Частният сектор движи иновациите в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Частният сектор движи иновациите в България

Присъствието на страната в една общност като ЕС дава възможност на българския бизнес и академичните среди да се развиват и да показват нови и по-добри резултати, каза Руслан Стефанов, координатор на група "Иновации.бг", фондация "Приложни изследвания и комуникации"

Частният сектор движи иновациите в България

Общите инвестиции в научноизследователска и развойна дейност нарастват благодарение на европейските програми, но държавното финансиране продължава да намалява

7807 прочитания

Присъствието на страната в една общност като ЕС дава възможност на българския бизнес и академичните среди да се развиват и да показват нови и по-добри резултати, каза Руслан Стефанов, координатор на група "Иновации.бг", фондация "Приложни изследвания и комуникации"

© КАПИТАЛ


Компаниите в България рязко са увеличили инвестициите си в иновации през миналата година. Основният двигател на този ръст са европейските програми и изпълняваните по тях проекти, за които фирмите са осигурили съфинансиране. В същото време парите, отделяни от държавата за научноизследователска и развойна дейност, продължават да намаляват. Заради липсата на ясна държавна политика голямата картина е тревожна и България изпада на последно място по иновации в Европейския съюз. Това са изводите от доклада "Иновации.бг" за 2013 г. на фондация "Приложни изследвания и комуникации", който беше представен преди дни.

Само добри намерения

Заявената амбициозна цел за постигане на разходи за научно,изследователска и развойна дейност от 1.5% от БВП към 2020 г. не е последвана от реални действия, които да увеличат публичното финансиране и да стимулират бизнеса за изпълнението на иновационни проекти, посочват авторите на доклада. "Големият длъжник е българското правителство, чиято последна стратегия за иновации е от 2004 г. и оттогава не е осъвременявана" каза координаторът на група "Иновации.бг" Руслан Стефанов. По думите му големият проблем в България е, че много малко от стратегиите говорят една с друга. "Приоритетите не постигат синхронизираност и фокусиране на и без това изключително малкото и намаляващи средства в обществената среда", каза той.

В същото време липсата на добра среда пречи на привличането на чуждестранни инвестиции, които са един от основните канали за абсорбиране на иновации, стана ясно от изказването на съветника по търговските въпроси в посолството на САЩ Томас Брънс. "За изследователските компании, които обмислят инвестиции в чужбина, ниските данъци, макроикономическата стабилност и ниската цена на труда вече не са достатъчен стимул. Все по-голямо значение придобиват доброто държавно управление, предвидимият режим за защита на интелектуалната собственост и ефективните политики за насърчаване на иновациите и предприемачеството", каза той.

С пари на бизнеса

Общите разходи за научноизследователска и развойна дейност в България през 2012 г. се увеличават благодарение единствено на частния сектор и на средствата, които влизат в страната по линия на европейските програми, показват резултатите от изследването. В същото време публичното финансиране продължава да намалява (с над 6% за миналата година). Заради кризата правителствата се фокусираха върху осигуряването на краткосрочна финансова стабилност и пренебрегнаха мерките за създаване на национални източници на уникални конкурентни предимства и устойчив икономически растеж, основан на нови технологии и качествен човешки ресурс, пише в доклада. Резултатът е нисък дял на инвестициите в иновации (0.64% от БВП за 2012 г.), осигурен предимно от външни източници. Ако те се изключат, общите разходи биха се свили до 0.34% от БВП.

Любопитен факт е, че България е една от малкото държави в ЕС, в които с пари на предприятията се финансира научноизследователска и развойна дейност в университетите и бюджетните изследователски звена (основно БАН). Малко под 80% от общите разходи за иновации на бизнеса са предназначени за проекти, изпълнявани в рамките на самите предприятия. Останалите около 20% се разпределят по проекти, които се осъществяват съвместно с останалите институционални сектори, показват данните от доклада.

Липсва връзка

От изследването става ясно още, че като цяло няма съответствие между вложените финансови и човешки ресурси в научноизследователска и развойна дейност и иновационния продукт под формата на публикации, цитирания и патенти. За медицински науки например са отделени 44% от общите разходи за иновации през 2012 г., но в разработките са участвали едва 12% от общия научноразвоен персонал. Макар че в сферата на човешките потребности са регистрирани най-много патенти, направените публикации са два пъти по-малко, отколкото в областта на физиката и астрономията. Впечатление прави и изключително малкият брой завършили студенти и докторанти по медицина на фона на общото финансиране. Въпреки че биотехнологиите и екологичните храни са заявени като приоритет в България, парите, заделени за селскостопански науки през миналата година, са били едва 7% от общите средства за иновации. Изостава подкрепата и в областта на инженерните и технологичните науки, въпреки че именно на тях страната разчита за развитие на иновациите и икономически растеж.

По отношение на патентите България продължава да е дестинация на чуждестранни фирми, които защитават своите изобретения тук, и именно на тях се дължи отчетеният ръст в броя на регистрираните патенти. "Големият успех е, че въпреки липсата на стратегическа ориентация, въпреки липсата на напредък по определени мерки в публичната сфера, присъствието на страната в една общност като ЕС дава възможност на българския бизнес и академични среди да се развиват и да показват нови и по-добри резултати", коментира Руслан Стефанов. Увеличение има и в броя на научните публикации на българските учени, което се дължи на университетските преподаватели, докато публикациите на БАН намаляват през миналата година. Според Стефанов обаче това вероятно е временно и е свързано с ограниченото финансиране.

Малко добри новини

Лъч светлина идва от резултатите за участието на България в рамковата програма на Европейската комисия за наука и иновации, където по думите на Стефанов страната надскача теглото си по много показатели. България например е на 16-о място по успешни проекти спрямо броя на изследователите, претеглен през общия брой на населението, и на 5-о място по успешни проекти спрямо БВП. По съотношение на успешните проекти и разходите за научноизследователска и развойна дейност България е трета в Европа. "Това се случва въпреки колосалната липса на подкрепа от страна на правителството за развитието на българската академична наука и за успешното й представяне в Седмата рамкова програма", коментира Стефанов. Липсата на национален инструмент за съфинансиране на участието на български организации в рамковите програми на ЕК сериозно подкопава устойчивостта на тези постижения и намалява шансовете им за успех, смятат авторите на доклада.

На дъното в Европа

На общия европейски фон обаче България е на дъното по иновации. След регистрирания бърз темп на догонване за периода 2006 – 2010 г. по последни данни на ЕК за 2011 г. страната е с най-драстичен спад в годишната класация на Съюза за иновации (Innovation Union Scoreboard) и изпада на последно място. Индексът за страната, който измерва състоянието и качеството на научноизследователската и иновационната инфраструктура, иновационните дейности на фирмено равнище и постигнатият икономически ефект е намалял с цели 18.7% спрямо 2010 г. По думите на Стефанов резултатите за 2011 г. отразяват сериозния спад в качеството на образованието и на институциите, който беше отбелязан в средата и края на 90-те години на миналия век. Данните са ясен сигнал, че въпреки запазената фискална стабилност политиката на българското правителство не е решила дългосрочните проблеми в икономиката. Според авторите на доклада без промяна България е предопределена да остане на последно място по доходи в Европа.

Компаниите в България рязко са увеличили инвестициите си в иновации през миналата година. Основният двигател на този ръст са европейските програми и изпълняваните по тях проекти, за които фирмите са осигурили съфинансиране. В същото време парите, отделяни от държавата за научноизследователска и развойна дейност, продължават да намаляват. Заради липсата на ясна държавна политика голямата картина е тревожна и България изпада на последно място по иновации в Европейския съюз. Това са изводите от доклада "Иновации.бг" за 2013 г. на фондация "Приложни изследвания и комуникации", който беше представен преди дни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Интересно колко държавни научно-изследователски институти останаха и как са финансирани? Има и друг въпрос, а именно този за ресурсите използвани при разработката на т.н. иновации. Пример: Гошо работи в ТУ и ползва лабораторията на университета за да разработи продукт "Х". Продуктът се оказва търсен, Гошо напуска (или не) ТУ, регистрира фирма и чрез нея продава продукта. Въпросът е: "Какво е уяастието на ТУ в разпределението на печалбата?" Отговорът засега: "Никакво". За сведение на форума в САЩ и развитите капиталистически страни въпросът за собствеността б/у "роялти" е сериозен предмент на патентни проучвания и юридически правила, с използване на експертни комисии които да посочат кое може да се направи в частни условия и кое изисква мащабни лабораторни ресурси.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Добръ подход, този които има интерес в иновациите, каквото и да значи думата сама по себе си, е добре да поеме по голямата част от риска на финансирането.... ще кяри ако успеят, ще пие студена вода ако "не"!!!

  • 3
    vox.populi avatar :-|
    FlyingDutch

    Иновации? Ооо, не! Глупости и измама. Някой да може да ми покаже работеща такава?! Взимат се едни пари за да се дават допълнителни възнаграждения на избрани хора в уни-тата и БАН или да се намира работа на подходящите хора. Нищо, кръгла нула като работеща продукция. Пълна кражба. http://afera.bg/mishena/53284.html
    Статиите - също пълна лъжа. 90% от тези на уни-та е в сборници със съмнително научно съдържание, така за бройка. Преди години БАН правеше разлика, но от Йохановки насам до псевдо-реформата на Игнатов просто БАН се свлече до нивото на уни-тата. Това е. Кръгла нула.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK