С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
29 14 дек 2013, 15:47, 20414 прочитания

С "Петрол" на шията

Свързаният с КТБ нов собственик има няколко варианта за бъдещето на компанията, но никой не изглежда лесен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Драмата в "Петрол холдинг през годините

Увеличаване

Кой взе "Петрол" вече не е актуален въпрос. Отговорът стана ясен тази седмица. Основният му кредитор Корпоративна търговска банка (КТБ) индиректно чрез свързано дружество - "Алфа кепитъл", си го взе, след като старите му собственици от "Петрол холдинг" така и не сложиха край на близо четиригодишния си спор. Оттук нататък по-важният въпрос е какво ще се случи с "Петрол".

Засега всяка от замесените страни пази мълчание по въпроса. Вариантите какво може да последва обаче не са много. Единият е в най-бързи срокове кредиторът да препродаде компанията, но това е малко вероятно. Вторият, също почти невъзможен, е губещият лагер в спора за "Петрол холдинг" да си върне изгубения ценен актив. Третият, най-вероятен, е кредиторът да я задържи, да я посъвземе и след това да й търси стратегически или финансов купувач, или пък да си я запази.


Да върнем малко лентата назад

"Петрол" бе златният актив на "Петрол холдинг", който вече няколко години Митко Събев, от една страна, и Денис Ершов и Александър Мелник, от друга, не могат да си поделят (виж инфографиката). Ако холдингът прави 1 млрд. лв. приходи годишно, 90% от тях идват от бизнеса с горива на "Петрол". Само че преди две седмици той се изпари от активите му. Всичко останало като хотелите в Бургас и Поморие, инвестициите във ваканционни комплекси, финансови услуги, авиобизнес и други са просто трохи на фона му.

От 2009 г. "Петрол холдинг" тръгна надолу. Битката стана публична 2010 г., акционерите започнаха да се обвиняват в лошо управление и какво ли още не. До ден днешен така и не се помириха, нито пък намериха адекватно решение на задълбочаващите се финансови проблеми на групата. Дълговете растяха, кредиторите все повече се изнервяха, а боричканията на акционерите, вместо да помагат, само пречеха. Съответно почти навсякъде из дъщерните дружества на групата се срещат залози, запори и какво ли още не като обезпечение по растящи дългове. По информация на "Капитал" ситуацията в холдинга е такава, че почти всички кредити са предсрочно изискуеми.



Поводът да се стигне до смяната в собствеността на "Петрол" бе една частична битка от страна на единия акционерен лагер - този на Ершов. Преди месец той успя най-сетне да вземе контрола над "Петрол холдинг". Партньорът му и в бъдеще собственик на холдинга Кирсан Илюмжинов, експрезидент на Калмикия, дори отново публично обеща да рефинансира кредитите на групата (основно към КТБ) и да започне да ги изплаща. Веднага след като пое ръководството на холдинга, Ершов започна да сменя мениджмънта и по дъщерните му компании. Първо пое "Интерхотел Бургас", последваха други дружества и това вероятно е изнервило още повече кредиторите. Така три седмици след спечелената битка за "Петрол холдинг" той се раздели с най-ценното в него - "Петрол".

Влизането в "Петрол"

То стана по схема, за която самият Цветан Василев спомена още в началото на тази година - чрез обезпеченията по задълженията на групата. А те, както се вижда от отчетите и на дружествата от групата на "Петрол" и на останалите компании в холдинга, не са малко и са от всякакъв тип - от банкови кредити до финансов лизинг.

Още миналата година например "Уникредит лизинг" с изпълнително дело и съдия-изпълнител е наложил запори на акции и дялове на холдинга в дъщерните му компании. Така са били запорирани акциите му в "Петрол", "Интерхотел Бургас" и "Бългериън роуз гардънс", видно от документите и вписванията в Търговия регистър.

Точно чрез тези запори кредиторите влизат във владение на "Петрол". На 2 декември 2013 г. съдия-изпълнител продаде запорирания дял от 47.5% на "Петрол холдинг" на "Алфа кепитъл", която е индиректно свързана с КТБ (виж карето). Продажбата на дела носи 103 млн. лв. Не е ясно точно какво вземане е покрито с тях, нито на кого е било то. Ясно е, че в един момент част от вземанията са били на "Уникредит лизинг". Предвид развръзката с купувач, близък до КТБ обаче, не пречи вземанията да са преминали от едни кредитори в други.

Всъщност придобиването на акциите от дружество, близко до банката, е само кулминацията на взимането на контрол над "Петрол". Представители на кредитора от месеци управляват ключовите дружества в групата, а в полза на самата банка са заложени всички хубави бензиностанции. Освен това от 2011 г. тя реално поддържа бизнеса на "Петрол".

Има ли повод за радост обаче новият собственик, или по-скоро проблемите за него тепърва започват. До момента банкерът развива бизнесите си в сфери, където свързаните с него компании имат силно монополно присъствие, или конкурентите не са толкова мощни. Изключение може би прави телекомуникационният пазар, но все пак БТК е добре работеща компания. Бизнесът с горивата не е лесен за навлизане и развитие. Нужни са много оборотни средства особено за търговията на едро. Конкурентите на "Петрол" пък са всичко друго, но не и за подценяване, като повечето от тях разполагат и с рафинерии зад гърба си. Това би затруднило, както самата компания да тръгне нагоре, така и би било известна спирачка за спасител отвън.  

Вероятният път напред

Все пак това отрежда няколко възможни варианта за бъдещето на "Петрол" оттук нататък. Първият е бърза препродажба на компанията на стратегически или финансов партньор. Шансовете за него обаче са малки, тъй като не е ясен статутът на половината от акциите на "Петрол" - собственост на дъщерното му дружество"Нафтекс Петрол". До решаването на този казус новият собственик може да изчака малко, да раздроби дела си, но да продължи да контролира групата оперативно. Докато чака, не е изключено да се случи и вариант №2, при който ощетената страна в лицето на лагера на Ершов намери съдебен или друг начин да обърне сделката за "Петрол" и върне компанията обратно в холдинга. Подобен вариант обаче е доста малко вероятен или дори почти невъзможен.

По-възможната опция е кредиторът да изчака, да налее малко пари в компанията в опит да я стабилизира, да я управлява известно време и едва след това да й търси купувач или партньор. Ако съдим по казуса с преструктурирането на БТК, това е логичен вариант.

За да стане по-ясно какви са пречките пред всяка от опциите, трябва да се начертаят силните и слабите страни на компанията. Основните части на петролната група са вносителят и дистрибутор на едро "Нафтекс Петрол" и търговецът на дребно "Петрол", която държи 16-17% от продажбите на дребно. Компанията оперира около 200 бензиностанции, които бяха извадени от активите й в дружеството "Елит Петрол". Въпросните обекти са обезпечение по кредитите към КТБ и се отдават под наем на "Петрол" за опериране. В "Петрол" има още около 130 бензиностанции, като половината от тях не са собственост на компанията, а са на франчайз.

Все пак голямата мрежа и присъствието в малки населени места е силата на "Петрол", която й носи обществени поръчки и корпоративни клиенти, търсещи пълно покритие в цялата страна. Това е и нейната слабост обаче, тъй като според представители на пазара огромна част от приходите се правят от малка част от обектите. Друг проблем пред търговеца на дребно е и лошото му пазарно позициониране и по-високите цени, които според източници на пазара са традиционно над тези на конкурентите й.

Така стигаме и до търговеца на едро "Нафтекс Петрол". Компанията разполага в активите си с 35 петролни бази, но на практика активно използва много малка част от тях (6-7), а данъчните складове са само 3 - в Бургас, Варна и Пловдив. За да може да оперира в този бизнес обаче, за един търговец на едро от изключителна важност са не само активите, но и оборотните средства. А при "Нафтекс Петрол" те се топят от години. Само през 2012 г. намаляват от 157 млн. лв. на едва 28 млн. лв. В средата на 2009 г. "Нафтекс" спира да купува гориво от рафинерията на "Лукойл" и започва да внася откъдето може - Румъния, Русия, Италия, Гърция и др. Това оскъпява горивата й и компанията трудно отговаря на натиска на цените от страна на рафинерията в Бургас.

Към пазарните проблеми се прибавят и дълговете, което яде дори от оперативната й печалба, каквато липсва от 2010 г. насам. Причините са спадът в цената на финансовите инструменти, които държи за търговия (акции на "Петрол", над 40% от капитала), ръст в краткосрочните и данъчни задължения, както и задължения към доставчици.

Според отчета на компанията клиентите й са се свили от 780 през 2010 г. на около 400 през 2012. През тази година нещата изглеждат още по-черни. От средата на лятото според източници от пазара търговецът на едро е спрял продажбите си към крайни клиенти и търговци на дребно, като доставките са продължили само към няколко от големите петролни компании като Shell, OMV, "Еко" и др. Или очакванията са, че за тази година дружеството е намалило вноса си с танкери с около 25%.

Оздравяване...

Така дотук вече е ясно, че за да продължи да работи, "Петрол" има нужда от масивна оборотна подкрепа, която да му позволи да си стъпи на крака. Дори и да е в цветущо здраве обаче, групата има крещяща нужда и от рафинерия или стабилен доставчик на горива зад гърба си. Липсата им досега е огромен минус, тъй като я прави зависима от цените на конкурентите. Така, в случай че кредиторът реши да я стабилизира, първо, трябва да продължи да я подкрепя оборотно, второ, да я запази в настоящия си интегриран вид, т.е. търговец на дребно + търговец на едро, и едва след това да започне да й търси стабилен доставчик на горива.

Предвид ситуацията на пазара най-вероятно този доставчик ще е от Изтока. Въпросът е кой би дошъл на българския пазар, който е малък и вече заселен от предимно източни компании. Единият от тях е търговецът на едро и дребно на "Лукойл" в България. С рафинерия зад гърба си той от години негласно играе ролята на pricemaker, по който всички са принудени да се равняват. Отскоро на българския пазар е и друг руски гигант в лицето на "Газпром нефт". Компанията се разгръща в региона през сръбското си поделение "НИС Петрол", където има и рафинерия. На пазара е и казахстанският "Казмунайгаз" чрез дъщерното си дружество "Ромпетрол", което си има рафинерия в Румъния. С рафинерия в съседна държава разполага и "Еко България", част от гръцката  Hellenic Petroleum Group, както и OMV - в Румъния.

Това очевидно насищане обаче не спира интереса и на други компании от Изтока да гледат към Балканите и Европа. Един от тях е държавната петролна компания на Азербайджан - Socar. Тя вече развива мрежа от бензиностанции в Румъния и Украйна. Нищо не й пречи да погледне и към България, още повече че според някои източници вече е продавала горива на "Петрол". Наскоро се чу и за опити на "Роснефт" да стъпи в Хърватия, но местните управляващи бързо отрекоха да продават държавната INA на руска компания.

...или продажбата парче по парче

Другият и по-пагубен вариант за "Петрол" е да се започне разпродажба на активите парче по парче. Раздробяването на компанията ще доведе до нейния крах, но пък апетит за активите й не е липсвал. При един такъв вариант по-вероятно е да се търси интерес сред вече присъстващите на пазара, но не е изключено и стъпването на нов играч. Така например преди време се опита да влезе "Газпром нефт". През 2008-2009 г. се заговори, че "Газпром нефт" ще купи бензиностанциите, отделени в "Елит петрол", или около 200 добри обекта. След това желаната бройка бе сведена до 100, после намалена още наполовина. В крайна сметка до сделка не се стигна, като по непотвърдена информация причината е била в огромното разминаване на предложената и поисканата цена. Впоследствие "НИС Петрол" реши да развива мрежата си в България поетапно.

По-малко вероятно е "Лукойл" да купува отново. Той си взе каквото искаше през 2008 г. Тогава руският гигант придоби 75 от най-хубавите бензиностанции на бившата държавна компания и базата й до София. Цената на сделката беше 237 млн. евро. 

"Петрол" може да отдава обектите си под наем на другите вериги, но ползата от самия него тогава се губи.

Всички варианти за развитие на компанията, изредени към момента, трябва да се гледат и в контекста на новия собственик. Присъствието на Цветан Василев в компанията, с неговите силно изразени връзки с властта може да превърне "Петрол" в един по-желан партньор за някои клиенти, доставчици и контрагенти. Може да отвори врати и към повече обществени поръчки. Контактите му с чужди финансови институции на Изток пък могат да скъсят пътя към намирането на купувач или партньор оттам. Големият набор от свързани бизнеси също е вариант за нови приходи, като лоялните клиенти на Vivacom вече могат да ползват отстъпка до 6 стотинки на литър в обектите на "Петрол".

Това едва ли ще помогне в голяма степен на изтощената финансово бивша държавна компания, оплетена от години в съдебни саги. Прочистването й от част от тях все пак е важна крака напред по дългия път, който й предстои. Той ще я отведе или в нови добри времена, или ще я остави в забвение.
 
Коя е "Алфа кепитъл"

"Алфа кепитъл" е учредено юли 2013 г. от "Афлик България" и "Сентръл техно инвест", които са внесли по 750 хил. лв. уставен капитал в набирателната сметка в КТБ. "Афлик България" е собственост Afflick Limited, Великобритания. Регистрирано на столичната ул. "Дебър" 17, където доскоро беше седалището на "Бромак" - едноличното дружество на Цветан Василев, чрез което той контролира КТБ. Изпълнителен директор на "Афлик" е Никола Киров, който е и изпълнителен директор на инвестиционния посредник на Василев "Фина-С". Вторият член на борда е Бисер Лазов, който е съдружник с Цветан Василев в "Естейд" и е в управата на редица свързани компании, включително и в "Мел финанс" - миноритарния акционер в застрахователя "Виктория", в който Василев публично е признавал участието си. Допреди година в борда е бил и починалият член на надзорния съвет на КТБ Янчо Ангелов. "Афлик" е мажоритарен акционер в българските дистрибутори на "Киа" и "Субару", в "Б.Л. лизинг", а има и 45% в "Партнер лизинг". Освен това има и 50% дял в "Шип инвест", което контролира Русенската корабостроителница.
"Сентръл техно инвест" пък е регистрирано на друг традиционен адрес на Василев - ул. "Дамян Груев" 46. То е собственост на "ТЦ ИМЕ вест", което е основано от дружеството на банкера "Технологичен център - Институт по микроелектроника", а понастоящем е собственост поравно на "Вивес" и "Рема трейд". Двете компании са собственост на физически лица, но контролират редица финансирани от КТБ фирми.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

"Активни потребители": "Палмовият продукт измести сиренето в баничките" 6 "Активни потребители": "Палмовият продукт измести сиренето в баничките"

Проучване на асоциацията показва отсъствие на сирене в традиционната бърза закуска

13 окт 2019, 3638 прочитания

Идва нова вълна от евтини кредити за бизнеса 1 Идва нова вълна от евтини кредити за бизнеса

Националният гаранционен фонд сключи първите споразумения по програмата за споделяне на риска, активни са ЕИФ и държавния Фонд на фондовете

13 окт 2019, 1119 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Европарламентът прие новата директива за ипотеките

Страните членки ще имат две години, за да я въведат в националното си законодателство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма