С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 10 яну 2014, 17:51, 20432 прочитания

Златна треска край Диканите

Съдът отмени оплетената в явни и скрити интереси концесия за добив на злато в радомирско

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В случая става въпрос за интереси, за конкуренти, които искат да изземат директно нашия труд." Георги Лесидренски, управител на "Голдън бийч прима"
Представете си Черни връх и на "Алеко" да разкопаем мина. За нас е същото."
Асен Велев, инициативен комитет за обявяване на землищата на с. Горна Диканя и с. Долна Диканя за екологично чист регион
Представете си 800 кюлчета злато от по 1 кг. Подредени правилно, те ще имат размер горе-долу колкото една каравана. Сега си представете още шест подобни "возила" от сребро. На толкова се оценяват запасите от благородни метали в находище "Диканите" край Радомир. През 2011 г. Министерският съвет решава да предостави находището на концесия за 35 години. Очакваните приходи са 50 - 60 млн. лв. за целия период, което е сравнително малка сума за инвестиция в сектора. Все пак това е събитие, като се има предвид, че концесиите за добив на злато в България са едва две – за находищата в Челопеч и Крумовград (и двете на Dundee Precious Metals).

Концесията за Диканите щеше да е третата, но на 27 декември 2013 г. тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) я отмени на първа инстанция. Мотивите на съда най-общо гласят, че решението на Министерски съвет да допусне добив на ценни метали без екологична оценка на проекта е незаконно. А този трудно обясним пропуск идва, след като инвеститорът "Голдън бийч прима БГ" прави всичко възможно, за да заобиколи дългата и скъпа процедура по изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда и оценка за съвместимост с "Натура 2000" на проекта си.  


Поводът за решението е жалба на част от местните хора, които не желаят мина в съседство, не желаят бактериална и химическа обработка на земята, нито непозната заплаха за въздуха и водата в района и подемат инициатива за изграждане на екопарк в района. Версията на концесионера обаче е съвсем различна - зад зелените искания се крият интереси на конкуренти. Самата жалба извървява дълъг път до разглеждането й по същество и в крайна сметка е допусната на последна инстанция във ВАС през ноември 2012 г. Съдът се позовава на Орхуската конвенция*, която осигурява достъпа на граждани и природозащитни организации до информация и правосъдие по въпросите на околната среда. Това беше вторият случай, в който съдът се позовава на международния документ, предоставящ допустимост на жалби от лица, които нямат пряк материален интерес т.е. не са съсобственици или непосредствени съседи. Първият случай е за Общия устройствен план на Царево.

Между благородните мотиви и метали

Решението е взето "при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие със закона", посочва съдебният състав с председател Аделина Ковачева и членове Кремена Хараланова и Бисерка Цанева. Жалбоподателите – местно гражданско обединение, подкрепено от кмета на Радомир Пламен Алексиев, са учудени от решението в тяхна полза. "Това е доказателство, че разполагаме с инструментариум, за да живеем в демокрацията, за която се борим. Съдът прие нашите аргументи, без да се налага да блокираме улици, да крещим под прозорците", коментира пред "Капитал" Асен Велев от инициативния комитет за обявяване на землищата на с. Горна Диканя и с. Долна Диканя за екологично чист регион, а местността Вакарелец - за екопарк.



Благородните намерения на набързо учреденото гражданско обединение обаче са поставени под съмнение от инвеститора "Голдън бийч прима", който започва да проучва находището преди 10 години – през 2004 г. "Бедата в цялата тази история е, че в случая става въпрос за интереси, за конкуренти, които искат да изземат директно нашия труд. Имаме три предположения кои са те, но не можем да ги докажем. Фирми, които работеха в района на Брезник и бяха пресирани по същия начин, продадоха труда си и напуснаха страната", коментира пред "Капитал" Георги Лесидренски, бивш собственик и настоящ управител на "Голдън бийч прима".

Подозренията му са, че зад жалбоподателите стоят корпоративни интереси, чиято цел е да откажат компанията от проекта. "Не мога да си обясня как ще събера десет души с под средно образование, достатъчно компетентни в екологията и всички други области, и ще ги организирам в този момент, в който не е имало една пътека там, да правя екологичен парк. Те нямат какво да ядат, нямат никакво производство, натискаха се да ги вземем на работа при нас, защото един човек издържа още четирима покрай себе си", продължава Лесидренски.

Асен Велев от инициативния комитет категорично отрича обвиненията и твърди, че няма изгода от конфликта с инвеститора. Той настоява още, че ако притесненията на местните за вредите от добива на злато бяха адресирани адекватно, а процедурата беше изпълнена по законен и прозрачен начин, хората нямаше да се занимават със съдебни дела, плащане на адвокатски хонорари и съдебни експертизи. "Находището е разположено под последния рид на Голо бърдо. Представете си Черни връх - и на "Алеко" да разкопаем мина. За нас е същото. Там има особен микроклимат, няма индустрия, въздухът е чист, а в същото време има много вятър, който ще разнася праха от мината. Земята е обработваема, а в близост са Клисурската река и язовир "Диканя", разказва Велев. Местните имат много въпроси, свързани с технологията на добив и отражението й върху околната среда, но не могат да получат отговори, тъй като нито има работен проект, нито ОВОС. "Интересува ни какви ще са праховото замърсяване, шумовото замърсяване, как си взаимодействат с почвата и водата бактериите и химикалите, с които се обработват скалите, какво се прави в случай на разлив", пита той.

Лесидренски твърди, че опитите на фирмата да представи проекта пред местната общност са ударили на камък. Организирани са били срещи с авторите на материала, с който се предвижда да се разрушават скалите ("Булад" - бел. ред.), както и със старши асистент от Минно-геоложкия университет, с който компанията си сътрудничи по проекта. "Искахме тези специалисти да обяснят всичко на хората, но никой не слуша", оплака се той.

Според Велев обаче местните нямали представа за намеренията да се разработва такъв проект, докато не видели статия във в. "24 часа". Има и разнопосочни версии за това как се е провело общественото обсъждане на проекта - и двете страни твърдят, че другите са се опитали да го провалят.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За кожата на един гайджин За кожата на един гайджин

Бившият автомагнат Карлос Гон избра да е беглец от японската правосъдна система, но животът му тепърва ще става по-сложен

17 яну 2020, 946 прочитания

Без вода няма индустрия Без вода няма индустрия

Промишленото водоснабдяване засега е осигурено на повечето места в страната, но за някои компании има притеснения

17 яну 2020, 839 прочитания

24 часа 7 дни

17 яну 2020, 3204 прочитания

17 яну 2020, 2713 прочитания

17 яну 2020, 1972 прочитания

17 яну 2020, 1910 прочитания

17 яну 2020, 1862 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Киното, моят приятел

Растящият пазар привлече трети голям играч при киносалоните - Cine Grand и bTV Studios в разпространението на филми

Още от Капитал
Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10