На гребена на вълната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На гребена на вълната

Стоян Боев, изпълнителен директор на ICB

На гребена на вълната

Българска фирма е партньор в проект за корабен симулатор, който държи 60% от световния пазар

14059 прочитания

Стоян Боев, изпълнителен директор на ICB

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


8.53

млн. лв. са нетните приходи от продажби на компанията за 2013 г.
113

са служителите към ноември 2013 г. по данни на НОИ.

Преди повече от 15 години независима българска ИТ фирма започва работа по проект, който поставя началото на една история за смели идеи и сбъднати мечти. "Интерконсулт България" (ICB) е партньор в създаването на уникален 3D софтуерен симулатор на кораби, който днес държи 60% от пазара на подобни решения и се използва от редица водещи компании за морски превози. Второто поколение на продукта е вече факт, но авторите му казват, че той все още не е завършен, тъй като постоянно се оптимизира. Това обаче е само част от портфолиото на компанията. Досега ICB е приключила успешно над 300 проекта, основно в чужбина, като сред клиентите й са фирми от инженеринговия, транспортния, енергийния и финансовия сектор.

Като на живо

Симулаторът се използва основно за обучение на капитани на кораби, а негови клиенти са корабните компании и морските училища. Предимството на платформата е, че корабите и всички обекти в симулацията имат математичен модел, който изчислява какво е тяхното взаимодействие в реално време. Може да се симулират над 400 вида плавателни съдове и още толкова различни обекти (котви, въжета, контейнери и т.н.). "Управлението" на кораба става по два начина - или със софтуерни реплики на оборудването, или с реално оборудване, което се интегрира. Досега иновативното решение има над 300 инсталации по целия свят.

Основната цел на симулатора е хората да бъдат обучавани да изпълняват корабните операции по-безопасно, което пък спестява много пари и на компаниите. Една от най-големите световни компании за контейнерни превози по море например е изчислила, че за 20 години дейност в морската индустрия са похарчили 180 млн. долара за ремонти, предизвикани от човешки грешки, а за петте години откакто служителите им се обучават със симулатора, са спестили 20 млн. долара.

Най-краткият договор

Преди време ICB получава поръчка да разработи решение, което трябва да автоматизира генерирането на техническа документация. "Представете си, че правите сложни електронни системи и имате огромен набор от компоненти, които следва да съчетаете според параметрите на поръчката. Проблемът е, че документацията трябва да бъде направена as built, т.е. всяко нещо, което сте заложили, се налага да бъде отразено в съответните документи. Това означава, че трябва да се произведат хиляди страници документация и макар че този процес основно се опира на принципа cut-and-paste, работата отнема 30 - 40 дни. В същото време без тази документация системата не може да бъде предадена на клиента", обяснява изпълнителният директор на ICB Стоян Боев.

По-любопитен обаче е самият договор, който компанията получава във връзка с изпълнението на въпросната поръчка. "Той беше само две изречения: "Ние имаме проблем с генерирането на документацията. ICB ще проучи как да подобри ситуацията", разказва Боев. По думите му това отличава ICB от други аутсорсинг фирми и показва, че клиентите й имат доверие. "Едно от нещата, които клиентите високо ценят в ICB, е, че успяваме да реализираме техните идеи под формата на работещи решения", добавя той.

Така след няколко години екипът на "Интерконсулт България" създава софтуерното решение K Tools. На практика то представлява програма, която може да бъде самообучавана. "Като използваме вече изпълнени проекти и дефинираме правила, програмата постепенно се научава да прави достатъчно добри предположения как отделните компоненти си комуникират, да генерира чертежи и на тяхна база да изготви документация", казва Стоян Боев. След като софтуерът си свърши работата, на хората им остава само да прегледат документите, което съкращава целия процес до 2-3 дни.

Има решение на всеки проблем

Според Боев стратегията на фирмата е ориентирана към това процесите от реалния бизнес свят да се осмислят с помощта на софтуерни решения, така че да протичат по-рационално с помощта на новите технологии. Успехът на тази стратегия зависи от няколко фактора и добрите технологични познания са само единият от тях. Не по-малко важни са нагласата и начинът на мислене. "Убедени сме, че в днешно време бизнесът не трябва да се отказва дори и от най-смелите си идеи, защото голяма част от тях вече могат да се реализират технологично", обяснява Стоян Боев. И допълва, че каквито и нестандартни софтуерни решения да се е налагало да създават в ICB, не е имало случай някой от екипа да се усъмни: "Никой друг не го е правил, точно ние ли ще го направим." "Когато става дума за иновативност, най-важното е да не си поставяш сам граници. Ако имаш достатъчно ресурси и си амбициран, най-често проблемът има решение", казва той.

В топ 4 на европейските проекти

Една от успешните истории на ICB е участието й като партньор в проекта ChemXchange. Той е финансиран по 7-ма рамкова програма за научни изследвания на ЕС и заедно с още три проекта се представя от Европейската комисия като пример за оптимално съчетание на добри резултати от изследователска работа и внедрен в практиката продукт. Разработката е свързана с изискване на европейското законодателство, според което всяка строителна фирма трябва да представя отчет за химикалите, включени в строителството на дадена сграда. Тъй като проследяването на всички химикали, които се влагат в строителните материали, е сложна задача за отделните компании, целта на проекта е била да се направи централизирана база данни, от която чрез сканиране на баркода на продукта всяка фирма може да извлече необходимата информация (в базата вече има около 2 млн. различни продукти). "Макар че на пръв поглед задачата изглежда сравнително проста, проблемът идва оттам, че големите фирми работят с подизпълнители, които от своя страна трябва да подадат информация за използваните от тях материали", обяснява Боев.

Пред провал

ICB всъщност се присъединява към разработката на по-късен етап, когато проектът е отивал към провал. Фирмата, която е била наета преди това, е работила две години и е изразходила повече от 50% от средствата, когато разбира, че не може да се справи. "Тогава ни включиха нас и в рамките на няколко месеца и с по-малко от половината пари успяхме да реализираме работещо решение, и то оптимизирано в такава степен, че понастоящем то се счита за един от най-добрите проекти по програмата на ЕС за научни изследвания", казва Стоян Боев.

История с продължение

Наличието на тази обективна информация, заложена във въпросната централизирана база данни, е довела и до още една идея за бизнес. В системата е поставен бутон Publish, така че когато дадена строителна фирма приключи обекта си и подаде своя отчет, тя може да го "качи" на публичен сървър. Тази документация на практика съдържа цялата информация за конкретния строителен обект - откъде минават токът и тръбите, какви материали и химикали са вложени и т.н. Може да се проследят и всички последващи ремонти и промени. С помощта на специално разработено за целта приложение всеки може да достъпи тази информация и през телефона си. "Представете си, купувате апартамент и още преди да получите нотариалния акт, вече разполагате с цялата тази информация за вашия нов дом", обяснява Боев.

Бизнес средата в България е рискова

Около 90% от оборота ни се генерират извън България. Мислим, че средата, в която на българския бизнес му се налага да работи, е рискова. Досега само у нас се е случвало клиент да не ни заплати за завършен от нас проект, обясни Стоян Боев. Парадоксалното в случая е, че клиентът е доволен от нашия продукт или услуга, но решава, че "просто няма да плати". Затова работим основно навън. Първо, трудът на нашите специалисти е по-добре заплатен и, второ, проектите са по-предизвикателни. Харесва ни да използваме потенциала, който имаме, не просто за да продаваме труд, а да създаваме решения, за които хората  получават адекватно заплащане.

8.53

млн. лв. са нетните приходи от продажби на компанията за 2013 г.
113

са служителите към ноември 2013 г. по данни на НОИ.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    Браво на всички работещи в "Интерконсулт България" (ICB)!

    Това е прекрасен пример, как трябва да се развиват българските фирми и кого трябва та стимулира държавата, ако искаме да догоним и задминем другите страни от ЕС по жизнено равнище.

    Пожелавм им успехи и в следващите проекти.

  • 2
    lusilu avatar :-P
    lusilu

    Браво !

  • 3
    svetomir avatar :-|
    Svet

    Интересна статия. Дано да има повече такива в Капитал.

  • 4
    slon avatar :-|
    slon

    Ето на това му се вика проект (а преди е било идея за стартираща фирма).
    А пък днес ни рекламират постоянно някакви иновативни проекти от рода на "персонален съветник за това как да се облека" (имаше нещо подобно в някакъв конкурс, тук го бях чел).

  • 5
    mlu666 avatar :-|
    Сотир Методиев Пеевски

    Още едно доказателство за това, че првителствата в БГ НЕ ЖЕЛАЯТ да използват ресурса на ИТ сектора за бързо създаване на електронно правителство. Ама иначе се борят с корупцията с всички сили и даже успехи отбелязват.

  • 6
    ndd_1452 avatar :-|
    1452

    Личните ми впечатления са, че наистина българските софтуерни специалисти успяват да вникнат в проблемите на бизнеса и да дават конкретни решения и предложения - т.е. да създадат добавена стойност. Компанията за която работя ползва услугите на Индийски, Български и гръцки разработчици - единствено българските разработчици при разработката на проекта са тези които дават допълнителни предложения и вникват в бизнес идеята. Индийците и гърците гледат да си напишат кода и да си приберат парите, като осигуряват минимална параметризация.

    Същите впечатления имат и колеги във VM Ware, които работят с Български и индийски разработчици - индийците са като бараби на строеж - наемат ги да пишат километри код, но когато трябва да се вложи мисъл и да се търси решение българите определено са класи над индийците.

  • 7
    v.v.v avatar :-|
    SELECT * FROM DUAL;

    До коментар [#6] от "ndd_1452":

    Абсолютно съгласен на 1000% ! Към списъка бих добавил още виетнамци и тунизийци с които съм работил. Добри изпълнители са, но до там. Трябва да му го сдъвчеш инак зациклят. Никаква мисъл в повече, вникване в проблема или мислене в перспектива. Сигурно има и изключения сред тях, но аз лично не съм попадал на такива за последните 6-7 години.

  • 8
    ss avatar :-|
    SS

    Бъдещето !!!

    А университетите в България продължават да си живуркат в миналото и да генерират : философи , прависти , социолози , политолози , демагози и т.н. безкрайна поредица ози ставащи единствено да мият чинии в Бъргър Кинг'с !!!

  • 9
    geopolitic60 avatar :-|
    geopolitic60

    Това е прекрасна новина.Другото обаче, което е още по нужно за корабоплаването са надеждни кадри, които могат да разсъждават, да вземат правилни решения и да притежават действително инженерно образование за хората работещи в машинното отделение и съответно не коне с капаци на мостика каквито са повечето от филипинските а и не само те представители на офицерската гилдия.Направо е трагично положението по корабите дори в много известните и силни компании на пазара.Тотална безграмотност, отбелязване като извършена работа която дори не е започвала, неспазване на елементарни правила за експлоатация на Дизел генератори, помпи, компресори, турбини и прочие.Меко казано хора от дърветата се поставят на инженерни длъжности без съответната подготовка и създадени правилни работни навици и умения.Разчита се на европейски кадри, понякога само по един в една команда да въведе порядък и контрол над работния процес но често се изпитва единствено безсилие в такава обстановка понеже работата е в достатъчно големи обеми и се смята че тя може да бъде извършена от квалифицирана работна ръка а такава - няма.

  • 10
    digi2577 avatar :-|
    digi2577

    Браво на колегите в България! И аз работя в такава фирма в Норвегия, с абсолютно същия предмет на дейност. Наистина се зарадвах, че имаме конкурент в България!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK