Свръхрегулация заплашва капиталовия пазар
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Свръхрегулация заплашва капиталовия пазар

Ако проектът не бъде преработен от оглавявания от Стоян Мавродиев регулатор, чрез него ще се създадат условия за рекет върху бизнеса и ще се въведат непосилно тежки санкции, смятат представители на пазара.

Свръхрегулация заплашва капиталовия пазар

Законови промени, които засилват функциите и глобите на Комисията за финансов надзор, могат да доведат до административен произвол

Гергана Михайлова
5539 прочитания

Ако проектът не бъде преработен от оглавявания от Стоян Мавродиев регулатор, чрез него ще се създадат условия за рекет върху бизнеса и ще се въведат непосилно тежки санкции, смятат представители на пазара.

© Надежда Чипева


Участниците на капиталовия пазар може да се окажат свръхрегулирани и уязвими на административен произвол, ако проектът за изменение на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) бъде приет във вида, предложен от Комисията за финансов надзор (КФН). Текстът му бе публикуван на интернет страницата на регулатора в началото на февруари и в момента събира мнения и предложения от заинтересованите лица от професионалната общност, преди да бъде придвижен за гласуване към парламента.

Повод за готвените промени е изискването за хармонизация на местното законодателство с европейското в областта на надзора над капиталовия пазар. Брюксел се опитва да затегне контрола върху играчите, за да се застрахова срещу нова финансова криза, и е очаквано промените да не се харесат на инвестиционните посредници и управляващите дружества. По-неприятното за тях обаче може да дойде не вследствие на буквалния превод на брюкселските регламенти, а от местните добавки, включени в пакета с предложения за изменение на закона. Според специалисти от капиталовия пазар, ако проектът не бъде преработен, чрез него ще се създадат условия за рекет върху бизнеса и ще се въведат непосилно тежки санкции, каквито Европа не иска от нас.

Глоби за милиони

Сред най-фрапантните на пръв поглед промени в ЗПФИ са увеличените размери на имуществените санкции за някои по-тежки нарушения. Предвидени са глоби за физически лица от 2 хил. лв. до 10 млн. лв., а за юридическите до 10% от годишните приходи от дейността. "Това може би е адекватна санкция за някоя голяма английска или френска банка, но за български посредник е прекомерно", коментира Любомир Бояджиев, председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници. По думите му няма посредник, който може да си позволи да плати такава санкция и ако се стигне до налагането й, то той ще бъде принуден да затвори врати. Официално в бранша обаче не се изказват срещу високите глоби.

Същото обяснява и Николай Попов, който е заместник-председател на КФН, отговарящ за инвестиционния надзор. Той намира, че не глобите са високи, а икономическата среда в България е такава, че санкциите изглеждат прекомерни. Попов обръща внимание, че от получените до момента становища от професионалните асоциации не е имало нито едно възражение по отношение на размера на санкциите. От БАЛИП обясняват въздържаността си с доверие в регулатора, че, пристъпвайки към санкциониране на даден посредник, ще се действа с разбиране и ще се съобразява с мащаба на пазара, вместо да прилага буквата на закона.

Реално обаче целта на Брюксел да сближи сериозните различия в санкциите между различните страни членки може да доведе до нежелани странични ефекти. Така широките диапазони, които КФН си оставя да налага санкции по собствена преценка, са предпоставка за административен рекет и могат да станат стимул за корупция.

Размерът на глобите обаче не е най-притеснителното в готвените промени. Според така предложения текст ще се разшири кръгът от нарушения, които ще могат да се санкционират по този безпрецедентно тежък за пазара начин. Увеличават се и случаите, при които Комисията за финансов надзор ще може да иззема лиценза на инвестиционен посредник. Всичко това е местна инициатива и европейските директиви не налагат подобна строгост.

"Това е предпоставка за административен произвол и рекет върху бизнеса", намира експерт от капиталовия пазар, който предпочете да не бъде назоваван. Заместник-председателят на КФН Николай Попов обяснява допълнителните текстове с установени лоши практики на местния капиталовия пазар, които може да бъдат коригирани именно по този начин. По повод на опасенията, че след като бъде въоръжена със свръхправомощия, КФН ще може да действа субективно спрямо посредниците, Попов изтъкна, че регулаторът е колективен орган и решенията в него не се вземат едностранно. "Ако проследите историята и поведението на регулатора, той никога не си е поставял само за цел да отстрани един или друг инвестиционен посредник. Може да направите справка колко лиценза на инвестиционни посредници са отнети във връзка с нарушаване на закона", препоръча Попов. Той настоя, че предложенията в проекта търпят промени, ако срещнат възражения, и именно затова са публикувани за обсъждане.

Думите му могат да бъдат оборени от собствениците и управителите на "Стандарт инвестмънт", чийто лиценз бе отнет през март 2012 г., а няколко месеца по-късно това се случи и с управляващото дружество от групата. Тогава от инвестиционния посредник твърдяха, че лицензът е отнет за нарушение на изисквания, на които компанията всъщност отговаря, и съответно отнемането на лиценза е неправомерно. Посредникът аргументира тази "незаконоустановена цел" с две пояснения - едното, свързано със "смущаващо искане", което е отказал да удовлетвори, а второто с потенциална "предубеденост" от страна на "директор на КФН, натоварен с надзорните функции". Впоследствие на две инстанции Върховният административен съд прие жалбата на "Стандарт инвестмънт" и окончателно отмени санкцията на регулатора, но бизнесът на компанията бе безвъзвратно изгубен.

Неравнопоставеност с банките

Инвестиционните посредници имат още едно основание да негодуват от по-тежката регулация, при която ще работят: за колегите им от банките, предлагащи същите инвестиционни услуги, тя няма да важи. Имайки предвид, че в банковия сектор са съсредоточени ресурси, многократно надвишаващи тези, акумулирани от инвестиционните посредници, няма никакво основание за инвестиционните посредници да се предвиждат допълнителни санкции, които нито директивата изисква, нито БНБ счита за необходимо да се въвеждат по отношение на кредитните институции, коментират експерти. Според тях българският законодател би следвало да прилага един и същ подход по отношение на банките и инвестиционните посредници, след като въвежда изискванията на едни и същи европейски норми, важащи без разлика за банките и за небанковите инвестиционни посредници.

Тежки времена за посредниците

Дори и изброените дотук спорни предложения да бъдат изгладени по най-добрия начин, с влизането в сила на европейските правила за пазарите на финансови инструменти бизнесът на инвестиционните посредници ще се окаже още по-труден. За оцелелите трийсетина посредника след финансовата криза разходите чувствително ще се увеличат. За това се предупреждава и в мотивите, придружаващи законопроекта.

"Още не сме пресметнали и с колко ще се увеличат разходите ни, но това неминуемо ще последва, когато се въведат новите изисквания", категоричен е и Любомир Бояджиев от БАЛИП. И допълва: "Проектът е почти изцяло съобразен с европейската директива за пазарите на финансови инструменти (MiFID) и за съжаление въвежда една свръхрегулация в България. Личи си, че е правена за по-големи институции и за пазар, който е по-голям от нашия. Но ние нямаме избор, няма как да влизаме в дискусия с Европейската комисия. Можем да повлияем само на някои малки вътрешни разпоредби, които Комисията за финансов надзор е подготвила."

По график след съгласуванията със засегнатите участници на пазара КФН трябва да преработи проекта и да го изпрати в Министерството на финансите. Оттам промените ще се отправят към парламента, където допълнително могат да се извършват редакции.

Участниците на капиталовия пазар може да се окажат свръхрегулирани и уязвими на административен произвол, ако проектът за изменение на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) бъде приет във вида, предложен от Комисията за финансов надзор (КФН). Текстът му бе публикуван на интернет страницата на регулатора в началото на февруари и в момента събира мнения и предложения от заинтересованите лица от професионалната общност, преди да бъде придвижен за гласуване към парламента.

Повод за готвените промени е изискването за хармонизация на местното законодателство с европейското в областта на надзора над капиталовия пазар. Брюксел се опитва да затегне контрола върху играчите, за да се застрахова срещу нова финансова криза, и е очаквано промените да не се харесат на инвестиционните посредници и управляващите дружества. По-неприятното за тях обаче може да дойде не вследствие на буквалния превод на брюкселските регламенти, а от местните добавки, включени в пакета с предложения за изменение на закона. Според специалисти от капиталовия пазар, ако проектът не бъде преработен, чрез него ще се създадат условия за рекет върху бизнеса и ще се въведат непосилно тежки санкции, каквито Европа не иска от нас.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    dimitarcho avatar :-|
    dimitarcho

    Проблемът не е 'свръхрегулацията',проблемът,е че няма капиталов пазар!

  • 2
    simeonov_ avatar :-?
    simeonov_

    Свръхрегулация заплашва капиталовия ни пазар? Че ние имаме ли капиталов пазар? Колко качествени компании има листвани,колко спазват и дават навреме всички необходими отчети,каква е ликвидността,дали са защитени дребните акционери и още много въпроси? И какво им е толкова страшно на глобите от 2 хиляди до 10 милиона е логичен диапазон и глобата ще се съобразява с нарушението и приходите на нарушителя.До 10% от приходите не е много,даже можеха да сложат и по-висока горна граница.

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Досега въобще нямаше регулация. И заради това нямаме и пазар. Щото то реално истински публичните компании се броят на пръсти.

  • 4
    korki avatar :-|
    Krasimir Koev

    точно така колеги - браво за коментарите.Има и един тъмен капиталов пазар - обикновено или в Гърция или в кафето Блек лейбъл :) - информацийка,малко вайбър чатчета,котировки,малко фейсбук срещички.Те така :)))))))

  • 5
    val71 avatar :-|
    val71

    С този човек от снимката начело на КФН капиталовият пазар така или иначе си е в състояние на постоянна заплаха от свръхнекомпетентност, свръхрекет и свръхкорупция, та за едната свръхрегулация ли да му мислим.

  • 6
    motochristo avatar :-|
    motochristo

    При нашите съдилища и състава на КаФе-Не направо ми се реве какъв бизнес ще се развие с тези строги глоби...
    За пореден път бюрокрация заради самата нея и без смисъл и визия.

  • 7
    today avatar :-|
    today

    Те неслучайно са въвели такива промени, целта е да има гювеч за обръчите от фирми, и гърч за останалите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK