Още по-сърдити митници
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Още по-сърдити митници

731.6 млн. лв. е износът на България за Русия за първите осем месеца на 2013 г.

Още по-сърдити митници

Или какво би се случило, ако Русия изпълни заканата си да излезе от конвенцията TIR

Калина Горанова
8385 прочитания

731.6 млн. лв. е износът на България за Русия за първите осем месеца на 2013 г.

© асен тонев


Не е "Тошо изнесе родината". И не е много голям камион. TIR е международна митническа конвенция, благодарение на която тежкотоварните превозвачи не прекарват часове за проверка на всяка граница, а собствениците на стоката не плащат хиляди евро предварителни гаранции пред митническите власти на страната получател и на тези, през които минава. За да се улесни схемата, всяка държава - членка на TIR, има една организация, която издава такива гаранции за всеки курс (ТИР карнети) срещу приемлива сума и те важат пред всички митници, докато стоката бъде освободена от мито или пък то бъде платено. Тоест TIR не е камион, но пълен камион без TIR е проблем. Пак проблем би се образувал, ако голяма държава реши да излезе от въпросната конвенция. А ако държавата е с икономическия мащаб на Русия, хаосът става необозрим. А именно това е заплахата, надвиснала над бранша.

Разрив по руски

От юли Федералната митническа служба на Русия (ФТС) започна да заплашва, че ще спре да признава покритието на ТИР карнетите заради злоупотреби с тях, които я ощетяват с несъбрани мита в обем от милиарди рубли. След няколко отлагания сега последният срок, посочен от държавната сружба за вземане на решение, е 1 декември. Дотогава на местна и международна почва ще се търсят варианти да бъдат спрени измамите с карнети в Русия. И като последна мярка стои опцията страната изобщо да излезе от конвенцията. Добрата новина е, че въпросната позиция засега е желание само на митниците и няма данни да се подкрепя от изпълнителната власт в Руската федерация. А все пак страна по конвенцията е държавата, а не нейната приходна структура.

Ако обаче се стигне до най-лошия сценарий, това би създало, меко казано, усложнения за всеки транспортен курс до Русия, включително за българските превозвачи, някои от които са доста активни в това направление. Размерът на усложнението е съвсем конкретен: 50 хил. долара за всеки камион под формата на банкова гаранция, поръчителство, паричен залог или залог на имущество.

Дали това ще се случи, ще видим. Но практически руските митници още от лятото на тази година се опитаха негласно да денонсират TIR конвенцията. В началото на юли ФТС излезе с решение, че от 14 август превозът на стоки ще става "при условията на обезпечаване спазването на митническия транзит с прилагането на мерки, упоменати в Митническия кодекс". Де факто това означава, че за всеки курс до приемна точка в Русия ще се иска гаранция все едно камионът няма карнета. След спешни совалки на IRU (International Road Union), CLECAT (международната спедиторска асоциация) и FIATA (друга организация на превозвачите и спедиторите), мярката временно беше спряна и остана да важи само за уралската, сибирската и далекоизточната митница на Русия. Междувременно това решение на руските митници беше оспорвано от местната превозваческа асоциация пред Висшия арбитражен съд на Руската федерация и на 14 октомври съдът спря действието му. Тоест сега ситуацията по-скоро изглежда спокойна. Но датата 1 декември продължава да стои и очевидно притеснява целия бранш.

Няма карнета, няма проблем

Че руската митница има основания за яростта си, е факт, при това от много години. Каква е схемата на ощетяване?

ТИР карнетите се ползват в 58 страни в света, членки на конвенцията. Всяка страна разполага с местна недържавна структура, която ги издава от името на IRU. Тази роля в България се изпълнява от Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ). Всеки превозвач с разрешение за достъп до режима ТИР от Агенция "Митници" при превози на стока до трети страни купува ТИР карнета от АЕБТРИ. Цената й е 120-130 лв. (определя се в швейцарски франкове). В Русия тази роля се изпълнява местната асоциация на международните превозвачи АСМАП. Разривът между АСМАП и руските митници започва, след като от държавната служба твърдят, че има непокрити финансови задължения от асоциацията в размер на почти 4 млрд. рубли. АСМАП и IRU пък не признават претенциите на митниците и твърдят, че несъбраните вземания са не повече от 1 млрд. рубли. Проблемите между митници и превозвачи на руска територия са от над десет години и всъщност не ангажират само АСМАП, а и чуждестранните гарантиращи институции. Защото при схемите за неплащане на мито, в които често става въпрос за откровена измама чрез фалшив печат за заверка на карнетите и фалшиви митнически бюра, дължимият налог остава да се дължи от съответния агент на IRU. Ако той не плати, рискът се прехвърля към съответния застраховател и в резултат обикновено започват съдебни дела, които се точат с години, а накрая гарантът се позовава на изтекла давност на вземането. Затова в недоволството на руската служба има резон. Драстичните мерки обаче, ако бъдат въведени, биха създали огромни затруднения и на изрядните превозвачи и спедитори.

Какво е скрито

Както е обичайно за транспортния бранш, зад свирепите закани на митниците част от играчите в сектора виждат две възможни причини, различни от официалната. Първата теза е, че просто става въпрос за разрив между АСМАП и местните митници. Подкрепящите тази теория предвиждат изход от ситуацията под формата на замяна на АСМАП с друга организация. А позицията на разпространител на карнети е доста доходоносно занимание срещу сравнително малко усилие. Втората версия е, че руската страна чрез митниците си просто иска да поразчисти територията на страната от конкуренция на местните превозвачи.

Опасната игра между митниците и АСМАП обаче би имала сериозни последствия, ако не се стигне до разрешаване на спора. В писмо до министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров CLECAT (която обединява над 19 хил. транспортни и логистични компании) изразява позицията, че допълнителните пречки ще доведат до сериозно затруднение на търговията между Европейския съюз и Русия под формата на ненужни забавяния на превозите на границата и увеличаване на транспортните разходи заради високите цени на националните гаранции. При отпадането на ТИР карнета тежестта принципно пада върху превозвача. Според представителите на българския бранш вариантите в такъв случай са два. Първо - транспортьорът да си намери руски лицензиран митнически агент партньор, който да гарантира митните сборове от граничната до вътрешната митница. Или второ - да се предоставя депозит или гаранция. Третата опция е по-скоро хипотетична: обмитяването да става на границата, където да има представител на собственика на стоката.  

Един остър бумеранг

Въпреки подозренията на бранша, че целта на ограниченията е изолиране на чуждите играчи от руския пазар, от евентуалното излизане на страната от TIR конвенцията ще пострадат и местните превозвачи. Те все пак имат курсове до Европа и бившите съветски републики, които също са страни по конвенцията. Тоест рискът за руската страна също е огромен. Според писмо от Руската камара на търговията и индустрията до генералния директор на CLECAT структурата също е загрижена от решението на руските митнически служби.

"Русия като страна - членка на конвенцията, не е правила официални постъпки за излизане от конвенцията ТIR. Руската федерация не е казвала нищо", коментира Георги Минчев, зам.-председател на Националното сдружение на българските спедитори. Според Иван Петров, собственик на спедитора "Транс Експрес" и зам.-председател на сдружението, по последна информация в Русия се работи активно по решаването на проблема, в момента ограничителните мерки са спрени, а решение се очаква най-късно в началото на декември.

Дали това ще се случи? Дано. Със сигурност обаче е ясно, че каквото и да бъде решено, българските превозвачи ще са потърпевши, от които не зависи нищо.

Не е "Тошо изнесе родината". И не е много голям камион. TIR е международна митническа конвенция, благодарение на която тежкотоварните превозвачи не прекарват часове за проверка на всяка граница, а собствениците на стоката не плащат хиляди евро предварителни гаранции пред митническите власти на страната получател и на тези, през които минава. За да се улесни схемата, всяка държава - членка на TIR, има една организация, която издава такива гаранции за всеки курс (ТИР карнети) срещу приемлива сума и те важат пред всички митници, докато стоката бъде освободена от мито или пък то бъде платено. Тоест TIR не е камион, но пълен камион без TIR е проблем. Пак проблем би се образувал, ако голяма държава реши да излезе от въпросната конвенция. А ако държавата е с икономическия мащаб на Русия, хаосът става необозрим. А именно това е заплахата, надвиснала над бранша.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    cap_shakespeare avatar :-?
    Captain Shakespeare

    Само че , Руснаците драпаха и станаха членове на СТО и бумеранга може да ги удари по главата.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Според източно- и севронориенталсктие разбирания щом на границата не се чака поне 7-8 часа, значи "държавата е разграден двор". Напълно същият манталитет се е настанил трайно и в българската управленско-дипломатическа школа, което избива и по други поводи, като последния мораториум за придобиването на земя. Да не говорим, че още с влизането в България колите са принудени да преодолеят един овраг от 15 локви, пълни с кална дъждовна вода, а зиме с лед, наричани официално "фитосанитарни басейни". Тези обрушени и остъргани бетонени корита, пълни с някаква тиня, по външен вид удивително приличат на локвата в клетката с глиганите в зоопарка и предизвикват смут, учудване, възмущение и присмех във влизащите в страната. Съответно ни негитимират като глуповати, недодялани хора, със съмнителна техническа компетентност и естетически възпринятия.

    Колкото пъти е поставян въпросът тези чудеса да се разкарат и да се заменят с мобилни пръскачки, които се изкарват само при нужда, вършат истинска работа за разлика от това преджапване и с тях се работи по цял свят, когато има епидемнии...Колкото пъти е поставян въпросът, толкова пъти "здравите сили" от външно министерство, м-во на земеделието, строително министерство са се "намесили решително в защита на тези изключително мощни и крупни по своята чутовност елементи да охрана на българската граница и легитимация на България като отделна държава, а не разграден двор"

  • 3
    twinsdz avatar :-|
    twins

    До cinik. Напълно се съгласявам с вас и допълвам. Представете си какво би си помислил един германец, влизащ в България с лъскаво БМВ или Мерцедес. Минавайки през тези локва колата му става със сигурност по мръсна от колкото е била преди това. С една дума ние българите сме по мизерията. На другите народи в Европа не би им дошло даже на ум такова решение. Освен това на Калотина няма банкомат, където да си изтегли човек български пари, за да може да спре да хапне нещо на някой крайпътен ресторант или да си зареди бензин. Последния път като минавах от там нямаше нито банкомат, нито обменно бюро. Трябваше да стигнем до София, за да си купим нещо за ядене. И ние туризъм ще правим в България. В някоя наистина европейска държава, каквато България не е, туристическия бранш щеше да вдигне голяма врява при подобни неуредици.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK