Монополът е гладен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Монополът е гладен

Голяма част от капацитета на мултиплекса е празен

Монополът е гладен

Крехкото равновесие на телевизионния пазар дава всички признаци да се сгромоляса

Весислава Антонова, Паулина Михайлова
12937 прочитания

Голяма част от капацитета на мултиплекса е празен

© Надежда Чипева


Рекламен пазар

През 2012 г. брутният обем на рекламния пазар се е увеличил с малко над 8%, но в действителност инвестициите са намалели с 1% спрямо 2011 г., според председателя на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) Красимир Гергов. Медия агенция "Пиеро 97," която традиционно подготвя годишните доклади за обема на рекламния пазар, оценява нетната стойност на сектора през 2012 г. на 710 млн. лв., или с 1.3% под нивото за 2011 г. През първите три месеца на 2013 г. инвестициите в тв реклама всъщност са се свили.

Повече от 70% от рекламните инвестиции отиват в телевизия и основно се разпределят между bTV, Нова, БНТ и ТВ7. Другите телевизии си разпределят 7%.

По принцип от 2008 до 2012 г. според докладите на "Пиеро 97" рекламният пазар постоянно се свива. Първият голям спад е отчетен 2008-2009, когато се е свил с 27.3%. Ако през 2008 г. нетният рекламен бюджет е бил 526.23 млн. лв., то през 2012 вече е вече 305.39 млн. лв. според данните на "Пиеро 97" за пазара.
50

млн. евро са инвестициите за подмяна на оборудването за цифрово излъчване, направени от "НУРТС диджитъл" до момента.
4.24

млн. лв. е чистата печалба на "НУРТС България" за деветмесечието на 2013 г. Приходите са 42.7 млн. лв.

Все по-ясно се чува. Подрънкването на оръжия откъм храстите. Докато всички участници на телевизионния пазар ужким седят на една маса, разменят си любезни усмивки и говорят за прекрасните чудеса, които дружно искат да предложат на зрителите, всеки от тях усеща просвяткванията зад гърба си, тайно държи пръст на спусъка, а въздухът като че ли трепти. Защо ли? Ами защото менюто на масата е прекалено постно за всички. Пазарът на телевизия в България по цялата му верига просто е силно изтънял: рекламните приходи за създателите на съдържание се свиват (с 42% от 2008 до 2012 г. - виж карето), разпространителите на платен сигнал са в свирепа конкуренция, която вече доведе до свръхниски цени за крайния потребител, а сега в уравнението влезе и цифровизацията. И ако за управляващите тя е пореден повод да се поздравят с успех (безплатен цифров сигнал все пак има), то за целия сектор тя означава промяна, отново със знак минус. Заченатият в грях процес с развитието си започва да дава и очакваните дефекти. А те имат потенциал да сринат целия пазар.

Посоките, от които се задава скорошен конфликт, са две.

Първо - цифровизацията, поне на този етап, се оказва проблемен проект за основния участник в нея - мултиплекс операторите (практически контролирани от собственика на КТБ Цветан Василев, въпреки че той официално се води само консултант на офшорните инвеститори в единия - "НУРТС България", а открита връзка с другия - "Фърст диджитъл" няма). Тв каналите в цифровия ефир са малко, тоест платформата е празна и инвестираните за изграждането й пари трудно ще се възвърнат, ако тя не бъде натоварена значително повече. Логично, на дневен ред дойде въпросът как да стане това. С други думи - ще бъдат ли накарани телевизиите да качат повече канали на мултиплекса и по какъв начин. Макар официален проект да няма внесен никъде, няколко източника на вестника потвърдиха, че се готви именно това: държавата да задължи със закон тв компаниите да дадат за излъчване по цифровите мрежи повече от програмите си. Което би било, от една страна, голям удар за създателите на съдържание, а от друга - непазарно нахлуване в подкрепа на определен играч.

И второ - доставчиците на платена телевизия, очевидно застрашени от безплатния цифров ефир, решиха да се защитят. Като все по-активно лансират позицията си, че не е редно да плащат за канали, които се доставят до крайния клиент без пари.

Нито една от тези две линии на конфликт не е неочаквана. Добавете към тях и скорошното предоговаряне на цените за тв доставка между телевизиите и операторите и сместа става чист барут.

Ще има ли Закон "НУРТС"

Конфликтите при телевизионната доставка, логично, вървят по линията, по която се движат и парите в сектора. Доставчиците на платена телевизия с част от таксите от потребителите плащат на телевизиите за програмите им. А телевизиите плащат на мултиплекс оператора за това да излъчва част от тези програми без пари. Тук идва основният проблем: конкуренция при мултиплексите няма (за което и върви дело на Еврокомисията срещу България). В резултат на трите организирани "състезания" се получи така, че и двете компании, държащи лицензите за шест от общо седем възможни цифрови мрежи, са свързани с една и съща група - тази около Цветан Василев. Едната фирма е "НУРТС диджитъл", която е в кръга на Василев, а другата е "Хану про", която прехвърли три от четирите си лиценза на HD Media Services и след препродажба се оказа собственост на швейцарско дружество, преименува се на "Фърст диджитал" и макар и да е трудно доказуемо, най-вероятно отново е в орбитата на КТБ. Резултатът е като при всеки монопол: тарифите му не са изгодни за клиента. Сумите, които телевизиите плащат на мултиплекса, разбира се, са търговска тайна. Показателно е обаче, че огромна част от платформата е празна - едва ли щеше да е така, ако таксата за достъп до нея беше особено атрактивна. Според източници на "Капитал", една от основните телевизии плаща на "НУРТС диджитъл" около 15 млн. лв. годишно за излъчване на три програми, при положение че преди за аналогово разпространение на една такава е давала малко над една трета от тази сума.

В момента, по информация от "НУРТС диджитъл", компанията е изградила две мрежи (два мултиплекса). Едната разпространява 1 (една) тв- "Bulgaria on Air". Другата - седем: bTV, "Ринг.БГ+1" и "bTV Lady+1" (канали на "БТВ Медиа груп"), "Нова телевизия" и "Диема Фемили+1", (канали на "Нова броудкастинг груп"), "TV 7", и "News 7". В същото време в регистъра на Съвета за електронни медии (СЕМ) има регистрирани за излъчване по цифров ефир общо 30 програми на 22 компании. Дупката е видна и "НУРТС диджитъл" го признава: "Капацитетът на една мрежа се използва ефективно тогава, когато е изцяло зает", пишат от мултиплекс оператора в отговорите си до "Капитал". Същото обясни наскоро и изпълнителният директор на компанията Свилен Попов. В отговор на въпроса кога бизнес интересът на компанията ще е защитен той отговори: "Когато се осигури съдържание за запълване капацитета на двете мрежи." Според "НУРТС диджитъл" дружеството в момента води преговори с няколко тв оператора. "След приключване на преговорите и в зависимост от техния край ще направим анализ за всички възможности за по-нататъшно запълване на капацитета", добавят от оператора. "Много се надяваме този процес да приключи с договори", пишат от "НУРТС диджитъл".

Въпросът е какво да се прави, ако договори продължава да няма. На прага на цифровизацията телевизиите си правеха сметка, че е добър ход да си запазят повече места на мултиплекса и така да си осигурят сериозно пазарно присъствие. Но след като получиха желаните позиции в мрежата, сега не ги използват. Очевидно защото, от една страна, таксите не им харесват, а от друга някои и не разполагат с чисто финансовия ресурс да осигурят съответното цифрово съдържание.

Оттук нататък вариантите не са много: или мултиплекс операторът ще намали тарифите си или собственикът му ще опита да го продаде или в негова подкрепа ще се включи властта. Всъщност не е изключено да се случат и трите. Но че има поискана намеса на държавата, вече е очевидно. Това става доста ясно например от съобщението на страницата на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) след кръгла маса на регулатора за цифровизацията наскоро. "Предвид телевизионното съдържание, което се предоставя от мултиплекс операторите, се обърна внимание на нежеланието на телевизионните оператори да предлагат разнообразни програми за цифровото ефирно излъчване, което създава опасност да не се използва ефективно ресурса и по този начин да се дискредитира процесът на цифровизация", пише в съобщението. Председателят на КРС Веселин Божков не се ангажира с позиция по въпроса, уточнявайки, че няма законодателна инициатива, а само изпълнява нормативите. "Изводите и предложенията след дискусията ще бъдат систематизирани и представени на изпълнителната власт за предприемане на мерки и законодателни инициативи с цел разрешаване на констатираните проблеми", гласи съобщението на КРС.

"Очевидно незапълненият капацитет на мултиплекса е проблем. Но не става с окръжно", коментира членът на парламентарната комисия по транспорт и комуникации Мартин Захариев. Според него по-разумно е проблемът да се реши на обща дискусия между всички участници в цифровизацията. Председателят на комисията Камен Костадинов за момента не се ангажира с мнение по темата. Ясно такова не изрази и ресорният зам.-министър на транспорта Георги Тодоров. "Наистина има идеи за законови промени по тази тема, но аз няма да ги предложа, преди да ги обсъдя с целия бранш и в обществения съвет към министерството", каза Тодоров.

Самите телевизии (bTV и "Нова") не отговориха на въпросите на "Капитал" как биха реагирали на законова промяна, която да задължи всички резервирали капацитет на мултиплекса, да го използват. Ако обаче това се случи, със сигурност ще е огромен удар за тях, да не говорим, че ще влезе във вече доста запълнената графа с непазарните мерки, предприети в услуга на определена компания.

Кой ще плаща

Имайки предвид, че телевизиите се финансират, от една страна, от реклама, а от друга - чрез такси от разпространители на платен сигнал, и че първият канал на приходи определено не е пълноводен, нормално е натискът към тях автоматично да се прехвърля нататък по веригата към кабелните и сателитните оператори. Телевизиите непрекъснато вдигат таксите към платените оператори. "Ако пазарът на платени телевизии по кабел, сателит и през интернет се развива по начина, по който се развива в момента, не след дълго играчите на него ще бъдат принудени да спрат да предоставят услугата и ще продължат да работят основно като интернет провайдъри", каза председателят на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО) Димитър Радев по време на годишната среща на членовете му. По данните на БАККО всяка година цената на авторските права и на телевизионното съдържание се покачва средно с около 20%, докато таксата за т.нар. кабелна телевизия не мърда и дори намалява. По думите на Радев, ако през 2008 г. средният приход на доставчиците на платена телевизия от абонат е бил 12 лв. на месец, от които три четвърти са оставали при доставчика, а 25% са отивали в телевизията, през тази година средният приход вече е 10 лв. при разпределение 50 на 50. Така, ако тенденцията се запази, през 2015 г. над 80% от клиентската такса ще отиват при собствениците на телевизии и само 20% ще остават при разпространителите. За вдигане на тарифите към клиентите пък при пазар с над 300 мрежи няма как да се говори.

За да променят поне донякъде уравнението в своя полза, от БАККО предлагат законодателни промени, с които телевизиите да им предоставят безплатно програмите, които качват на мултиплексите. В подкрепа на идеята си браншовата организация припомня, че бизнесът на ефирните телевизии е да достигат до максимално голяма аудитория и да печелят от реклами, а не от потребителски такси. "Това, което ние предлагаме и вярваме, че ще постави рамката на взаимоотношенията в сектора, е да се промени статутът на част от програмите, които влизат в мултиплекса, за да се гарантира балансът на интересите между 2-3 концентрирани пазарни субекта, от една страна, и над 300 компании, от друга, обяснява Радев. "Пазарът има остра нужда от установяване на правила, тъй като страната ни е с едни от най-високите скорости на интернет, има най-много телевизионни доставчици на едно домакинство, но за сметка на това е с най-ниския приход за абонат."

"Не е нормално на мултиплекса да бъдат качени и да стигат безплатно до крайния потребител канали, които за нас струват скъпо", коментира друг член на управителния съвет на БАККО. "С парите, които ние даваме, а те непрекъснато се увеличават, се финансира безплатно тв разпространение, което допълнително източва абонати от мрежите ни. Процесът, който се развива, е балон. И той рано или късно ще се пръсне."

За момента нито някой от платените доставчици, нито пък БАККО има данни дали наистина се случва преливане на абонати от тях към безплатния ефир. Ако обаче на него бъдат качени още програми, неизменно такъв процес ще има. И ще се стигне до порочната ситуация кабелният и сателитният бизнес индиректно да субсидира мултиплексите, които го конкурират. Още повече че никой и нищо не пречи на новия оператор да работи като платен такъв, качвайки на платформата си и платени за клиентите канали.

Три нюанса: сиво

Рекламен пазар

През 2012 г. брутният обем на рекламния пазар се е увеличил с малко над 8%, но в действителност инвестициите са намалели с 1% спрямо 2011 г., според председателя на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) Красимир Гергов. Медия агенция "Пиеро 97," която традиционно подготвя годишните доклади за обема на рекламния пазар, оценява нетната стойност на сектора през 2012 г. на 710 млн. лв., или с 1.3% под нивото за 2011 г. През първите три месеца на 2013 г. инвестициите в тв реклама всъщност са се свили.

Повече от 70% от рекламните инвестиции отиват в телевизия и основно се разпределят между bTV, Нова, БНТ и ТВ7. Другите телевизии си разпределят 7%.

По принцип от 2008 до 2012 г. според докладите на "Пиеро 97" рекламният пазар постоянно се свива. Първият голям спад е отчетен 2008-2009, когато се е свил с 27.3%. Ако през 2008 г. нетният рекламен бюджет е бил 526.23 млн. лв., то през 2012 вече е вече 305.39 млн. лв. според данните на "Пиеро 97" за пазара.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

28 коментара
  • 2
    simeonov_ avatar :-|
    simeonov_

    По-голяма глупост не бях чувал.Държавата щяла да задължи телевизиите да си качват каналите на мултиплексите,това е такава измишльотина,че няма повече на къде.Нито държавата ще се занимава с това,нито може да го направи.Проблема си е на мултиплексите,ако не могат да си осигурят достатъчно канали,явно не предлагат достатъчно добри условия.А и телевизиите още е рано да се убедят в предимствата да се излъчват безплатно,защото цифровизацията току що стартира.Като за начало девет канала не е никак зле за хората които не могат да си позволят да плащат за телевизия,а в бъдеще особено при тази битка за всеки зрител със сигурност ще има и други канали които ще сметнат,че е добра идея да се качат на мултиплексите.

  • 3
    kam27 avatar :-P
    kam27

    Управляващите орязаха БНТ-то па ше се месят и на частниците ,що за дивотия ?Пълна некадърност ,неграмотност ,некомпетентност това е заразна ...БСП-то...

  • 4
    hdj27318443 avatar :-|
    Стабилни в мизерията, епизод пореден

    "една от основните телевизии плаща на "НУРТС диджитъл" около 15 млн. лв. годишно за излъчване на три програми, при положение че преди за аналогово разпространение на една такава е давала малко над една трета от тази сума."

    Нищо не разбирам. Как от това дето сте го написали, следва че има високи монополни цени сега? 15/3 = 5м на програма сега, преди малко над 15/3 = 5м. Т.е. сега плащат по малко?

  • 5
    zaza avatar :-|
    zaza

    До коментар [#4] от "Куклен театър "Правителство 89"":

    Преди капацитетът е бил около 5 програми т.е. 5х5=25млн. Сега капацитетът е 30 т.е. 30х5=150млн. Според елементарните пазарни закони увеличеното предлагане - в случая технологично, трябва да води до намаляване на цената, особено ако няма увеличено търсене. Случаят е точно такъв.
    Още една причина за намаляване на цената е увеличената конкуренция УЖ! Това, че преди е имало един оператор, а сега има поне два работещи а на теория 3-5 с лиценз... трябва да намали още цената, но това очевидно не става!
    Трета причина - ако си плащал за едно и започнеш да плащаш за три трябва да получиш търговска отстъпка :-) Освен ако не работиш в монопол, какъвто уж няма.

  • 6
    jivkodimitrov avatar :-|
    Димитров

    50 милиона евро инвестиции, 43 милиона лева приходи за 9М. Солидна печалба. Як бизнес си е уредил пича.

  • 7
    balla avatar :-|
    balla

    Бумеранга се връща, както всички изкривени неща в БГ. Сателитните и кабелни оператори трябва да предлагат основно свои ТВ-канали а не да взимат на готово "безплатни" ТВ. В една нормална държава всяка телевизия която печели от реклами има огромен интерес да си разпространява рекламите безплатно и възможно до най-много хора.
    У нас хем операторите лакоми и некадърни, хем телевизиите искат да сучат от две цици (реклами и разпространители). Да ама така не става!

  • 8
    gvt avatar :-|
    gvt

    Телевизиите сами са си виновни за липсата на приходи, защото унесени в обслужването на мафията, превърнаха България в едно изостанало бедно гето, в което не може да се прави никакъв нормален бизнес и да се увеличава националното богатство.
    Другите най-виновни, разбира се са политиците, които допуснаха създаването на медийни монополи с надеждата, че ще ги обслужват и държат на власт, ще прикриват престъпленията им, а пък то се оказа че напоследък медиите и политиците са на път взаимно да се изядат обвинявайки се кой е по-корумпиран.
    Страхът на политическата класа да преследва престъпленията на телевизия като БТВ показва, че преяждането с медийна власт на такъв тип медия с престъпен мениджмънт е заплаха за националната сигурност на България а и на други държави от ЕС.
    Все пак добрата новина е че вече телевизиите не са фактор в обществения живот и събитията развили се в България през последната една година бяха движени изцяло от комуникация чрез други медии

  • 9
    kaizersoze avatar :-|
    kaizersoze

    Мустака вложи невероятни пари и усилия, за да монополизира мултиплексите.

    Сега е с ръчичка в дупето и никой не ще да му ги ползва, съответно и чака държавна намеса, за да спечели пари. Типично за едрия, мутренски български бизнес - ако махнеш държавата от уравнението ще умре за минути... :)

  • 10
    qwert avatar :-|
    qwert

    ........................; )


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новият пазар на труда

Новият пазар на труда

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK