Бизнес на растежа
Местният пазар на торове зависи в голяма степен отсигурността на земеделските стопани
Държавната идея да се възроди торовият завод "Химко" във Враца, или една от гордостите на социндустрията, срещу наливане на 50 млн. лв. в нея породи недоумение и доведе до задаване на въпроса има ли пазар за още едно предприятие в сектора, как се развива пазарът на торове и какви са новите правила на играта. Динамиката, характерна за тази пазарна ниша, по-скоро не би работила в полза на една тромава държавна компания.
Местният пазар на торове зависи в голяма степен от чувството за сигурност на земеделските стопани, от това дали знаят ще обработват ли земята на следващата година, от цената на зърното и размера на земеделските субсидии. Към днешна дата характерно за пазара на торове е много по-голямата му обвързаност с международните пазари. За да бъдат успешни българските производители на местна почва, те трябва да бъдат конкурентни както със собственото си производство, така и с вноса, който да увеличава палитрата им от продукти за клиентите.
Местното производство пък надхвърля консумация на торове в България. "Неохим" произвежда около 60 хил. тона на месец, а "Агрополихим" – 35-37 хил. при потребление около 150 хил. тона на година в страната. Или производителите се стремят основно към износ на продукцията си, една трудна задача, предвид високата цена на газа у нас и по-голямата конкурентоспособност на производителите от страни с по-ниски цени на тази основна суровина.
Балансът е важен
"В средносрочен план използването на торове е с тенденция за ръст, като видовете торове стават по-разнообразни, т.е. има преход от моно- и двукомпонентните торове към сложни комплексни торове", разказва Искър Искров, търговски директор на "Агрополихим". За това способства развитието на земеделския сектор и увеличаването на обработваемата земя чрез комасирането на земя от индивидуални стопани или чрез фондове, достъпа до европейско финансиране и външни пазари и реинвестициите в земеделска инфраструктура.
"В този процес изключително значение има използването на агрохимията по адекватен и модерен начин, като за начало са необходими почвени анализи, които да покажат реално състояние на почвата - нейната "запасеност" и киселинност". Необходимо е балансирано торенe. Или всяко вещество се усвоява в синхрон с другите, т.е. ако другите ги няма, усвояването не е оптимално", коментира още той.
Химическата формула на пазара
Торовете се делят на два три основни вида - азотни торове (амониев нитрат или селитра и карбамид – по-известен като урея), фосфорни торове (троен суперфосфат, моноамониев и диамониев фосфат и т.н.) и сложни комбинирани торове – микс от азотни и фосфорни в комбинацията с калий, като някои от сложните торове включват и второстепенни микроелементи във формулата си като сяра, цинк, калии, бор, манган, желязо.
Над 98% от клиентите на торове са зърнопроизводители. Азотните традиционно имат по-силно присъствие на местния пазар, тъй като се отлагат активно вещество по-дълго време в почвата, което се запазва 2-3 години и така може да се пропуска торене. При плодовете и зеленчуците по-популярни са сложните торове. Това е така, тъй като за зеленчуците трябва и калий, който придава цвят и устойчивост, което означава пък по-дълго съхранение.
От 1 септември до 30 август
В днешни дни ценообразуването на пазара на торове става на база международните цени. Причините са каналите за информация на този пазар, достъпът до финансиране на търговците и земеделските производители, наличието на голям брой мултинационални компании за търговия със зърно, които предоставят кредитен ресурс на производителите под формата на суровини за производство (включително торове). Търсенето зависи също така от моментната наличност и срока на доставка, тъй като употребата на торове зависи изключително от времето, поради което в определен момент цената може да отстъпи на второ място след условията на доставка.
"С оглед на изминалите 5 месеца на сезонното торене очакванията са за интензивно търсене на азотни торове, по-конкретно на амониев нитрат до средата на април, съчетано с покачване на цените без достигане на екстреми. Това е типично за този период поради факта, че съвпада с торовлагането на местните пазари в Русия, Украйна, Румъния, Грузия. Или възможността за достъп на вносен продукт е силно ограничена, което се компенсира до голяма степен от нетрадиционно големия обем гранулирана урея, която се внесе от септември до декември 2013 г. поради сравнително ниската й цена спрямо тази на амониевия нитрат. Подобни са очакванията и за консумацията и ценовите нива на фосфорните торове. При тях цените на международните пазари бяха с негативен тренд в продължение на 16 месеца, а едва от един месец се възстановяват с бързи темпове и вече сме свидетели на своевременно и интензивно "заемане на стокови позиции" от търговците и по-големите земеделски стопани преди реалното влагане на торовете", коментират още от "Агрополихим".
Двама или трима
Производители на българския пазар са девненският "Агрополихим" и димитровградският "Неохим". "Агрополихим" има две линии на производство – азотна и фосфорна. Предприятието е приватизирано през 1999 г., когато Acid & Fertilizers USA купи 63% от капитала на дружеството (впоследствие мажоритарното участие се увеличава и в момента е 99.35%), като компанията става част от икономическата група на Acid and Fertilizers Group. Азотната линия на компанията използва течен амоняк, който се прави от природен газ. Във фосфорната линия основни суровини за производствения процес са суровите фосфати и сярната киселина, като основен доставчик на сярна киселина е медодобивният комбинат в Пирдоп "Аурубис". Също така внася различни компоненти за регионална дистрибуция, като вносът става от големи международни производители, основно от Русия и Северна Африка, а с компания в Йордания (съвместен завод на Mitsubishi и Йорданската национална минна компания (JPMC)) девненският завод има дългосрочно споразумение за внос на сложни торове.
"Неохим" произвежда основно азотни торове с капацитет, по-голям от този на девненския завод, който основно реализира продукцията си на международния пазар. Европейският лидер в производството на торове, австрийският Borealis, и бахрейнската банка First Energy Bank влязоха като акционери в "Неохим", като на 21 декември миналата година смесеното им дружество Feboran купи дела на ливанската Karifert International Offshore в димитровградското предприятие. Новият акционер плати за 20.3% от капитала на "Неохим" 34.7 млн. лв. От Borealis потвърдиха, че джойнт венчърът ще им даде достъп до допълнителни производствени обеми, които да реализират на пазара в България и региона.
На българския пазар има, разбира се, и внос. Той става основно през 3-4 български търговски дружества, както и на база директни покупки от малки търговци и земеделци.
Колкото до врачанския "Химко", предприятието произвеждаше основно урея, като по думите на представители на пазара тя е по-подходяща за употреба в страните с по-топъл и влажен климат, Азия например, тъй като за нормалното му функциониране е необходима много вода, тъй като активното вещество в него бързо се изпарява. Уреята се употребява тогава, когато цената е сравнима с тази на амониевия нитрат. Производството на "Химко" не е сред най-ефективно и по още една причина, а това е нуждата от газ, който е основна суровина при производството на азотни торове, тъй като заводът във Враца има нужда от над 1200 куб. метра газ за производството на 1 тон амоняк, а при по-ефективните са необходими 800 куб. метра за същото количество амоняк.
Статията е част от специално издание на "Капитал Daily" "Земеделие и бизнес"
