Да заложиш на сигурно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да заложиш на сигурно

Да заложиш на сигурно

Кой модел за облагане на онлайн хазарта е приложим за България

3440 прочитания

© shutterstock


Кажете ми каква е целта ви, за да ви посоча средствата, с които да я постигнете. На този принцип би трябвало да работи и данъчният режим за онлайн хазарта.

В зависимост от това какво е отношението на всяка държава към този сектор, в световен мащаб са възприети два принципни модела - облагане на стойността на всички залози, събрани от оператора (данъкът е върху оборота) и облагане на брутната печалба (събрани залози минус изплатени премии на играчите). Първият режим, прилаган в държави като САЩ и Франция, цели ограничаване на дейности, свързани със залагания, като ги оскъпява и ги прави непривлекателни за играчите. Вторият модел, който се прилага в повечето държави в ЕС, цели постигане на регулиран и контролиран пазар на онлайн залагания със съответната доза отчисления към бюджета. Има и ограничен брой примери като Германия, където изцяло се забранява дейността по онлайн залаганията (съгласно решение на съда на ЕС от 2010 г.** държавите членки имат право да забраняват дейност по онлайн залагания, доколкото целта е защита на потребителя). Там дискусията е доколко това е адекватна мярка и не води ли до създаване на условия за възникване на дейност по нелегални залози.

Въпросът кой е най-добрият вариант за България продължава да е актуален. Междувременно страната ни може да "открадне" от работещите модели на други държави.

Моделът на САЩ

Интересен пример на първия модел на облагане е САЩ. Там е въведено разграничение за данъчни цели на оператори, които осъществяват своята дейност легално и нелегално. Облагането на онлайн операторите е с акциз, патентен данък и данък върху печалбите.

Акциз се налага в размер на 0.25% от стойността на всеки направен залог без значение от съответното щатско законодателство и без значение от територията на кой щат е направен. Ако операторът няма лиценз на територията на нито един от щатите (т.е. оперира нелегално), тогава същият акциз ще бъде вече 2%. Данъчно задължено лице е самият оператор или лице, което се е ангажирало да приема залози, както и лице, действащо от името на оператора и/или на трето лице.

Патентен данък (occupational tax) - твърда сума на година, дължима от всеки оператор. Той е дължим веднъж годишно и за операторите, които притежават лиценз, в някой от щатите е $50, а за такива, които не са лицензирани - $500.

Данък в размер на 2% от всички средства, които участниците декларират като разполагаеми за съответната игра. Тези средства се влагат в специална банкова сметка. Задължението за плащане на данък тежи върху онлайн оператора. Oператори, които нямат лиценз в никой от щатите на САЩ, отново се явяват данъчно задължени лица, но този път ставката е 50% върху всички залози от предходния месец.

И на Великобритания

Великобритания е пример за страна от ЕС, която смята да въведе нова регулация за оперирането и облагането на онлайн хазарта. Тя влиза в сила от 2014 г. Същността на предвидената реформа се състои в промяна на принципа, по който се облагаха печалбите на онлайн операторите. В момента данък дължат тези, които предоставят своите услуги от територията на Великобритания (т.е. установени в страната компании) без значение дали техни клиенти са британски местни лица или чужденци. При новия режим печалбите на онлайн операторите ще се облагат на принципа на място на потребление, т.е ще се дължи данък само върху печалбите, които се реализират от залози на местни лица на Великобритания.

По този начин чуждестранните онлайн оператори (неустановени в страната), които предлагат услуги на местни лица във Великобритания, също ще попаднат в кръга на данъчно задължени лица. От друга страна, регистрираните в Обединеното кралство оператори, които предлагат услуги на чуждестранни лица, няма да бъдат облагани, което пък създава стимули такива бизнеси да се релокират в страната. Данъчната основа ще бъде равна на брутната печалба, реализирана от залози, направени от британски местни лица (събрани залози минус изплатени печалби).

В основата на предвидения режим е изискването всички онлайн оператори, които ще приемат залози от английски местни лица, да подлежат на задължително лицензиране във Великобритания. Едно от условията е операторите да поддържат част от основното си оборудване в страната. По време на дебатите по приемане на законопроекта основните критики към него са, че изискванията за лицензиране на всички оператори нарушават правото на установяване в ЕС. Отговорът на авторите на законопроекта е, че страните членки могат да налагат ограничения на някои от установените права и свободи от общностното право, при положение че това се прави с цел защита на общия интерес на гражданите, обществен ред и сигурност и предвидените мерки не са прекомерни. Изрично се подчертава, че изискването за лицензиране на всички оператори не се прави с цел данъчни стимули, а цели създаване на механизми за мониторинг на онлайн операторите от страна на държавата, който е в защита на обществения интерес като цяло, на подрастващите и на потребителите. Има и редица решения на съда на ЕО в тази посока.

Какво е приложимо за България

В момента в България данъкът е 15% върху стойността на всички събрани залози. Чуждестранни оператори, които не са установени в България и нямат място на стопанска дейност в страната, не попадат в обхвата на горния данък независимо че предоставят услуги и приемат залози от местни лица на България. Реално установеният модел в страната не е особено успешен по отношение на облагане дейността на чуждестранните онлайн оператори. Проблемът е релевантен за повечето държави в ЕС и не е намерил еднозначно и ефективно решение (в различните държави компетентните органи опитват различни модели с променлив успех).

За България, предвид вече съществуващи у нас практики в онлайн залагането, моделът на прилагане на ограничителни мерки към операторите не е препоръчителен. Такъв подход по-скоро би довел до стимулиране на нелегалния пазар на залагания. В много отношения и съществуващият към момента данък от 15% върху оборота на брутна база (един от най-високите в Европа) е ограничителен, като тази форма на облагане е особено неудачна към модела на някои оператори, тип борса. При него операторът не играе срещу играча, а свързва различни залагащи, като събира няколко процента комисиона само от печелившия залог (това е и брутната печалба на оператора, а дължимият данък е 15% от целия оборот, т.е. данъкът надвишава неколкократно печалбата). В тази връзка облагането на брутната печалба (събрани залози минус изплатени печеливши премии) би изглеждало по-удачно решение.

Ако иска по-голям ефект за бюджета, България може да потърси идеи и в английския опит и най-вече във възможностите, които се откриват при въвеждане на облагане на принципа на място на потребление (т.е. да се облагат печалбите от залози само на местни лица на България, а печалбите от залози на чуждестранни лица да бъдат необлагаеми за български данъчни цели).

Към момента в бюджета няма постъпления от дейност на оператори, които приемат залози на чуждестранни лица).

Администрирането на такъв ред на облагане също би било постижимо, тъй като онлайн операторите изискват определен тип информация от играчите, преди да ги допуснат към съответната игра, като по този начин би се установило и мястото на потребление (т.е. дали играчите са местни лица на България или чуждестранни лица). По-важна обаче е другата страна. Общоизвестно е, че онлайн хазартните оператори са базирани в места с ниски данъци като Малта (извън специалните налози се постига ефективна данъчна ставка от 5%) или Гибралтар (с данъчна тежест от около 1%). Ако България въведе облагане на печалби на онлайн оператори на принципа на място на потребление, то това би означавало, че за дейности извън страната (т.е. онлайн приемане на залози от чуждестранни лица) операторите не биха подлежали на облагане в България. Това би превърнало страната в привлекателно място за установяване на онлайн операторите, дори сравнено с места като Малта или Гибралтар. Към момента има хазартни онлайн компании, които са аутсорснали част от техническата си дейност (предимно ИТ) в България. Ако страната успее да привлече такива оператори, индиректно това ще доведе до повече постъпления в бюджета – ще бъдат разкрити нови работни места, обслужващи дейности и т.н. Така, без да губи приходи, България би създала условия за привличане на т.нар. мобилни бизнеси със съответните ползи от това.

Малко по-сложен е въпросът с облагането на онлайн операторите, предоставящи залози в България. Задължителното лицензиране с условие за данъчна регистрация в България изглежда най-постижимо към момента решение. Очевидно такъв подход би бил уязвим от гледна точка съвместимост с правото на ЕС, но вече има и решения на съда на ЕС, които оправдават ограничаване на определени свободи, когато целта е защита на публичния интерес. А регулацията на онлайн хазарта е материя, която съществено надхвърля данъците и е свързана с въпроси като защита на подрастващите, на потребителите, контрол на парични потоци и т.н. Така че такъв подход би имал своите аргументи от гледна точка на съвместимост с правото на ЕС, още повече че е възприет и от други държави в ЕС.

*Орлин Хаджийски e директор "Данъци" в PwC България

**Case C-203/08, Sporting Exchange Ltd, trading as ‘Betfair’ v Minister van Justitie, CaseC-258/08 Ladbrokes Betting & Gaming Ltd, Ladbrokes International Ltd v Stichting der Nationale Sporttotalisator

Кажете ми каква е целта ви, за да ви посоча средствата, с които да я постигнете. На този принцип би трябвало да работи и данъчният режим за онлайн хазарта.

В зависимост от това какво е отношението на всяка държава към този сектор, в световен мащаб са възприети два принципни модела - облагане на стойността на всички залози, събрани от оператора (данъкът е върху оборота) и облагане на брутната печалба (събрани залози минус изплатени премии на играчите). Първият режим, прилаган в държави като САЩ и Франция, цели ограничаване на дейности, свързани със залагания, като ги оскъпява и ги прави непривлекателни за играчите. Вторият модел, който се прилага в повечето държави в ЕС, цели постигане на регулиран и контролиран пазар на онлайн залагания със съответната доза отчисления към бюджета. Има и ограничен брой примери като Германия, където изцяло се забранява дейността по онлайн залаганията (съгласно решение на съда на ЕС от 2010 г.** държавите членки имат право да забраняват дейност по онлайн залагания, доколкото целта е защита на потребителя). Там дискусията е доколко това е адекватна мярка и не води ли до създаване на условия за възникване на дейност по нелегални залози.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    aaa avatar :-|
    aaa

    Статията е доста несериозна, що касае да ориентира законодателя от гледна точка на фиска.
    А факта, че се премълчава, че иде реч за роден монопол в този бизнес, грижливо пазен от всяко правителство досега, направо навява мисли, особено предвид че четем „опозиционен“ вестник . ;)

  • 2
    istani123 avatar :-|
    Станислав

    Въпрос към автора: Ако това е вярно, цитирам: "В момента в България данъкът е 15% върху стойността на всички събрани залози. Чуждестранни оператори, които не са установени в България и нямат място на стопанска дейност в страната, не попадат в обхвата на горния данък независимо че предоставят услуги и приемат залози от местни лица на България. "

    Защо Комисията по Хазарта блокира над 100 интернет сайта на хазартни оператори, който нямат стопанска дейност в България?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK