С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 13 дек 2013, 16:24, 16654 прочитания

Завод като след война

Вече неработещо, девненското предприятие "Полимери" се реже на скрап при опасност за хората и природата и в ущърб на кредиторите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В 6 ч и 55 мин. на 1 ноември 1986 г. още новият по това време завод за хлор, винил и поливинилхлорид в Девня е почти разрушен от взрив на трихлоретан. Ударната вълна от експлозията е усетена чак във Варна. На 20 км от мястото на взрива е регистриран трус от 3 степен по скалата на Рихтер. Загиват 20 души, а ранените са няколко десетки.Тази трагедия не успява да убие едно от най-големите индустриални предприятия в страната.  

Макар и без мащабни аварии обаче, вече преименуваното и приватизирано през 1998 г. дружество "Полимери" агонизира близо петнадесет години. В края на 2000 г. заводът спира работа, уж временно. И така до 12 декември 2012 г., когато Варненският окръжен съд го обявява в неплатежоспособност, а за синдик на дружеството е назначен Иван Балабанов.


Сега територията, върху която доскоро се намира заводът на фалиралата компания, изглежда мрачно. По-голямата част от производствените халета вече са съборени и преработени като рециклиран бетон, а  инсталациите и металните естакади - нарязани и продадени като скрап. Оцелели са само шест постройки, но не за дълго. Каква част от вторичните суровини са откраднати или продадени на черно никой не знае. 

Край планините от натрошен бетон и ръждив метал като сенки се щурат роми. Мъжете събарят и режат, жените сортират отломките и тухлите. От черния прах, който се стеле навсякъде, те са станали невидими. Явно това им помага да изчезват при всяка поява на инспекторите по труда.

На двадесетина метра от тях е паркирана кола на охраната, назначена от "хората на Банев". Тяхната война с "хората на синдика" е студена. Засега.
 
"Стратегия за декапитализация"
 
През есента на 2011 г. без разрешение на общото събрание на "Полимери" част от сградите, призводствените инсталации и машини на компанията на обща стойност около 25 млн. лв. са прехвърлени в ново дружество - "Полимери инвест".  До 7 септември 2011 г. негов мажоритарен собственик е публичното дружество "Полимери". Николай Банев и съпругата му Евгения обаче апортират в новото дружество и други свои активи, като по този начин придобиват мажоритарния контрол върху компанията.



По това време Евгения Банева обяснява, че целта на операцията е в Девня да бъде изграден нов завод за сода каустик. Тя дори съобщава, че за тази цел е осигурена инвестиция от над 100 млн. евро. Само година по-късно става ясно, че "Полимери" загива, но и сега има заявки за възраждането му. "След Нова година се надявам да направим първата копка на новия ни проект – това ще е завод, който ще е с капацитет да преработва 30 хил. тона хлор, а оттам сода каустик и т.н. Ще бъдете поканени на първата копка", каза Николай Банев пред "Капитал" по телефона. Според тогавашния директор на предприятието причина за това са "кражбите, които източват дружеството". Според официално съобщаваната информация през 2011 г. те са на стойност над 124 хил. лв., а само година по-късно обявената сума е вече 1.5 млн. лв. Като виновни за предизвестената смърт на "Полимери" са посочени "правоохранителните органи и институциите", които бездействат, вместо да вземат мерки за предотвратяване на кражбите в... частната компания на Николай и Евгения Баневи.

Според Румен Дяков, инженер от екипа на синдика на "Полимери", така е била подготвена "стратегията за декапитализация на компанията, преди тя да бъде фалирана". "Изпълнението на плана започва през юли 2012 г., обяснява той.  На тази дата 168 сгради и съоръжения, собственост на "Полимери", са апортирани в "Полимери инвест". Веднага след това те са заличени от кадастралните и имотните регистри. По този начин те са били подготвени за събаряне", смята Дяков.
Пейзажът зад КПП-то на "Полимери" не опровергава  теорията му.

Шестте сгради, които все още не са превърнати на скрап и промишлени отпадъци, оцеляват заради споровете за собствеността върху имуществото, което се намира в тях, обяснява синдикът на "Полимери" Иван Балабанов.

"Не гледай назад!"
 
"Снимай бързо и не стой толкова дълго извън колата, за да си нямаме неприятности, командва придружителят ми в дългата обиколка край останките на някогашния завод. Той е от "лагера на синдика". Високо по бетонните рампи на някогашните тръбопроводи са накацали мургави мъже с оксижени. Искрите от заварките се сипят отвисоко. Долу се търкалят разпилени бутилки с кислород и газ. Работниците са навлекли върху себе си всичко, което могат да облекат. Вятърът край Варненскто езеро е остър. Когато виждат, че ги снимам, спират работата и палят цигари.

"Сега ще тръгнат след нас, казва водачът ми, когато след поредната серия снимки влизам отново в колата. Не гледай назад!" Една сива вектра прави обратен завой и бавно ни следва. "Скрий фотоапарата в якето!", нарежда водачът ми, когато минаваме край други двама мъже от "вражеската" охрана. Когато присъствието ни става прекалено видимо, работниците изчезват. Продължават да работят само машините за товарене на скрап. Базата, до която се извозват металните отпадъци, е само на няколкостотин метра от портала на "Полимери".

Казват ми, че всичко тук се ръководи от Калмука - "довереният човек на Баневи". Той карал и бялото Audi Q7 – единствената кола на паркинга пред административната сграда на "Полимери". Но срещата ни не е там. Стискаме си ръцете на следващия ден в малко кафене в центъра на Варна.
 
"Кой те праща?"
 
Истинското име на "довереното лице" е Лазар Славов – енергичен, недоверчив мъж, който говори бързо и пръв минава на ти. "Кажи сега, кой те праща? Аз познавам много журналисти и знам, че току-така никой не се хваща да рови", казва Славов. Той е общински съветник в Девня. На последните избори през 2011 г. е спечелил мястото си с мандата на "Либерален алианс", партията на варненския бизнесмен Веселин Марешки.

"Аз имам договор с Банев, обявява той. Сложен съм тук да ръководя всичко, да организирам работата, да спра кражбите, да решавам екологични проблеми... Някой трябва да сложи ред."
"Колко души работят за теб в завода, питам. Имат ли договори?"
"Петдесетина души са, имат договори, имат всичко", отговаря веднага Славов. После придърпва стола си към мен и заговорнически задава пак първия си въпрос: "Ама, кажи ми ти защо ровиш? Разследващ ли си, какъв си?"
Отклонявам отговора и питам спазена ли е процедурата при събарянето на сградите в завода, подадени ли са заявления до главния архитект на Девня, има ли план за рушенето, какво става с опасните отпадъци.
"Има всичко, което трябва да го има, отговаря кратко и ясно Лазар Славов. Аз съм общински съветник, много добре знам какво трябва." Но категорично отказва да ми покаже копие от документите, за които говорим.
Когато обяснявам, че в такъв случай ще се наложи да поискам документите от общинската администрация в Девня, той пак има "железен" отговор: "Ти може да ги поискаш, но главният архитект може да не ти ги даде. Мълчалив отказ се казва и не значи, че документите ги няма, нали разбираш?"
Този разговор приключва така: "Ела утре в завода, аз ще те разведа, да ти покажа как стоят нещата, да напишеш хубави неща за нас! Щото, като видиш кое как стои, всъщност не можеш да напишеш лошо", смее се заговорнически Славов. На следващия ден обаче той вече не вдига телефона си.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Седмични новини за енергетика Седмични новини за енергетика

В рубриката събираме всички най-важни новини от последните седем дни

18 окт 2019, 984 прочитания

Новите инженери на "Бош" 1 Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

18 окт 2019, 2053 прочитания

24 часа 7 дни

18 окт 2019, 5084 прочитания

18 окт 2019, 2268 прочитания

18 окт 2019, 2028 прочитания

18 окт 2019, 1479 прочитания

18 окт 2019, 1473 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Хронология на драмата в "Петрол холдинг"

Как се развиваха събитията в компанията през последните няколко години

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10