Завръщане към социализма: БСП ще съживява трупа "Химко"

Министърът на икономиката предлага БЕХ да даде 50 млн. лв. за рестарт на комбината

Няколко частни собственика не успяха да съживят торовия завод и десетина години той не работи, но държавата е готова да налее в него 50 млн. лв.
Няколко частни собственика не успяха да съживят торовия завод и десетина години той не работи, но държавата е готова да налее в него 50 млн. лв.    ©  Анелия Николова
Няколко частни собственика не успяха да съживят торовия завод и десетина години той не работи, но държавата е готова да налее в него 50 млн. лв.
Няколко частни собственика не успяха да съживят торовия завод и десетина години той не работи, но държавата е готова да налее в него 50 млн. лв.    ©  Анелия Николова

В началото беше забавно. Когато група депутати около Волен Сидеров предложиха одържавяване на електроразпределителните дружества, пуск за "Кремиковци" и старт на проекта за строеж нова АЕЦ, пакетът "мерки" изглеждаше като пародия, която (като всяка пародия) предизвиква черен хумор в стил "А защо да не възстановим и ТКЗС, АПК и ергенския данък?". Няколко дни по-късно за "държавна реиндустриализация" заговори не кой да е, а министърът на икономиката Драгомир Стойнев. При това обявявайки намерения не за стимулиране на частните инвестиции, а за съживяване на отдавна мъртви и доказано нежизнеспособни мастодонти с пари от държавата.

Идеята на Драгомир Стойнев, обявена в интервю за в. "Дума", е "Български енергиен холдинг" (БЕХ) да инвестира близо 50 млн. лв. във възстановяване на производството в "Химко" (в несъстоятелност). Министърът затвърди замисъла си за възраждане на обявения в несъстоятелност завод и в още няколко медии.

Теории на управляващите...

От обявената досега информация не става ясно икономическото ведомство да разполага с каквито и да било разчети как точно ще се инвестират 50-те милиона, защо ведомството (което е принципал на БЕХ) е решило да вложи точно толкова в затворен отдавна завод, какви ще са последиците, ако Европейската комисия реши, че това е непозволена държавна помощ, кога и дали проектът ще има някаква възвращаемост. Досега министър Стойнев не се е аргументирал и с никакви анализи и пазарни данни къде ще се продава продукцията на "Химко", нито каква ще е себестойността й. До редакционното приключване на броя от министерството на икономиката не отговориха на поставените от "Капитал Daily" въпроси по темата.ве фирми,

И пред БНТ, и пред "Стандарт" обаче министърът твърди, че има готов финансов модел, "Химко" може да е печелившо, а целта е да се гарантират работни места в региона, който се отличава с висока безработица (подобно на останалите в Северозападна България). Пред "Дума" Стойнев пояснява, че по-голямата идея е "да реиндустриализираме българската икономика".

Замисълът очевидно е поне едно ниво над етап "изявления" - в понеделник сутрин пред БНТ той беше потвърден и от депутата от "Коалиция за България" Янаки Стоилов. Той обяви, че вече се прави обобщение колко са дълговете на "Химко" към държавни компании и се действа да не се допусне разпродажба "на парче", а държавата да прецени дали сама или с чужди инвеститори да възстановява завода. Според Стоилов, ако "Химко" отново заработи, това ще е "преломен знак" от "икономическата разруха в България". Попитан дали не е добре да се възроди и "Кремиковци", Стоилов отговори: "Защо, лошо ли е? В някаква степен това може да стане и това ще бъде много добре за българската икономика, за софиянци и за хората, които разчитат да намерят работа."

Стойнев, както и кметът на Враца инж. Николай Иванов (от БСП) говорят за отварянето на около 500 работни места при малко над 80 хил. души население на общината.

...и практика на индустрията

Популистките идеи на управляващите, предвидени за финансиране с обществени средства, се разминават доста с оценката на специалистите. Според изпълнителния директор и съсобственик на "Агрополихим" Васил Александров рестарт на производството в "Химко" на практика е невъзможен – от една страна, са необходими огромни инвестиции, а дори да тръгне някоя от линиите, това ще е "завод без ръце и крака", тъй като ТЕЦ-ът, електроснабдяването и водоочистващата инсталация са собственост на фирми на Христо Ковачки. Освен това "Химко" трудно би изнасяло продукция - складът му на пристанище Варна вече е собственост на "Агрополихим", а и при сегашните цени на природния газ загубата му ще е по 200 долара на тон продукция, изчисли Александров.

Дори и да се отделят пари за инвестицията, не е ясно в какво точно ще бъдат вложени и дали изобщо от активите е останало нещо, което може да бъде възстановено. Синдикът на "Химко" Росица Томова каза, че не може да даде информация какво е налично на площадката на предприятието след търговете за продажба на активи от него. По думите на кмета на Враца Николай Иванов е възможно заводът да работи с около 20% от капацитета си, ако се пусне отново производството на амоняк и карбамид, което е било потвърдено и от анализи на експерти. Става въпрос за най-новите инсталации на завода, които са съобразени с всички екологични стандарти и няма да предизвикат замърсяване, уточни Иванов. Въпросните нови инсталации са от 1983 г.

Според зам.-председателя на Българската камара на химическата промишленост Йончо Пеловски, който е един от авторите на изготвения преди две години анализ на възможностите за възстановяване на "Химко", врачанският завод може да работи с около четвърт от капацитета си, ако се пусне т.нар. нова седма линия. В същото време неспасяеми са старите инсталации, тъй като вредните емисии и отпадните води от тях съществено надвишават съвременните норми за допустимост. Те са технически ненадеждни и е икономически необосновано да се поддържат и ремонтират, освен това голяма част от оборудването липсва, каза Пеловски. Допълнителен проблем е и липсата на достатъчно квалифицирани кадри за тях. Химическият техникум в града вече е закрит. Според анализа, цитиран от Пеловски, новата седма линия има ресурс да работи още поне 15 години, а частичното възстановяване ще осигури годишно производство на 105 хил. тона амоняк и 180 хил. тона карбамид.

Васил Александров, "Агрополихим":

Още когато започна упадъкът на "Химко", правихме технически одит, за да купим евентуално предприятието. Тогава оценката показа, че за да се пусне една линия, са необходими 15 млн. лв. за ремонт. Дори и да тръгне обаче една линия, това ще бъде завод без ръце и крака, тъй като Христо Ковачки държи ТЕЦ-а, водоочистката, електроснабдяването. Ако правителството национализира тези предприятия от Ковачки, може да стане. Освен това заради дългове на "Химко" към банки ние преди години купихме склада му на пристанище Варна, а без него той на практика не може да изнася и продава. Ако се вземат сегашните цени на уреята и при тази цена на газа, "Химко" би трябвало да работи при 200 долара загуба на тон. Като добавим и дълговете, които последно бяха около 85 млн. лв., възстановяването изглежда на практика невъзможно. При сегашното състояние на завода онези 15 млн. лв., които изчислихме, че трябва да се инвестират преди години, изглеждат като джобни пари.

Краят на историята

Бившият гигант на торовата индустрия беше приватизиран през 1999 г. от американската компания IBE Trans of NY срещу 1 млн. лв. Две години по-късно тя го продаде на кипърската офшорка A.V.S.T. Trading Ltd за 1.45 млн. лв., а в края на 2002 г. НЕК поиска обявяването му в несъстоятелност. През септември 2005 г. бяха внесени два оздравителни плана – от синдиците и от дружеството, като междувременно комбинатът спря да работи. Съдът прие оздравителния план на синдиците, който всъщност беше планът на "Ново Химко". Дружеството придоби активите на торовия завод срещу дълга му от 85.74 млн. лв., а в края на 2009 г. строителния предприемач Николай Галчев го купи чрез "Галчев инженеринг груп". През юли миналата година процедурата по несъстоятелност на завода беше възобновена.

Още от Капитал