Държавните дружества отчетоха по-малко концентрирани депозити
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавните дружества отчетоха по-малко концентрирани депозити

Държавните дружества отчетоха по-малко концентрирани депозити

За осем месеца компаниите преразпределиха парите или намериха как да заобикалят правилата

Гергана Михайлова
3337 прочитания

© АСЕН ТОНЕВ


Почти всички държавни дружества отчитат, че са преразпределили средствата си сред обслужващите ги банки, показват данните към 30 декември, изготвени от министерствата, които са техни принципали. При някои компании това е станало дори преди да са провели конкурсите за избор на банкови оферти за депозитите им. Количествени данни няма, затова е възможно покриването на условията да е станало и чрез теглене на заеми от обслужващата финансова институция, защото по постановление се следи за нетна експозиция (депозити минус кредити).

Процедурата се наложи като инструмент за справяне с проблема концентрация на средства, който създаваше рискове в системата и през последните години облагодетелстваше основно една банка - Корпоративна търговска банка (КТБ). За да се пресече това, през месец май бе прието постановление, което принуди държавните дружества да разпределят парите си в поне четири банки. След изтичането на дадения срок за привеждането му в действие все още има държавни дружества, които не се съобразяват с правилата. Някои от тях се оправдават с големи преводи от клиенти, постъпили в края на декември, а други са пресметнали, че развалянето на депозити сега ще им донесе загуби, което прави неоправдано прехвърлянето на средствата преди изтичането на вече сключените договори.

Кой не спазва правилата

Общо 11 са дружествата от портфейлите на икономическото и транспортното министерство (където са най-големите държавни компании), които не спазват изискването за депозитите към края на декември. "Българският енергиен холдинг", който разполага с най-голям ресурс, е отпаднал от черния списък, в който фигурираше до ноември. В него остават дружества като "Булгартрансгаз", "Булгаргаз", "Летище София", "Информационно обслужване".

Макар да пристъпи към изпълнение на правилата със закъснение от дадения срок, "Булгартрансгаз" вече е избрало 5 банки, но предпочита да остави 31% от парите си в КТБ. Причината е, че развалянето на договора ще лиши дружеството от полагаемата му се лихвена доходност. Към края на септември дружеството бе отчело свободни парични средства в размер на 223.4 млн. лв.

В същата банка са и парите на "Булгаргаз", който все още не е приключил с процедурите за избор на банки за депозитите си. Основната причина, поради която то не изпълнява правилата, е, че в самия край на годината, на 30 декември, то е получило голям превод от клиент, като сумата на плащането възлиза на 92.78% от наличните му пари.

Макар традиционно да е обслужвано от повече банки, "Летище София" също попада в списъка с дружествата - нарушители на постановлението. През септември то бе разпределило основната част от парите си в три банки - КТБ, ЦКБ и ОББ, като във всяка от тях концентрацията бе над изискуемите 25%. Летището не е балансирало експозицията си само към КТБ, показват данните към края на декември. Предстои му и да предприеме и първи стъпки в организирането на конкурс за банки, които да предложат оферти за депозити, става ясно от отчета.

БЕХ още избира банки

През декември "Българският енергиен холдинг" е разрешил проблема си с концентрацията на средства. Първоначално той бе в полза на КТБ, а впоследствие се прехвърли към Българската банка за развитие, където постъпиха парите от изтегления през ноември облигационен заем в размер на 500 млн. евро. Впоследствие сумата по сметката намаля, тъй като БЕХ издължи 205 млн. лв. дивидент на държавата, а вероятно е покрил и мостовия заем от около 200 млн. евро (който холдингът пое заради НЕК). Не е ясно какво се е случило с останалите средства. В края на годината дружеството реши да вдигне капитала на "Южен поток България" с почти 200 млн. лв., така че средствата са се стопили и още, ако парите са преведени.

В обяснението, което БЕХ е изплатило до принципала си, се посочва, че е извършено "вътрешно разконцентриране на паричен ресурс", в резултат на което към 30 декември няма нетна експозиция към отделна финансова институция, надвишаваща 25% от общия размер на паричните средства. Холдингът започна конкурс за избор на банки на 10 януари, като оферти се приемаха до 24-ти.

Проблемът със забавените конкурси стои и пред другите по-малки дружества, попадащи в списъка с нарушителите. И ако обобщим - или постановлението изигра своята роля и парите бавно се преразпределиха, или държавните дружества намериха начин да го заобикалят.

Почти всички държавни дружества отчитат, че са преразпределили средствата си сред обслужващите ги банки, показват данните към 30 декември, изготвени от министерствата, които са техни принципали. При някои компании това е станало дори преди да са провели конкурсите за избор на банкови оферти за депозитите им. Количествени данни няма, затова е възможно покриването на условията да е станало и чрез теглене на заеми от обслужващата финансова институция, защото по постановление се следи за нетна експозиция (депозити минус кредити).

Процедурата се наложи като инструмент за справяне с проблема концентрация на средства, който създаваше рискове в системата и през последните години облагодетелстваше основно една банка - Корпоративна търговска банка (КТБ). За да се пресече това, през месец май бе прието постановление, което принуди държавните дружества да разпределят парите си в поне четири банки. След изтичането на дадения срок за привеждането му в действие все още има държавни дружества, които не се съобразяват с правилата. Някои от тях се оправдават с големи преводи от клиенти, постъпили в края на декември, а други са пресметнали, че развалянето на депозити сега ще им донесе загуби, което прави неоправдано прехвърлянето на средствата преди изтичането на вече сключените договори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Ето положителният социален ефект от държавните фирми в целия му блясък. Около всяка от тях - била тя летище, пристанище, превозвач, военен завод или производител на кисело мляко, постоянно се вихрят някакви скандали. Кога за сменени директор по политически съображения, кога заради обслужваща банка, кога някой прибрал рушвет от брокерите на ваучери, за да прецака работниците да получават част от заплатите си в натура (т.е. неосигурени за пенсия и безработица върху тази сума)...

    И така, скандали всеки ден, телевизионните репортажи се въртят, репортерските автомобили кръстосват, печатната машина не може да насмогне на вестникарския тираж, словослагатели и метранпаж бичат на 3 смени.....Изобщо, цялата икономика цъфти...

  • 2
    nora365 avatar :-|
    Nora

    Финансовият ефект от концентрирането на държавните пари в 4 или повече банки е нищожен, дори нулев. Това не решава проблемите с дълга на държавните дружества. Дори такава диверсификация да бъде налице, винаги ще има фигури чиито бизнес интереси няма да са напълно удовлетворени и ще използват медиите за да вдигат шум позовавайки се на общественото благо докато в същото време ще преследватр само частния интерес.

  • 3
    kalina_v avatar :-|
    kalina_v

    На мен като гражданин много би ми било интересно да разбера колко ни струва това местене на парите от една банка в друга и то в отрицателни срокове, тъй като Бобева загатна за не малка сума. Какъвто е случая с "Булгартрансгаз", където тези срокове биха ощетили постъпленията от лихви. Да не говорим, че няма яснота какви ще са условията в новите банки.

  • 4
    lady_garga avatar :-|
    lady_garga

    "Макар да пристъпи към изпълнение на правилата със закъснение от дадения срок, "Булгартрансгаз" вече е избрало 5 банки, но предпочита да остави 31% от парите си в КТБ. Причината е, че развалянето на договора ще лиши дружеството от полагаемата му се лихвена доходност. "

    Разбира се, че ще предпочете този варинат засега. Освен това банката явно предлага достатъчно добри условия, а бизнеса не го интересува нищо друго. Не може да си позволи да изгуби печалбата от лихва само защото има някакви срокове, в които му се налага да си мести парите (звучи безумно, насилствено да карат бизнеса да си мести средствата в срокове, но както и да е).
    Като гледам Алианц България и ЦКБ също са приели голям процент от прерапзределянето на държавните средства? Сигурно шефовете им са доволни, но дали е доволен бранша от условията, които предлагат по депозити - не става ясно. Както и колко, и какви загуби се отчитат от това насилствено пеместване на средствата през последните месеци, в няколко банки.

  • 5
    tic_tac avatar :-|
    hashtag

    Струва ми се, че избързаха малко. Да, няма нищо лошо в това парите на определено дружество да са разпределени в няколко банки - но трябва и да се предложат подходящи срокове и варианти за всеки от конкретните случаи . Има сключени договори, клаузи и при подобно огромно разместване на капитали, рискът от загуби съществува. И това не е по вина на банките, те просто пазят бизнеса си. Ако има виновни, то това са именно хората които приемат подобни недомислени закони. Трябваше да се разглежда поотделно всеки случай, а не да се прави някакъв всеобщ популистки закон, от който ще пострадат всички.

  • 6
    lady_garga avatar :-|
    lady_garga

    До коментар [#5] от "tic_tac":

    Е, това ако е пазарна икономика - насилствено местене на парични средства в няколко банкови иснтитуции, под точна бройка и различни банкови условия...Не трябваше точно така да се случат нещата, съгласна съм. Ама нека, справедливост да има уж. А в края на периода, като се тегли чертата ще видим дали ще е така.

  • 7
    fatality avatar :-|
    Лола

    На пръв поглед тази поправка е чудесна. Но веднага се появяват въпросителните защо държавата трябва да регулира по този начин обслужващите банки, това не трябва ли да става на пазарен принцип, все пак сме в условията на пазарна икономика?! В същото време така не се ли облагодетелстват други банки, които не предлагат толкова добри условия само заради приумиците на определени хора?! Що се касае до милата ни родина всяка една процедура поражда съмнения за политически лобизъм.

  • 8
    vojvoda avatar :-|
    vojvoda

    Може ли то да имаш 200 милиона лева депозит и да теглиш заем от същата банка, това не е ли само една схема за източване на държавните дружества?

  • 9
    nora365 avatar :-|
    Nora

    Държавните компании трябва да работят и да се управляват като икономически субекти в пазарна среда. Диверсификацията се случва, независимо от ползите и загубите, но истината е че загубите са много повече от ползите, които тя носи. Изобщо няма да се учудя ако до 1-2 години тези които яростно защитават диверсификацията пак не са доволни (защото користните им цели няма да са се осъществили) и да започнат да искат концентрацията да пада още и още. В един такъв сценарий обаче потърпевши обаче ще бъдат всичките 249 държавни икономически субекти, които формират 10% от брутния вътрешен продукт (съгласно данни на Министерство на финансите).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK