Още една сръбска банка беше закрита, след като активите на Рrivredna Banka Beograd бяха поети от държавната Postanska Stedionica. Според финансовото министерство всички частни и юридически лица с депозити във финансовата група автоматично стават клиенти на втората банка.
"Разликата между задълженията и активите на Рrivredna Banka Beograd ще бъде покрита чрез държавни ценни книжа. Мерките са наложителни, за да се запази стабилността на финансовата система в страната", се казва в изявление на финансовото министерство. Подобна сделка беше очаквана от няколко месеца, тъй като финансовата институция се задъхваше под лошите си заеми, които според местните медии са значителни. Държавата държи 65% в групата.
Затъване
Рrivredna е една от най-старите банки в Сърбия. Тя е създадена през 1972 г. като част от Privrednа Bankа Sarajevo, а през 1989 г. се отделя в самостоятелна компания. Успява да издържи дори и най-трудните икономически години по време на международната изолация на Сърбия. През 2007 г. започна да инвестира значителни ресурси в разширяването на клоновата си мрежа с надежда да се продаде на чуждестранен инвеститор. До сделка така и не се стигна. В началото на 2012 г. държавата рекапитализира банката с 20 млн. евро и така увеличи дела си от 20 на 65%. Последният опит за приватизация беше през ноември миналата година, когато правителството обяви търг за банката, но кандидати така и не се появиха. Преди ликвидацията си Privredna беше 22-рата най-голяма финансова институция в Сърбия с активи от около 300 млн. евро. Загубите за първото полугодие на годината достигнаха 2 млн. евро, а служителите са около 370 в над 40 клона. Според местните медии лошото финансово състояние на PBB се дължи на голямата експозиция към няколко сръбски компании, които през последните години все повече затъват. Сред тях са холдингът Farmakom и инженеринговата фирма Inter-Kop. По неофициална информация задълженията на само осем компании надхвърлят общия капитал на банката с 61%.
Нови клиенти
Поемането на лошите заеми на Privrednа ще подложи на допълнителен натиск сръбската финансова система в момент, когато правителството се опитва да ограничи нарастването на държавния дълг. Белградската банка е третата контролирана от държавата банка, която обявява ликвидация през последната година. Преди нея Postanska Stedionica пое активите и на Nova Agrobanka, и на Razvojna Banka Vojvodine. Според неофициални данни държавата е похарчила около 600 млн. евро за спасяването на двете финансови институции. Сръбските анализатори смятат, че следващите банки, които ще имат нужда от помощта на държавата, са по-малките Srpska Banka, Jubmes Banka и Univerzal Banka.
Още една сръбска банка беше закрита, след като активите на Рrivredna Banka Beograd бяха поети от държавната Postanska Stedionica. Според финансовото министерство всички частни и юридически лица с депозити във финансовата група автоматично стават клиенти на втората банка.
"Разликата между задълженията и активите на Рrivredna Banka Beograd ще бъде покрита чрез държавни ценни книжа. Мерките са наложителни, за да се запази стабилността на финансовата система в страната", се казва в изявление на финансовото министерство. Подобна сделка беше очаквана от няколко месеца, тъй като финансовата институция се задъхваше под лошите си заеми, които според местните медии са значителни. Държавата държи 65% в групата.
4 коментара
Въпросът е колко банки може да си позволи да купи сръбското правителство...
"Последният опит за приватизация беше през ноември миналата година, когато правителството обяви търг за банката, но кандидати така и не се появиха. ...Според местните медии лошото финансово състояние на PBB се дължи на голямата експозиция към няколко сръбски компании, които през последните години все повече затъват.По неофициална информация задълженията на само осем компании надхвърлят общия капитал на банката с 61%. "
>>> Интересна статия, но по мое мнение авторът трябаше да отчете реакцията на читателите. А последните до един възкликват наум, че този филм са го гледали някъде. Тоест, авторът можеше спокойно да вметне поне на няколко места изречения като "Подобно на случая с нашата Общинска банка...", "По аналогия с нашата Българската банка за развитие...." и нататък си остава в непроменен вид.
Правилното изписване е "Poštanska štedionica", изговаря се "пощанска щедионица". И тъй като в Сърбия има две официални азбуки, сръбска латиница и сръбска кирилица, всяко име в статията можеше да се изпише и направо на кирилица.
Ужас.... Добре, че поне банковата ни система е стабилна. Слава на валутния борд и на изискванията за капиталова адекватност на трезорите