Застой в търговията с малки изключения
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Застой в търговията с малки изключения

Shutterstock

Застой в търговията с малки изключения

Веригите ще отварят нови обекти и пазарният им дял ще продължи да расте

Мара Георгиева
13245 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Пазарът на бързооборотни стоки е голям, но напоследък се движи колебливо и без много оптимизъм. През 2012 г. в него се завъртяха 9.5 млрд. лв. и беше отчетен лек ръст, но следващата година донесе спад от около 2%. За следващите 12 месеца бизнесът не чертае светли планове - говори за застой или миниатюрно помръдване нагоре.

Според Вайос Диморагас, мениджър на Nielsen за България, това движение надолу "се дължи главно на хранителните стоки, докато нехранителните категории като продукти за "лична хигиена" и "домашни грижи" се представят по-добре". Реалистично е през 2014 г. да се очаква "връщане към положителен нисък ръст за целия сектор бързооборотни стоки, като се има предвид по-ниската база от 2013", отбелязва Диморагис.

"През 2013 г. за пръв път през последните няколко години забелязваме застой в консумацията на бързооборотни стоки вкъщи. Разходите в сектора растат, но това се дължи на по-високите средни цени", коментира Гергана Маринова, изследовател "Ключови клиенти" в "GfK България". Тя очаква, че през 2014 г. ще има по-скоро задържане на нивата от 2013. "Секторът на бързооборотните стоки със сигурност се влияе от политическата и икономическата обстановка у нас и събитията през 2014 донякъде ще определят посоката на потреблението", уточнява Маринова.

Димитър Спасов, председател на управителния съвет на "Кауфланд България", също смята, че пазарът на бързооборотни стоки през 2014 г. ще бъде аналогичен на този през 2013 г. "Не очакваме да има повишаване на размера му", казва той.

Франк Уайтинг, управител на The Mall – София, е уверен, че добре работещите центровете "ще задържат позициите си на пазара".  Според него "съществуващите търговски центрове в София и тези, които предстои да се появят, дават индикации за насищане на предлагането в тази област". Но София "не е достатъчно благоприятна от гледна точка на съществуването на достатъчно пешеходни зони с магазини, каквито другите западноевропейски градове имат", отбелязва Уайтинг. А това е възможност за развитие на продажбите.

Предпазливо харчене

Добри цени (в смисъла на съотношение цена - качество), богат асортимент, удобство (близо до дома или работното място). Това са трите основни индикатора, оказващи влияние в избора на търговски обект, които остават постоянни за последните години. Без промяна са и някои потребителски навици, отбелязват изследователи на пазара.

"През 2013 се обособи ясна тенденция за увеличаване дела на покупките в почивните дни - събота и неделя. Като цяло пазаруваме по-рядко, но пълним повече потребителската си кошница. Все още предпочитаме да купуваме марки родно производство – през последната година средно те заемат около 70% от разходите и 80% от обемите на покупка", посочва Гергана Маринова.

Димитър Спасов също смята, че потребителското поведение през тази година ще бъде аналогично на това през 2013 г. "Клиентите ще продължават да търсят най-добра цена и предимно български артикули", обобщава той.

"Очаквам да продължим да наблюдаваме и занапред разлика в поведението на потребителите в София спрямо това на тези от малките населени места", коментира Диньо Маджаров, директор изследвания в агенция "Прагматика". И дава пример - докато в София пазаруването най-често е 2-3 пъти седмично, в страната ежедневните покупки са най-често срещаното потребителско поведение.

"Все още пазаруването си остава индивидуална задача за определен член от семейството – около 60% от пазаруващите го правят сами. Преобладаващо все още това са жените. По тези два показателя не се наблюдава разлика между отделните типове населени места. Около една трета от пазаруващите в малките градове "се движат" с предварително подготвен списък за необходимите продукти. За сравнение - този дял в големите градове и София е по-малък - около една пета", отбелязва Маджаров.

Николай Петров, изпълнителен директор на "BILLA България", коментира, че "потреблението на бързооборотни стоки през 2013 г. се запази на същото ниво като през 2012, но клиентите купуват по-избирателно и доста прецизно. Те пазаруват по-малки количества, но по-често. Това води до по-малко изхвърлена храна, по-чести посещения в магазините и ориентация към по-свежи продукти". Петров отбелязва също, че клиентите се интересуват все повече от съотношението цена - качество, а не само от цената или само от качеството на продукта. "Не очаквам съществени изменения от този тренд на поведение на купувачите през 2014 г.", посочва той.

Франк Уайтинг също анализира, че клиентите като цяло имат "много по-предпазлив подход към разходите". Този извод е подкрепен от скорошно проучване, проведено в The Mall. "Потребителите са по-фокусирани върху това, което купуват, и стойността, която ще получат за тези пари. Нашите клиенти се ориентират според определен бюджет и купуват, без да надвишават това, което имат в джоба си. Това не означава задължително, че българите пазаруват по-малко, а по-скоро, че пазаруват внимателно, тъй като икономическото бъдеще е все още малко неясно. В резултат на това те адаптират навиците си за пазаруване. Очаквам тази тенденция да продължи най-малко и през първата половина на 2014 г.", заключава Уайтинг.

Веригите – с все по-голям дял

През последните няколко години се увеличава делът на хипермаркети, минимаркети и дискаунтъри за сметка на свиващия се дял на супермаркети и традиционните малки хранителни магазини. За първите три тримесечия на 2013 г. обаче отчетохме застой в разпределението на основните търговски канали, посочва Гергана Маринова.

Диньо Маджаров отбелязва, че "и през 2013 г. се наблюдават трите типа стратегии на веригите в ритейл сектора: експанзионистична (за по-късно навлезлите на пазара Carrefour, Lidl, Kaufland), оптимизационна (за добре развитите вече "Билла", "Пикадили") и затихваща (за някои от по-малките вериги)". Според него най-вероятно тази политика ще продължи и през 2014 г.

Делът на търговските вериги през 2012 г. е бил около 40%, като топ 10 от веригите държат 33% от пазара. Очаква се за 2013 г. продажбите в топ 50 вериги в България да отбележат 45% дял, посочва Николай Петров. Димитър Спасов цитира аналогична статистика. "Делът на търговските вериги в България в момента е около 35 - 40% и е един от най-ниските в Европа. Логично е той да продължи да се покачва", казва Спасов.

Според Гергана Маринова "традиционните магазини (различни от веригите) свиват дела си през последните години". Нейните очаквания са тази тенденция да продължи, макар и не със значително бързи темпове. "Въпреки това търговският канал запазва значимостта си в сектора, като държи малко над една четвърт от пазара. Разбира се, това е валидно в различна степен за различните продуктови категории. В някои, като безалкохолни напитки и бира например, през малките хранителни магазини минават около една трета от продажбите в обем. Най-малък е делът им в кошницата на продуктите за лична хигиена и козметика - около една пета, измерено в обем", твърди Маринова.

Българският вкус

Познаваемост, добро съотношение качество - цена и емоционална ангажираност са трите показателя, които определят нагласите към покупката на български продукти. Очакванията са, че тази тенденция ще продължи и през 2014.

"Делът на седмичните ни разплащания към български доставчици е между 49 и 51%. При промоции седмичният баланс скача до 52-53% за българските фирми спрямо чуждите", отбелязва Милена Драгийска, управител на "Лидл България". Според нея дискусията за броя на българските и вносните артикули в магазините не е коректна. "Ако купувате декоративни свещи например един-два пъти в годината, какво значение има произходът им. Но при покупките на мляко, хляб и сирене, които са най-чести, е важно, че парите остават в български производители. Затова анонсираме не броя на българските стоки във веригата, а обема на разплащанията за български доставчици", обясни Драгийска.

С (без) регулации

Държавата е готова с поредните законодателни предложения, които трябва да регулират отношенията между търговците и техните доставчици. Проектът е на етап предварително обсъждане.

"Възможни регулации в сектора биха се отразили изключително негативно както върху цените, така и върху броя на българските доставчици", категоричен е Димитър Спасов. "Надяваме се законотворците да не допуснат това и да не се поддадат на вълната на популизма. И сега основният оборот с хранителните стоки се прави 80 - 90% с български продукти", коментира Спасов.

Милена Драгийска заяви, че се надява браншът да не бъде изненадан неприятно и да не се приемат "необмислени неща без оценка за въздействието им върху целия бизнес". Тя очаква също "да не се приемат правила, които не биха издържали на изискванията на европейското право или пък биха изпреварили подход, който тече в момента в Брюксел". Според нея опитите за каквато и да било регулация трябва да почиват на реални изследвания за проблемите. "Необходима е предвидима бизнес среда, за да бъде инвестиционното ни поведение както досега – стабилно, устойчиво, с перспектива", заключава Драгийска.

Нови обекти

Плановете за развитие на веригите през 2014 г. логично включват откриване на нови търговски обекти. Димитър Спасов съобщи, че "Кауфланд" ще отвори магазини в Пловдив и в Сливен. През декември 2013 най-голямата верига по оборот откри своя девети хипермаркет за столицата и 46-и за страната.

"Лидл България" предвижда да открие поне пет магазина в страната през тази година. Това е най-песимистичният вариант на инвестиционната програма на дружеството. През декември м.г. веригата отвори 14-ия си търговски обект в столицата. Още през януари ще бъде открит поредният "Лидл"  в столицата - близо до МВР болница, който ще е 70-и за страната.

"За 2014 "Билла България" планира да отвори седем нови магазина, което е с един повече от 2013. През 2015 ще бъдат открити нови осем", уточни Николай Петров. Веригата разполага с 86 магазина в 35 града в страната.

В края на миналата година "Пикадили" отвори своя двадесети супермаркет за София и 32-ри за страната. Дружеството работи по проекта си за откриването на супермаркет в "Ринг мол" в София. "През 2014 веригата ще продължи да се придържа към стратегията си за развитие предимно в София и Варна", съобщи Даниела Божинова, мениджър маркетингови комуникации в "Пикадили". В България компанията разполага с 54 обекта в два формата – супермаркети и магазини за ежедневно пазаруване "Пикадили Daily", в осем града.

От "Карфур" съобщиха, че до април 2014 възнамеряват да открият три нови магазина в страната. Досега компанията е отворила 20 обекта - девет хипер- и 11 супермаркета.

Николай Петров, изпълнителен директор на "BILLA България": "Клиентите купуват по-избирателно и доста прецизно - те пазаруват по-малки количества, но по-често".
Фотограф: Капитал
Милена Драгийска, управител на "Лидл България": " Необходима е предвидима бизнес среда, за да бъде инвестиционното ни поведение както досега – стабилно, устойчиво, сперспектива"
Фотограф: Капитал
Гергана Маринова, изследовател "Ключови клиенти" в "GfK България": "Всеоще предпочитаме да купуваме марки родно производство – през последнатагодина средно те заемат около 70% от разходите и 80% от обемите на покупка".
Фотограф: Капитал
Димитър Спасов, председател на управителния съвет на "Кауфланд България": "Делът на търговските вериги в България в момента е около 35%-40% и е един от най-ниските в Европа. Логично е той да продължи да се покачва".
Фотограф: Капитал

Пазарът на бързооборотни стоки е голям, но напоследък се движи колебливо и без много оптимизъм. През 2012 г. в него се завъртяха 9.5 млрд. лв. и беше отчетен лек ръст, но следващата година донесе спад от около 2%. За следващите 12 месеца бизнесът не чертае светли планове - говори за застой или миниатюрно помръдване нагоре.

Според Вайос Диморагас, мениджър на Nielsen за България, това движение надолу "се дължи главно на хранителните стоки, докато нехранителните категории като продукти за "лична хигиена" и "домашни грижи" се представят по-добре". Реалистично е през 2014 г. да се очаква "връщане към положителен нисък ръст за целия сектор бързооборотни стоки, като се има предвид по-ниската база от 2013", отбелязва Диморагис.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Време е да се наблегне на качеството на стоките.Може би идва време на така нар. "изнесени магазини"-малки магазинчета от/към големите вериги.

  • 2
    dekster avatar :-P
    КЛЮЧАРЪ

    [quote#0:"К-л"]Диньо Маджаров отбелязва, че "и през 2013 г. се наблюдават трите типа стратегии на веригите в ритейл сектора: експанзионистична (за по-късно навлезлите на пазара Carrefour, Lidl, Kaufland), оптимизационна (за добре развитите вече "Билла", "Пикадили") и затихваща (за някои от по-малките вериги)". Според него най-вероятно тази политика ще продължи и през 2014 г.[/quote]

    Любопитен съм какви ли други стратегии е забелязал или ще забележи уважаемият Диньо през други години. Не за друго, а защото други стратегии освен тези сякаш не се наблюдават.

    Останалите "анализи" на уважаемите "анализатори" в търговията на дребно са също толкова изсмукани от пръстите.
    Мерси!

  • 3
    balyk avatar :-|
    batak

    Тия отвсякъде си плачат за регулации,поне в частта с плащанията де.
    От там нататък всеки да си чете договорите и да внимава, като казва "мога" отсреща как му отговарят ,че те за моженето могат ама по някое време почват да не искат...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK