"Ромфарм": Първият милион... декара
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Ромфарм": Първият милион... декара

Фармацевтичният бизнес на Тенчо Шиков (вляво) и Венелин Георгиев започва през 1996 г.

"Ромфарм": Първият милион... декара

Как собствениците на фармацевтичната компания Венелин Георгиев и Тенчо Шиков станаха най-големите земевладелци в България

Десислава Николова
66965 прочитания

Фармацевтичният бизнес на Тенчо Шиков (вляво) и Венелин Георгиев започва през 1996 г.

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Венелин Георгиев и Тенчо Шиков са едни от малкото българи, собственици на три фармацевтични завода, и то в съседна държава. Този факт обаче беше неизвестен за широката публика до миналата година, когато те започнаха мащабно да изкупуват земеделска земя. Притежаваната от двамата "Ромфарм компани" продължи с придобивките на едро и на дребно и така в портфейла вече има близо 1 млн. дка, с което се превърна в най-големия частен собственик на обработваема земя в България след държавата, общините и църквата.

При всички тези инвестиции Георгиев и Шиков стоят далеч от медиите и публичния живот. Но интерпретациите, че са руска или румънска компания явно са променили желанието им да стоят в сянка. В първото си интервю пред медии двамата държат да отбележат, че са българи и плащат данъците си тук. И разказват историята си как за 18 години са успели да развият фармацевтичен бизнес с оборот от над 200 млн. евро, а спечелено през годините са инвестирали в обработваема земя.

От търговия към заводи

Въпреки възрастовата разлика Венелин Георгиев (44 години) и Тенчо Шиков (38 години) се засичат като студенти в МГИМО – Московския университет за международни отношения. Във фармацевтичния бизнес те влизат през 1996 г. По това време държавните още български фармацевтични компании "Фармахим", "Фармация" - Дупница, "Трояфарм" - Троян, и "Софарма" са започнали да губят руските пазари. Двамата виждат ниша, защото българските лекарства все още са познати и търсени на руския пазар.

"Успяхме да договорим износ от България за Русия и така основахме първата си дистрибуторска компания", припомня си Венелин Георгиев, докато изрежда имената на директорите на държавните тогава фирми, с които са работили, и на българските дружества, които ползвали отстъпки от заводите и организирали медикаменти за износ. Фирмата на Шиков и Георгиев е една от първите, които се занимавали с експорт за Русия. По това време с подобен бизнес започнаха и бъдещите собственици на "Балканфарма" (сега "Актавис") Петър Терзиев и Георг Цветански.

През 2000 г., след четири години работа с български продукти, "Ромфарм" стъпва и в още една бивша социалистическа държава - договаря износа на лекарства за Русия и страните от ОНД за големите румънски заводи.

"Получихме правата на няколко големи завода – Terapia, Sicomed. За разлика от българските лекарства, румънските не бяха толкова познати на пазара, самата държава нямаше традиционни връзки, езиковата бариера също пречеше. Румъния имаше само две лекарства, регистрирани за продажба на руския пазар. Предложихме им бизнес план и получихме правата за разпространение в Русия и бившите съветски републики, след това успяхме да регистрираме и наложим множество румънски брандове", разказва Георгиев.

Няколко години след това двамата с Шиков решават да инвестират спечелените средства в собствено производство, което да наложат на руския и европейския пазар. Първият завод започва работа през 2004 г. в Румъния, където по това време живее единият от съдружниците. Девет години след това заводите за лекарства в Румъния вече са три – за офталмологични продукти (капки и медикаменти за очни заболявания), за твърди форми и сашета (таблетки и разтворими прахчета) и за ампули и напълнени предварително спринцовки с лекарства. "Специално производство на напълнени предварително спринцовки с медикаменти е едно от най-съвременните. На Балканския полуостров няма друга такава мощност", отбелязва Шиков.

"В момента работим медикаменти собствено производство за Русия и страните от ОНД, за Турция и за Европейския съюз. Освен това имаме голямо възлагателно производство от други фармацевтични компании, т.нар. contract manufacturing (известно в България като производство на ишлеме). Произвеждаме първи генерици за големи световни концерни по тяхна поръчка", допълва Венелин Георгиев.

През тази година приходите от продажби на продукцията от заводите в Румъния ще надвишат 200 млн. евро.

От Румъния към България

Принципно износът се осъществява основно през България, защото данъчният режим е по-благоприятен. Заводът в Румъния продава с малка надценка на българското си дружество дистрибутор - "Ромфарм компани", което осъществява износа за Русия, бившите съветски републики, Турция и част от страните от ЕС. Така основната част от надценката остава в българската компания.

"По най-общи изчисления сме платили около 60 млн. лв. само корпоративен данък в България през последните 4-5 години, което означава обороти от около 600 млн. лв.", отбелязва Шиков. Според консолидирания отчет на компанията за 2012 г. само за тази година "Ромфарм компани" има приходи от над 187 млн. лв. (основно от продажба на медикаменти) и печалба след данъци от 124 млн. лв. В тези числа са включени и постъпленията от аренда от земеделски земи.

Георгиев допълва, че продажба и износ на лекарства се извършват и от територията на Румъния, а освен дистрибуторските фирми за продукцията на заводите им имат и още една фабрика за лекарства. Това е заводът за твърди форми (таблетки) "Лекфарм" в Беларус, който през тази година ще има около 40 млн. щатски долара продажби. Това е и единственият им завод, в който имат местен партньор, но той е с миноритарно участие.

Основният пазар на лекарствата на "Ромфарм" си остава руският – в Русия и бившите съветски републики компанията поддържа екип за продажби от над 300 души. Това са медицински представители с медицинско образование, които да презентират медикаментите на лекарите.

Именно големите възможности, които имат за продажба, ги мотивират да търсят съвместна работа с най-голямата българска фармацевтична компания "Софарма", за която руските пазари са също традиционни.

Те обаче стават значим акционер постепенно. От пролетта на тази година започват да изкупуват от пазара малки пакети акции, но покупките им не надвишаваха 5% и не бяха обявени в Централния депозитар. През септември обаче в договорена сделка дружеството изкупи 9% дял в "Софарма" срещу 36 млн. лв. Продавач на пакета беше акционерът Любомир Павлов, който е бивш съдружник на председателя на съвета на директорите на "Софарма" Огнян Донев в бизнеса с вестници. Така благодарение на предишните покупки през борсата "Ромфарм компани" се оказа с дял от 13.5% в капитала на "Софарма".

През периода юни – октомври "Ромфарм" е инвестирала и в още едно дружество от групата на "Софарма". Става въпрос за казанлъшката компания "Българска роза Севтополис", производител на фитопродукти и таблетки, в който "Софарма" няма мажоритарен дял. През този период имаше по-забележима активност с акциите на дружеството на борсата и в началото на ноември се появи съобщение, че "Ромфарм компани" е притежател на 5.02% от капитала на "Българска роза Севтополис".

"Все още е въпрос на проект как ще си сътрудничим, търсим синергия, увеличаване на продажбите на общите ни пазари, съвместна работа. Става въпрос за портфейлна инвестиция. Ние търсим общ бизнес, не участваме и не искаме да участваме в борда на компанията, абсолютно доверие имаме на господин Донев за начина, по който я управлява", обяснява Венелин Георгиев.

От фармация към земя

Двамата съсобственици на "Ромфарм компани" не крият, че са получавали множество предложения да инвестират в най-различни сектори, но засега фокусът им е в земеделската земя.

Първите покупки явно са водени донякъде от носталгия - през 2007 г. започват да придобиват земи около Ямбол и Сливен, където е родното място на единия от двамата съсобственици. След това обаче всичко е подчинено на ясен бизнес план – да комасират земята и да печелят от арендоването й.

Двамата съсобственици започват да изкупуват обработваеми площи чрез няколко общи компании - "Ромфарм компани", "Ставен", С.И.Г. и "Росагрофонд" (в която руският инвеститор е компания, в която са съсобственици). През миналата година те придобиха за 90 млн. лв. общо 180 хил. дка при ликвидацията на "Еларг фонд за земеделска земя" АДСИЦ. През тази година "Ромфарм компани" купи за около 140 млн. лв. акциите на фонда за земеделска земя "Серес", с което прибави още 186 хил. дка земеделска земя към портфейла си.

"В началото на 90-те години при закриването на ТКЗС-тата и връщането на земята на собствениците й в реални граници процесът изглеждаше идеалистично. Тогава политиците мотивираха всичко с радостта на собствениците от това, че си връщат земята. Спомням си реплики, че собственикът ще падне на колене и ще целуне земята. За съжаление обаче този процес не се случи точно така. Години след това има огромни масиви, които са не само нецелунати, а и недокоснати от човешка ръка. Собствениците по-често продават, отколкото да обработват земята си и ние решихме да купуваме", разказва Тенчо Шиков.

През последните месеци около обсъждането на мораториума за продажба на земя се появиха множество спекулации около най-големите собственици на обработваеми земи. "Ромфарм компани" бяха наричани ту румънци, ту руснаци, слуховете започнаха да се артикулират като политическо говорене, включително и от говорителя на БСП Антон Кутев, който обяви, че се спекулира, че руснаци, кувейтци и турци ще изкупят българската земя.

"Няма нищо румънско или руско в нас, българи сме, основно работим тук и тук си плащаме данъците. Искам да подчертая, че не купуваме земята от името на някого или че смятаме да я препродадем", заявява Тенчо Шиков.

"Парите ни се изкарват в България и се инвестират обратно в България. Идеята ни не е да продаваме земята на никого, нито на румънци, нито на турци, кувейтци или сирийци - тези констатации на политиците са най-малкото несериозни. Всеки може да види откъде идват парите ни, какви данъци плащаме и каква печалба реализираме. Купуваме земята не за да я обработваме. Не и за да я продадем на по-висока цена, а основно с цел добавяне на стойност и приходи от аренда", допълва Венелин Георгиев.

По думите му бизнесмоделът им е нещо като АДСИЦ, но без да привличат заемни средства и други акционери, тъй като разполагат със собствени, за да направят инвестицията си. И в момента основната банкова операция на двамата, освен разплащането на покупките на земя и акции, е депозитът.

"Истината е, че уедряването на земята е изключително труден процес. Въпреки всички намерения, държавата не оказва никаква помощ. Разпокъсаността, издирването на наследници, комасирането на по-малките парцели изискват огромен ресурс – и като средства, и като време", отбелязва Георгиев.

Шиков допълва, че са започнали да изкупуват малки количества земя и в Румъния, където притежават около 80 хил. дка, като идеята е същата – да печелят от аренда.

Венелин Георгиев и Тенчо Шиков са едни от малкото българи, собственици на три фармацевтични завода, и то в съседна държава. Този факт обаче беше неизвестен за широката публика до миналата година, когато те започнаха мащабно да изкупуват земеделска земя. Притежаваната от двамата "Ромфарм компани" продължи с придобивките на едро и на дребно и така в портфейла вече има близо 1 млн. дка, с което се превърна в най-големия частен собственик на обработваема земя в България след държавата, общините и църквата.

При всички тези инвестиции Георгиев и Шиков стоят далеч от медиите и публичния живот. Но интерпретациите, че са руска или румънска компания явно са променили желанието им да стоят в сянка. В първото си интервю пред медии двамата държат да отбележат, че са българи и плащат данъците си тук. И разказват историята си как за 18 години са успели да развият фармацевтичен бизнес с оборот от над 200 млн. евро, а спечелено през годините са инвестирали в обработваема земя.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

83 коментара
  • 2
    venelin_todorov avatar :-|
    Venelin Todorov

    Браво, щом имат средства нека купуват земя. По-добре да е в ръцете на български компании.
    Щом имат кеш дано започнат да инвестират и в други производтсва с висока добавена стойност.

  • 3
    peaspiring avatar :-|
    peaspiring

    Браво. МГИМО-то явно е яка школа.

  • 4
    pruch avatar :-?
    pruch

    До коментар [#2] от "venelin_todorov":

    По-добре да е в ръцете на български компании.

    Вие сериозно ли ?

  • 5
    apollo avatar :-|
    apollo

    Прекалено хубаво звучи за да е истина !

  • 6
    chichka avatar :-|
    chichka
    • -25
    • +100

    Капитал, в предната статия критикувате методите на ДС, а тук правите реклама на червените барони!!!Що за дуализъм?

  • 7
    slalev avatar :-|
    Kurti
    • -24
    • +131

    Бля, бля...
    и аз така, 1996-та, едно, второ, трето, и ей на сега - Милиардче, на което съм платил 100 милиона корпоративен данък, ...оборот?
    Пък понеже разбирам от лекарства, реших да инвестирам в земя, щото не го разбирам.
    Па де да знам що, ама сички ми викат, че на снимка изглеждам кат шматка на 1000 лв. заплата, ама аз си знам за милиарда, па и не обичам да се изхвърлям, по едно интервю на 15 години давам, само се дразня кат ми кажат румънец, ма парите са мои!

  • 8
    forza avatar :-?
    forza
    • -13
    • +108

    Биографичният очерк е чист сайънс фикшън, да ме прощават...

  • 9
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Някои да ми припомни как се влизаше в МГИМО от България?

  • 10
    rainbou1 avatar :-|
    rainbou1

    До коментар [#9] от "daskal1":

    Единият господин би трябвало да е завършил средното си образование към 1994 година, когато МГИМО вече не беше привлекателно място за кандидатстване (да не кажа невъзможно)...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Сладка зона

Сладка зона

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK