Сепарирането на отпадъци става все по-атрактивен бизнес
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сепарирането на отпадъци става все по-атрактивен бизнес

Едва около 35% от отпадъците в цветните контейнери стават за рециклиране, което показва редица проблеми в тази сфера

Сепарирането на отпадъци става все по-атрактивен бизнес

"Екобулпак" вече разполага с няколко договора за подобни услуги

Калина Горанова
16409 прочитания

Едва около 35% от отпадъците в цветните контейнери стават за рециклиране, което показва редица проблеми в тази сфера

© ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛАЕВА


Боклукът винаги е попадал в графата доходоносен бизнес за малцина избрани. С напредването на ангажиментите към Европейския съюз той отдавна не се свежда само до почистване на улиците и вдигане на кофите. Новите изискания към общините, комбинирани с финансови рестрикции към тях, създават нови бизнес ниши за компаниите, които могат да предложат някакви решения.

Освен дългогодишния проблем с липсващите депа и съоръжения за третиране на отпадъци отскоро Наредба 7 на Министерството на околната среда и водите предвижда отчисленията, които общината дължи при депониране на всеки тон отпадък на депо, да растат с всяка следваща година. Освен това, ако общината ползва старо, а не ново модерно регионално депо, таксите на тон са двойни.

Идеята е общините да се стараят по-малко отпадъци да отиват на депо, т.е. по-голяма част да бъдат рециклирани, превърнати в компост или в енергия, а на депата да попадат само тези, с които наистина няма какво да бъде направено. Така общините започват да търсят подкрепа от страна на частния сектор, който може да предложи услугата сепариране на отпадъци както в собствени инсталации, така и като оператори на общински такива.

Общините са ни скъпи

Пример за това е организацията по оползотворяване на отпадъци "Екобулпак" (една от четирите компании, отговорни за събирането на суровините посредством системата от шарени контейнери). Организацията чрез дружеството си, оператор на площадки, "Екобулсорт" от 2008 г. работи със Столична община, като през двете й инсталации в столичните квартали Филиповци и Требич преминават две трети от битовия отпадък на София за сепариране. Подобна услуга компанията извършва от миналата години и за община Търговище, където има собствена инсталация. През тази година нови конкурси на общини ще разширят дейността на компанията в тази насока. Преди дни тя е спечелила и конкурса за оператор на инсталацията за сепариране на Враца, ще изгражда и ще оперира и инсталация в Свищов, обяснява Видьо Видев, изпълнителен директор на "Екобулпак", като оттам не крият, че водят разговори и с други общини, както и желанието си да участват на още конкурси за разширяване на този бизнес.

Навлизането става посредством обществени поръчки най-често за срок от 5 години. Цената се определя на тон, като Столична община например плаща 40 лв., ако се постигне 50% оползотворяване, като към ангажимента влиза и транспортирането на отпадъците, останали за изхвърляне след разделянето към депото. Първият договор с общината е от 2008 г. за три години. Следващият е подписан през 2011 г., а последният е от септември 2013 г. и е за две години.

7-9 процента

За 24 часа през двете инсталации на "Екобулсорт" минават по 600 - 700 тона отпадъци. Около 40% от битовите отпадъци на София, преминали през инсталацията за сепариране, отиват към депото. Останалите 60% се разпределят между на три: годни за рециклиране (7-9%) в предприятията, производители на хартия, стъкло, пластмаса и метали; за запръстяване (т.нар. инертна фракция - около 30%), което се прилага при рекултивация на депа; и за енергия (20%), като тази група отпадъци се изгаря в циментовите заводи "Холсим" и "Титан Златна панега цимент". Годните за рецилиране материали, които излизат от битовите кофи на общината, са едва 7-9 % поради силното замърсяване на отпадъка, като на поточната линия се ползва ръчен труд.

Резултатите от т.нар. шарени контейнери обаче не са много по-удовлетворителни. От тях едва около 35% от отпадъка става за рециклиране, което показва и многото работа, която предстои при управлението на отпадъците в страната.

Боклукът винаги е попадал в графата доходоносен бизнес за малцина избрани. С напредването на ангажиментите към Европейския съюз той отдавна не се свежда само до почистване на улиците и вдигане на кофите. Новите изискания към общините, комбинирани с финансови рестрикции към тях, създават нови бизнес ниши за компаниите, които могат да предложат някакви решения.

Освен дългогодишния проблем с липсващите депа и съоръжения за третиране на отпадъци отскоро Наредба 7 на Министерството на околната среда и водите предвижда отчисленията, които общината дължи при депониране на всеки тон отпадък на депо, да растат с всяка следваща година. Освен това, ако общината ползва старо, а не ново модерно регионално депо, таксите на тон са двойни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-P
    daskal1

    Браво, вече не отделяме/разделяме отпадъците, а ги сепарираме. Когато ми кажат в къщи "Иди да сепарираш боклука" ще ми е ясно.

  • 2
    tulsa avatar :-|
    тулса

    [quote#1:"daskal1"]"Иди да сепарираш боклука"[/quote]
    Ами...атрактивно звучи.:)

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    Все пак 35% жълт контейнер, спрямо 9% черна кофа. Процентът на жълтия контейнер щеше да е по-висок, ако "извисеният в интелектуално отношение български народ, който е дал толкова много на света" не правеше още една допълнителна поразия: не само не хвърля оползотворяемия отпадък в жълтата кофа, но и хвърля в нея хранителни остатъци, които се омесват с хартията и я правят негодна за преработка. Действително трябва да се примирим, че немислимо голям дял от нашите сънародници са доста ощетени откъм умствен багаж и не могат да различат опаковка от остатъчен отпадък. Но още повече от тях могат, но се водят от съвсем прозаични аргументи, примерно че единият контейнер е бил с вдигнат капак, а другият - със затворен. И понеже "точно тогаа у друата ръка си е държЕх цигара, неъше ка ъ дигнем капако..."

  • 4
    dreamboxer avatar :-|
    hypercube

    До коментар [#3] от "cinik":

    Има и още една схема, която ти убягва. Бай Мангал вече вместо да рови в металните кофи и да търси железо и хартия просто бърка в цветния контейнер /където е възможно, а при нас е/ и се сдобива с така ценния отпадък от метал, пластмаса, хартия без да си дава много труд като преди. Като резултат: нисък процент на полезно съдържание в кофите за рециклаж и висок процент удоволетвореност на клошарите. В природата /и градовете/ нищо не се губи.

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#4] от "hypercube":

    Вече съм писал и по тази тема. Личи си досадата, с която организациите за оползотворяване се грижат за жълтите контейнери. При нас са ги сложили през 2 преки в 2-те посоки, да може камионът да ги събере на един зиг-заг. Така за доста от блоковете кофата се пада на 100-150 метра. Да не говорим, че и след редукцията от клошарската намеса кофите редовно са препълнени, какво остава, ако ги нямаше....

    ПС. Клошарите съвсем не са само мургави. Днес гледх двама бели как работят в тандем. За 2 секунди "спънаха" кофата със спирачките на колелата, единият я задържа наклонена почти до легнало, другият за още 5 секунди извади поне 5 едри неща отвътре. Говоря за черната кофа. И двамата работеха с отработени движения на промишлени работници от поточна линия.

  • 6
    vasco avatar :-|
    vasco

    До коментар [#5] от "cinik":

    Има хляб в тази дейност - вече виждам и с бусчета обикалят.

  • 7
    ventsy avatar :-|
    ventsy

    В САЩ, фирмите които рециклират отпадъците плащат на общините на тон, а те правят пари от продажбата на рециклираната сурвина.
    Мисля че в големите градове може да се достигне необходимия обем това да се случи и при нас.
    Само че трябва да се забрани изкупуването на вторични сурвини и малко да бъден образован народа защо и как да рециклира.

  • 8
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    Клошарите (или както тук бяха наречени "бай мангал") са най-добрите "сепаратори" на отпадъци! Аз винаги си изхвърлям боклука разделно. (Малко ме дразни, че жена ми мие кофичките от кисело мляко преди да ги сложи в торбата за жълтата кофа, но ...) В момента няма завод за рециклиране, но все някога ще бъде построен и дори само да дадем пример на децата ни разделното изхвърляне си струва!

  • 9
    babalyuga avatar :-|
    babalyuga

    Може би е доста опростено, но от моята гледна точка, няма значение как пластмасата, хартията и метала, които изхвърлям, ще стигнат до рециклиране. Дали ще мине някой с каруца/бус, или ще си ги прибере компанията. На мен ми пука полезния отпадък да не се заравя в депата, а да бъде преработен и рециклиран.

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#9] от "babalyuga":

    Също и на мен. Даже се радвам, че разни окаяници на съдбата успяват да се изхранят от едната кофа боклуци, вместо да просят, крадат или да умрат от гладна смърт. Гледката не е красива, но след като ги има, по-добре първия вариант...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK