Тютюневата индустрия води правна война с регулациите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тютюневата индустрия води правна война с регулациите

Между 1970 и 2000 г. потреблението на тютюневи изделия се е удвоило в развиващия се свят

Тютюневата индустрия води правна война с регулациите

Бедните развиващи се държави са подложени на натиск да не ограничават пушенето

5460 прочитания

Между 1970 и 2000 г. потреблението на тютюневи изделия се е удвоило в развиващия се свят

© BEAWIHARTA


 

Компаниите използват търговските и инвестиционни споразумения, за да съдят държавите, въвеждащи ограничения.

Тютюневите корпорации все повече използват заплахи и юридически хватки, за да блокират или поне да забавят световната тенденция за налагане на регулации, ограничаващи пушенето, пише New York Times в свой обширен репортаж. Усилията на индустрията са насочени най-вече към развиващи се държави, които са заплашвани със съд, защото техните закони за тютюнопушенето нарушават международните търговски и инвестиционни споразумения.

Тази стратегия на компаниите е обяснима предвид спада на пушачите в развитите държави през последните години, което ги прави зависими от достъпа до развиващите се пазари. По данни на ООН между 1970 и 2000 г. потреблението на тютюневи изделия се е удвоило в развиващия се свят. Повишението се дължи най-вече на Китай, но се наблюдава и значителен ръст в Африка. Над три четвърти от пушачите в световен мащаб са в развиващите се държави.

Правен натиск

Критиците на тютюневите компании изтъкват, че те подкопават усилията на бедните държави за борба с една от основните здравни заплахи, пред които са изправени. Според данните на Световната здравна организация (СЗО) над пет милиона души умират годишно от свързани с пушенето причини, което е повече от СПИН, малария и туберколоза, взети заедно. Стратегията на компаниите също подкопава най-голямото международно споразумение по въпроса – Рамковата конвенция за контрол на тютюна, която е подписана от над 170 държави.

Един от примерите за натиска на индустрията е южноафриканската държава Намибия, която приема закон за контрол над тютюна през 2010 г. Властите веднага се оказват засипани с остри предупреждения от страна на компаниите, че законът е в противоречие със задълженията на страната според търговските споразумения. "Имаме купища и купища писма от тях", споделя министърът на здравеопазването на страната Ричард Камви. Заради натиска Намибия все още не е приложила нито една от значимите мерки в закона, като например ограничаване на рекламите или поставяне на големи предупредителни надписи на опаковките.

Представители на индустрията заявяват, че уважават усилията на страните за подобряване на здравето, но срещат все по-големи трудности в промотирането на мерките си. В много страни единственото място, останало за реклама, са самите опаковки, където в някои случаи си правят място с шокиращи снимки на болни от рак. Най-силни са ограниченията в Австралия, където името на марката се изписва със стандартен шрифт на зелен фон. "Премахването на запазените марки премахва и гаранцията към потребителите за произхода и качеството на продуктите ни и те стават неразличими от тези на конкуренцията", казва Гарет Купър, отговарящ за регулациите в British American Tobacco.

Според правозащитните организации поне четири държави а Африка – Намибия, Габон, Того и Уганда, са получили такива предупреждения от тютюневата индустрия. Компаниите оспорват законите както в развиващите се, така и в развитите държави, като през миналата година генералният директор на СЗО Маргарет Чан изтъкна, че правните действия срещу страни като Уругвай, Норвегия и Австралия са '"целенасочено проектирани да внушат страх". "Вълкът вече не носи овча кожа, а зъбите му са оголени", заяви тя.

Тежестта на парите

Бедните развиващи се държави обаче са в много по-слаби позиции да се борят с тютюневите корпорации, тъй като нямат нужния финансов ресурс и специализирана правна експертиза. Властите в Уругвай признават, че са щели да се откажат от прилагането на закона за ограничаване на тютюнопушенето под съдебния натиск на Philip Morris International, ако не бяха получили помощ от фондацията на нюйоркския кмет Майкъл Блумбърг. Годишните приходи на тютюневия гигант достигат 77 млрд. долара, което е значително повече от БВП на Уругвай.

Дори държави като Канада и Нова Зеландия са се отказали от някои мерки срещу тютюнопушенето заради потенциални нарушения на инвестиционни споразумения. В момента най-следената правна битка е между Австралия и Philip Morris, като компанията съди държавата за инвестиционно споразумение с Хонконг, където има подразделение.

Компаниите понякога дори използват ресурсите си, за да платят на цели държави да се борят от тяхно име в Световната търговска организация. Такъв е случаят с Украйна, която подаде оплакване срещу правилата за цигарените опаковки в Австралия, макар двете страни да нямат почти никакви търговски отношения. Правните разноски на Киев са поети от British American Tobacco, като според Гарет Купър това е стандартна практика в СТО.

 

Другата страна на свободната търговия

В началото на 90-те години на миналия век самото щатско правителство оказваше натиск върху държавите да отворят пазарите си за тютюневите корпорации. Нарастващото възмущение от тази практика накара през 2001 г. президентът Бил Клинтън да издаде заповед, забраняваща правителството да лобира в полза на индустрията. Същевременно се появиха много търговски споразумения, които дават на компаниите големи права. Споразуменията по принцип целят намаляване на пречките за търговията и защита на чуждите инвестиции. Те обаче дават право на компаниите да завеждат директно дела, вместо да търсят подкрепата на правителството. Ако през 80-те години САЩ са имали стотина такива споразумения, сега са над 3000. Проблемът придобива особена важност на фона на преговорите за голямо търговско споразумение между САЩ и 11 тихоокеански държави, което цели да се превърне в модел за международната търговия. Представители на правителството заявяват, че искат споразумението да повиши здравните стандарти, поради което в него тютюнът е посочен като здравен проблем. Тази формулировка беше критикувана от щатската Търговска камара, според която това отваря вратата към тежки регулации и на други продукти като захарните изделия и газираните напитки.

"Целта ни е да предпазим легитимните регулации на страните по споразумението от опитите на тютюневите компании да ги подкопаят", заявява Майкъл Форман, търговски представител на САЩ. Правозащитници обаче коментират пред NYT, че сегашната формулировка няма да спре съдебните дела, а най-много да намали шансовете за победа на корпорациите.

 

Компаниите използват търговските и инвестиционни споразумения, за да съдят държавите, въвеждащи ограничения.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    tom_sawyer avatar :-|
    Tom Sawyer

    Толкова типично държание на американски фирми.

  • 2
    bi_u avatar :-|
    Sofia Markarian

    у-б-и-й-ц-и

  • 3
    the_mad_mellon avatar :-|
    the_mad_mellon

    Дъглоочакваният момент на истина, в който под формата на "търговски споразумения" корпорации определят политиката на една държава, имат право да я съдят, а с парите, с които разполагат спокойно могат и да фалират дадената държава. с бясна сила летим към дъното. кой служи на кого?

  • 314

    Хероин в Lafka и тва е.

  • 5
    3point14 avatar :-P
    314

    Наскоро бях на кариерен форум и там имаше представители на Филип Морис. Чудих се дали пушат всички, които работят за тях? То реално, това трябва да си е в длъжностната им характеристика.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK