Продуктите насочени към бизнеса са по-устойчиви във времето от потребителските
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Продуктите насочени към бизнеса са по-устойчиви във времето от потребителските

Продуктите насочени към бизнеса са по-устойчиви във времето от потребителските

Тодор Йотов, съосновател и финансов директор на FinAnalytica пред "Капитал Daily"

Юлиян Арнаудов
14241 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Визитка:

Тодор Йотов е съосновател на FinAnalytica, която е лидер на пазара на технологични решения за управление на риска и оптимизация на портфейли от финансови активи, отличена с първи места в класации на Dow Jones, Waters Technology, Chartis Research и др. Визионер и предприемач, Тодор управлява растежа и набирането на капитал от инвеститори ангели и два рунда рискови инвестиции в компанията, а от 2009 г. е финансов директор на групата. Той е основател и на компании за разработване на инвестиционни стратегии и за управление на лични данни онлайн. Магистър по финансов инженеринг, със степени също и по бизнес администрация и изпълнителски изкуства.

Как се роди идеята за FinAnalytica и как успяхте да пробиете в трудния и сравнително затворен пазар за финансов аналитичен софтуер?

- Първите идеи бяха в началото на 1998 г., но фирмата стартира през 2000 г. Основатели сме реално съпругата ми Боряна, която сега е президент на компанията, аз, Борис Симандов, който ми е съученик от МГ-Варна и тъстът ми Светлозар (Зари) Рачев. Той е професор по финанси и приложна математика, като през 80-те години беше в Калифорнийски университет, а сега ръководи центъра по финанси в университета Stony Brook в Ню Йорк. Светлозар е един от петте най-изявени учени в света в областта на математическите вероятности и се занимава с модели и приложението им в реалния свят, включително и за финансовата индустрия, от много отдавна – още след кризата на пазарите от 1987 г. в САЩ. Но през 80-те и 90-те години не разполагахме с достатъчно изчислителна мощ, за да може едни трудни математически алгоритми да бъдат приложени в реална обстановка. Той самият беше скептичен в началото, че това може да стане бизнес. Със съпругата ми добавихме приложния модел – че тази математика има смисъл за реалния свят. На пазара тогава имаше само един реален конкурент, който правеше нещо подобно и го владееше напълно. Фирмата е RiskMetrics, която е създадена от JPMorgan. Тя предоставяше едно число за оценка на риска – Value at risk (VaR). Този показател беше хегемон на пазара, но беше много проста метрика, което не даваше достатъчно информация.

Как успяхте да пласирате идеята, за да може тя да пробие в този специфичен пазар?

- Пласирахме идеята благодарение на две неща. Първо с постоянно създаване на стойност – ние измислихме и внедрихме нещо, което има смисъл, обхваща реални проблеми на пазара и решава проблеми, които никой друг не беше решил. Дори днес имаме кръг от подобни проблеми, които все още никой не е решил. Има определени феномени на финансовите пазари, които е трудно да бъдат обхванати от единен модел. Един от тях е, че лошите новини и събития на пазара идват на групи. Годината може да е спокойна, има една тенденция, която се следва и изведнъж в рамките на една-две седмици се случват много лоши неща наведнъж, което срива пазара. Това повечето математически модели не го улавят правилно. FinAnalytica е компанията, която най-добре предвижда кризи или големи промени на режима на пазара. Освен това на пазара има време, което не е като астрономическото. То зависи от интензитета на информацията. След кризата 2008 г. големите ни конкуренти започнаха да предлагат софтуерни продукти, които приличат, и изглежда, че решават тези проблеми, но все още не могат да се справят напълно с тях. Ние сме почти десет години пред тях в това отношение.

Къде в момента се позиционира FinAnalytica на пазара за подобни решения?

- Географски пазарите ни са в Западна Европа, Великобритания и САЩ, в момента разглеждаме възможностите за експанзия към други пазари, но нашата стратегия е да направим добра база първо в тези области. Общо взето, голяма част от азиатския пазар са филиали на европейски и американски институции. Ние сме в топ 5 на компаниите, които предлагат подобен тип софтуерни решения. От първия момент ние знаехме, че нямаме пазар тук, в България. Защото решението на FinAnalytica е много комплексно и е скъпо в своята цялостност. Първоначалната идея беше американският пазар, но първите ни два големи клиента бяха в Германия – едната банка SGZ в момента е част от конгломерата DZE Bank и другата е компания на Daimler Chrysler и се занимаваше с активите на корпорацията. Бяхме достатъчно нахални да им поискаме толкова много пари, че реално да си финансираме първия истински работещ софтуер. Когато има конкурс за избор на система за оценка на риска, заедно с нас документи подават и още трима или четирима от големите ни конкуренти. MSCI закупи два от най-големите играчи в сектора – Riskmetrics и Barra. Ако вземем най-голямата на пазара – Riskmetrics, ние правим всичко, което те предлагат, като добавяме нашите решения за анализи. Все още изоставаме в частта за интеграция на данни. Те са по-бързи и по-всеобхватни по този показател. Ние нямаме само един поток на информация във финансовия свят – не е само Bloomberg или Reuters. Интегрираш едно решение с много различни източници на данни. Освен това трябва да дадеш възможност на клиентите сами да си вкарват най-различна друга информация. Защото те могат да търгуват с някакъв финансов инструмент от Централна Африка, за който разполагат с актуални данни.

Въпреки че продавате продукт с висока стойност, как успяхте да намерите допълнително финансиране за развитието и разширяване на компанията?

- От момента, в който започнахме да взимаме външни инвестиции – първата беше през 2003 г., винаги сме успявали да намерим финансиране, защото стойността, която създаваме, не може да бъде оспорена. Първото финансиране дойде от американски ангели инвеститори. Сега сме част от портфолиото на фонда рисково инвестиране Neveq, който е мажоритарен собственик.

Бяхме достатъчно нахални да поискаме от първите ни клиенти толкова много пари, че реално да си финансираме първия истински работещ софтуер.

Има ли изгледи Neveq да се оттегли като финансов инвеститор и да се потърси стратегически такъв?

- Това е най-логичното бъдеще – кога и как ще се случи, пазарът ще разбере. Реално Neveq са фонд за рисково инвестиране и те имат определени мандати, те нямат интерес да останат частни собственици в една компания, дори и тя да е успешна. Затова е логично да се търси стратегически купувач. Знаем какви са профилите на подобни купувачи и бизнес планът ни е ориентиран от това не само да растем, но и да увеличаваме стратегическата стойност на FinAnalytica.

Как стои възможносттa за обратно изкупуване?

- Възможност винаги има, но предпочитам повече да не коментирам.

FinAnalytica е започнала като малка стартираща компания, как виждате стартъп сцената в България в момента и има ли потенциал за развитие?

- Първо ние сме част от една сравнително сигурна зона, каквато е Европейският съюз, която дава известен комфорт. Има, макар и не много все още, големи компании, които правят бази тук. Те не правят само кол-центрове, а вече се разширяват и започват да осъществяват истинска развойна дейност. Освен това реалността е, че Start-up екосистемата е ракетата носител за икономиката по две причини. Първо, като имаме повече стартиращи компании, тогава ще идват още повече големи корпорации, защото те ще започнат да виждат, че тук има клиенти. Другото е, че те могат да бъдат и партньори за развойна дейност на големите корпорации. Допълнително вече започна да се изгражда някаква екосистема от стартъпи, която позволява на предприемачите да се срещат с нови хора и да експериментират. Има и проблеми – в Start-up екосистемата има много нахъсване, много его. Тенденцията обаче е много позитивна – двата акселератора (LauncHub и Eleven) помогнаха много, това което направиха Neveq със своя инвестиционен фонд и това, което предстои от новите компании, е много положително.

Малкият пазар и липсата на достатъчно финансиране не са ли все пак проблем за българските млади предприемачи?

Първият проблем със сигурност съществува – в България пазарът е малък, същото важи и за Балканите. Един от недостатъците на повечето предприемачи е, че те гледат да направят бизнеси, които са ориентирани към крайните потребители, като подценяват корпоративния сегмент. И в двата случая са необходими стабилни инвестиции за навлизане на пазара. Ако трябва да направиш една готина игра за мобилен телефон, но имаш още 50 подобни, тогава е трудно да пробиеш от България. Жизненият цикъл на потребителските продукти е година, максимум две. Тук, докато се мъчим да го измислим, да го доразработим и т.н. времето работи срещу нас в България. Много хора смятат, че B2B продуктите (ориентирани към бизнеса) са много трудни за създаване, но ако имате дългосрочна идея, намерите пилотни клиенти, с които да общувате и го доразвивате, ще можете да създавате стойност в по-дълъг период.

По въпроса за финансирането смятам, че акселераторите направиха така, че процесът става сравнително бърз. Но те не предоставят много пари – 25 или 30 хил. евро от акселератора са недостатъчни, за да се излезе на пазара. След тях са фондовете за рисково инвестиране като Neveq и между тях у нас има една дупка. Между акселетора и фондовете е мястото на ангелите инвеститори, а това ниво в България все още се изгражда.

Ще помогнат ли инициативи като "София тех парк"?

- Да, ако има хора и авторитети, които наистина не се занимават със себе си, а искат да инвестират в екосистемата. Това много ще помогне. Самата инфраструктура, събирането на хора на едно място винаги помага. Голямото его на някои ще бъде смирено, а и когато хора, които са с предприемачески дух, са на едно място много по-бързо и ползотворно могат да развият идеите си. Просвещението в средновековна Англия се е случило, когато в "Кембридж" са се създали кафетариите – място, където будните хора са се събирали заедно, а не всеки сам да си пише и чете книгите. После това се случва в Европа, САЩ, в Силициевата долина в момента е подобно – там нещата се случват в Starbucks. Понякога за един ден се раждат бизнес плановете. Затова един такъв технопарк е важен, за да може тези хора да седнат заедно.

Визитка:

Тодор Йотов е съосновател на FinAnalytica, която е лидер на пазара на технологични решения за управление на риска и оптимизация на портфейли от финансови активи, отличена с първи места в класации на Dow Jones, Waters Technology, Chartis Research и др. Визионер и предприемач, Тодор управлява растежа и набирането на капитал от инвеститори ангели и два рунда рискови инвестиции в компанията, а от 2009 г. е финансов директор на групата. Той е основател и на компании за разработване на инвестиционни стратегии и за управление на лични данни онлайн. Магистър по финансов инженеринг, със степени също и по бизнес администрация и изпълнителски изкуства.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK