До 2008 г. "Водстрой 98" е сравнително малка сливенска строителна компания, създадена с цел да приватизира "Водно строителство - Сливен", което впоследствие се влива в нея. Не блести с нищо, а с нейния годишен оборот, вариращ от няколкостотин до 2-3 млн. лв. е по-скоро джудже на строителния пазар.
Година по-късно след смяна в собствеността дружеството вече е сред гигантите. На общо събрание през април 2008 г. все още собственици са основателите, сред които с 27% и Румен Йончев, понастоящем председател на Земеделския народен съюз, депутат, избран от "Коалиция за България", но напуснал парламентарната група и подписал коалиционно споразумение с "България без цензура" на Николай Бареков. През декември вече мажоритарен акционер е "ПМ контрол", наскоро основано дружество, собственост на Иван Мирински, който преди това има проектантски бизнес, а най-големият обект в биографията му е реконструкцията на Съдебната палата.
От отчетите на "ПМ контрол" става ясно, че покупката на 96.4% от "Водстрой" е била за 2 млн. лв., които са осигурени чрез двегодишен заем от КТБ. Изплащането едва ли се е оказало проблем, след като още 2009 г. приходите на дружеството изригват до 144 млн. лв., като, съдейки от отчета, където над 100 млн. лв. са изплатени на поддоставчици, фирмата към този момент явно е предимно комисионер - инструмент за спечелване на поръчки. Банката продължава да е практически единствен кредитор, с чиито пари се осъществява експанзията на "Водстрой" в последвалите години - според отчета на дружеството към края на 2012 г. то дължи на банката 8.6 млн. лв. по инвестиционен заем, 1.6 млн. лв. за покупката на новата й централа в София и 7 млн. лв. за приватизацията на "Промишлено строителство холдинг", което беше придобито през 2011 г. срещу 12 млн. лв. Така всъщност, макар собствеността и прякото управление да си остава на Иван Мирински, кредиторът се оказва с огромно влияние.
Това обаче е само част от поетапно конструираната инфраструктурна империя около КТБ и мажоритарния й собственик Цветан Василев. По подобна схема (с кредит към близка и зависима от финансирането от банката компания) беше приватизиран и "Техноекспортстрой" през 2012 г. Тогава единствен кандидат и впоследствие купувач срещу 51 млн. лв. при първоначално търсени от държавата 68 млн. лв. се оказа "АТ инженеринг 2000". То е собственост на Георги Пенев и Илиян Терзиев, но заемът за покупката е от КТБ, като практически цялото оборудване на двете компании (както и на "Водстрой" и "Промишлено строителство холдинг") е заложено в полза на банката. Впоследствие през 2013 г. акциите на "Техноекспортстрой" са прехвърлени на "Сиболе сървисис инкорпорейтид България", собственост на едноименна панамска офшорка. Георги Пенев, както и по-голямата част от ръководството остава непроменено, а като прокурист е вписана сестрата на депутата от БСП Кирил Добрев, Марияна.
В орбитата на КТБ има и поне още няколко строителни компании, където има връзки не само по линия на финансирането. Една такава е "Интегрирани пътни системи" (ИПС), която, преди да бъде трансформирана от ЕООД на АД е с регистрация на софийската ул. "Дебър 17", където дълги годни беше централата на финансовата къща "Бромак". Тя е еднолична собственост на Цветан Василев и чрез нея той държи мажоритарния пакет в КТБ. ИПС е собственост на "Евробилд проект", което е собственост на "Юлинор", което на свой ред е на Юлия Илиева. По цялата тази верига има връзки с КТБ. Самото ИПС има вписани залози само в полза на КТБ, а по отчет общият дълг към финансови институции е 35 млн. лв. През 2012 г. "Евробилд" е акционер в КТБ с 2.24% - дял, който според борсовите котировки съответства на над 10 млн. лв. През същата година дружеството купува и "Синектик" ЕООД за 6.45 млн. евро от "Бромак", което няколко месеца по-рано го придобива за 9.8 млн. лв. Като телефон за контакт на "Юлинор" е даден същият, който е посочен и за управлявщото дружество в групата "КТБ асет мениджмънт". А Юлия Илиева през годините е акционер в различни, финансирани от КТБ дружества като "Юлита 2002".
През 2013 г. "Евробилд проект" създава и още едно дъщерно дружество с подобна дейност - "Глобални пътни системи", както и "Евробилд София", в чийто борд влиза Теодора Танева, изпълнителен директор на ТЦ-ИМЕ - дружество, за което Цветан Василев публично е признавал, че контролира и което сега е собственик на ПФК "Ботев", който банкерът не крие, че притежава. Тя заема този пост от приватизацията на дружеството през 2003 г., като освен това е и ръководител на отдел "Ценни книжа" в инвестиционния посредник на Василев "Фина-С" от 1994 г. досега. Тя, както и другите членове на борда на ТЦ-ИМЕ Людмила Петрова и адвокат Мартин Апостолов, се появяват и в още редица официално несвързани дружества и са партньори с Ирена Кръстева в няколко дружества.
Друго дружество, което се обособява от ИПС, е "Инфраструктурна компания", която е изпълнител на модернизацията на стадиона на "Ботев", върху което има вписан залог в полза на КТБ срещу 8.5 млн. лв. кредит. Собственик се води Валери Карадачки, който е и бивш собственик и управител на "Интегрирани пътни системи", а самата "Инфраструктурна компания" е наследник на дъщерното й "ИПС инфраструктури" . Двете компании чрез съвместното си дружество "Еврохидросистеми" изпълняват проекта за водния цикъл на Велико Търново за 44 млн. лв. Всъщност най-ясният знак за топлите връзки между всички тези компании е именно, че действат почти като една група при участието им по търгове за обществени поръчки в различни консорциуми.
До 2008 г. "Водстрой 98" е сравнително малка сливенска строителна компания, създадена с цел да приватизира "Водно строителство - Сливен", което впоследствие се влива в нея. Не блести с нищо, а с нейния годишен оборот, вариращ от няколкостотин до 2-3 млн. лв. е по-скоро джудже на строителния пазар.
38 коментара
щастие в бизнеса - печелим само от държавни поръчки!
това ни бърка в джоба и трябва да поизметем даващите управници и техните "бизнес" креатури
И какъв е проблема в това Капитал?? Цветан Василев си е предприемач, развива този бизнес? Не виждам какъв е проблема - плаща си данъците за всичко, което прави, отваря нови работни места, поддържа сериозно частния бизнес сектор. Кое точно е лошото в случая?
Доста време и усилия сте му отделели на Цветан Василев, че да спретнете толкова подробна и сложна статия за него. Но няма лоша реклама, както казват хората.
Интересното обаче, че всички в статията се основава на непотвърдена информация, непотвърдени и недоказани връзки и догадки. До кога така Капитал? Специално се регнах за да коментирам, да, това е просто безумие. Разбирам, че има война между шефа ви и Василев, но тенденцизоното ви писане за него задължително всеки петък просто ми идва в повече. Защо не водят войните си в съда, а занимават широката уадиотрия с това?
По - скоро трябва да адмирираме Василев, че отваря работни места и по този начин е в услуга на хората ! Той е най - големият данъкоплатец и за разлика от много други бизнесмени, никога не е злоупотребявал и окривал данъци !
На някой прави ли му впечатление, че в рамките на 2 часа и половина, днес "Капитал" са отделили време да напишат 6 статии за човека от снимката, както и 2 такива, в които се спекулира с фирма "Водстрой 98" и самия консорциум чия собственост е? Ако на това не му се казва черен ПР, то какво повече да го бъде? Харесвам този сайт, смятам че нивото ви е високо, но не бъдете толкова пристрастни, това се забелязва и бие на очи при вашите читатели, които повярвайте ми забелязват самото отношение и набеждаване спрямо някои личности и компании.
Цв. Василев се оказа един много добър мениджър.
Върви напред.дали чрез създаването на монополи или не , не е интересно.
Може,и го прави.
Щом няма законови спънки, значи няма проблем.
Такъв е законът.
На който не му харесва, Сори.Намери почва за своите деяния, без да плюеш останалите.
Няма свят без монополи, иначе няма да има свят!!
Доколкото ми е известно основният предмет на дейност на една банка е да раздава кредити, така че не виждам нищо нередно в това. А след като и дружествата показват добри финансови резултати, то очевидно КТБ преценяват добре клиентите си.
Не бих казала, че "Водстрой 98" са единственото дружество, което след 2008 година се замогна значително в този сектор. Времето на Бойко Борисов е известно с активните строителни дейности, от които се възползваха най-много и фирми като „Трейс Груп Холд“ (Михайлов), „Холдинг Пътища“ (Божков), „Главболгарстрой“ (Пешов)... все собственост на заможни българи и фирми гравитиращи около определени партии. Много малки играчи пък фалираха, ама така е обществените поръчки винаги са били раздавани на политически принцип.
До коментар [#7] от "Църна Мачка":
Много големи играчи фалираха също така, не само малките. Всеки си помисли, че през 2008 година може да инвестира голяма сума, но кризата обърка сметките на куп компании, съсредоточили се в инвестициите. Тези които успяха да оцелеят и да увеличат печалбата си, сега просперират.
До коментар [#2] от "Петко Ковачев":
На ниво разпечатка от АПИС проблеми не може да има. Проблемите възникват, когато примерно трябва да връщаме 113 милиона евро по ОП "Околна среда" заради съмнително проведени тръжни процедури. Не знам, дали точно тази група се е изявила в засечените случаи, но като цяло в държавните поръчки за строителство хигиената клони към нула. Във Варна бяха дали съдебна палата за 140 милиона лева да се прави за фирма за миене на прозорци с 300 хиляди лева оборот, защото другите кандидати "не представили сертификат, че са проверени от ДАНС". После пак на някакъв търг бяха декласирали италианската фирма, която прави метро в Дубай за 5 милиарда евро, защото "не са изпълнили тръжното условие за трудов договор с лице - координатор по безопасност и здраве с 10 години стаж" (излишно е да казвам, че в други страни по света баш такава длъжност няма). На доста обекти бяха изгонили шведски, италиански, немски, испански, австрийски и какви ли не фирми, защото в тръжните условия било "залегнало като условие", техническите ръководители да бъдат "магистри". И тъй като Сантияго калатрава е един прост инженер и архитект (но не магистър), а от 2-3 години у нас въведоха магистратурите, затова Фернандо губи в полза на випускника от ПЖИ-то и Варненския свободен. Това са наглостите при по-големите поръчки, а при по-малките даже не се мъчат толква, направо пишат: "победителят да отговаря на еди-кой-си булстат". В този ред на мисли какво значи, служител от твоята телевизия и лице, което е имало заем към теб 2 млн. лева, изведнъж да цепят парламента и подкокоросват про-руски курс на държавата, когато чакаш от руснаците 2 млрд. лева поръчка да им опънеш тръбите?
Тези горните в Русия ли са завършили или в Анадола?
Как може скриването на собствеността да е пренебрежим факт и да прави мустакатия и кръглия велики бизнесмени?
Дори в Русия отнеха няколко лиценза на скапани банки...
и се чудя ако тези връзки излязат явно колко от кредитната ескпозиция на мустакатата банка ще са извън скритата собственост
Черепа се беше навързал по тоя начин преди години и само след един провал видяхме доминото къде го бутна
Мустака е грамаден системен риск и ограничава сериозно нормалното функциониране на бизнес средата