Завод като след война
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Завод като след война

"Полимери" агонизира повече от петнайсет години, а територията му се е превърнала в екологична бомба

Завод като след война

Вече неработещо, девненското предприятие "Полимери" се реже на скрап при опасност за хората и природата и в ущърб на кредиторите

Спас Спасов
18636 прочитания

"Полимери" агонизира повече от петнайсет години, а територията му се е превърнала в екологична бомба

© Спас Спасов


В 6 ч и 55 мин. на 1 ноември 1986 г. още новият по това време завод за хлор, винил и поливинилхлорид в Девня е почти разрушен от взрив на трихлоретан. Ударната вълна от експлозията е усетена чак във Варна. На 20 км от мястото на взрива е регистриран трус от 3 степен по скалата на Рихтер. Загиват 20 души, а ранените са няколко десетки.Тази трагедия не успява да убие едно от най-големите индустриални предприятия в страната.  

Макар и без мащабни аварии обаче, вече преименуваното и приватизирано през 1998 г. дружество "Полимери" агонизира близо петнадесет години. В края на 2000 г. заводът спира работа, уж временно. И така до 12 декември 2012 г., когато Варненският окръжен съд го обявява в неплатежоспособност, а за синдик на дружеството е назначен Иван Балабанов.

Сега територията, върху която доскоро се намира заводът на фалиралата компания, изглежда мрачно. По-голямата част от производствените халета вече са съборени и преработени като рециклиран бетон, а  инсталациите и металните естакади - нарязани и продадени като скрап. Оцелели са само шест постройки, но не за дълго. Каква част от вторичните суровини са откраднати или продадени на черно никой не знае. 

Край планините от натрошен бетон и ръждив метал като сенки се щурат роми. Мъжете събарят и режат, жените сортират отломките и тухлите. От черния прах, който се стеле навсякъде, те са станали невидими. Явно това им помага да изчезват при всяка поява на инспекторите по труда.

На двадесетина метра от тях е паркирана кола на охраната, назначена от "хората на Банев". Тяхната война с "хората на синдика" е студена. Засега.

"Стратегия за декапитализация"

През есента на 2011 г. без разрешение на общото събрание на "Полимери" част от сградите, призводствените инсталации и машини на компанията на обща стойност около 25 млн. лв. са прехвърлени в ново дружество - "Полимери инвест".  До 7 септември 2011 г. негов мажоритарен собственик е публичното дружество "Полимери". Николай Банев и съпругата му Евгения обаче апортират в новото дружество и други свои активи, като по този начин придобиват мажоритарния контрол върху компанията.

По това време Евгения Банева обяснява, че целта на операцията е в Девня да бъде изграден нов завод за сода каустик. Тя дори съобщава, че за тази цел е осигурена инвестиция от над 100 млн. евро. Само година по-късно става ясно, че "Полимери" загива, но и сега има заявки за възраждането му. "След Нова година се надявам да направим първата копка на новия ни проект – това ще е завод, който ще е с капацитет да преработва 30 хил. тона хлор, а оттам сода каустик и т.н. Ще бъдете поканени на първата копка", каза Николай Банев пред "Капитал" по телефона. Според тогавашния директор на предприятието причина за това са "кражбите, които източват дружеството". Според официално съобщаваната информация през 2011 г. те са на стойност над 124 хил. лв., а само година по-късно обявената сума е вече 1.5 млн. лв. Като виновни за предизвестената смърт на "Полимери" са посочени "правоохранителните органи и институциите", които бездействат, вместо да вземат мерки за предотвратяване на кражбите в... частната компания на Николай и Евгения Баневи.

Според Румен Дяков, инженер от екипа на синдика на "Полимери", така е била подготвена "стратегията за декапитализация на компанията, преди тя да бъде фалирана". "Изпълнението на плана започва през юли 2012 г., обяснява той.  На тази дата 168 сгради и съоръжения, собственост на "Полимери", са апортирани в "Полимери инвест". Веднага след това те са заличени от кадастралните и имотните регистри. По този начин те са били подготвени за събаряне", смята Дяков.

Пейзажът зад КПП-то на "Полимери" не опровергава  теорията му.

Шестте сгради, които все още не са превърнати на скрап и промишлени отпадъци, оцеляват заради споровете за собствеността върху имуществото, което се намира в тях, обяснява синдикът на "Полимери" Иван Балабанов.

"Не гледай назад!"

 

"Снимай бързо и не стой толкова дълго извън колата, за да си нямаме неприятности, командва придружителят ми в дългата обиколка край останките на някогашния завод. Той е от "лагера на синдика". Високо по бетонните рампи на някогашните тръбопроводи са накацали мургави мъже с оксижени. Искрите от заварките се сипят отвисоко. Долу се търкалят разпилени бутилки с кислород и газ. Работниците са навлекли върху себе си всичко, което могат да облекат. Вятърът край Варненскто езеро е остър. Когато виждат, че ги снимам, спират работата и палят цигари.

"Сега ще тръгнат след нас, казва водачът ми, когато след поредната серия снимки влизам отново в колата. Не гледай назад!" Една сива вектра прави обратен завой и бавно ни следва. "Скрий фотоапарата в якето!", нарежда водачът ми, когато минаваме край други двама мъже от "вражеската" охрана. Когато присъствието ни става прекалено видимо, работниците изчезват. Продължават да работят само машините за товарене на скрап. Базата, до която се извозват металните отпадъци, е само на няколкостотин метра от портала на "Полимери".

Казват ми, че всичко тук се ръководи от Калмука - "довереният човек на Баневи". Той карал и бялото Audi Q7 – единствената кола на паркинга пред административната сграда на "Полимери". Но срещата ни не е там. Стискаме си ръцете на следващия ден в малко кафене в центъра на Варна.

"Кой те праща?"

Истинското име на "довереното лице" е Лазар Славов – енергичен, недоверчив мъж, който говори бързо и пръв минава на ти. "Кажи сега, кой те праща? Аз познавам много журналисти и знам, че току-така никой не се хваща да рови", казва Славов. Той е общински съветник в Девня. На последните избори през 2011 г. е спечелил мястото си с мандата на "Либерален алианс", партията на варненския бизнесмен Веселин Марешки.

"Аз имам договор с Банев, обявява той. Сложен съм тук да ръководя всичко, да организирам работата, да спра кражбите, да решавам екологични проблеми... Някой трябва да сложи ред."

"Колко души работят за теб в завода, питам. Имат ли договори?" "Петдесетина души са, имат договори, имат всичко", отговаря веднага Славов. После придърпва стола си към мен и заговорнически задава пак първия си въпрос: "Ама, кажи ми ти защо ровиш? Разследващ ли си, какъв си?"
Отклонявам отговора и питам спазена ли е процедурата при събарянето на сградите в завода, подадени ли са заявления до главния архитект на Девня, има ли план за рушенето, какво става с опасните отпадъци. "Има всичко, което трябва да го има, отговаря кратко и ясно Лазар Славов. Аз съм общински съветник, много добре знам какво трябва." Но категорично отказва да ми покаже копие от документите, за които говорим. Когато обяснявам, че в такъв случай ще се наложи да поискам документите от общинската администрация в Девня, той пак има "железен" отговор: "Ти може да ги поискаш, но главният архитект може да не ти ги даде. Мълчалив отказ се казва и не значи, че документите ги няма, нали разбираш?"

Този разговор приключва така: "Ела утре в завода, аз ще те разведа, да ти покажа как стоят нещата, да напишеш хубави неща за нас! Щото, като видиш кое как стои, всъщност не можеш да напишеш лошо", смее се заговорнически Славов. На следващия ден обаче той вече не вдига телефона си.

"Ние сме документална държава"

Главен архитект на Девня е Анелия Рениколова. Питам я, знае ли, че завод "Полимери" е вече почти напълно съборен, а разрушаването му продължава и в този момент.

"От вас научавам, отговаря спокойно тя. Чувам и разни слухове, но аз на слухове не вярвам. Работя само с документи."
"Документът" обаче се оказва заведен в деловодството на Община Девня още на 1 ноември т.г. - близо месец и половина преди датата на разговора ни. Той е изпратен от синдика на "Полимери" Иван Балабанов. В писмото се обяснява, че част от сградите, собственост на дружеството, са били разрушени още преди апортирането им в "Полимери инвест", а друга част - след това. "В момента от страна на "Полимери инвест" АД събарянето продължава, пише Балабанов. Във връзка с горното настоявам да извършите проверка спазени ли са и спазват ли се изискванията на ЗУТ при отстраняване на съществуващи сгради." "Нито Лазар Славов, нито който и да било е подавал в общинската администрация заявление, че възнамерява да събори завода. Няма и план за "безопасност и здраве", отговаря все така спокойно Рениколова. В отдела, който тя оглавява, няма и никаква информация за това кой къде и как складира или оползотворява останките от съборените сгради.

"Никъде в закона не се коментира кой носи отговорността, ако органите на местната власт не бъдат информирани за събарянето на законно построени сгради, обяснява Рениколова. Но дори и да ни представят заявление, по закон ние нямаме задължението да извършваме проверка как се върши работата на място. Казах ви, аз работя с документи. Ние сме документална държава." 

"Оксижените тук са навсякъде"

"Теренът, на който се извършва разрушаването на сгради, е собственост на оглавяваното от мен дружество "Полимери", казва Иван Балабанов. В същото време голямата част от сградите и съоръженията, които се намират върху него, са на "Полимери инвест". Така приходите от продажбите на строителни отпадъци и скрап са за тях, а отговорността за екологичното замърсяване – за нас."

Според синдика на "Полимери" мащабите на кражбите от територията на завода продължават да са огромни и крият сериозна опасност за живеещите не само в Девня, но и в широк периметър около града.  "Всичко това е организирано, както виждате, от хора на самия Николай Банев, твърди той. Опитаха се да нарежат дори две от жп цистерните ни, но не успяха. Така или иначе обаче от тях вече нищо не става."  

Приватизаторът на "Полимери" обаче има друго виждане върху ситуацията. "Все още крадците, водени от синдика разчистват площадката на "Полимери", непрекъснато се унищожава всичко от бандата на синдика, подстанции, строежи, цялата инфраструктура", твърди Банев. "На мен не ми се стъпва там. Но ще се опитам по правен път този синдик да бъде сменен и да си понесе наказателната отговорност. Той трябва не само да бъде отстранен, а да бъде затворен на място, където да няма достъп до дълготрайни материални активи", обясни той.

Неотдавна Балабанов оповести и информация, според която съдържанието на двете цистерни,  в които са били съхранявани 6 т солна киселина от Държавния резерв, са изпразнени в периода 12-13 ноември т.г.

"Ясно личи, че солната киселина е изтекла в канализацията, а оттам през река Девненска и във Варненското езеро, каза Балабанов. Целта е била цистерните, които са също собственост на "Полимери", да бъдат нарязани и продадени като скрап за сметка на "Полимери инвест".
По информация на Министерството на околната среда и водите при извършената проверка на 26 ноември т.г. "не са констатирали видими последствия от замърсяване на околната среда". Като евентуално обяснение за това се посочва "изтеклият значителен период от време". "Алармирал съм и за това, че в завода са складирани около 3.2 хил. т химикали три- и дихлоретан, които са изключително токсични и взривоопасни", казва Балабанов. Сигналът, който сам подава до Районната инспекция по опазване на околната среда и водите във Варна, се връща като бумеранг върху "Полимери" с "акт за констатирани нарушения". В момента по него все още се водят съдебни спорове.

"Сега с разпореждане на областния управител на Варненска област трихлоретанът ще бъде прехвърлен в съседна по-сигурна цистерна, но както виждате, оксижените тук са навсякъде – денем и нощем, казва Балабанов. Ако трихлоретанът се възпламени, няма да пострада само Девня".

"Азбест ли?"

За втората "бомба със закъснител" - около 20 т от друг лесновъзпламеним химикал, дихлоретан, е наказана компанията "Полимери инвест". Дори и след това обаче количеството химикал, "също достатъчно, за да вдигне във въздуха целият район", не е обезопасено според Балабанов . 

Докато обикалям развалините на завода, един от водачите ми сочи планините от бетонни отломки: "Ей там някъде сигурно са заровени 20 т азбест, казва той. Ако искаш да посрещнеш празниците, стой по-отдалече", пробва черния си хумор той.

Според Иван Балабанов силно карценогенният материал е бил демонтиран от инсталациите в една от разрушените сгради. "Изискал съм писмено от "Полимери инвест" информация за новото местонахождение на азбеста, тъй като разрушаването на сградата е извършено от тях, обяснява той. Официален отговор и до този момент няма."

Неофициално и задочно отговор на този въпрос дава Лазар Славов: "Какво? Азбест ли? Бе, какъв азбест!? Що слушаш глупости, не мога да разбера?" Изчезването на опасния изолационен материал е констатирано и от районната екоинспекция във Варна, а срокът, който тя е поставила за откриването му, изтича на 21 декември.
В списъка с вредните за здравето материали, разпилени на територията на "Полимери", е и стъклената вата. Тя е буквално навсякъде след безразборното сваляне на изолацията от метални тръби, преди да бъдат нарязани. Но според районната инспекция по околната среда и водите във Варна "при извършена проверка на 26 ноември 2013 г. е констатирано (...) наличие на незначително количество стъклена вата, след извършено почистване".   "От 1 ноември м.г. до сега на територията на бившия завод "Полимери" са извършени не по-малко от 10 проверки за спазване на трудовото законодателство и здравословните условия на труд", казва Иван Иванов, директор на Инспекцията по труда във Варна. За същото време Районната инспекция по опазване на околната среда във Варна отчита 26 проверки. "И какво от това", пита Румен Дяков.
На 1 ноември 1986 г. пет минути преди 7 ч. сутринта той бил в "Полимери". Сега е един от малкото, преживели експлозията в завода, които все още са на работа в това, което е останало от него. 

"Като четеш документите, работата изглежда свършена, казва Дяков. И тази на екоинспекторите, и тази на строителния контрол, и на инспекторите по труда...  А като се огледаш наоколо, войната сякаш току-що е свършила. Може ли да бъде така?"

В 6 ч и 55 мин. на 1 ноември 1986 г. още новият по това време завод за хлор, винил и поливинилхлорид в Девня е почти разрушен от взрив на трихлоретан. Ударната вълна от експлозията е усетена чак във Варна. На 20 км от мястото на взрива е регистриран трус от 3 степен по скалата на Рихтер. Загиват 20 души, а ранените са няколко десетки.Тази трагедия не успява да убие едно от най-големите индустриални предприятия в страната.  

Макар и без мащабни аварии обаче, вече преименуваното и приватизирано през 1998 г. дружество "Полимери" агонизира близо петнадесет години. В края на 2000 г. заводът спира работа, уж временно. И така до 12 декември 2012 г., когато Варненският окръжен съд го обявява в неплатежоспособност, а за синдик на дружеството е назначен Иван Балабанов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    victor2 avatar :-|
    victor2

    Поредната приватизация както е и със много други заводи. От спедприватизациония контрол няма и следа. Да" живее" разграбването!

  • 2
    ceco avatar :-|
    Цецо

    Цацаров, Банев кога ще го видим в затвора? Този е егати хиената. Да не забравиш и булката.

  • 3
    nuzzo avatar :-|

    Едва ли съм най-запознатият с бизнес "явлението" Банев, но този до каквото се е докоснал(докопал) го е съсипал.
    Помня как изгря звездата му по време на масовата приватизация. Направи фонд "АКБ социален", един от фондовете събрал най-много инвест.бонове, с цената на огромни манипулации и откровенно заблуждаващи реклами, примесени със масово купуване на бонови книжки, основно с парите на една малка чешка банка, която в последствие пи една студена вода за парите си.
    След масовото приватизиране на огромни, за капацитета на Банев, активи, последваха, какво мислите ? Казина, майбах, самолет, т.нар. бели партита по Свети Влас, Русалка, изцепки какъв велик инвеститор в бълг.икономика е, какви велики планове за развитие на придобитите активи имал и все грандомащини от този род, без покритие.
    Та, не знам за работеща структура на Банев, освен все още к.к.Русалка.
    Всичко останало е на скрап или предстои да стане.
    Няма в България по голямо бизнес недоразумание от Банев.
    Васил Божков, Валентин Захариев, Красимир Михайлов и разни други по неизвестни, са цветя съпоставени с този самонадул се балон.

  • 4
    tanas avatar :-(
    Танас

    В 6 ч и 55 мин. на 1 ноември 1986 г. почти новият завод за хлор, винил и поливинилхлорид в Девня полита във въздуха. Ударната вълна е усетена чак във Варна. На 20 км от мястото на взрива е усетен трус от 3 степен по скалата на Рихтер. Загиват 20 души, а ранените са няколко десетки.
    =========

    Бог да прости невинните жертви !!!
    Тях ги изкараха виновни без вина и до днес истината не я казват.

  • 5
    ceco avatar :-|
    Цецо

    До коментар [#4] от "Танас":

    Бог да ги прости. Виновни не са всичките, само няколко. Тежката промишленост е високо рискова. И най-малкото нарушение на правилата за безопасност може да доведе до голяма трагедия.
    Оставям настрана "почти новия". Все пак автора е журналист. Завода си беше нов. Един от най-модерните в света. А предвид "особеностите" на реалния социализъм се стигна до една от най-големите промишлени аварии в света.

  • 6
    tanas avatar :-?
    Танас

    До коментар [#5] от "Цецо":
    " Почти нови '' бяха всички стари технологии закупени по '' Второ направление ''.
    Вярно за Нас бяха нови.
    Производство '' Азотна киселина '' харчеше три пъти повече от основното производство " Амоняк " което трябваше да захранва САС и ТСП.
    Партията майка кърмилница мислеше, че те са свръх производителни особено когато продукта беше за износ по " второ направление ''.


  • 7
    ceco avatar :-|
    Цецо

    До коментар [#6] от "Танас":

    Да кажем, че азотна киселина и амонячно производство бяха съвсем друг завод. Те бяха от 1973-та, ако не бъркам. За разлика от ПВЦ-то.

  • 8
    ceco avatar :-|
    Цецо

    До коментар [#6] от "Танас":

    А по принцип си прав. Девня беше символ на липса на технологична дисциплина. Заради говедата назначавани от партията за шефове. И останалите заводи също изглеждаха като бойно поле.
    Боже, като си спомня първите ми впечатления...

  • 9
    tanas avatar :-?
    Танас

    До коментар [#7] от "Цецо":
    До коментар [#8] от "Цецо":
    Да де само, че нали знаеш, че шапката беше СХК и от там натам няма какво да комнентираме .
    Всеки бивш ген, директор след това ставаше нещо в Общински Съвет / Страхил Христов мисля, че беше / или ГК на БКП.
    Ако и за там не пасваше тогава директно в Министерство на Химията дето сега е Хасан Адемов.:-)

  • 10
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    банев, банева - дано изгниете в затвора.. в килии с още по 10 загоряли циганина..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK