Оздравителен растеж в болна система
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Оздравителен растеж в болна система

Shutterstock

Оздравителен растеж в болна система

Продажбите на лекарства се покачват през 2013 г. основно движени от онкологичните медикаменти и продуктите без рецепта

Десислава Николова
7119 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Топ 10 фармацевтични компании в България 

(по пазарен дял в стойност за 2013 г.)

1. Novartis

2. Actavis

3. Roche

4. GlaxoSmithKline

5. Sanofi-Aventis

6. Sopharma

7. AstraZeneca

8. Servier

9. Pfizer

10. Bayer 

Източник на данните - IMS Health

В един дълбоко нереформиран сектор, какъвто е здравеопазването, нормално в политическото говорене доминира популизъм вместо аргументи. Затова и секторът е изпълнен с митове, че лекарствата са скъпи, че се дават прекалено много пари за тях... И докато политиците по няколко пъти в годината обещават да намалят цените им и да има лекарства за всички, те удобно пропускат няколко подробности.

Първата от тях е, че държавата регулира цените и те са най-ниски в ЕС на ниво производител. А държавата е автор и на лекарствената политика и при положение че отделя най-ниския процент от БВП в ЕС за здравеопазване – 4%, нормално здравната услуга накрая не е адекватна. Втората е, че нито един от пациентите не си избира дали да боледува от скъпо или по-евтино заболяване и негово право е да получи адекватно лечение. Третата е, че болните продължават да доплащат най-високата възможна сума за медикаменти в ЕС и българите са единствените граждани на европейското пространство, които знаят наизуст цените на лекарствата. Така докато в Германия здравните каси покриват лекарства за 37 млрд. евро годишно, в България, където населението е около 10 пъти по-малко, тази сума е под 500 млн. евро. Или 76 пъти по-малка.

На фона на тази комбинация от регулация и недофинансиране е истински успех, че продажбите на медикаменти в България и през миналата година бележат макар и едноцифрен ръст от 6.3% до 2.343 млрд. лв. спрямо отчетените 2.206 млрд. лв. през 2012 г. по данни на световната анализаторска компания IMS Health. Видно пазарът е преодолял лекото забавяне, довело до най-ниския ръст по време на кризата от 5.2%, който беше отбелязан през миналата година.

Основата за този ръст е по-скоро тъжна - основно по-големи покупки на онколекарства от болниците и здравната каса, нови над 30 хил. онкоболни и увеличено потребление на медикаменти без рецепта, което обикновено се случва при грипни епидемии. Новите терапии все още са лукс, тъй като средствата не достигат. Ангажиментът на държавата - здравната каса, здравното министерство и държавните болници, макар и значителен – 980 млн. лв. през 2013 г., все още изглежда недостатъчен да покрие нуждите от лечение. На този фон пациентите са платили от джоба си в аптеките 977 млн. лв. за лекарства. В болниците за лекарства са платени 366 млн. лв,, като продуктите, които бележат ръст, са единствено онкологичните.  

Най-големите на пазара

Конкуренцията във фармацевтичния сектор продължава да е толкова силна, че най-големите по пазарен дял всъщност държат едва около 7% от пазара в стойност. Според д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS Health, факторите, които способстваха за ръста през миналата година, са новите лечения в терапевтичните области астма и ХОББ, диабет, антитромботична терапия, имуносупресанти. В най-добре представящите се като продажби компании и през тази година няма нов участник, нито разместване, с изключение на две от фирмите, които са сменили своята позиция в сравнение с 2012 г. – AstraZeneca е изместила френската Servier от седмото място по пазарен дял.

Пръв по пазарен дял в стойност за поредна година е швейцарският концерн Novartis, чиито резултати се обединяват и с тези на генеричната му дивизия Sandoz.

"Novartis е компания с много продукти – оригинални, генерични и такива без рецепта. Стремим се чрез тях да осигурим лечение за болести, които досега не са лекувани, и да подобрим живота на пациентите. Доказателство за това е, че през 2013 г. нашите продукти са използвани от повече от 1 милиард души в света", коментира резултата Христо Трунчев, генерален мениджър на Novartis Pharma Services – България. Той допълва, че ръст в здравния сектор се наблюдава не само в България, а в цяла Европа, и това е свързано както с увеличаващата се продължителност на живота, така и със застаряването на населението. "Здравният сектор расте постоянно и въпреки кризата броят на заетите в него - лекари, фармацевти, сестри и други специалисти, непрекъснато нараства. Крайно време е в него да се инвестира, тъй като той създава ресурс, а не разходи", отбелязва Трунчев.

На второ място по пазарен дял е американският концерн Actavis.

"2013 бе добра година за глобалната Actavis и след сливането с американската компания Watson ние вече сме специализирани в разработка и производство не само на генерични, но и на оригинални и биоподобни медикаменти. През изминалата година придобихме ирландската компания Warner Chilcott, с което значително разширихме своето продуктово портфолио, а миналата седмица бе сключено споразумение, според което Actavis ще придобие още една американска компания - Forest Laboratories", коментира Илия Пашов, изпълнителен директор на "Актавис – България". По думите му в България и през 2013 г. компанията е запазила своите лидерски позиции в продажбите в опаковки.

"Ако се вземе предвид, че ние имаме лекарства само по лекарско предписание, тогава Roche заема първо място по продажби на фармацевтичния пазар. Двигател на нашия успех отново се оказват иновативните ни лекарства срещу различни видове ракови заболявания. През 2013, както и през 2012 г., достъпът на пациентите до съвременно лечение значително се подобри и това беше запазено като тенденция през изминалата година. Надявам се нищо да не попречи на това, понеже в модерната онкология вече има много възможности за лечение и е важно то да бъде прилагано навреме, а не да се чака, докато болестта метастазира", коментира Методия Чадиковски, генерален мениджър на третата по пазарен дял Roche за България.

На следващо място по продажби е англо-американският концерн GlaxoSmithKline. "И през 2013 г. добре представени бяха ваксините, респираторното ни портфолио, антитромбоцитните лекарствени продукти, урологията, лекарствените продукти за СПИН и онкологични заболявания", коментира представянето на компанията Илиана Паунова, генерален мениджър на GlaxoSmithKline - България.

"В България постигнахме ръст в опаковки  на иновативните медикаменти 4,3%, което означава, че повече пациенти са имали достъп до тях. През 2013 г. Zentiva продължи положителната си тенденция на ръст и отбеляза 4.2% повече опаковки на българския пазар. Този успех бе подпомогнат най-вече от разширяването на присъствието ни в традиционно големите терапевтични области, като кардиологията например. От друга страна, компанията навлезе и в друга област като онкологията", отбелязва Стамен Банковски, генерален мениджър на Sanofi – България, която продължава да е на пето място по продажби, като резултатите му се обединяват с тези на генеричното му подразделение Zentiva

Българската фармацевтична компания "Софарма" запазва шестото си място по пазарен дял и през 2013 г. Председателят на съвета на директорите й Огнян Донев отбелязва, че през миналата година е приключил съществен етап от развитието на компанията след приватизацията й – пълната модернизация на производствените мощности, която беше завършена с откриването на новия високотехнологичен завод за твърди лекарствени форми в София. "Предстои промяна на фокуса към модернизиране на продуктовото портфолио и подобряване на позициите на дружеството като регионална генерична компания, която бързо предоставя достъп до лекарствени средства, чийто патент е изтекъл. Общите приходи от продажби нараснаха с 3%, като ръст отбелязаха пазари като България - 6%, Украйна - 18%, Кавказ и Централна Азия - 17%, и Прибалтика - 26%", коментира Донев. 

От българското подразделение на англо-шведската AstraZeneca обясняват ръста си с увеличени продажби на утвърдените им лекарства в областите на кардиологията, онкологията, пулмологията и гастроентерологията. "В началото на миналата година компанията разшири продуктовото си портфолио, навлизайки в терапевтичната област диабет. В световен мащаб, както и в България, имаме четири иновативни медикамента, като вярваме, че съвместно с медицинските специалисти ще работим заедно за промяната на перспективите за лечение пред пациентите с диабет тип 2", казва Зоя Паунова.

Среда за бизнес

IMS Health отчита като основен негативен фактор за ръста на пазара международното ценово сравнение. "Това е регулацията на цените, която доведе редица медикаменти до ръба на икономическата целесъобразност поради крайно ниските им цени и поставя на дневен ред тяхното изтегляне от пазара на България", коментира д-р Трифонов. По думите му независимо от ръста не бива да се забравя, че разходите за здравеопазване, и в частност за лекарства, в България си остават най-ниските в ЕС и през 2013 г.

"Няма как с такъв бюджет да се покрият всички разходи – както болничните, така и за лекарства, но пък няма как да има дискриминация на пациентите според типа заболяване. Всеки се нуждае от своето лечение. Не виждам нищо неестествено пациентите в България да смятат, че имат право да живеят и да се лекуват така, както това се случва в другите европейски държави", коментира Христо Трунчев.  

От индустрията отбелязват, че на всички е ясно, че секторът е слабо финансиран и се търсят начини за оптимизиране на разходите.

"Пример в това отношение е връщането на ваксините и инвитро процедурите в Министерството на здравеопазването, което освободи финансов ресурс в бюджета на здравната каса. За съжаление предвидените публични разходи за някои социално значими заболявания са недостатъчни и това бе ясно още при обсъждането на проектобюджета й. Готови сме да подпомогнем пациентите, както сме го правили до момента, като предложим гъвкави схеми на отстъпки за лекарствени продукти и въведем изпитани в световен и европейски мащаб методи като оценката на здравните технологии", изразява мнението на индустрията Илиана Паунова, която е и председател на Асоциацията на иновативните компании.

Заради нестабилната политическа ситуация в България през 2013 г., като цяло годината не беше лесна, тъй като имаше периоди на вакуум по отношение на ключови институционални решения. 

"Отне известен период от време, за да се структурира Националният съвет по цените и реимбурсирането на лекарства – период, в който се забавиха навлизането на нови медикаменти и актуализацията на цените на вече регистрирани продукти. Имаше известна несигурност и около смяната на регулатора в сектора – директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата, тъй като периодът на смяна е време, в което регулаторът не работи и оттам се забавя цялостното функциониране на производството и пазара", коментира Огнян Донев. Той припомня последното предложение от ИАЛ за увеличаване на таксите, които агенцията събира от фармацевтичните компании, и недоумението, което предизвика това предложение в сектора. "Увеличаването на таксите, особено за генеричните компании, не само означава неизпълнение на ангажиментите на правителството за намаляване на тежестта върху бизнеса и необоснована финансова и административна тежест. На практика то ще постави фармацевтичните компании пред един от три пътя без изход - оттегляне на лекарства от пазара поради това, че производството им става скъпо и неизгодно, съкращаване на работни места във време на криза или увеличаване на цените", смята Донев. 

"Положението с работата на институциите беше овладяно, но като компания, която работи за предлагане на комплексни иновативни решения за нуждите на пациентите, ни се иска България да има ясна стратегия по отношение на осигуряването на навременния достъп на пациентите до иновативните терапии, които им осигуряват най-висок стандарт в лечението. Това може да стане само с дългосрочна и последователна държавна политика в областта на здравеопазването", отбелязва Стамен Банковски от Sanofi.

"Мисля, че е време да погледнем на здравния сектор като един сериозен отрасъл в икономиката, а не като на разходно перо. До 2050 г. България ще бъде шампион в световен мащаб по намаляване на трудоспособното население. Тук е ролята на здравния сектор, който да направи така, че хората да живеят не само по-дълго, но и по-добре, и да бъдат трудоспособни повече време", казва Христо Трунчев.

Дистрибуторите: на ръба на оцеляването

През миналата година ситуацията на пазара на търговия на едро с лекарства не се промени. "Пазарът е консолидиран между четири основни компании – "Софарма Трейдинг", "Фьоникс-Либра", "Стинг" и "Фармнет", всяко от които с пазарен дял от около 20%", казва д-р Трифонов от IMS.  По думите му дистрибуцията на лекарства с рецепта е с отрицателен марж, доходността от продукти без рецепта е умерена и затова търговците се опитват да развиват всички възможни услуги – преддистрибуция, продажба на медицински изделия и апаратура, ексклузивно представителство и др. "Търговците, работещи с болници, се "радваха" през 2013 на над 400 млн. лева задлъжнялост и очакват скоро рекорд по просрочия", отбелязва д-р Трифонов. През миналата година с приемането на европейска директива държавните дружества, сред които и болниците, бяха задължени да плащат в срок от два месеца, но това така и не се случи.

Аптеките: все по-свързани

Активните аптечни лицензи през 2013 г. бяха близо 4000, а броят на реално работещите аптеки гравитираше около 3600, отчитат от IMS. "На аптечния пазар протичаха добре познатите процеси на постепенно отпадане на индивидуалните аптеки и заместването им с обекти, принадлежащи под някаква форма на вериги – или като директна собственост или, все по-често като членуващи във виртуални вериги (обединения от аптеки). Под една или друга форма над 70% от оборотите на аптечния пазар минават през верижни формирования и този процес ще продължи и през настоящата година", прогнозира д-р Трифонов.

Клиентите: маркетингът се отплаща

Продажбите на продукти без рецепта – лекарства, хранителни добавки, специализирани храни и през миналата година бележат значим ръст. Този сегмент бележи общ ръст от 8%, като най-голям е при хранителните добавки, чието търсене в стойност се е увеличило с 12%, следвани от специализираните храни и лекарствата без лекарско предписание. "Сегментът има своя логика на развитие и цикъл, който не съвпада с лекарствата по рецепта. В него всяка грамотна маркетингова активност, насочена към крайния потребител се отплаща. Всяка от основните 10 компании в този сегмент беше възнаградена с ръст над 5%, защото зад това търсене стоят дълго действащи фактори като тенденцията към здравословен начин на живот, намаляващият брой лични лекари, затруднения достъп до специалисти и активната медийна промоция на продуктите", отбелязва д-р Трифонов.
Топ 10 фармацевтични компании в България 

(по пазарен дял в стойност за 2013 г.)

1. Novartis

2. Actavis

3. Roche

4. GlaxoSmithKline

5. Sanofi-Aventis

6. Sopharma

7. AstraZeneca

8. Servier

9. Pfizer

10. Bayer 

Източник на данните - IMS Health

В един дълбоко нереформиран сектор, какъвто е здравеопазването, нормално в политическото говорене доминира популизъм вместо аргументи. Затова и секторът е изпълнен с митове, че лекарствата са скъпи, че се дават прекалено много пари за тях... И докато политиците по няколко пъти в годината обещават да намалят цените им и да има лекарства за всички, те удобно пропускат няколко подробности.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    glia avatar :-P
    shogun

    "Така докато в Германия здравните каси ..бла бла"

    Процент от работната заплата за Здравни осигуровки:
    България - 8.3 %
    Германия - 17.4 %

    Минимална МЕСЕЧНА вноска за Здравно осигуряване :
    България - 16.80 лв
    Германия - 148,20 лв /студент до 30г/
    Германия - 284,70 лв /студент над 30г/
    "Така докато в Германия здравните каси ..бла бла"

    Процент от работната заплата за Здравни осигуровки:
    България - 8.3 %
    Германия - 17.4 %

    Минимална месечна вноска за Здравно осигуряване :
    България - 16.80 лв
    Германия - 148,20 лв /студент до 30г/
    Германия - 284,70 лв /студент над 30г/
    Германия - 432,90 лв /самоосигуряващ се/

  • 2
    wanderer avatar :-|
    wanderer

    [quote#1:"shogun"]Процент от работната заплата за Здравни осигуровки:
    България - 8.3 % [/quote]
    А по-точно са малко над 12.5%: 8% здравна осигуровка + 3.5% осигуровка "общо заболяване" + 1% (до 1.8%) осигуровка "трудова злополука".

    [quote#1:"shogun"]Минимална МЕСЕЧНА вноска за Здравно осигуряване :
    България - 16.80 лв [/quote] Отново, Тц! 9.60 лв.Има едни земеделски стопани (електорат на ДПС), къде се осигуряват 50% от 8% върху минимален праг от 240 лв.
    Що така сте пропуснали максималните осигуровки? За България са 300 лв. месечно, а за Германия почти 3000 лв.
    Също така избирателно, ама много избирателно сте изпущили данъчното облагане, минималната социална помощ/гарантиран минимум.
    Ей заради такива пишман икономисти, със силно "избирателно мислене", като коне с капаци, сме на тоя хал. Не само в здравопазването, а цялата икономика.

  • 3
    glia avatar :-@
    shogun

    До коментар [#2] от "wanderer":

    Ти май си "изпущил" смисъла на моя коментар ! Посочвам на авторката защо докато в Германия здравните каси покриват лекарства за 37 млрд. евро годишно, в България, където населението е около 10 пъти по-малко, тази сума е под 500 млн. евро. Какво общо имат "данъчното облагане, минималната социална помощ/гарантиран минимум" със статията ?!

  • 4
    wanderer avatar :-|
    wanderer

    До коментар [#3] от "shogun":

    Авторката твърди, че: "Така докато в Германия здравните каси покриват лекарства за 37 млрд. евро годишно, в България, където населението е около 10 пъти по-малко, тази сума е под 500 млн. евро. Или 76 пъти по-малка."
    Вие обяснявате отношението 7.6 (76 пъти/10 пъти населението) с два пъти уж по-високата здравна осигуровка. Освен това, цитираните от Вас минимални осигуровки и осигурителен процент не са верни.
    Отделно, че в Германия, на немските каси, не им си губят 16% от населението (един милион у нас са без здравно-осигурителни права), нито им се губят други 16% с нередовни осигурителни права. Причината за тези 32% е въпросното данъчно облагане - осигуровката е обвързана с дохода, данъчното облагане. Сиреч, ако лицето е гастарбайтер (сезонен работник или нелегален такъв) или работодателят му е в "сенчестия" сектор, не може да декларира доход, съответно да си плати здравни осигуровки. Дори и да иска. На всичко отгоре, у нас има работодатели (напр. Валентин Захариев), които са излъгали и данъчните, и работниците, че са платили осигуровки. Резултатът е, че НЗОК всяка година изхарчва резерва си, ако средствата не стигат, се актуализира бюджета.
    За халът на здравеопазването не е размерът на осигуровката виновен, а липсата на събираемост на осигуровките. Отделно е различиния стандарт на живот в Германия и България. Освен с производителността на труда стандартът на живот пак е с свързан с данъчната система - ниски данъци - нисък стандарт.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK