С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 24 яну 2014, 17:30, 9702 прочитания

Сделките на 2013

Българският корпоративен сектор продължи да се сбогува с чужди инвеститори, които се заместват от местни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Всяка стратегически игра изисква дългосрочно планиране. Форсмажорните ситуации обаче могат да обърнат играта с главата надолу. Кризата беше тази повратна точка за западните чуждестранни инвеститори и тяхното присъствие в България.

За четвърта поредна година през 2013 г. тенденцията при сливанията и придобиванията е една: излизат големи чуждестранни стратегически и финансови инвеститори, а на тяхно място от отворилите се възможности се възползват местни играчи.


Има няколко изключения, но те не са основание да се говори за скорошно обръщане на тренда. Сред тях са двете най-голeми сделки на годината - придобиванията на "Глобул" и "Германос" от норвежката Telenor и на "Каолин" от германската Quarzwerke съответно за 717 млн. евро и 103 млн. евро. Оттам нататък повечето сделки бяха малки, трудно определими като средни. Те бяха и по-малко на брой спрямо 2012 г., но сравними по обем - около 1 млрд. евро.

Чао...

"Разликата се запълва от малко на брой и малки по обем сделки, чийто основен двигател отново бяха западни чуждестранни инвеститори, излизащи от българския пазар както по стратегически причини, така и заради слабия икономически растеж в страната. На тяхно място идват основно местни играчи", каза Илко Стоянов, партньор в адвокатско дружество "Андреев, Стоянов и Цекова" в сътрудничество с австрийската правна кантора Schoenherr.



Изход от вложенията си в България направиха редица западни инвеститори като например германският собственик на МКБ, холандският акционер в "Интерамерикан", италианската Lavazza, германската Klockner, шведската Sanoma и др. (виж таблицата). И тяхното място заеха местни играчи.

Местните изкупувания от една страна водят до консолидация в определени сектори, но в същото време е и капсулиране на пазара в ръцете на невинаги пазарно ориентирани играчи.

"Не мисля, че трябва да се "фатализира" трендът, това е цикличен процес – при забавен икономически ръст непосредствените ползи в една корпоративна сделка са резултат от оперативни синергии, а местните компании са в най-добра позиция да ги осъществят", посочи от друга страна Тодор Тодоров, директор финансово консултиране в Deloitte България.

... и здравей

За да не е прекомерно черна картината обаче, трябва да отбележим, че все пак имаше и няколко нови за пазара чуждестранни имена. Така например най-големият оператор на центрове за данни в Европа TelecityGroup стъпи в България, като придоби създадената през 2008 г. 3DC. Европейският лидер в производството на торове, австрийският Borealis, и бахрейнската банка First Energy Bank пък взеха 20-процентов дял в българския торов завод "Неохим". И при двете сделки целите на купувачите са по-голям пазарен дял и разрастване. Това е сигнал, че за качествени активи има купувачи и в добри, и в лоши времена. Засега обаче повечето анализатори не виждат сериозен потенциал за активизиране на пазара.

Според Тодор Тодоров пазарът е толкова плитък в момента, че и една-две сделки в някой сектор правят тренд. "В европейски мащаб телекомуникациите остават горещ сектор, включително кабелните оператори, но развитието на процеса по продажба на Blizoo, е показателно за това, че всяка инвестиционна възможност е поставена на глобалната карта и се съпоставя с останалите," посочи Тодоров.

Продажбата на Blizoo, която в крайна сметка не се случи, показа разминаването в очакванията на продавачи и купувачи. Интересът към актива бе сравнително слаб, а оттам и търсената цена не бе оферирана.

За да има основание за по-високи ценови очаквания, първо, ситуацията в Европа трябва да се нормализира още и, второ, местният пазар трябва да започне да расте повече и да носи по-добра възвращемост. Затова и анализаторите не са особени оптимисти за 2014 г.

"Като цяло пазарът остава подвластен на стагнацията сред големите западни инвеститори, които биха погледнали отново към пазар като българския, ако икономическата ситуация в еврозоната остане стабилна по-дълго, а пазарите се задържат на сегашното си приповдигнато настроение", посочи Димитър Костадинов, управляващ партньор в консултантската компания Entrea capital.

И Диана Димова, старши адвокат в правната кантора Wolf Theiss, не се ангажира с прогноза дали пазарът ще остане подвластен на местните играчи, или чуждестранните инвеститори ще се раздвижат, но заяви, че очаква броят на външните купувачи да се повиши поради подобряващия се бизнес климат в Европа, както и поради засиления интерес на инвеститори от Азия и арабския свят.

Горещите сектори

Този интерес е насочен към няколко сектора. Според Костадинов бързооборотните стоки, добивът на суровини и технологиите са сред основните атрактивни за инвеститорите сектори в момента. Така например източни инвеститори проявяват интерес към българския млечен и месен сектор открай време. Сериозен интерес има към пазара на земя, макар той да е основно от местни играчи. Над 1 млн. дка земеделска земя вече притежава българската "Ромфарм компани", а над 350 хил. дка пък консолидира дружеството "Уинслоу ленд инвест", свързано с основателите на "Винпром Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев. Компанията за инвестиции в земя бе активен участник на пазара на сливания и придобивания, тъй като окрупняваше позициите си в бранша със земя през 2013 г.

"Логистика също е сектор, който се развива добре, като тук можем да станем свидетели както на местна консолидация, така и на придобивания от чуждестранни играчи", допълни още Костадинов. Всъщност в този сектор вече все по-отчетливо се вижда преливането на чуждестранни играчи на местния пазар. Както коментира през седмицата Христо Христов, основател и изпълнителен директор на "Дискордиа", над 100 чужди превозвача са пререгистрирали камионите си в България, тъй като условията са по-изгодни, а потенциалът за растеж е двуцифрен. Това естествено би следвало да предполага разместване на пазара.

"Здравният сектор също е атрактивен, макар за момента да нямаме сделки там", посочи още Костадинов. Последните години вложенията в нови частни болници в страната сериозно се увеличиха, заговори се и за първите им препродажби, но такива още да не са се случили.

Недвижимите имоти и машиностроенето също са често споменавани като атративни за инвеститорите сектори, но поне досега сделките тук са малко, една-две, и то след доста преговори.

Очакват се интересни 12 месеца и за телекомуникационния медиен сектор след доста бурната за него 2013 г. Надали обаче сделките ще са големи, а според някои анализатори ще са повече в областта на съдържанието, отколкото в чистите телекомуникации. Там по-скоро може да се очаква изходът на VTB Capital от БТК. Руският инвеститор вече рефинансира дълговата си експозиция в телекома с пласирнаето на сериозно количесто частен дълг: 400 млн. евро публични облигации и 150 млн. евро мостов заем, конвертируем в капитал. Както коментира преди няколко месеца съакционерът на VTB Capital в БТК Цветан Василев чрез дъщерното си дружество "Бромак", през 2014 г. ще се търси инвеститор за компанията.

Не бива да се подценява и развитието във финансовия сектор. През 2013 г. такова имаше в застрахователния бранш, където "Еврохолд България" (под чиято шапка е застрахователната компания "Евроинс") си напазарува бизнеса на два от най-малките участници в сектора. В банковия обаче едно преструктуриране и консолидиране на пазара се очаква отдавна, особено по линия на гръцките банки. През 2012 се провали сливането на гръцките собственици на ОББ и Юробанк България. Сега ясно поделенията ще бъдат реализирани самостоятелно. По същия начин например германската Bayern LB се раздели с Юнионбанк, като я продаде на... местен играч - Първа инвестиционен банка (ПИБ). Тази година също започна с банкова сделка. Този път френската Credit Agricole се раздели с българското си поделение като го продаде на Корпоративна търговска банка (КТБ).

Мили мой кредиторе

Всъщност КТБ беше един от най-често срещните участници на пазара на сливания и придобивания и тази година. Така например дружества, косвено свързани с банката, тази есен и в началото на януари придобиха над 90% от дистрибутора на горива "Петрол". Дяловете бяха прехвърлени от "Петрол холдинг" чрез частен съдебен изпълнител и "Нафтекс петрол" след решение на съда, че акциите на второто трябва да се обезсилят. Придобиването реално бе развръзката по продължилата няколко години акционерна драма в "Петрол холдинг". КТБ е основният кредитор на "Петрол" от 2011 г., като през 2013 г. експозицията й надхвърли 100 млн. долара.

Заради проблеми със задълженията си имаше смяна и в собствеността на "Бургаски корабостроителници". Новият собственик е офшорно дружество и не е ясно кой точно седи зад него. Не е изключено мястото на Васил Божков да е заето от основния кредитор ПИБ.

Като цяло обаче подобни заплетени казуси със задлъжнели предприятия и техните кредитори тепърва предстои да се развържат. Според повечето анализатори това надали ще стане скоро и бързо. И причините за това са много. Според Виктор Манев, управляващ партньор в консултантската компания MMC, от една страна, всички участници в процеса трябва да направят преоценка на стойността на активите и цената на пропуснатите възможности във времето. "Изсмукването на "зомби" компаниите донасяше някаква доходност на техните кредитори, но вече пет години след финансовата криза от 2008 г. трябва да се търсят нови модели за добавена стойност, което да продиктува поведението на кредитори и инвеститори в процеса. Водещ подход в тази насока е коректната оценка на паричните потоци, които могат да се генерират от дадена фирма или актив", каза той. Но той, а и други негови колеги от консултантския бранш, все още виждат значително разминаване в пазарните очаквания на страните. Така изчистването на корпоративния сектор от задлъжнялостта му и връщането му към нормални операции явно ще отнеме време.

Това, от друга страна, има своето негативно отражение и върху желанието на финансовия сектор да кредитира бъдещи сливания и придобивания. "Грешките, натрупани в банковата система (необслужвани кредити), не позволяват трезва оценка на степента на риск в новите реалности. Оттам и кредитирането е анемично. Дълговото финансиране на придобивания в някои особени случаи е трудно упражнение", каза Манев.

И въпреки това надали кредиторите ще са готови вечно да поддържат дадени бизнеси. Стига, разбира се, желанието за трупане на икономически активи, а оттам и влияние, да не надделява над страстта да се занимаваш с чисто банкиране. Все пак може да се очаква, че рано или късно голяма част от затруднените активи пак ще се на пазара. Например "Петрол" може все пак да си намери стратегически инвеститори.

И макар от началния си ъгъл годината да не изглежда силна, то са видими заявки за нови размествания, консолидации и търсене на синергии. Друг е въпросът дали и кога участниците в стратегическата игра ще се разнообразят.

Сделките през годината

Преглед на оригинала Сделките през годината


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Петер Копиец: Хората са в сърцето на нашата компания Петер Копиец: Хората са в сърцето на нашата компания

Интервю с изпълнителния директор на компанията

19 ное 2019, 366 прочитания

"Видеотон България‘‘: Удовлетворени от 20 успешни години – с поглед в бъдещето "Видеотон България‘‘: Удовлетворени от 20 успешни години – с поглед в бъдещето

Групата отбелязва 20 години от приватизацията на ДЗУ АД, Стара Загора

18 ное 2019, 720 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Минута мълчание за "Егида"

Общинското дружество отива в миналото заедно с градските легенди за силната търговия в подлезите

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10