Интернет и две липи отпред
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Интернет и две липи отпред

Shutterstock

Интернет и две липи отпред

След години протакане от страна на държавата, проектът за бърз достъп до мрежата в слабо населените региони се отпуши

Асен Георгиев, Паулина Михайлова
6012 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Изследванията показват, че 10% увеличение на проникването на широколентов интернет води средно до 1% увеличаване на БВП, а удвояване на скоростта на връзката води до ръст на БВП на страната с 2% до 3%". Това каза преди няколко месеца Ник Заврас, мениджър "Стратегическо развитие" в Ericsson за Средиземноморския регион, по време на форум, на който компанията анализира резултатите от съвместните изследвания на Ericsson и Международния телекомуникационен съюз (ITU).

Няма съмнение, че бързият и широко разпространен интернет е инструмент за икономически растеж, който не бива да бъде подценяван. Той спомага за налагането на електронната търговия, онлайн банкирането, е-здравеопазването и цялостното дигитализиране на почти всички "аналогови" процеси от ежедневието, като по този начин пести време и ресурси.

В България на практика има много качествен, бърз и евтин интернет в градовете. До голяма степен защото държавата не задуши развитието на този сегмент с излишни регулации, а историческият оператор БТК проспа първите пет години от навлизането на интернет, с което остави множество малки компании да изградят един силно конкурентен пазар.

Не е такава обаче картината в по-малките и слабо населени региони на страната, където телекомите нямат достатъчно силен икономически стимул да навлязат. Затова държавата инвестира 40 млн. лв. европейски средства за изграждане на широколентова оптична инфраструктура, която да стимулира частния бизнес да навлезе в тези региони, предлагайки по-добри услуги. Целта е така местните хора да имат по-удобен достъп до образование, услуги и забавление, а и да се предотврати по-нататъшната миграция от селските райони към градовете. Или поне това беше целта в началото на проекта, което беше поставено преди повече от шест години. Сега фокусът е изместен основно върху използването на инфраструктурата за нуждите на общинската и държавната администрация, училища, читалища и др. институции. И покрай това ще се стимулира предлагането на по-добри услуги за населението.

Добрата новина е, че след повече от шест години, в които комбинацията от административно безсилие, липса на капацитет и лошо структуриране на приоритетите, строежът на инфраструктурата започва. Буквално в последния възможен момент. Типично по български и типично по държавному след години протакане проектът ще трябва изведнъж да превключи на висока предавка, за да не се изпусне еврофинансирането.

Кой печели

В края на миналата година Изпълнителна агенция "Електронно-съобщителни мрежи и информационни системи" (ЕСМИС) обяви три обществени поръчки на обща стойност от около 40 млн. лв. Те са за изграждане на канална инфраструктура, доставка на активно оборудване, инженерни и архитектурни услуги. Една от тях, която се отнася до доставката на активно оборудване, беше прекратена впоследствие "поради допуснати нарушения при откриването и провеждането й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата". Индикативната стойност на тази поръчка беше 7.9 млн. лв. без ДДС. Вторият търг, който в момента се обжалва, е за строителен надзор. Той е най-малък, с индикативна стойност 215 хил. лв. без ДДС. Учудващо третата и най-голяма обществена поръчка, която включва реалното изграждане на оптичната инфраструктура, протича без обжалване. Тя съдържа два лота - за Северна и Южна България, като сумите по тях са съответно 12 млн. лв. и 11 млн. лв. без ДДС.

Северна България печели консорциум "Броудбанд България", което всъщност е между "Телелинк" и "Мармет". За южната част на страната е избрана офертата на консорциум "ССВ-ТСВ 2015". Обжалване в позволените срокове няма, така че консорциумите вече са поканени за подписване на договори. Срокът за изпълнението на задачата първоначално беше втората половина на септември, но е удължен до октомври-ноември тази година, тоест доста кратък. Което означава, че протакането на процедурата от страна на държавата ще се прехвърли на последния й етап върху изпълнителите й, за да не бъде изпуснато финансирането. А после по същата причина трябва бързо да се организира и конкурс за избор на фирма, която да я поддържа и администрира.

Според изпълнителния директор на ЕСМИС Красимир Симонски това реално е "най-ясната част, защото условията, по които ще се организира изборът на оператор на инфраструктура са фиксирани, те са зададени от Европейската комисия при проверката за допустимост на държавна помощ". "Така че за следващия етап съм по-спокоен - условията са заложени и трябва само да ги приложим, защото иначе подлежим на санкция", коментира пред "Капитал" Симонски. Като цяло те включват изискването изградената инфраструктура да се използва както от държавните институции, така и от частни компании, които да имат равен достъп до нея. Договорът за администрирането и поддръжката й ще бъде дългосрочен - за период от 13 години, а търгът за избор на партньор ще бъде стартиран веднага щом инфраструктурата бъде изградена физически, за да се знаят точните й параметри.

Предизвестеният риск

Разбира се, проектът остава все така рисков. Това признава и Красимир Симонски, според когото най-големият риск е малкото време, за което трябва да се изгради оптичната инфраструктура, да се стартира отново прекратеният търг за активно оборудване, да се разработи и проведе търгът за оператор на мрежата и всичко това да се отчете преди края на програмния период. Реално има възможност за малко удължаване на срока, но то трябва да бъде аргументирано по безспорен начин - например забавяне поради непредвидими и непреодолими природни стихии или друга причина извън контрола на възложителя или изпълнителя.

"Хубаво е, че самото техническо изпълнение на проекта може да започне във време, когато не се очакват климатични проблеми. А що се отнася до бъдещото управление на мрежата - нека не поставяме каруцата пред коня", каза пък зам.-министърът на транспорта и съобщенията Георги Тодоров. Според него конкретната схема как ще се стопанисва инфраструктурата предстои да бъде уточнявана. За момента впрочем показателно е, че държавата в лицето както на транспортното ведомство, така и на ресорната агенция не дава особена публичност на целия проект, макар че той би трябвало да има катализиращ ефект за цялата икономика.

"Изследванията показват, че 10% увеличение на проникването на широколентов интернет води средно до 1% увеличаване на БВП, а удвояване на скоростта на връзката води до ръст на БВП на страната с 2% до 3%". Това каза преди няколко месеца Ник Заврас, мениджър "Стратегическо развитие" в Ericsson за Средиземноморския регион, по време на форум, на който компанията анализира резултатите от съвместните изследвания на Ericsson и Международния телекомуникационен съюз (ITU).

Няма съмнение, че бързият и широко разпространен интернет е инструмент за икономически растеж, който не бива да бъде подценяван. Той спомага за налагането на електронната търговия, онлайн банкирането, е-здравеопазването и цялостното дигитализиране на почти всички "аналогови" процеси от ежедневието, като по този начин пести време и ресурси.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    а да видим. ефективна инфраструктура - комуникационна, информационна, енергийна и транспортна са основата за устойчиво развитие и единствен шанс за намаляване разликата в регионалното развитие.

  • 3
    nedumai avatar :-|
    nedumai

    Прав си. В Северна Корея и Иран няма Интернет.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    zo avatar :-|
    zo

    >ССВ-ТСВ 2015

    Кои са участниците в консорциума?

  • 5
    brick40 avatar :-|
    bricky

    До коментар [#2] от "m1911":

    Глупости. И понеже по твоята логика отричането ми значи, че или съм идиот, или съм жертва на нета, ще си позволя да кажа, че самата ти логика подлежи на тотално отричане - има и трета възможност, която си пропуснал, но си или идиот, или прекалено голяма жертва на псевдо-консервативните си виждания, за да го признаеш и да се усетиш. Хайде сега...

  • 6
    fori_svetulkata avatar :-|
    fori_svetulkata

    здравейте, искам да Ви кажа ако не знаете, че Телелинк ще спечели както търга за оборудванета така и след време поддръжката. това е реалността. който не вярва нека след време да потърси по темата и ще се убеди. комисионните отдавна са дадени-взети. връщане назад няма. относно населените места включени в проекта има и такива, които са под 300 човека и дори нямат кмет а кметски наместник. средната възраст там е 70 години. от какви точно услуги предоставени от общината ще се възползват тези хора. за тези който са готови да ми скочат- нека направят справка колко от е-центровете направени в селата по времето на НДСВ сега работят. и тогава имаше гръмки думи как бабите ще говорят с внучките в Америка но за съжаление нищо такова не се случи, но парите бяха усвоени. всичко че се повтори на 100%, защото ръководителите на агенциите и изпълнителите са същите като тогава. успех на тези, които вярват в демокрацията и честния избор на изпълнител.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK