Гръцките банки се връщат на международните пазари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гръцките банки се връщат на международните пазари

Reuters

Гръцките банки се връщат на международните пазари

Тройката кредитори намаляват натиска си върху финансовия сектор на страната

2985 прочитания

Reuters

© Reuters


Международните кредитори на Гърция изискват от най-големите банки в страната да увеличат капитала си с 2 млрд. евро, съобщава Financial Times. Тази сума ще е извън  значителните продажби на акции и облигации на международните пазари, които вече бяха обявени от три от основните финансови институции в страната. Тази позиция на "тройката" - Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, се възприема като спад на натиска върху Атина, въпреки че все още не са решени проблемите с нужните структурни реформи. "Постигането на капиталовите изисквания от гръцките банки, изглежда, вече не се възприема като проблем. Очакваме от европейска страна да има признание, че сме постигнали напредък", коментира представител на гръцките власти, пожелал анонимност.

Капиталов недостиг

През миналата седмица бяха обявени резултатите от стрес тестовете на банковия сектор в страната, проведени от консултантската фирма BlackRock. Според тях банките ще се нуждаят от допълнителен капитал от 6.4 млрд. евро, като от тях 5.8 млрд. се падат на четирите най-големи институции - Piraeus, National Bank of Greece, Alpha и Eurobank. Резултатите не са потвърдени от "тройката", тъй като според МВФ гръцките банки се нуждаят от поне 8-9 млрд. евро, за да достигнат съотношение на първичния капитал от 8%, което е минималното изискване за финансовите институции в еврозоната. Тази оценка все пак е драстично по-ниска от първоначалните оценки на фонда за капиталов недостиг от 20-22 млрд. евро. И четирите банки развиват дейност в България чрез свои клонове или дъщерни дружества.

Две от големите гръцки банки вече обявиха продажби на нови акции, надвишаващи нуждите им според стрес тестовете, а друга заяви, че се договаря с група международни фондове за потенциална инвестиция. Alpha Bank ще продаде нови акции на стойност 1.2 млрд. евро, като посредниците на емисията - Citigroup и JPMorgan, вече са осигурили купувачи. Piraeus Bank от своя страна обяви емитирането на акции за 1.75 млрд. и необезпечени облигации за още 500 млн. евро. Набирането на средствата ще позволи на двете банките не само да покрият капиталовите изисквания, но и да изплатят около 1.5 млрд. евро, отпуснати от държавата под формата на привилегировани акции в началото на кризата.

Инвеститорски интерес

От своя страна Eurobank заявява, че ще успее да покрие капиталовия си недостиг от 2.9 млрд. евро с потенциални инвестиции от страна на пенсионни, инвестиционни, държавни и хедж фондове, с които се водят преговори. "Вече има група сигурни инвеститори, които са провели дю дилиджънс и проявяват интерес за участие в увеличаването на капитала", заявяват от банката. Увеличението на капитала значително ще намали участието на правителството в трите банки, които на практика бяха национализирани в резултат на сделките за преструктуриране на гръцкия дълг. Дори и след това обаче гръцкият спасителен фонд - Hellenic Financial Stability Fund, който е гарантиран от ЕС и МВФ, ще държи мажоритарен дял от акциите им.

Връщането на гръцките банки на международните капиталови пазари след петгодишна пауза подчертава не само възстановяването на финансовата система в страната, но и нарастващия апетит на международните инвеститори към периферните пазари на еврозоната, които започват да се възстановяват от продължителната рецесия. "Инвеститорите вече смятат вероятността Гърция да излезе от еврозоната за минимална. Намалява и рисът от политическа нестабилност", коментира Михалис Мазуракис, старши икономист в Alpha Bank. "Икономиката най-после започна да се стабилизира и повечето индикатори се подобряват. Безработицата, изглежда, се стабилизира, продажбите на нови коли растат, а индексите на мениджърските поръчки показват разрастване на бизнес активността", отбелязва от своя страна Миранда Ксафа, изпълнителен директор на финансовата къща EF Consulting.

Международните кредитори на Гърция изискват от най-големите банки в страната да увеличат капитала си с 2 млрд. евро, съобщава Financial Times. Тази сума ще е извън  значителните продажби на акции и облигации на международните пазари, които вече бяха обявени от три от основните финансови институции в страната. Тази позиция на "тройката" - Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, се възприема като спад на натиска върху Атина, въпреки че все още не са решени проблемите с нужните структурни реформи. "Постигането на капиталовите изисквания от гръцките банки, изглежда, вече не се възприема като проблем. Очакваме от европейска страна да има признание, че сме постигнали напредък", коментира представител на гръцките власти, пожелал анонимност.

Капиталов недостиг


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    все още приемаме желаното за действителност....

  • 2
    gringo_tm avatar :-|
    gringo_tm

    Беше ясно, че рано или късно Гърция ще "изплува". Любопитно ми е, ако България попадне в подобна финансова криза и срив дали ЕС и МВФ ще ни отпуснат толкова кредити, някои от които безлихвени, а други просто като подарък?

  • 3
    daredebil avatar :-|
    DareDebil

    До коментар [#2] от "gringo_tm":

    какво има да ти е любопитно, българия вече беше в такава ситуация, видя какво стана. Единственото различно е че сега сме в ЕС, но не в еврозоната. Ако гърция не беше в еврозоната, вероятно и нея щяха да я оставят да потъне. Разбира се, без да е в ЕЗ, гърция никога нямаше да има възможност да натрупа чак такива дългове.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK