Модернизацията на "ДМП Челопеч" е струвала 126 млн. долара

Основният кредитор ЕБВР провери какво е направено в златодобивното предприятие

Изграждането на подземен трошачен комплекс беше част от финансирания от ЕБВР проект
Изграждането на подземен трошачен комплекс беше част от финансирания от ЕБВР проект    ©  Булфото
Изграждането на подземен трошачен комплекс беше част от финансирания от ЕБВР проект
Изграждането на подземен трошачен комплекс беше част от финансирания от ЕБВР проект    ©  Булфото

Приключилият в края на миналата година проект за разширение и модернизация на производството на златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч" получи оценка "отличен" от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която осигури най-голямата част от финансирането за него. Това стана ясно при посещението на първия вицепрезидент на международната финансова институция Фил Бенет, който в сряда инспектира направеното в Челопеч. Той определи постигнатото като впечатляващо и в много отношения надхвърлящо изискванията на ЕБВР. Освен това проектът е излязъл по-евтин от предварителните очаквания.

Ефекти от проекта

Изпълнението на проекта започна през 2009 г., като целта беше да се увеличи добивът на руда от 900 хил. тона до 2 млн. годишно. Това беше свързано с изграждането на нови подземни съоръжения, модернизация на обогатителната фабрика и хвостохранилището, инсталиране на ново оборудване и т.н. Компанията въведе и свръхмодерна система за наблюдение на дейностите под и над земята от специален център на повърхността.

Като най-голямо постижение изпълнителният директор на "ДПМ Челопеч" Николай Христов определи значителното намаляване на отпадъците в резултат на въвеждането на пастово запълнение на иззетите пространства в рудника. По този начин вече около 40% от скалната маса и голяма част от хвостовия отпадък се връщат под земята, вместо да се депонират на повърхността. В същото време се избягват пропаданията, които иначе се появяват над мините след години. Благодарение на модернизацията предприятието постигна и нулево заустване на води от хвостохранилището, тъй като водата се връща в оборот. Въпреки тройния ръст на добива употребата на свежа вода е паднала с 20%, на използваните горива - с 38%, а на електроенергията - с 18%, казаха още от компанията.

Стриктен контрол

ЕБВР поставя много високи екологични и социални изисквания при отпускане на кредит, а след това осъществява стриктен контрол как се изпълнява проектът, обясни Христов. По думите на Бенет обаче банката има чудесно партньорство с компанията, с която работи вече девет години, и ще продължи да й оказва подкрепа. "Аз лично съм очарован от това, което видях", каза Бенет, след като разгледа мината. Директорът на ЕБВР за България Даниел Берг посочи, че след опита си с "ДПМ Челопеч" банката с готовност би финансирала и други минни проекти в страната. Досега "ДПМ Челопеч" е единственото добивно предприятие в България, получило кредит от международната финансова институция.

Бюджетът на проекта в Челопеч беше 131.5 млн. долара, но компанията е успяла да го приключи за 126 млн. долара. От тази сума най-голямата част - 49 млн. долара, беше осигурена от ЕБВР. Кредити предоставиха също Уникредит Булбанк (18 млн. долара) и Райфайзенбанк (15 млн. долара). Останалите средства бяха вложени от компанията.

Ново съоръжение

Изграждането на съоръжения за производство на пиритен концентрат по т.нар. пиритен проект на "ДПМ Челопеч" ще приключи скоро и през януари ще започне въвеждането му в експлоатация, каза Николай Христов. Инвестицията в проекта е 23 млн. долара и се осигурява от самото предприятие. Целта е да се оползотвори "заключеното" в пирита злато, което в момента не може да се отдели. Това ще позволи да се извличат 95% от златото и 50% от среброто в него, които сега на практика се изхвърлят.

Съоръжението ще има капацитет за производство на 400 хил. тона концентрат годишно, но засега вероятно няма да бъде използван целият, тъй пазарът е малък. "ДПМ Челопеч" вече сключи договор за износ на до 200 хил. тона годишно за китайската металургична компания Xiangguang Copper и това ще бъде основният й клиент.

Наскоро от компанията обявиха, че засега се отлага втората фаза от проекта. Тя е свързана с разработването на технология за преработка на пиритния концентрат, която ще позволи да се "отключи" полезният компонент в него. При сегашните пазарни условия обаче проектът е икономически неизгоден, съобщи канадският собственик Dundee Precious Metals в последния си тримесечен отчет.

ЕБВР хареса динамиката на частния сектор

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е инвестирала общо 2.7 млрд. евро в 230 проекта България за период от 21 години. През последните години инвестициите са средно по 200 млн. година. "Като цяло сме много доволни от динамичния частен сектор в страната и от възможността да продължим да го подкрепяме", каза първият вицепрезидент на ЕБВР Фил Бенет. Около 90% от финансирането на ЕБВР е насочено към частния сектор, а 10% са за общински и регионални проекти.

По време на посещението си в България Бенет е разгледал част от финансираните от банката проекти. Освен големите компании като "Дънди прешъс металс Челопеч" и "София мед", сред партньорите на ЕБВР са и стартъпи, които са финансирани през фондовете за рисково финансиране на банката. В момента ЕБВР разработва продукт, свързан с европейските фондове, който ще насочи средства към малките и средните предприятия, каза Бенет. Като потенциални сделки банката си е набелязала проекти за 500 млн. евро. Не се знае обаче кога ще се случат те.