Фирма откри нова за България суровина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Фирма откри нова за България суровина

Минералът е известен като "зелена земя" заради характерния си цвят

Фирма откри нова за България суровина

Това е минералът глауконит, който се използва като тор в биоземеделието

18911 прочитания

Минералът е известен като "зелена земя" заради характерния си цвят

© БН - консулт инжениринг


10

до 15 млн. куб.м са очакваните запаси на глауконитова суровина в находището край Враца.

"БН - консулт инжениринг", която се занимава с търсене и проучване на полезни изкопаеми, е пред търговско откритие на нова за България суровина. Става дума за находище на глауконити, които имат различни приложения, но са особено ценни като естествени минерални торове за интензивно биоземеделие. Проектът беше представен от управителя на фирмата Никола Вардев на кръгла маса за иновациите в минната индустрия, организирана от Българската търговско-промишлена палата.

Какво представлява

Глауконитовата суровина е известна като "зелена земя" заради характерния си цвят. Тя представлява глинест минерал с високо съдържание на калий, натрий, фосфор и други елементи, като специфичното е, че те се намират в много лесно извлекаема форма. Това я прави много ценна промишлена суровина най-вече за производството на лесни за усвояване торове, но също и за омекотяване и очистване на води, като естествен пигмент за производството на зелени бои, в птицевъдството и т.н.

Според Вардев през последните години използването на глауконитни минерални торове в света бележи изключителен ръст. Изследванията показват, че суровината е не само източник на макроелементи като храна за растенията, но и подобрява състава на почвата и съхранява влагата. Съдържащите се в нея микроелементи пък стимулират растежа и развитието на растенията. Освен това глауконитът значително намалява концентрацията на токсични вещества в хранителните продукти.

Точното място

В България е известно, че има глауконитови пясъчници още от средата на миналия век. Находищата обаче не са били добре проучени най-вече заради факта, че до 90-те години приоритет за държавата беше производството и използването на химически торове в селското стопанство, обясни Вардев. По думите му в България има глауконити на много места, но някои от пластовете са тънки, а други са на дълбоко. Затова в продължение на пет-шест години компанията е анализирала всички налични данни и е успяла да определи възможно най-перспективните райони за проучване и доказване на запаси. Така през 2011 г. фирмата получава разрешение за търсене и проучване на площ Глория, която е разположена в землищата на селата Мало и Голямо Пещене, Врачанско.

Обнадеждаващи резултати

Проведените до момента проучвания дават много обнадеждаващи резултати. "Данните ни дават основание да считаме, че могат да бъдат доказани запаси на глауконитова суровина не по-малко от 10-15 млн. куб.м, и то в границите на ефективния добив", каза Вардев. По думите му количеството и характеристиките на открития глауконит показват, че той може да се използва в различни сфери на промишлеността и селското стопанство. Особено перспективно обаче е производството на естествени органо-минерални торове.

Находището позволява суровината да се добива по открит способ и без използване на взривни работи. Освен това проучваните пясъчници са интересни с ниската себестойност на продукта и високото съдържание на калий. Значение има и фактът, че находището се намира само на 40 км от Дунав, което би улеснило транспортирането му.

В търсене на литий

Друг проект на "БН - консулт инжениринг" цели да установи дали в България има белези за залежи на бор-литиевия минерал jadarite, който преди няколко години беше открит в Сърбия от една от най-големите минни компании в света - Rio Tinto. Находището там се намира на 300 км от българската граница, а пластовете са подобни на тези, които в България се проучват за въглища, обясни управителят на фирмата Никола Вардев. Като потенциално най-перспективен засега е определен регионът на Югозападна България, където има подобен тип седименти. Проектът е на ранен етап и тепърва предстои да се направят изследвания. През последните пет-шест години търсенето на литий в света нараства значително, а оттам и цената на метала главно заради развитието на електромобилите и свързаните с тях акумулаторни батерии на литиева основа, каза Вардев.
10

до 15 млн. куб.м са очакваните запаси на глауконитова суровина в находището край Враца.

"БН - консулт инжениринг", която се занимава с търсене и проучване на полезни изкопаеми, е пред търговско откритие на нова за България суровина. Става дума за находище на глауконити, които имат различни приложения, но са особено ценни като естествени минерални торове за интензивно биоземеделие. Проектът беше представен от управителя на фирмата Никола Вардев на кръгла маса за иновациите в минната индустрия, организирана от Българската търговско-промишлена палата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    izabell avatar :-?
    izabell

    Браво..земя като една човешка длан...но незаменима.

  • 2
    slon avatar :-|
    slon

    и на биоземеделието му намериха цаката ....

  • 3
    ceco avatar :-P
    Цецо

    Де ги еколозите да ревнат? как тъй ще съсипват хубавата земя?

  • 4
    slon avatar :-|
    slon

    "Значение има и фактът, че находището се намира само на 40 км от Дунав, което би улеснило транспортирането му."

    (ако загърбим проблема с интензивното биоземеделие, това за мен си е противоречие)

    Никаква перспектива за използването на тази суровина в България. Никаква идея за създаване на продукция с добавена стойност в България.

    Не знам това разсъждение на автора на статията ли е или е на този, който ще добива суровината, но при всички случаи липсва далновидност...

  • 5
    sinergy avatar :-P
    Sinergy

    До коментар [#2] от "slon":

    Те от много време са му намерили цаката... не си мислете, че и там постоянно няма торове и пестициди. Просто се използват такива пестициди, които по спецификация се разграждат напълно за 24 часа, което би трябвало да е същото ама не съвсем... :)

    До коментар [#4] от "slon":

    В интерес на истината не става ясно тези 10-15 млн. куб.м много ли са или малко за този вид суровина... ако са много то със сигурност освен за вътрешното потребление ще остава и за износ.

  • 6
    slon avatar :-|
    slon

    До коментар [#5] от "Sinergy":

    А то е пределно ясно, че цялата тази истерия покрай биопродуктите си е чист маркетинг. Много от разпоредбите и стандартите така са измислени, че био-то да се индустриализира...
    Иначе и за количеството наистина не става ясно много ли е, малко ли е...

  • 7
    gope avatar :-|
    Gopeто

    До коментар [#4] от "slon":

    Предполагам разсъжденията са на открилия суровината. А за производствата с висока добавена стойност си много прав. Мисля, че е по-добре да се развива самото биоземеделие, и ако може по-малко интензивно.

  • 8
    lusilu avatar :-(
    lusilu

    До коментар [#4] от "slon":
    До коментар [#7] от "Gopeто":

    Щото за високата добавена стойност иска и акъл и работа ,а така хоп на шлеповете ,парите по сметките и пей сърце !

  • 9
    ivaylo_bg_sf avatar :-|
    Ивайло

    Браво, само не разбрах прогнозна дата кога ще може да се добива и каква ще бъде сумата нужна за стартиране на инвестицията

  • 10
    rage_against avatar :-P
    Rage Against

    браво! товарете и торете. :)

    май се сещам за този минерал. винаги като съм виждал такива скали съм си мислел как може да има толкова меки, песъкливи, глинести и скапани скали?!? а то било тор. и интересно защо около този биотор няма никаква растителност :) или трябва да се поясни, че глауконитите стимулират растежа на невидимите растения :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.