С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 22 ное 2013, 13:02, 12462 прочитания

Монополът е гладен

Крехкото равновесие на телевизионния пазар дава всички признаци да се сгромоляса

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Рекламен пазар

През 2012 г. брутният обем на рекламния пазар се е увеличил с малко над 8%, но в действителност инвестициите са намалели с 1% спрямо 2011 г., според председателя на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) Красимир Гергов. Медия агенция "Пиеро 97," която традиционно подготвя годишните доклади за обема на рекламния пазар, оценява нетната стойност на сектора през 2012 г. на 710 млн. лв., или с 1.3% под нивото за 2011 г. През първите три месеца на 2013 г. инвестициите в тв реклама всъщност са се свили.

Повече от 70% от рекламните инвестиции отиват в телевизия и основно се разпределят между bTV, Нова, БНТ и ТВ7. Другите телевизии си разпределят 7%.

По принцип от 2008 до 2012 г. според докладите на "Пиеро 97" рекламният пазар постоянно се свива. Първият голям спад е отчетен 2008-2009, когато се е свил с 27.3%. Ако през 2008 г. нетният рекламен бюджет е бил 526.23 млн. лв., то през 2012 вече е вече 305.39 млн. лв. според данните на "Пиеро 97" за пазара.

50
млн. евро са инвестициите за подмяна на оборудването за цифрово излъчване, направени от "НУРТС диджитъл" до момента.

4.24
млн. лв. е чистата печалба на "НУРТС България" за деветмесечието на 2013 г. Приходите са 42.7 млн. лв.
Все по-ясно се чува. Подрънкването на оръжия откъм храстите. Докато всички участници на телевизионния пазар ужким седят на една маса, разменят си любезни усмивки и говорят за прекрасните чудеса, които дружно искат да предложат на зрителите, всеки от тях усеща просвяткванията зад гърба си, тайно държи пръст на спусъка, а въздухът като че ли трепти. Защо ли? Ами защото менюто на масата е прекалено постно за всички. Пазарът на телевизия в България по цялата му верига просто е силно изтънял: рекламните приходи за създателите на съдържание се свиват (с 42% от 2008 до 2012 г. - виж карето), разпространителите на платен сигнал са в свирепа конкуренция, която вече доведе до свръхниски цени за крайния потребител, а сега в уравнението влезе и цифровизацията. И ако за управляващите тя е пореден повод да се поздравят с успех (безплатен цифров сигнал все пак има), то за целия сектор тя означава промяна, отново със знак минус. Заченатият в грях процес с развитието си започва да дава и очакваните дефекти. А те имат потенциал да сринат целия пазар.

Посоките, от които се задава скорошен конфликт, са две.


Първо - цифровизацията, поне на този етап, се оказва проблемен проект за основния участник в нея - мултиплекс операторите (практически контролирани от собственика на КТБ Цветан Василев, въпреки че той официално се води само консултант на офшорните инвеститори в единия - "НУРТС България", а открита връзка с другия - "Фърст диджитъл" няма). Тв каналите в цифровия ефир са малко, тоест платформата е празна и инвестираните за изграждането й пари трудно ще се възвърнат, ако тя не бъде натоварена значително повече. Логично, на дневен ред дойде въпросът как да стане това. С други думи - ще бъдат ли накарани телевизиите да качат повече канали на мултиплекса и по какъв начин. Макар официален проект да няма внесен никъде, няколко източника на вестника потвърдиха, че се готви именно това: държавата да задължи със закон тв компаниите да дадат за излъчване по цифровите мрежи повече от програмите си. Което би било, от една страна, голям удар за създателите на съдържание, а от друга - непазарно нахлуване в подкрепа на определен играч.

И второ - доставчиците на платена телевизия, очевидно застрашени от безплатния цифров ефир, решиха да се защитят. Като все по-активно лансират позицията си, че не е редно да плащат за канали, които се доставят до крайния клиент без пари.

Нито една от тези две линии на конфликт не е неочаквана. Добавете към тях и скорошното предоговаряне на цените за тв доставка между телевизиите и операторите и сместа става чист барут.



Ще има ли Закон "НУРТС"

Конфликтите при телевизионната доставка, логично, вървят по линията, по която се движат и парите в сектора. Доставчиците на платена телевизия с част от таксите от потребителите плащат на телевизиите за програмите им. А телевизиите плащат на мултиплекс оператора за това да излъчва част от тези програми без пари. Тук идва основният проблем: конкуренция при мултиплексите няма (за което и върви дело на Еврокомисията срещу България). В резултат на трите организирани "състезания" се получи така, че и двете компании, държащи лицензите за шест от общо седем възможни цифрови мрежи, са свързани с една и съща група - тази около Цветан Василев. Едната фирма е "НУРТС диджитъл", която е в кръга на Василев, а другата е "Хану про", която прехвърли три от четирите си лиценза на HD Media Services и след препродажба се оказа собственост на швейцарско дружество, преименува се на "Фърст диджитал" и макар и да е трудно доказуемо, най-вероятно отново е в орбитата на КТБ. Резултатът е като при всеки монопол: тарифите му не са изгодни за клиента. Сумите, които телевизиите плащат на мултиплекса, разбира се, са търговска тайна. Показателно е обаче, че огромна част от платформата е празна - едва ли щеше да е така, ако таксата за достъп до нея беше особено атрактивна. Според източници на "Капитал", една от основните телевизии плаща на "НУРТС диджитъл" около 15 млн. лв. годишно за излъчване на три програми, при положение че преди за аналогово разпространение на една такава е давала малко над една трета от тази сума.

В момента, по информация от "НУРТС диджитъл", компанията е изградила две мрежи (два мултиплекса). Едната разпространява 1 (една) тв- "Bulgaria on Air". Другата - седем: bTV, "Ринг.БГ+1" и "bTV Lady+1" (канали на "БТВ Медиа груп"), "Нова телевизия" и "Диема Фемили+1", (канали на "Нова броудкастинг груп"), "TV 7", и "News 7". В същото време в регистъра на Съвета за електронни медии (СЕМ) има регистрирани за излъчване по цифров ефир общо 30 програми на 22 компании. Дупката е видна и "НУРТС диджитъл" го признава: "Капацитетът на една мрежа се използва ефективно тогава, когато е изцяло зает", пишат от мултиплекс оператора в отговорите си до "Капитал". Същото обясни наскоро и изпълнителният директор на компанията Свилен Попов. В отговор на въпроса кога бизнес интересът на компанията ще е защитен той отговори: "Когато се осигури съдържание за запълване капацитета на двете мрежи." Според "НУРТС диджитъл" дружеството в момента води преговори с няколко тв оператора. "След приключване на преговорите и в зависимост от техния край ще направим анализ за всички възможности за по-нататъшно запълване на капацитета", добавят от оператора. "Много се надяваме този процес да приключи с договори", пишат от "НУРТС диджитъл".

Въпросът е какво да се прави, ако договори продължава да няма. На прага на цифровизацията телевизиите си правеха сметка, че е добър ход да си запазят повече места на мултиплекса и така да си осигурят сериозно пазарно присъствие. Но след като получиха желаните позиции в мрежата, сега не ги използват. Очевидно защото, от една страна, таксите не им харесват, а от друга някои и не разполагат с чисто финансовия ресурс да осигурят съответното цифрово съдържание.

Оттук нататък вариантите не са много: или мултиплекс операторът ще намали тарифите си или собственикът му ще опита да го продаде или в негова подкрепа ще се включи властта. Всъщност не е изключено да се случат и трите. Но че има поискана намеса на държавата, вече е очевидно. Това става доста ясно например от съобщението на страницата на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) след кръгла маса на регулатора за цифровизацията наскоро. "Предвид телевизионното съдържание, което се предоставя от мултиплекс операторите, се обърна внимание на нежеланието на телевизионните оператори да предлагат разнообразни програми за цифровото ефирно излъчване, което създава опасност да не се използва ефективно ресурса и по този начин да се дискредитира процесът на цифровизация", пише в съобщението. Председателят на КРС Веселин Божков не се ангажира с позиция по въпроса, уточнявайки, че няма законодателна инициатива, а само изпълнява нормативите. "Изводите и предложенията след дискусията ще бъдат систематизирани и представени на изпълнителната власт за предприемане на мерки и законодателни инициативи с цел разрешаване на констатираните проблеми", гласи съобщението на КРС.

"Очевидно незапълненият капацитет на мултиплекса е проблем. Но не става с окръжно", коментира членът на парламентарната комисия по транспорт и комуникации Мартин Захариев. Според него по-разумно е проблемът да се реши на обща дискусия между всички участници в цифровизацията. Председателят на комисията Камен Костадинов за момента не се ангажира с мнение по темата. Ясно такова не изрази и ресорният зам.-министър на транспорта Георги Тодоров. "Наистина има идеи за законови промени по тази тема, но аз няма да ги предложа, преди да ги обсъдя с целия бранш и в обществения съвет към министерството", каза Тодоров.

Самите телевизии (bTV и "Нова") не отговориха на въпросите на "Капитал" как биха реагирали на законова промяна, която да задължи всички резервирали капацитет на мултиплекса, да го използват. Ако обаче това се случи, със сигурност ще е огромен удар за тях, да не говорим, че ще влезе във вече доста запълнената графа с непазарните мерки, предприети в услуга на определена компания.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ваканционните имоти се завръщат на картата с добри инвестиции Ваканционните имоти се завръщат на картата с добри инвестиции

Гарантирана доходност, атрактивни цени и възможността за семейна ваканция в домашен уют са сред основните фактори, които движат пазара

14 дек 2019, 638 прочитания

Халите 2020: Ресторанти, барове и фермерски храни 2 Халите 2020: Ресторанти, барове и фермерски храни

Motto и Spaghetti Kitchen, Manzo, Forno Cipollini, La Bottega, Mediterraneo, 33 Гастронавти, By The Way, Memento и др. са сред обектите, с които собствениците на сегашния пазар преговарят

13 дек 2019, 1918 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Завръщането на шахматния офицер

Новите рокади в "Петрол холдинг" и повторната поява на Кирсан Илюмжинов показат разметване на позициите, но не и развръзка

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10