С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 19 фев 2014, 21:21, 5426 прочитания

Свръхрегулация заплашва капиталовия пазар

Законови промени, които засилват функциите и глобите на Комисията за финансов надзор, могат да доведат до административен произвол

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Участниците на капиталовия пазар може да се окажат свръхрегулирани и уязвими на административен произвол, ако проектът за изменение на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) бъде приет във вида, предложен от Комисията за финансов надзор (КФН). Текстът му бе публикуван на интернет страницата на регулатора в началото на февруари и в момента събира мнения и предложения от заинтересованите лица от професионалната общност, преди да бъде придвижен за гласуване към парламента.

Повод за готвените промени е изискването за хармонизация на местното законодателство с европейското в областта на надзора над капиталовия пазар. Брюксел се опитва да затегне контрола върху играчите, за да се застрахова срещу нова финансова криза, и е очаквано промените да не се харесат на инвестиционните посредници и управляващите дружества. По-неприятното за тях обаче може да дойде не вследствие на буквалния превод на брюкселските регламенти, а от местните добавки, включени в пакета с предложения за изменение на закона. Според специалисти от капиталовия пазар, ако проектът не бъде преработен, чрез него ще се създадат условия за рекет върху бизнеса и ще се въведат непосилно тежки санкции, каквито Европа не иска от нас.

Глоби за милиони



Сред най-фрапантните на пръв поглед промени в ЗПФИ са увеличените размери на имуществените санкции за някои по-тежки нарушения. Предвидени са глоби за физически лица от 2 хил. лв. до 10 млн. лв., а за юридическите до 10% от годишните приходи от дейността. "Това може би е адекватна санкция за някоя голяма английска или френска банка, но за български посредник е прекомерно", коментира Любомир Бояджиев, председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници. По думите му няма посредник, който може да си позволи да плати такава санкция и ако се стигне до налагането й, то той ще бъде принуден да затвори врати. Официално в бранша обаче не се изказват срещу високите глоби.

Същото обяснява и Николай Попов, който е заместник-председател на КФН, отговарящ за инвестиционния надзор. Той намира, че не глобите са високи, а икономическата среда в България е такава, че санкциите изглеждат прекомерни. Попов обръща внимание, че от получените до момента становища от професионалните асоциации не е имало нито едно възражение по отношение на размера на санкциите. От БАЛИП обясняват въздържаността си с доверие в регулатора, че, пристъпвайки към санкциониране на даден посредник, ще се действа с разбиране и ще се съобразява с мащаба на пазара, вместо да прилага буквата на закона.

Реално обаче целта на Брюксел да сближи сериозните различия в санкциите между различните страни членки може да доведе до нежелани странични ефекти. Така широките диапазони, които КФН си оставя да налага санкции по собствена преценка, са предпоставка за административен рекет и могат да станат стимул за корупция.



Размерът на глобите обаче не е най-притеснителното в готвените промени. Според така предложения текст ще се разшири кръгът от нарушения, които ще могат да се санкционират по този безпрецедентно тежък за пазара начин. Увеличават се и случаите, при които Комисията за финансов надзор ще може да иззема лиценза на инвестиционен посредник. Всичко това е местна инициатива и европейските директиви не налагат подобна строгост.

"Това е предпоставка за административен произвол и рекет върху бизнеса", намира експерт от капиталовия пазар, който предпочете да не бъде назоваван. Заместник-председателят на КФН Николай Попов обяснява допълнителните текстове с установени лоши практики на местния капиталовия пазар, които може да бъдат коригирани именно по този начин. По повод на опасенията, че след като бъде въоръжена със свръхправомощия, КФН ще може да действа субективно спрямо посредниците, Попов изтъкна, че регулаторът е колективен орган и решенията в него не се вземат едностранно. "Ако проследите историята и поведението на регулатора, той никога не си е поставял само за цел да отстрани един или друг инвестиционен посредник. Може да направите справка колко лиценза на инвестиционни посредници са отнети във връзка с нарушаване на закона", препоръча Попов. Той настоя, че предложенията в проекта търпят промени, ако срещнат възражения, и именно затова са публикувани за обсъждане.

Думите му могат да бъдат оборени от собствениците и управителите на "Стандарт инвестмънт", чийто лиценз бе отнет през март 2012 г., а няколко месеца по-късно това се случи и с управляващото дружество от групата. Тогава от инвестиционния посредник твърдяха, че лицензът е отнет за нарушение на изисквания, на които компанията всъщност отговаря, и съответно отнемането на лиценза е неправомерно. Посредникът аргументира тази "незаконоустановена цел" с две пояснения - едното, свързано със "смущаващо искане", което е отказал да удовлетвори, а второто с потенциална "предубеденост" от страна на "директор на КФН, натоварен с надзорните функции". Впоследствие на две инстанции Върховният административен съд прие жалбата на "Стандарт инвестмънт" и окончателно отмени санкцията на регулатора, но бизнесът на компанията бе безвъзвратно изгубен.

Неравнопоставеност с банките

Инвестиционните посредници имат още едно основание да негодуват от по-тежката регулация, при която ще работят: за колегите им от банките, предлагащи същите инвестиционни услуги, тя няма да важи. Имайки предвид, че в банковия сектор са съсредоточени ресурси, многократно надвишаващи тези, акумулирани от инвестиционните посредници, няма никакво основание за инвестиционните посредници да се предвиждат допълнителни санкции, които нито директивата изисква, нито БНБ счита за необходимо да се въвеждат по отношение на кредитните институции, коментират експерти. Според тях българският законодател би следвало да прилага един и същ подход по отношение на банките и инвестиционните посредници, след като въвежда изискванията на едни и същи европейски норми, важащи без разлика за банките и за небанковите инвестиционни посредници.

Тежки времена за посредниците

Дори и изброените дотук спорни предложения да бъдат изгладени по най-добрия начин, с влизането в сила на европейските правила за пазарите на финансови инструменти бизнесът на инвестиционните посредници ще се окаже още по-труден. За оцелелите трийсетина посредника след финансовата криза разходите чувствително ще се увеличат. За това се предупреждава и в мотивите, придружаващи законопроекта.

"Още не сме пресметнали и с колко ще се увеличат разходите ни, но това неминуемо ще последва, когато се въведат новите изисквания", категоричен е и Любомир Бояджиев от БАЛИП. И допълва: "Проектът е почти изцяло съобразен с европейската директива за пазарите на финансови инструменти (MiFID) и за съжаление въвежда една свръхрегулация в България. Личи си, че е правена за по-големи институции и за пазар, който е по-голям от нашия. Но ние нямаме избор, няма как да влизаме в дискусия с Европейската комисия. Можем да повлияем само на някои малки вътрешни разпоредби, които Комисията за финансов надзор е подготвила."

По график след съгласуванията със засегнатите участници на пазара КФН трябва да преработи проекта и да го изпрати в Министерството на финансите. Оттам промените ще се отправят към парламента, където допълнително могат да се извършват редакции.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Геймингът се пръвръща в успешна инвестиция Геймингът се пръвръща в успешна инвестиция

Играта на CD Projekt - Witcher 3, се радва на по-голяма популярност покрай премиерата на едноименния сериал

19 яну 2020, 91 прочитания

"Барселона" стана първият футболен клуб с годишни приходи от над 800 млн. евро "Барселона" стана първият футболен клуб с годишни приходи от над 800 млн. евро

В топ 20 са най-много отборите от Висшата лига на Англия

18 яну 2020, 1162 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Икономиката зад Bitcoin (инфографика)

Нагледно обяснение как работи дигиталната валута

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10