"Булгартабак": Същите собственици, нов параван

Официалният приватизатор на цигарения холдинг - руската VTB се оттегля, оставяйки го на Цветан Василев и Делян Пеевски

Делян Пеевски и Цветан Василев
Делян Пеевски и Цветан Василев    ©  Юлия Лазарова
Делян Пеевски и Цветан Василев
Делян Пеевски и Цветан Василев    ©  Юлия Лазарова

Едно мистериозно физическо лице без никаква дейност и с неясен източник на парите чрез фирма в свободната търговска зона на Дубай, която пък е собственик на компания в Лихтенщайн, си купува "Булгартабак". Всъщност не "Булгартабак", а австрийското дружество, което притежава цигарения холдинг.

Така приблизително звучи официалната част от историята, разиграваща се през последните дни около една от най-големите и значими компании в България. Въпросната официална част задоволява напълно българските институции. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която би трябвало да следи за прозрачната пазарна среда и да проверява до какво водят големите придобивания на компании, одобри сделката (пардон - заяви, че няма нужда изобщо да задълбава в нея). Комисията за финансов надзор (КФН) не дава вид да се интересува и да смята да направи усилие да изиска да бъде оповестено какво се случва с иначе публичното дружество "Булгартабак" вероятно благодарение на множеството разтегливи формулировки за функциите си. Действие няма и от ДАНС, на която би трябвало да й е любопитно кое е това енигматично лице, което няма бизнес, но може да плати сума от порядъка на стотици милиони евро. Мълчат и всички политици, включително от традиционно загриженото за цигарения и тютюневия бизнес в страната ДПС, което дълги години блокираш приватизацията му под претекст, че може да попадне в неясни и недобри ръце.

Изобщо сделката явно е толкова кристална, че никой дори не желае да се загледа в нея.

А сега сериозно. Извън притеснителния сам по себе си факт, че регулаторите упорито отклоняват поглед от една от най-съществените сделки на годината, по информация на "Капитал" тя предстои да бъде финализирана до дни. Според няколко различни източника на вестника това, което всъщност се случва, е, че руската банка VTB Capital се оттегля от "Булгартабак", а новите му пълновластни собственици (чрез цялата верига офшорки и, разбира се, физическото лице), са досегашните партньори на банката в цигарения холдинг - мажоритарният акционер в КТБ Цветан Василев и неуспелият председател на ДАНС и настоящ депутат Делян Пеевски. Което от чисто финансова гледна точка представлява очаквано и обичайно изтегляне на финансовия инвеститор. А от всяка друга - падане на паравана пред и без това публичната тайна кой през цялото време след приватизацията му контролира "Булгартабак". Фактът, че нито ДПС, нито който и да било друг не надига глас в момента, говори и за друго - продължаваща политическа подкрепа за тандема (и за другите невидими партньори в него, ако има такива) и чрез него за контрол върху пазара на цигари и вестници.

Верига до нищото

Фактологията около приключващата в момента сделка е объркваща, а директни доказателства, че краен купувач е тандемът Василев-Пеевски, няма. Но пък си струва да се разкаже най-малкото защото сама по себе си показва колко е абсурдна идеята зад нея да стои стратегически инвеститор от порядъка на BAT или Philip Morris например.

"Булгартабак" беше приватизирано през 2011 г. от регистрираното в Австрия BT Invest, индиректно собственост на руската инвестиционна компания VTB Capital - звено на руската Внешторгбанк, за 100.1 млн. евро. Още тогава от множество различни източници стана ясно, че партньор на финансовия инвеститор в България е мажоритарният акционер в КТБ Цветан Василев, в случая - заедно с Делян Пеевски.

Сега преди малко повече от две седмици в КЗК постъпи искане тя да одобри продажбата на BT Invest от VTB Capital на регистрираното в Лихтенщайн Livero Establishment. Според взетото (впрочем доста бързо) решение на антитръстовата комисия тя изобщо няма да разглежда тази сделка, тъй като не става въпрос за придобиване между предприятия, и следователно няма концентрация на бизнес (вратичка в закона, използвана и друг път в България, но разрешена от Брюксел). В съобщението си по темата регулаторът обяснява, че е стигнал до извода, че купувачът се контролира от физическо лице. И именно понеже това лице няма дейност, сделката няма как да създаде концентрация на пазара. Самото име на лицето е заличено от официалното решение на КЗК - нещо, до което се прибягва, ако засегнатата страна го пожелае, квалифицирайки данните като чувствителна информация. Регулаторът обаче спокойно може да не се съобрази с желанието, още повече че не става дума за търговски данни или финансови параметри, а за същината на сделката - името на новия собственик. При предходната сделка по модела с физическото лице - тази за "Хигия", комисията директно обяви името. КЗК дори направи проучване - има ли фирми, друга дейност, какви и откъде са доходите на физическото лице. Нещо, което при "Булгартабак" напълно липсва като действие. В сегашния случай антимонополната комисия се е задоволила единствено с подадената от лицето декларация, че не осъществява пряко или непряко стопанска дейност. Погледнато иронично, на тази дефиниция отговаря перфектно дори и Делян Пеевски, чийто медии, които той нарича "мои", формално се притежават от майка му.

По-нататък по веригата, пак според проучването на КЗК, собственик на Livero Establishment e регистрираното в свободната зона на Дубай дружество TGI Middle East FZE. То пък се контролира от Prest trade Ltd., за което няма информация къде е регистрирано, а реалният носител на правата в последното дружество е физическо лице. Всъщност проверка на "Капитал" показа, че Prest trade е регистрирано в същата безмитна зона в Дубай. Мястото е много удобно, защото достъп до фирмените данни имат само собственици и представляващите дружеството. Т.е. публиката в България няма.

Мълчание струи и от Комисията за финансов надзор. По принцип всяко публично дружество е задължено да разкрива важна информация, която може да повлияе на цените на акциите му. Каква по-важна от това, че собствеността се сменя? Но данни за препродажбата и купувача не са изпратени до борсата. А регулаторът, който трябва да следи за подаването й, просто бездейства. Което всъщност не е прецедент, защото законът дава леко обтекаема дефиниция за информацията, която трябва да се разкрива.

Смисълът на целия маскарад очевидно е двуяк. Първо - да се прокара сделката бързо и безпроблемно през регулатора. И второ - да се скрие крайният нов собственик на "Булгартабак".

Чисто технически, оттук нататък по данни на вестника прехвърлянето на цигарената компания е въпрос на дни.

Трима са много, двама - ще видим

Точната цена на сделката за момента не е известна, макар и да се коментира сума в два и дори три пъти по-висока от приватизационната. Колкото между другото стигна пазарната оценка на "Булгартабак" на Българската фондова борса за две години. И тук лампичката на регулаторите и службите трябваше да светне с въпроса "а откъде има тези пари едно физическо лице?" - все пак не става въпрос за няколкостотин хиляди, а за няколкостотин милиона.

Според източници на "Капитал" споразумението на VTB с българските му партньори е имало определен срок от около две години и ясна цена. Тоест в момента се изпълнява клауза в отношенията в триото, договорена в миналото.

Придобиването на холдинга от страна на отдавна спрягания тандем изглежда логично и на фона на факта, че КТБ е основен кредитор на "Булгартабак" от приватизацията му досега. Банковите гаранции, издавани в полза на холдинга и дъщерните му дружества през 2012 г., например идват от КТБ. В същата банка са и залозите върху настоящи и бъдещи вземания на групата, които са обезпечения по банкови задължения, нищо че самият кредитор на групата във финансовите му отчети остава неназован.

"Няма значение кое е физическото лице, стоящо на края на веригата от фирми. Сделката е само за това, че руският инвеститор се изтегля", каза за "Капитал" отлично информиран източник от финансовите среди. Според друг такъв инициалите на лицето са В.Ч., което съвпада с Венцислав Чолаков, който в момента е изпълнителен директор на "Булгартабак холдинг". Официално потвърждение за името му към момента няма, а самият Чолаков не вдигна мобилния си телефон, за да бъде попитан каквото и да било по темата.

Участието на адвокат Александър Ангелов в процеса на продажбата също насочва към тандема. Ангелов и партньорът му Гено Андреев представляват интересите на групата в редица сделки. Например в сделката за недовършената сграда на ИПК "Родина" купувачът в лицето на дружество управлявано от майката на Пеевски - Ирена Кръстева, бе представляван от Ангелов. Той фигурира и като представител на офшорна компания, която изненадващо придоби дяловете на Денис Ершов и Александър Мелник в "Петрол холдинг", което Ершов и Мелник все още оспорват в съда и настояват, че става въпрос за фалшификация. А основен кредитор на групата "Петрол" е КТБ.

И според други източници на вестника, включително от цигарената индустрия, реално влизане на нов играч в "Булгартабак" в момента няма. Такова обаче би могло да се очаква в бъдеще. Кога - зависи от договорките между Василев и Пеевски. "Самият Василев е готов да продава "Булгартабак" и в момента, но партньорът му просто не желае такова нещо", каза отлично осведомен и добре запознат с индустрията експерт.

До редакционното приключване на броя Василев не бе открит за коментар.

Мълчанието пак е злато

В категорична подкрепа на тезата, че в случая става въпрос само за изтегляне на руския инвеститор от "Булгартабак", идва и мълчанието  по темата на политиците. През годините цигареният холдинг винаги е бил поле за ожесточени политически битки, особено що се отнася до ДПС, чийто електорат се прехранва главно с отглеждане на тютюн. В приватизационния договор на "Булгартабак" дори има изискване за обемите, които частният собственик трябва да изкупува от българския пазар. В момента обаче безпокойство в стил "у кого отива препитанието на хората" няма.

Потърсен за коментар по придобиването на холдинга без санкция на КЗК, председателят на бюджетна комисия в парламента и член на ръководството на ДПС Йордан Цонев заяви лаконично: "Не съм чел решението на КЗК и не мога да коментирам." Той заедно с Делян Пеевски бяха едни от вносителите на т.нар. закон за офшорките, който следваше да защитава българската икономика от подобен тип собственост. В него Дубай не е включен като офшорна дестинация, но пък влиза Лихтенщайн.

Любопитна подробност е, че според същия този нормативен акт фирми със собственик офшорно дружество не могат "да участват в процедура за предоставяне на лиценз по Закона за акцизите". А цигарите все пак са акцизна стока. Освен това пак по закона "Цонев-Пеевски" не могат да сключват договори за "концесия или търсене и проучване на полезни изкопаеми" в България. Ако в случая се има предвид концесията изобщо, независимо върху какво,  излиза, че "Булгартабак" не може да вземе концесия върху спирките в София например. Запитан по темата, Йордан Цонев отговори: "Ами значи, ако поискат такава концесия, просто няма да я получат."

Мълчанието на политиците е красноречив сигнал, че те са наясно кой е купувачът и надали може да е някой арабски дистрибутор на цигари, каквито хипотези бяха споделени от два източника.

Не само размерът има значение

"Булгартабак" е важен за икономиката и ценен за собствениците си по няколко причини.

Първо - той е най-големият производител на цигари в България с годишен оборот около половин милиард лева, фабрики в Благоевград и София (плюс една наскоро придобита мощност в Баня Лука, Босна), пазарен дял около 33% на местния пазар и силен износ основно на изток.

Второ - тежестта му в бюджета е сериозна - годишните му плащания на ДДС и акциз са около 700 млн. лв.

Трето - изкупува голяма част от тютюна в страната.

Четвърто - чрез веригата си за търговия на дребно с вестници и цигари Lafka напредва все повече на този чувствителен пазар.

Пето - дъщерната му "Табак маркет" (собственик на Lafka) вече контролира огромна част от разпространението на вестници на едро и дребно, което, съчетано с присъствието на Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева в самите медии, дава сериозна власт върху информационните канали.

На фона на всичко това неглижирането на сделката и реалните нови собственици на холдинга е най-малкото безотговорно от страна на всички регулатори, най-вече антимонополният.

Структура от този порядък впрочем със сигурност ще се окаже сложна за продаване в бъдеще. Вертикалната интеграция на производство, дистрибуция и продажба на дребно на вестници и цигари е перфектна структура, но не и за стратегически инвеститор в цигарената индустрия, какъвто е нужен, за да се постигне висока цена за "Булгартабак". Подобен тип компания, ако е чуждестранна, едва ли би се интересувала от вестникарско разпространение. Същото важи и за обратния сценарий. Тоест една евентуална сделка в бъдеще би привлякла интереса предимно на местни играчи, които биха имали интерес от влияние в страната. Вариантът с разделянето на структурата, разбира се, винаги стои, но с всичките си рискове, особено ако проектът Lafka бъде доведен до край - това би означавало "Булгартабак" да се предложи на стратегически инвеститор, който обаче да влезе в компанията с ясното съзнание, че продажбите му са зависими от местни олигополни структури.

Всичко това обаче са сценарии за бъдещето, за чиято реализация няма как да се гадае отсега. А важното към момента е, че след като десетки години политиците претендираха, че пазят "Булгартабак" като особена ценност за страната, сега сделката за него минава за миг, и то без никаква санкция.

Още от Капитал