Пътното строителство се очертава като сектора, в който български компании започват да навлизат по-активно, което донякъде опровергава широко застъпеното схващане, че Сърбия се старае да покровителства само местни дружества чрез държавните търгове. В началото на тази седмица българската "Трейс груп холд" съобщи, че е спечелила държавна поръчка за строителството на 22 км първокласен път между Бела Паланка и Пирот, част от E80. Поръчката е за 15.3 млн. евро и включва мостове и жп отсечка. Това е вторият спечелен търг на "Трейс" в западната ни съседка след този за 12.3 км от Е75 между Горне поле и Царичина долина, с цена 34 млн. евро. Холдингът спечели обекта в консорицум с руската "НПО Мостовик".

Още по-голям е друг сръбски обект, по който работят български фирми - в края на миналата година обединието "Алианс 10", в което са българските "Евро алианс тунели" и "Пътища и мостове", започна работа по най-големия тунел в Сърбия - "Майнале", както и по част от друг тунел на магистрала Е75 - "Предеяне", с обща цена над 50 млн. евро.

И още едно потвърждение за намеренията на много от българските фирми - според проучване на Българската търговско-промишлена палата 1/3 от запитаните компании имат интерес към бизнес пътувания в Сърбия през новата година.

Държавната машина

Основните пречки, от които се оплакват български компании в Сърбия, са бавна администрация, отчасти остаряло законодателство и протекционистична политика към сръбски компании в някои области на икономиката. И по трите проблема новото сръбско правителство дава заявка да работи сериозно за преодоляването им, но поне засега те си остават.

Александър Миличевич, първи съветник в посолството на Сърбия в София, предпочита да подчертае възможностите, които се отварят за българските компании, решили да стъпят на запад от Калотина. Например преференциалните условия за производителите да изнасят в няколко държави, с които Сърбия има споразумения за по-ниски мита (виж таблиците), културната близост на българи и сърби, европейските фондове, по които тепърва ще се провеждат търгове, както и желанието на страната да бъде наистина отворена за чужди инвеститори. Като перспективни сектори за партньорство и бизнес Миличевич вижда и туризма, особено в комбинирани пакети за крайграничните райони.

"Ако някоя компания има нужда от съвет или се сблъска с проблем, веднага може да се обърне към посолството ни в София и ние ще съдействаме", коментира Миличевич. От посолството разчитат бизнес връзките да се развият и със създаването на Българско-сръбска търговско-промишлена палата. Българското министерство на икономиката също смята да организира бизнес форуми, на които да се обсъждат условията за правене на бизнес в Сърбия.

Не може и без риск

"Условията за инвестиции в Сърбия могат да се оценят като добри от гледна точка на потенциала за развитие на региона като следваща държава - членка на ЕС и съществуващите пазарни ниши в сферата на публичните услуги, но има и рискове", коментира инж. Николай Вълев, директор на "Трейс интернешънъл" и мениджър на международната дейност на "Трейс груп холд". Той добави, че трябва да се отчита липсата на окончателна позиция на страната в процеса по присъединяване към ЕС, а резерви поражда и вътрешната политика за съкращаване на разходите с оглед на глобалната криза, която се отразява негативно в Сърбия.

От няколко месеца новото сръбско правителство се изправя пред предизвикателството да ограничи силно държавните разходи, а в началото на октомври финансовият министър Лазар Кръстич обяви, че те ще включват намаление на заплатите в бюджетния сектор и увеличаване на ДДС. В момента страната има бюджетен дефицит 6.5% от БПВ и 19 млрд. евро външен дълг. В същото време и безработицата надминава 20% - макар че от април има лек спад с 4 пункта. Притесненията са, че това би намалило като цяло покупателната способност в страната, в която коренни икономически реформи изглеждат неизбежни. Сърбия все още има много държавни компании и една от препоръките на Европейската комисия е за приватизация и подобряване на средата за бизнес.

Представител на финансова компания, която обмисля по-сериозно стъпване на сръбския пазар, коментира, че бавните и тежки административни услуги са сред сериозните проблеми, с които се сблъскват. Във финансовия сектор в Сърбия, изглежда, предстоят размествания – за последната година три банки, контролирани от държавата, бяха закрити.

Данаил Данилов, член на борда на директорите на "Спиди", коментира, че определено има възможности за инвестиции в сферата на куриерските услуги. Според него, общо погледнато, отношението на местния бизнес към български инвеститори е по-скоро положително, но, от друга страна, бизнесът в страната все още не е много отворен заради структурата на частното предприемачество. Последното се състои от няколко големи конгломерата с многопосочни интереси и множество малки фирми, които са между сивата и бялата икономика по думите на Данаилов. По негови наблюдения в Сърбия определено се опитват да подобрят средата за инвестиции и в перспектива след присъединяването към ЕС западната ни съседка може да ни изпревари по развитие на малкия и средния бизнес, защото има по-развити традиции.

Ориентиране в обстановката

От "Енергоремонт холдинг" обясниха, че виждат добри възможности за участие в нови енергийни проекти. "На един чужд пазар се стъпва не заради проблемите, а заради възможностите. Възниквали са текущи проблеми, но сме ги решавали и с помощта на местните партньори и институции", коментира Иван Личев, председател на борда и финансов директор на холдинга. Намирането на първоначални контакти беше посочено като предизвикателство от "Трейс груп холд", а при "Спиди" това е било намирането на местен партньор.

Работа с местен партньор препоръчват от "Медика" - производителят на медицински изделия и лекарства от години изнася за Сърбия и работи на силно регулиран пазар като болничния. "Нашият опит ни показа, че трябва да работим с местен партньор, който познава пазара", обясни изпълнителният директор на компанията Пенка Тишкова. От 2007-2008 г. дружеството работи активно на болничен пазар, т.е. участва в търгове. Заради "ценовата война", както я определи Тишкова, постепенно се изтеглят от болниците за сметка на свободни продажби в аптеки. Законови неуредици са причина голяма част от търговете да са с много кратък срок за доставките – за не повече от три месеца, а освен това сръбските компании имат законово предимство – при класиране те могат да спечелят с 20% по-висока цена над офертата на чуждестранен участник. Предимство е плащането – там няма такива забавяния като в България, освен това болниците имат голям бюджет и заявяват големи количества, обясни Тишкова.

Тя разказа и за негативния опит на "Доверие обединен холдинг" в страната ("Медика" е част от холдинга). Веригата за дома и строителството "Мосю Бриколаж" имаше три магазина в Сърбия, но така и не успява да постигне добро представяне, затова се изтегли през май миналата година. Освен трудностите с намирането на служители Тишкова изтъква като основна причина и тежките процедури по покупки на държавни и общински терени и получаването на разрешителни.

Подобен проблем продължават да отбелязват и от "Трейс груп". Николай Вълев обясни, че чуждите изпълнители срещат трудности с достъпа до обектите заради големите затруднения на държавата да осъществи навременното одържавяване на терените. Той подчерта доброто отношение на местните власти, за които привличането на инвеститори и подпомагането им, доколкото могат, е сред основните им приоритети.

Потенциалът на Сърбия

Ключово предимство за производителите от Сърбия е достъпът до големи пазари с преференциални митнически ставки. Стоките, произведени в страната, се облагат с 1% мито при износ за Русия, Беларус, Казахстан и Турция. Условието е компанията производител да има поне 51% сръбско участие, а ниското мито важи и за вноса на стоки от тези държави. За държавите от ЕС износът не се облага с мито, но за отделни продукти като хранителни стоки има ограничени квоти. Представителят на сръбското посолство Миличевич смята, че предприсъединителните фондове в Сърбия са добра възможност за българските компании, които искат да отидат там. Те могат да се възползват и от поръчки за пътища, и като консултанти, които да споделят вече натрупания си опит от работа с европейските фондове.

От българското министерство на икономиката смятат, че увеличение на стокообмена може да има предимно в леката промишленост – хранително-вкусовата, производството на висококачествени вина, а потенциал има и при дървопреработващия сектор, смятат от МИЕ. Като други перспективни области от министерството виждат фармацията, химическата и нефтохимическата промишленост, текстил, обработка на метали. В момента най-голям дял в българския износ имат рафинираната мед и сплави и електрическа енергия, а при влизащите към България стоки това са били оловни руди и концентрати и медни отпадъци.

Търговски отношения на България със Сърбия

Източник: НСИ