Завод като след война

Вече неработещо, девненското предприятие "Полимери" се реже на скрап при опасност за хората и природата и в ущърб на кредиторите

"Полимери" агонизира повече от петнайсет години, а територията му се е превърнала в екологична бомба
"Полимери" агонизира повече от петнайсет години, а територията му се е превърнала в екологична бомба    ©  Спас Спасов
"Полимери" агонизира повече от петнайсет години, а територията му се е превърнала в екологична бомба
"Полимери" агонизира повече от петнайсет години, а територията му се е превърнала в екологична бомба    ©  Спас Спасов

В 6 ч и 55 мин. на 1 ноември 1986 г. още новият по това време завод за хлор, винил и поливинилхлорид в Девня е почти разрушен от взрив на трихлоретан. Ударната вълна от експлозията е усетена чак във Варна. На 20 км от мястото на взрива е регистриран трус от 3 степен по скалата на Рихтер. Загиват 20 души, а ранените са няколко десетки.Тази трагедия не успява да убие едно от най-големите индустриални предприятия в страната.  

Макар и без мащабни аварии обаче, вече преименуваното и приватизирано през 1998 г. дружество "Полимери" агонизира близо петнадесет години. В края на 2000 г. заводът спира работа, уж временно. И така до 12 декември 2012 г., когато Варненският окръжен съд го обявява в неплатежоспособност, а за синдик на дружеството е назначен Иван Балабанов.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал