Да правиш бизнес в Сърбия - предимствата и проблемите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да правиш бизнес в Сърбия - предимствата и проблемите

Строителството на пътища, което ще се финансира и от предприсъединителни фондове на ЕС, е една от областите, към които се насочват български фирми

Да правиш бизнес в Сърбия - предимствата и проблемите

Все повече български компании опитват инвестиции или износ към западната съседка

Весела Николаева
24693 прочитания

Строителството на пътища, което ще се финансира и от предприсъединителни фондове на ЕС, е една от областите, към които се насочват български фирми

© Капитал


Да правиш бизнес в Сърбия не е лесно, но близостта кара десетки български фирми да опитват и успяват. Най-често напоследък пробиват в пътните проекти, но има и индустриални инвестиции и търговски дебюти. Пазарът е интересен, защото като България преди десет години и в Сърбия има потенциал за ръст на потреблението и приток на европейски фондове от предприсъединителния период.

Пътят към близкия Запад

Наскоро пътностроителната "Трейс груп холд" обяви, че учредява дружество в Сърбия - New Bridges, което вече работи по проекти, а от "Енергоремонт холдинг" определиха страната наред с другата част на Западните Балкани като един от приоритетите си за международно развитие.

Западната ни съседка е и един от пазарите за продуктите на хигиенни препарати "Фикосота синтез", като изпълнителният директор Красен Кюркчиев определи продажбите им там като добри. За друг производител на бързооборотни стоки – сладкарската "Престиж 96", Сърбия е един от съседните пазари, където компанията планира да разширява продажбите си и да стъпи по-сериозно, обясни изпълнителният директор Анастасиос Панайотопулос.

Пътното строителство се очертава като сектора, в който български компании започват да навлизат по-активно, което донякъде опровергава широко застъпеното схващане, че Сърбия се старае да покровителства само местни дружества чрез държавните търгове. В началото на тази седмица българската "Трейс груп холд" съобщи, че е спечелила държавна поръчка за строителството на 22 км първокласен път между Бела Паланка и Пирот, част от E80. Поръчката е за 15.3 млн. евро и включва мостове и жп отсечка. Това е вторият спечелен търг на "Трейс" в западната ни съседка след този за 12.3 км от Е75 между Горне поле и Царичина долина, с цена 34 млн. евро. Холдингът спечели обекта в консорицум с руската "НПО Мостовик".

Още по-голям е друг сръбски обект, по който работят български фирми - в края на миналата година обединието "Алианс 10", в което са българските "Евро алианс тунели" и "Пътища и мостове", започна работа по най-големия тунел в Сърбия - "Майнале", както и по част от друг тунел на магистрала Е75 - "Предеяне", с обща цена над 50 млн. евро.

И още едно потвърждение за намеренията на много от българските фирми - според проучване на Българската търговско-промишлена палата 1/3 от запитаните компании имат интерес към бизнес пътувания в Сърбия през новата година.

Държавната машина

Основните пречки, от които се оплакват български компании в Сърбия, са бавна администрация, отчасти остаряло законодателство и протекционистична политика към сръбски компании в някои области на икономиката. И по трите проблема новото сръбско правителство дава заявка да работи сериозно за преодоляването им, но поне засега те си остават.

Александър Миличевич, първи съветник в посолството на Сърбия в София, предпочита да подчертае възможностите, които се отварят за българските компании, решили да стъпят на запад от Калотина. Например преференциалните условия за производителите да изнасят в няколко държави, с които Сърбия има споразумения за по-ниски мита (виж таблиците), културната близост на българи и сърби, европейските фондове, по които тепърва ще се провеждат търгове, както и желанието на страната да бъде наистина отворена за чужди инвеститори. Като перспективни сектори за партньорство и бизнес Миличевич вижда и туризма, особено в комбинирани пакети за крайграничните райони.

"Ако някоя компания има нужда от съвет или се сблъска с проблем, веднага може да се обърне към посолството ни в София и ние ще съдействаме", коментира Миличевич. От посолството разчитат бизнес връзките да се развият и със създаването на Българско-сръбска търговско-промишлена палата. Българското министерство на икономиката също смята да организира бизнес форуми, на които да се обсъждат условията за правене на бизнес в Сърбия.

Не може и без риск

"Условията за инвестиции в Сърбия могат да се оценят като добри от гледна точка на потенциала за развитие на региона като следваща държава - членка на ЕС и съществуващите пазарни ниши в сферата на публичните услуги, но има и рискове", коментира инж. Николай Вълев, директор на "Трейс интернешънъл" и мениджър на международната дейност на "Трейс груп холд". Той добави, че трябва да се отчита липсата на окончателна позиция на страната в процеса по присъединяване към ЕС, а резерви поражда и вътрешната политика за съкращаване на разходите с оглед на глобалната криза, която се отразява негативно в Сърбия.

От няколко месеца новото сръбско правителство се изправя пред предизвикателството да ограничи силно държавните разходи, а в началото на октомври финансовият министър Лазар Кръстич обяви, че те ще включват намаление на заплатите в бюджетния сектор и увеличаване на ДДС. В момента страната има бюджетен дефицит 6.5% от БПВ и 19 млрд. евро външен дълг. В същото време и безработицата надминава 20% - макар че от април има лек спад с 4 пункта. Притесненията са, че това би намалило като цяло покупателната способност в страната, в която коренни икономически реформи изглеждат неизбежни. Сърбия все още има много държавни компании и една от препоръките на Европейската комисия е за приватизация и подобряване на средата за бизнес.

Представител на финансова компания, която обмисля по-сериозно стъпване на сръбския пазар, коментира, че бавните и тежки административни услуги са сред сериозните проблеми, с които се сблъскват. Във финансовия сектор в Сърбия, изглежда, предстоят размествания – за последната година три банки, контролирани от държавата, бяха закрити.

Данаил Данилов, член на борда на директорите на "Спиди", коментира, че определено има възможности за инвестиции в сферата на куриерските услуги. Според него, общо погледнато, отношението на местния бизнес към български инвеститори е по-скоро положително, но, от друга страна, бизнесът в страната все още не е много отворен заради структурата на частното предприемачество. Последното се състои от няколко големи конгломерата с многопосочни интереси и множество малки фирми, които са между сивата и бялата икономика по думите на Данаилов. По негови наблюдения в Сърбия определено се опитват да подобрят средата за инвестиции и в перспектива след присъединяването към ЕС западната ни съседка може да ни изпревари по развитие на малкия и средния бизнес, защото има по-развити традиции.

Ориентиране в обстановката

От "Енергоремонт холдинг" обясниха, че виждат добри възможности за участие в нови енергийни проекти. "На един чужд пазар се стъпва не заради проблемите, а заради възможностите. Възниквали са текущи проблеми, но сме ги решавали и с помощта на местните партньори и институции", коментира Иван Личев, председател на борда и финансов директор на холдинга. Намирането на първоначални контакти беше посочено като предизвикателство от "Трейс груп холд", а при "Спиди" това е било намирането на местен партньор.

Работа с местен партньор препоръчват от "Медика" - производителят на медицински изделия и лекарства от години изнася за Сърбия и работи на силно регулиран пазар като болничния. "Нашият опит ни показа, че трябва да работим с местен партньор, който познава пазара", обясни изпълнителният директор на компанията Пенка Тишкова. От 2007-2008 г. дружеството работи активно на болничен пазар, т.е. участва в търгове. Заради "ценовата война", както я определи Тишкова, постепенно се изтеглят от болниците за сметка на свободни продажби в аптеки. Законови неуредици са причина голяма част от търговете да са с много кратък срок за доставките – за не повече от три месеца, а освен това сръбските компании имат законово предимство – при класиране те могат да спечелят с 20% по-висока цена над офертата на чуждестранен участник. Предимство е плащането – там няма такива забавяния като в България, освен това болниците имат голям бюджет и заявяват големи количества, обясни Тишкова.

Тя разказа и за негативния опит на "Доверие обединен холдинг" в страната ("Медика" е част от холдинга). Веригата за дома и строителството "Мосю Бриколаж" имаше три магазина в Сърбия, но така и не успява да постигне добро представяне, затова се изтегли през май миналата година. Освен трудностите с намирането на служители Тишкова изтъква като основна причина и тежките процедури по покупки на държавни и общински терени и получаването на разрешителни.

Подобен проблем продължават да отбелязват и от "Трейс груп". Николай Вълев обясни, че чуждите изпълнители срещат трудности с достъпа до обектите заради големите затруднения на държавата да осъществи навременното одържавяване на терените. Той подчерта доброто отношение на местните власти, за които привличането на инвеститори и подпомагането им, доколкото могат, е сред основните им приоритети.

Потенциалът на Сърбия

Ключово предимство за производителите от Сърбия е достъпът до големи пазари с преференциални митнически ставки. Стоките, произведени в страната, се облагат с 1% мито при износ за Русия, Беларус, Казахстан и Турция. Условието е компанията производител да има поне 51% сръбско участие, а ниското мито важи и за вноса на стоки от тези държави. За държавите от ЕС износът не се облага с мито, но за отделни продукти като хранителни стоки има ограничени квоти. Представителят на сръбското посолство Миличевич смята, че предприсъединителните фондове в Сърбия са добра възможност за българските компании, които искат да отидат там. Те могат да се възползват и от поръчки за пътища, и като консултанти, които да споделят вече натрупания си опит от работа с европейските фондове.

От българското министерство на икономиката смятат, че увеличение на стокообмена може да има предимно в леката промишленост – хранително-вкусовата, производството на висококачествени вина, а потенциал има и при дървопреработващия сектор, смятат от МИЕ. Като други перспективни области от министерството виждат фармацията, химическата и нефтохимическата промишленост, текстил, обработка на метали. В момента най-голям дял в българския износ имат рафинираната мед и сплави и електрическа енергия, а при влизащите към България стоки това са били оловни руди и концентрати и медни отпадъци.

 
Стъпки накриво


Първите стъпки на български компании в Сърбия не са от най-добрите примери – в приватизацията на държавни дружества се включи още преди няколко години Христо Ковачки, но след неизпълнени ангажименти и протести договорите му бяха или развалени, или фирмите бяха продадени на други инвеститори. Свързани с Ковачки дружества приватизираха консервната фабрика Nova Srbijanka, а в началото на миналата година тя влезе в новините с ареста на директора й Антон Вальов заради укриване на данъци, впоследствие напусна Сърбия. Чрез свои фирми Ковачки купи козметичната Nevena в Лесковац и металообработващото Metalac, но заради неизпълнени ангажименти договорът беше развален. В края на 2011 г. след протести на работници заради неплатени заплати американската Cooper Tire & Rubber Co купи завода му за гуми Trayal (на сръбски Trajal) в Крушевац. Това беше първата сръбска покупка на бизнесмена, направена още през 2006 г. Валентин Захариев пък купи сръбския металургичен завод Lemind, в момента Interlemind, в който периодично се стачкува заради забавени заплати. Другите опити на Захариев за сръбски инвестиции приключиха неуспешно – сръбската агенция за приватизация развали сделки с машиностроителната Modelara и леярните Livmin и Obojeni metali заради неспазване на ангажиментите.

 @@table:[email protected]@Източник: Serbia Investment and export promotion agency

 

Данъци и осигуровки
Данък  печалба15%
Данък върху дивиденти, капиталови печалби, лихви20%
ДДС20%
Облекчен ДДС*8%
*Важи за основни хранителни стоки, ютилити услуги, вестници и др. 
Осигуровки 
Пенсионна11%
Здравна6.5%
Безработица0.75%
Източник: Serbia Investment and export promotion agency

Търговски отношения на България със Сърбия

 

Износ
ПериодСума (в млн. лв.)Промяна на год. база
I.- IX.2013192-17.5%
2012866-6.8%
2011929-39.7%
20101,541105.5%
2009750-39.9%
 @@table:[email protected]@ @@table:[email protected]@ @@table:[email protected]@

Източник: НСИ

Да правиш бизнес в Сърбия не е лесно, но близостта кара десетки български фирми да опитват и успяват. Най-често напоследък пробиват в пътните проекти, но има и индустриални инвестиции и търговски дебюти. Пазарът е интересен, защото като България преди десет години и в Сърбия има потенциал за ръст на потреблението и приток на европейски фондове от предприсъединителния период.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    ssdd avatar :-|
    ssdd

    1% мито за руския пазар, можели някой от нашите кретени политици да го прочете на висок глас по телевизията

  • 2
    okk04315801 avatar :-|
    okk04315801

    Сръбската агенция за приватизация разваля договори, а българската прави пари.

  • 3
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    Като гледам с 1% мито за руския пазар са цъфнали и вързали, другарю. Плюс това не се знае кога руснаците щеги разлюбят (присъединяване към ЕС) и ще им праснат 101% мито.

  • 4
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    Айде... тия с много цифри и нисък рейтинг пак взеха да хвалят Сърбия. Прочетете малко сръбска преса и ще видите, че тия преференции за десетина години са милиарди хвърлени на вятъра, без особен ефект.

  • 5
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Ковачки инвестирал - неизпълнени ангажименти.
    Захариев купил фабрики - неизплатени заплати.
    Законови неуредици в болничните търгове.
    Бриколаж пуснали кепенците.

    От цялата история разбираме, че водата в Сърбия е доста мътна и ако някой хване нещо, прибира и бяга.

  • 6
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#4] от "Daniel Defoe - Аз ходя на протест. А ти?":
    Да припомним, че Сърбия мина през война, тук война нямаше, пример околовръстното на Белград (насечено от веригите на танковете) доколкото си спомням бе във вид - буквално да ти изпадат пломбите. Доколкото се сещам след приключване на „военната офанзива на новите ни братушки", възстановяването на сръбската икономика бе оставено почти изцяло в ръцете на самите сърби, самия факт, че дори без реализирана икономическа офанзива тип „плана Маршал" икономиката им е пред нашата, то само по себе си това говори за наистина огромния им реален потенциал за развитие. При нас също има голям потенциал за развитие, но той засега е чисто теоретичен, и като, че всяка година се увеличава- просто все по успешно се освобождават пазарни ниши.

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#1:"vzt52311954"]1% мито за руския пазар, можели някой от нашите кретени политици да го прочете на висок глас по телевизията[/quote]

    За сметка на това цялата търговия с ЕС минава през митница, не четеш ли? Какво имат да одобряват политиците? В момента търговските ни взаимоотношения с Русия са като тези на целия ЕС, каквото за другите държави - такова и за нас. А руснаците като не искат да търгуват свободно с ЕС, тяхна си работа. Не случайно вече износът на България за Франция е почти 2 пъти по-голям, отколкото на България за Русия.

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#2:"okk04315801"]Сръбската агенция за приватизация разваля договори, а българската прави пари.[/quote]

    И като развали договора за някоя грохнала фабрика, какво печели, освен че от същия ден грижата за няколко стотин гладни работника е вече на бюджета.

  • 9
    dimitrov21 avatar :-|
    дурак

    Не са чак толкова за завижадне сърбите..

    нашита правят бизнес с тях по принуда

    кой европеец ще допусна до пазара си българска фирма..
    от сорта на "Трейс Груп"

    да не си разказваме "приказки под шипковия храст"

    единственото нещо , което имат сърбите повече е Патриотизъм

    но и там ги "налази" т.н демокрация --скоро ще са като нас

    голи и боси но с претенции

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#9:"Веселинчо"]нашита правят бизнес с тях по принуда
    кой европеец ще допусна до пазара си българска фирма..
    от сорта на "Трейс Груп". да не си разказваме "приказки под шипковия храст" [/quote]

    Точно твоето са приказки под шипковия храст, доста вредни при това. 10 години след падането на стената ги загубихме точно в такива размишления, дали да не си стоим при "руските пазари" или "арабските", защото като за примитивни и изостанали хора като нас търговията в западна посока ще ни дойде сложно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK