженията на "Атриум" към търговски центрове, където дружеството е било наемател. В списъка с вземанията фигурират пет мола – в София, Пловдив, Варна и Бургас, на които "Атриум" дължи между 27 и 52 хиляди лева. Договорите с тях са обезпечени с банкови гаранции, но търговските центрове не могат да ги усвоят, тъй като съдът е наложил обезпечителна мярка върху вземанията им от "Атриум". Решението е странно, защото обикновено такава се налага върху вземания на длъжника, а не на кредиторите, каквито в случая се явяват търговските центрове.

Големите печеливши

Докато решенията на съда порязват част от кредиторите на "Атриум", друга част са облагодетелствани. Сред примерите е свързаната с дружеството компания "Ай Ер Сървисиз", на която е признато вземане от 9.6 млн. лв. въпреки възраженията на пет от останалите кредитори. Дружеството е дъщерно на "Моментум България", както и "Атриум". То е внесло иск за сумата, подкрепен със запис на заповед от юли 2012 г., тъй като негови имоти са ипотекирани по кредит от Юробанк България, по който "Атриум" е съдлъжник. До момента обаче имотите не са продадени, т.е. реални щети за "Ай Ер Сървисиз" няма. Освен това няма експертиза, която да доказва, че стойността им съответства на исканата сума. Въпреки това синдикът по делото Иван Иванов е приел вземането, а съдия Ченалова го е одобрила в пълния му размер.

Това далеч не е първото спорно решение на съдия Ченалова, която беше трансферирана в търговското отделение на съда няколко години след като стана наказателен в СГС с външен конкурс. Срещу нея се води наказателно производство в Македония.

Най-видими в сегашния случай са ползите за панамското дружество "Дитрих брос дивелопментс", което във финалния вариант на списъка на признатите вземания се очертава като най-стар и най-голям кредитор на "Атриум". Компанията е купила вземане от "Селамор" (предишен собственик на групата фирми) за 4.67 млн. лв. и втори път претендира, че през 2009 г. е финансирала около 8 млн. лв. за покупка на бизнеса му с Mango (признати от съда са 16.9 млн. лв. с неустойките). Последното задължение е оспорено в съда от четирима други кредитори с мотива, че първо няма доказателства за направените плащания и второ, неустойки не се дължат когато се връща даденото (т.е. двукратно обезщетение). Възраженията са отхвърлени.

Отделно от това през август тази година в полза на "Дитрих брос дивелопментс" са учредени особени залози върху цялото предприятие на "Моментум България" и на трите дъщерни дружества "Ай Ер Сървисиз", "Еф Ел Ди България" и "Сий фром". Така те стават солидарно отговорни по задълженията на "Атриум" към панамската компания (общо 21.57 млн. лв. признати от съда вземания), както и на такова в размер от 1.74 млн. лв. от страна на "Моментум България" към нея.

Вписването в Търговския регистър първо е спряно от Юробанк България с мотива, че така се затруднява неопреодолимо удовлетворяването на нейни вземания от въпросните дружества. Впоследствие обаче е направено.

Според юристи целта на действието е панамското дружество да се удовлетвори от обезпеченията преди банката кредитор въпреки наличието на ипотеки с по-ранна дата в нейна полза.

Привилегиите, от които се ползва "Дитрих брос дивелопментс" като кредитор, повдигат и съмнения за свързаност между него и групата на "Моментум България". До приключването на броя обаче от ръководството на компанията не дадоха коментар по темата.

Новата подредба

Въпреки одобряването на списъка с вземанията от съда споровете между отделните групи кредитори по делото за "Атриум България" не спират.

За банката и моловете обаче може да се окаже проблем числовият превес на вземанията на свързаните с "Атриум" компании и физически лица и "Дитрих брос дивелопментс", като съотношението е 3 към 1. Заедно техните претенции към имуществото на дружеството надхвърлят 33 млн. лв. и така им осигуряват мнозинство в събранието на кредиторите. Това им дава решаващ глас при евентуалното внасяне на оздравителен план, а оттам и при решенията в какви срокове и пропорции да бъдат удовлетворени различните кредитори на "Атриум".

В случай на осребрявяване на имуществото на длъжника при тази конфигурация банките и моловете ще получат много малка част от приходите, въпреки че първоначално финансовите институции са били обезпечени кредитори.

Така случаят с "Атриум" за пореден път доказва, че комбинацията между ловки адвокати, благосклонен съдия и пробойни в Търговския закон лесно може да проработи в полза на некоректни длъжници. В дъното стои проблемът с некачественото законодателство - липсва координация между основни закони, уреждащи залози, ипотеки и привилегиите на кредиторите. Малка крачка напред беше ограничението на фалитите със задна дата. Все още обаче законодателната и изпълнителната власт са слепи за тези проблеми, а като капак и магистратите излизат с решения, чиято безпристрастност може да бъде подложена на съмнение.

По темата работи и Росен Босев