Златна треска край Диканите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Златна треска край Диканите

В местността има четири участъка с общо количество на запасите около 20 т благородни метали. Съдържанието на златото е 0.8 г/т руда

Златна треска край Диканите

Съдът отмени оплетената в явни и скрити интереси концесия за добив на злато в радомирско

Десислава Лещарска, Иглика Филипова
22045 прочитания

В местността има четири участъка с общо количество на запасите около 20 т благородни метали. Съдържанието на златото е 0.8 г/т руда

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


В случая става въпрос за интереси, за конкуренти, които искат да изземат директно нашия труд." Георги Лесидренски, управител на "Голдън бийч прима"
Представете си Черни връх и на "Алеко" да разкопаем мина. За нас е същото."

Асен Велев, инициативен комитет за обявяване на землищата на с. Горна Диканя и с. Долна Диканя за екологично чист регион

Представете си 800 кюлчета злато от по 1 кг. Подредени правилно, те ще имат размер горе-долу колкото една каравана. Сега си представете още шест подобни "возила" от сребро. На толкова се оценяват запасите от благородни метали в находище "Диканите" край Радомир. През 2011 г. Министерският съвет решава да предостави находището на концесия за 35 години. Очакваните приходи са 50 - 60 млн. лв. за целия период, което е сравнително малка сума за инвестиция в сектора. Все пак това е събитие, като се има предвид, че концесиите за добив на злато в България са едва две – за находищата в Челопеч и Крумовград (и двете на Dundee Precious Metals).

Концесията за Диканите щеше да е третата, но на 27 декември 2013 г. тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) я отмени на първа инстанция. Мотивите на съда най-общо гласят, че решението на Министерски съвет да допусне добив на ценни метали без екологична оценка на проекта е незаконно. А този трудно обясним пропуск идва, след като инвеститорът "Голдън бийч прима БГ" прави всичко възможно, за да заобиколи дългата и скъпа процедура по изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда и оценка за съвместимост с "Натура 2000" на проекта си.  

Поводът за решението е жалба на част от местните хора, които не желаят мина в съседство, не желаят бактериална и химическа обработка на земята, нито непозната заплаха за въздуха и водата в района и подемат инициатива за изграждане на екопарк в района. Версията на концесионера обаче е съвсем различна - зад зелените искания се крият интереси на конкуренти. Самата жалба извървява дълъг път до разглеждането й по същество и в крайна сметка е допусната на последна инстанция във ВАС през ноември 2012 г. Съдът се позовава на Орхуската конвенция*, която осигурява достъпа на граждани и природозащитни организации до информация и правосъдие по въпросите на околната среда. Това беше вторият случай, в който съдът се позовава на международния документ, предоставящ допустимост на жалби от лица, които нямат пряк материален интерес т.е. не са съсобственици или непосредствени съседи. Първият случай е за Общия устройствен план на Царево.

Между благородните мотиви и метали

Решението е взето "при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие със закона", посочва съдебният състав с председател Аделина Ковачева и членове Кремена Хараланова и Бисерка Цанева. Жалбоподателите – местно гражданско обединение, подкрепено от кмета на Радомир Пламен Алексиев, са учудени от решението в тяхна полза. "Това е доказателство, че разполагаме с инструментариум, за да живеем в демокрацията, за която се борим. Съдът прие нашите аргументи, без да се налага да блокираме улици, да крещим под прозорците", коментира пред "Капитал" Асен Велев от инициативния комитет за обявяване на землищата на с. Горна Диканя и с. Долна Диканя за екологично чист регион, а местността Вакарелец - за екопарк.

Благородните намерения на набързо учреденото гражданско обединение обаче са поставени под съмнение от инвеститора "Голдън бийч прима", който започва да проучва находището преди 10 години – през 2004 г. "Бедата в цялата тази история е, че в случая става въпрос за интереси, за конкуренти, които искат да изземат директно нашия труд. Имаме три предположения кои са те, но не можем да ги докажем. Фирми, които работеха в района на Брезник и бяха пресирани по същия начин, продадоха труда си и напуснаха страната", коментира пред "Капитал" Георги Лесидренски, бивш собственик и настоящ управител на "Голдън бийч прима".

Подозренията му са, че зад жалбоподателите стоят корпоративни интереси, чиято цел е да откажат компанията от проекта. "Не мога да си обясня как ще събера десет души с под средно образование, достатъчно компетентни в екологията и всички други области, и ще ги организирам в този момент, в който не е имало една пътека там, да правя екологичен парк. Те нямат какво да ядат, нямат никакво производство, натискаха се да ги вземем на работа при нас, защото един човек издържа още четирима покрай себе си", продължава Лесидренски.

Асен Велев от инициативния комитет категорично отрича обвиненията и твърди, че няма изгода от конфликта с инвеститора. Той настоява още, че ако притесненията на местните за вредите от добива на злато бяха адресирани адекватно, а процедурата беше изпълнена по законен и прозрачен начин, хората нямаше да се занимават със съдебни дела, плащане на адвокатски хонорари и съдебни експертизи. "Находището е разположено под последния рид на Голо бърдо. Представете си Черни връх - и на "Алеко" да разкопаем мина. За нас е същото. Там има особен микроклимат, няма индустрия, въздухът е чист, а в същото време има много вятър, който ще разнася праха от мината. Земята е обработваема, а в близост са Клисурската река и язовир "Диканя", разказва Велев. Местните имат много въпроси, свързани с технологията на добив и отражението й върху околната среда, но не могат да получат отговори, тъй като нито има работен проект, нито ОВОС. "Интересува ни какви ще са праховото замърсяване, шумовото замърсяване, как си взаимодействат с почвата и водата бактериите и химикалите, с които се обработват скалите, какво се прави в случай на разлив", пита той.

Лесидренски твърди, че опитите на фирмата да представи проекта пред местната общност са ударили на камък. Организирани са били срещи с авторите на материала, с който се предвижда да се разрушават скалите ("Булад" - бел. ред.), както и със старши асистент от Минно-геоложкия университет, с който компанията си сътрудничи по проекта. "Искахме тези специалисти да обяснят всичко на хората, но никой не слуша", оплака се той.

Според Велев обаче местните нямали представа за намеренията да се разработва такъв проект, докато не видели статия във в. "24 часа". Има и разнопосочни версии за това как се е провело общественото обсъждане на проекта - и двете страни твърдят, че другите са се опитали да го провалят.

Десетгодишното проучване

"Голдън бийч прима БГ" е малка българска геологопроучвателна компания. "Хората ни са с дългогодишен опит, голяма част от тях са работили в чужбина и работят при нас на обменен принцип, когато има по-сериозни проекти", обясни Лесидренски. "В областта на металните полезни изкопаеми няма друга такава компания. Ние сме първите, които са изминали целия път от проучването до концесията", казва той. Това всъщност не е съвсем точно, тъй като същия път измина и "Трейс рисорсиз", която преди по-малко от две години беше купена от "Асарел - Медет" на етап преди получаване на концесия за добив на злато в района на Брезник. И в света геологопроучвателните дружества традиционно работят до доказване на залежи, след което продават проектите си на добивни компании, които разполагат с необходимата експертиза и финансови ресурси. Логично, колкото по-напреднал е проектът и колкото по-малко административни процедури остават до реалния добив, толкова по-добре може да бъде продаден. Такива са плановете и на "Голдън бийч прима". "На нас ни е пределно ясно, че концесионната дейност нататък не е лъжица за нашите уста. Там се изискват огромни инвестиции, сериозни фирми", казва Лесидренски.

Проектът е бил предложен на канадската Dundee Precious Metals още преди няколко години. Според Лесидренски обаче от фирмата са отговорили, че имат достатъчно проблеми в България и още един ще им дойде в повече. Отказ е получила фирмата и от "Асарел - Медет" за друг свой проект. Става дума за медно-златното находище "Вишаите" край софийските общини Божурище и Сливница, където също се чака концесия. За проекта "Диканите" преговори са били водени с минната компания на Катар в продължение на шест месеца, докато се е чакало съдебното решение. В момента преговори се водят и с американски инвеститор. Неуспешен е бил и опитът на фирмата да се листне на борсата в Торонто, "тъй като там също се изискват много средства, които ние просто нямаме", каза Лесидренски. "Всичко е игра на нерви, от 2009 г. насам практически не можем да направим нищо", добави той.

Самата фирма "Голдън бийч прима" до пролетта на 2011 г. е собственост на Георги Лесидренски, който я прехвърля на регистрираната във Великобритания London Energy Capital, представлявана от Тодор Иванов. Ако се съди по обявените в Търговския регистър документи за залог и заличаване на залога в месеците около продажбата, сделката е била на стойност 980 хил. евро. Само няколко месеца по-късно фирмата отново сменя номиналния си собственик, като е прехвърлена на "Геостар майнинг България", в която собствеността е поравно разделена между Тодор Иванов и Марио Георгиев. Последният е свързан с Църквата на Исус Христос на Светиите от последните дни, по-известни като мормоните. "Геостар майнинг" притежава също "Геотехникс инженеринг", която през 2012 г. получава разрешение да проучва за полезни изкопаеми площта Добри дол - отново в землищата на Долна и Горна Диканя. Разрешението е блокирано от жалба в съда, подадена от кмета на Радомир и членове на инициативния комитет, т.е. същите хора, блокирали концесията за находище "Диканите".

За няколко пробити декара

"Голдън бийч прима" получава разрешение за проучвания за метални полезни изкопаеми в Радомирско през септември 2004 г. "Представете си един инвеститор 10 години да проучва, за да стигне от зелената поляна до откритие за концесия. Проучвателната дейност е най-рисковото нещо", казва Лесидренски. Според проспекта на "Геостар майнинг" за проучване и оформяне на документацията за находище "Диканите" са инвестирани между 700 хил. и 1 млн. канадски долара.

През 2009 г. "Голдън бийч прима" получава удостоверение за търговско откритие и подава заявление за получаване на концесия. От този момент до правителственото решение от 2011 г. тече съгласувателна процедура в различните министерства. МОСВ посочват, че заявената концесионна площ е 392.8 дка (находище от 209.2 дка плюс площта за инфраструктура), т.е. надвишен е прагът от 250 дка и подлежи на задължителна ОВОС (според Закона за опазване на околната среда). МОСВ записват, че инвестиционното предложение освен това подлежи на оценка за съвместимост с "Натура" според Закона за биологичното разнообразие. Екоминистерството иска изменение на правителственото решение, така че да бъде записана изрично необходимост от влязло в сила решение по ОВОС и оценка за съвместимост. Забележката на МОСВ е приета, което е отразено в протокол от заседанието на министрите от 05.10.2011 г. Въпреки това в бр. 81 на Държавен вестник се публикува първоначалният вариант на решението - без забележката на МОСВ. Според него проектът не подлежи на задължителен ОВОС.

"Когато подадохме документи, нашата концесионна площ беше 209 дка. Съгласно закона за площ до 250 дка не само не се изисква ОВОС, но и въпросът се решава от РИОСВ, в случая в Перник", казва Лесидренски. По думите му са направени екологични изследвания, представени са всички документи и през 2009 г. Регионалната инспекция издава постановление, с което казва, че не е необходимо да се извършва екологична оценка. Междувременно компанията дава на минни инженери да направят проект какво е необходимо за изземването на участъка и за допълнителни дейности и именно в техните оценки се появяват спорните близо 400 дка.

Според Лесидренски едва след като са подадени документите в Министерството на икономиката, става ясно, че компанията няма нужда от толкова голяма площ. "В министерството много се забавиха нещата, чакахме повече от шест месеца и когато прегледахме основно проекта, се оказа, че не са ни необходими тези декари", обясни той. Последната оценка на компанията е повече от любопитна – тя е само с 4 дка по-малка от лимита, над който се изисква изготвянето на ОВОС. "Установихме, че 246 дка са абсолютно достатъчни за цялостното провеждане разработката на концесията, за толкова писахме на министерството и те ни казаха, че ще го имат предвид при сключването на договора", каза Лесидренски. При обсъждането на решението в Министерския съвет обаче никъде не става въпрос за 246 дка, а за заявените близо 400.

Проектът на "Голдън бийч прима" всъщност е малък по стандартите на добивната индустрия – както като площ, така и като запаси. Самият Лесидренски казва, че купувач се търси сред по-малките фирми. "В момента говорим за един участък от общо четири, където общото количество на запасите е около 20 тона. Това за една средно голяма разработваща компания е достатъчно добре. Още повече че ние сме правили нашата икономическа оценка въз основа на цена на златото от 850 долара за тройунция, което е много сериозна долна граница въпреки ниското съдържание на злато – 0.8 грама на тон руда", обясни той.

Инвестиционното предложение предвижда да се разработи открит рудник. Разрушаването на скалите ще бъде безвзривно, като се използва разработеното от българи средство "Булад", съдържащо неорганични екологосъобразни силикатни минерали. След натрошаване на рудата тя ще се изсипва върху площадка, където ще се подлага на бактериално излужване и няма да се използват цианиди. "Това е най-напредничавата световна практика, представлява извличане с бактерии, които съществуват в самата земя, ние просто ги активираме с материали, които могат да се купят във всеки строителен магазин", каза Лесидренски. След като се извлече златото, рудата и скалите ще се връщат в изкопите, така че на мястото на мината ще се възстанови първоначалният ландшафт.

Алтернативно бъдеще

Концесията за добив на злато в района има подкрепата на кмета на Долна Диканя Елинчо Колев, но не и на кмета на община Радомир Пламен Алексиев, в чиито граници се намират находищата. "На практика това е част от Витоша и искаме природен парк "Витоша" да го направим с един много хубав проект", коментира пред "Капитал" Алексиев, добавяйки, че тази идея в момента се обсъжда съвместно със Столична община. "Много малко хора знаят, че оттам минава прeкият път за Самоков. В този район могат да се съчетаят земеделието, екологията и туризмът. Природен парк Витоша е богатство. Прекият път към Самoков, с който можем да обслужим района, също е много хубаво нещо. Но те не комуникират с разработване на такава концесия за нещо, което въобще не е сигурно дали го има и колко ще струва и какво ще се случи", казва Алексиев.

Той твърди, че не обмисля вариант да отдава находището на друг инвеститор. "Искаме района да остане съвсем друго нещо", казва Алексиев. 

Потвърждавайки думите му, гражданското обединение от Диканите инициира процедура по обявяване на малък участък от района в защитена територия, тъй като в него виреят няколко редки растителни видове. Въпреки одобрението на РИОСВ - Перник, за обособяването на защитена територия, МОСВ отказва да подпише заповедта заради припокриване с блокираната златна концесия. В каква посока ще се развие спорът, тепърва ще се разбере. По думите на Георги Лесидренски Министерският съвет най-вероятно ще обжалва решението пред последна инстанция на ВАС, инвеститорите също ще защитават интереса си до последно. Докъде ще стигне гражданската енергия на диканци е трудно да се прогнозира. Независимо дали тя е спонтанна или дирижирана (както подозира концесионерът) обаче винаги има опасност тя просто да се окаже използвана и златните находища услужливо да се окажат в нечии други ръце, а лозунгите за опазване на местната флора и фауна – набързо заметени под килима.

* Орхуската конвенция е документ на ООН и се основава на презумпцията, че по-високата обществена осведоменост и участие по въпросите на околната среда ще подобрят нейното опазване. Конвенцията е ратифицирана както от България, така и от Европейския съюз, което означава, че е задължителна

Изглед от находище "Диканите", в ниското се вижда язовир Диканя
Фотограф: Румен Кирилов
Последният рид на Голо бърдо, отсреща са Витоша и Верила
Фотограф: Румен Кирилов
В случая става въпрос за интереси, за конкуренти, които искат да изземат директно нашия труд." Георги Лесидренски, управител на "Голдън бийч прима"
Представете си Черни връх и на "Алеко" да разкопаем мина. За нас е същото."

Асен Велев, инициативен комитет за обявяване на землищата на с. Горна Диканя и с. Долна Диканя за екологично чист регион

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    ivailoa avatar :-|
    Ivailo Asparouhov

    Малко "домашно" за автора преди да почне да пише следващата статия за злато. http://bg.m.wikipedia.org/wiki/Злато
    Т.е 800 кг. Биха се побрали във возило под формата на куфар с колелца...а за каравана няма да стигне и резерва на БНБ дето почти го няма.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    fbr45306322 avatar :-|
    MyTwoCents

    До коментар [#1] от "ivailoa":

    По-скоро наредени едно до друго са с дължината на каравана. Освен ако не са 800 тона, което пък е огромно количество.

  • 3
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#1] от "ivailoa":
    Споменават в статията за 20 тона, но при много ниско бордово съдържание - 0.8. По реалистични са 10 тона или около 300К унции.
    Златото в Диканите е известно от много отдавна. Гледано е от доста западни компании след промените и всички се отказваха да хвърлят пари, защото е на границата (но извън) парка Витоша.
    Лесидренски го взе по претупаната процедура, но и да беше с тръг едва ли някой щеше да се кандидатира - риска си е изцяло негов.
    Нямам представа защо е тръгнал да иска концесиия без ОВОС (ограниченията от 250дка са алабала за подобни проекти) и съда правилно му е отказал.
    Предполагам, че с дребни шмекерлъци се е опитвал да чопне папирите и го шътне на някой лаком западняшки баламурник, но е станало засечка.
    Иначе не виждам нищо лошо там да стане една малка мина от която десетина години да се хранят стотина семейства с добри заплати, но нещата в тоя бизнес не трябва да се почват с шмекерлъци на дребно, защото като почнат по-сериозните работи може да стане мазало.
    Засега на местните им остава да чакат екотуристите следващите 20г, а докато дойдат могат да си пасат козите и като ги издоят вечер да киризят в цедилото дали между барбонките няма някоя златинка.


  • 4
    asen_velev avatar :-|
    asen_velev

    :)
    *Значение на думата каравана. мн. каравани, ж. 1. Остар. Голям, разлат меден домакински съд.

  • 5
    bvsc avatar :-P
    Да, ама не

    Евала на еколозите. В свободното си време те съсипват Банско и пречат да стане истински курорт от класа, а за разнообразие се подиграват с фирми, инвестирали сериозни суми в проект, който не е от компетентността на екомозъците им.

  • 6
    gligi avatar :-|
    gligi

    Ако има злато за 60 милиона, то колко би била концесионната такса?

  • 7
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#6] от "gligi":
    Ако са 300 000 унции, по сегашни цени струват около 400 млн долара.
    Те казват, че разходите им (капиталови и оперативни) им идват по около 850 долара на унция както са го сматали. Тва включва всичко - за построяване на мината, машинариите, компенсация на засегнатите достатъчно щедра да не мрънкат и се натискат да им купят терените, екология и оперативни разходи - ток, вода, заплати и пр.
    Което означава печалба от около 100 млн. лева, от които за държавата чисто остават 30 млн данък печалба и ДДС. Върху тва имаш 2-3% конецисонна такса - още 2-3 милиона. Данъка от работните заплати и осигуровки на служителите са в оперативните.
    За предприемача и инвеститора (акционерите) остават чисто около 50-60 милиона.
    Ако смяташ, че са много - можеш да му дръннеш на Лесидренски и му предложиш да му платиш квото е изхарчил дотука и се заемеш с реализацията на проекта и имаш пълното право да дадеш всичко на държавата, а ти си работиш за кеф само или за 1000лв заплатка.
    С радост ще се съгласи и ще почерпи, дори.

  • 8
    asen_velev avatar :-|
    asen_velev

    Концесионната такса е в размер на 32 000 (тридесет и две хиляди) лева годишно, като се разделя по равно за МИЕТ и Общината, съответно по 16 000 лева. Това е ако планираният добив се реализира. Така е записано в проекто-договора. За възстановяване, общо за целият 35 годишен период - 20 000 (двадесет хиляди лева) също записано.
    Отдадената концесия е за добив и преработка (чрез бактерия) без да има ОВОС, като за целта е подменено решението на Министерски съвет. Това са факти. Записани са и в решението на ВАС. Това по-приемливо ли е за Вашият мозък bvsc?

  • 9
    grem avatar :-|
    grem

    До коментар [#5] от "bvsc":

    Да, точно еколозите, само те и никой друг "съсипват Банско и пречат да стане истински курорт от класа". Ненормалник.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Сладка зона

Сладка зона

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK