Всичко в една капка

В годините на плановата икономика от около 50 млн. декара обработваема земя 11–12 млн. от тях са поливни площи. Към момента ситуацията изглежда малко по-различна. По данни на земеделските производители сега се поливат едва 500 - 600 хил. декара. По данни на "Напоителни системи", компанията, която е натоварена с тази задача, поливните площи са дори още по-малко - едва  320-330 хектара. Обяснението е, че всичко е засято основно със зърнени култури, тъй като при тях субсидиите са най-сериозни, продажбите доходоносни, а продукцията се реализира и съхранява лесно.

Огромното разминаване при поливните площи в миналото и в настоящето говори за още нещо - потенциалът в напояването е огромен. Като все по-категорично е и твърдението, че в дългосрочен план страната трябва да заложи на разчупването на земеделския модел, чрез разнообразяване на производството и залагането в по-голяма степен на зелeнчукопроизводството, овощарството, животновъдството и т.н. Напояването обаче не е каквото беше в миналото, сега съвременното земеделие залага на по-съвършения способ на капковото напояване. За това способстват и европрограмата за развитие на селските райони, предвиждащи средства за капково напояване за всички култури с изключение на винените сортове лозя, които също не са оставени извън играта, тъй като за тяхното напояване са предвидени отделни субсидии по мярката "Преструктуриране и конверсия на винени лозя". Така инвестиционните намерения от типа 100 декара череши и круши с капково напояване, четиридесет декара насаждения от лешници и 50 декара от бадеми с капково напояване и т.н. стават все по-често срещано явление.