С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 22 мар 2014, 16:24, 13769 прочитания

Няма такова пристанище

Държавният порт Бургас трябва да избира между парите от обслужване на товари и имиджа на морска врата за туристите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Виждали ли сте някога италианско пътническо пристанище? Красиво е слаба дума: огромните лайнери с многоетажни бели палуби се разминават под звуците на летни мелодии, пасажерите от залива гледат концерти на градския площад, отворен към кея, а частните яхти са толкова, че човек се чуди как не се блъскат.

Такива гледки в България няма, а липсата им се съчетава с примирение, че белокрилите "пасажери" няма как да бъдат отклонени към българските брегове. След олимпиадата в Сочи надеждите в тази посока се съживиха, особено след световното изложение на круизната индустрия в Маями от 11 до 13 март. Резултатите от посещението на ръководството на пристанище Бургас в Маями показват, че предстои по-успешна година за пасажерския бизнес на държавния порт. Ако през 2011 г. пристанището е обработило "768 товарни кораба и един пасажер", заявените посещения на круизни кораби за 2014 г. са девет. "С круизната компания Costa Crociere са договорени три посещения на кораба Costa Deliziosa за 2014г.", съобщиха от държавното дружество след форума в Маями. Наскоро пък изпълнителният директор Николай Тишев заяви, че една от големите круизни компании в световен мащаб, Pullmantur Cruises, планира през 2015 г. Морска гара Бургас да стане начална и крайна точка на нейни круизни линии (досега бургаското пристанище е само спирка по пътя). Което означава пристигащи със самолети туристи, повече клиенти за хотели, ресторанти и магазини. Допълнителен оптимизъм идва и по линия на събитията в Украйна - българските портове могат да се окажат алтернатива, стига, разбира се, целият бранд Black Sea Cruises, обединяващ България, Украйна, Русия, Грузия и Турция, да не пострада.


Принципно вариантът и Бургас да заприлича например на Триест, посрещащ ежедневно луксозни туристически лайнери, не е никак лош. Въпросът е какво да се прави с товарите, които в момента обслужва. И по-конкретно: може ли то да си позволи риска да загуби приходите от обработването на тези недотам красиви, но пък доказано доходоносни товарни кораби, за да влезе в авантюрата с пасажерския бизнес. И още по-конкретно - не е ли цялата история в полза на нечий частен интерес?

Красив или богат

С една дума, докато развива пътническите посещения, "Пристанище Бургас" е на път да се раздели с основната си печеливша дейност - обработката на товарни кораби. Причината е, че след като държавата отдаде на две порции основните му терминали на концесия (както и морската гара в Несебър, която беше същото дружество), за него останаха 14 кейови места в центъра на Бургас, от които едва четири имат достатъчно дълбочина, за да са използваеми. В същото време през октомври 2013 г. там беше открита морска гара - с пари на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", като част от проекта "Зона за обществен достъп", или т.нар. Супер Бургас, имащ за цел отварянето на града към морето. Реално обаче пристанището не може да бъде отворено към града, тъй като точно до гарата продължават да се обработват товарните кораби и има изисквания за сигурност. Така се стига и до Параграф 22. Пътниците на лайнерите, за да стигнат до бариерата и да влязат в града, преминават през индустриален пейзаж от прахоляк, кранове, скрап, товари и т.н. Общината има икономически интерес градът да стане по-привлекателен за туристи и иска проектът "Супер Бургас" да бъде доведен до логичния си красив завършек. За самото пристанище обаче това би означавало да се раздели с каргото и с около 200 служители. Някъде по средата попада транспортният министър Данаил Папазов, който трябва да вземе решение, рискувайки да остане в историята като бившия изпълнителен директор на "Пристанище Варна", елиминирал тотално държавната компания в Бургас. Безспорният печеливш от този развой на събитията пък ще бъде концесионерът на терминалите на държавната компания, който ще се окаже без конкуренция.



В името на концесията

Основният бизнес на държавното дружество мина в частни ръце на две порции. След като през 2008 г. братята Кирил и Георги Домусчиеви, обединени с германски партньор в консорциума "Кей Джи маритайм шипинг", купиха 70% от БМФ, три години по-късно чрез флота взеха концесията на двата терминала за насипни товари. В началото на 2013 г. "БМФ - Порт Бургас" се оказа единствен кандидат и за контейнерния терминал на порта Бургас - запад. Слабият интерес не беше случаен. Летвата беше високо вдигната за кандидатите, а на друг участник беше отказано удължаване на срока за оферти. Атрактивността на пристанището за големи чужди оператори пък беше изначално снижена от самото решение то да се концесионира на парче. Като резултат контролираната от Домусчиев компания получи основния бизнес в порт Бургас, а ролята на държавното дружество беше сведена до опериране до няколко кейови места за товари и управление на морската гара. Сега положението на държавната фирма се усложнява от факта, че нейните кейове са до морската гара, докато концесионираните са навътре в залива и не влизат в кофликт със "Супер Бургас".

"За мен концесията е направена неправилно и това създава много голям проблем сега", заяви транспортният министър Данаил Папазов. "Или е трябвало да се включат всички корабни места и всички служители да бъдат прехвърлени към концесионера, както е направено с пристанищата "Леспорт" и "Балчик", или да се даде възможност и място на държавния оператор да извършва своята дейност", каза той след срещата си с управата на Бургас, представители на държавното пристанище, ДП "Пристанищна инфраструктура" и на местния туристическия бранш. "Проблемът е насложен през последните години и сега трябва да се реши много бързо. Нашата цел е да не бъдат освободени тези 200 човека", каза министърът.

Между двата бряга

"Пристанище Бургас" има работа по обработката на товари, в отлично финансово състояние е и плаща без проблем заплати. Тази ситуация обаче може бързо да се промени ако приходите му от карго изчезнат или рязко се свият. А именно това ще се случи, ако за реална претоварна дейност на порта му останат два кея. По думите на самия Папазов от обработка на круизни кораби пристанището ще печели всичко на всичко по шест евро на пътник.

Точно обратният е интересът на община Бургас. Притеснението й е, че наближава летният сезон, а все още няма достъп на туристите до морската гара. Пристигналите пасажери трябва да вървят сред пейзажа на товарното пристанище. "Можем в рамките на месец да асфалтираме всичко, от "Пристанищна инфраструктура" също заявиха, че разполагат със средства", каза кметът на Бургас Димитър Николов. "Интересът ни е да се отвори зоната. Икономическият ефект за града ще е много по-голям. Освен круизите искаме да развиваме крайбрежен туризъм. Може да се направи и морска връзка между кварталите на града, които са на самия залив, коментира кметът, и допълва: Държавата сама е взела решението за концесията и не трябва да се променя логиката, следвана до момента. Процесът е необратим." Друг вариант е да се прегледа генералният план за развитие на пристанището и да се вземе решение за строителство на нови терминали. Това обаче не изглежда много вероятно на фона на инвестициите в пристанищна инфраструктура през последните години. А решението за бъдещето на държавния порт в Бургас очевидно трябва да бъде взето бързо: пари за него или отваряне на града за морски туризъм.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Барселона" стана първият футболен клуб с годишни приходи от над 800 млн. евро "Барселона" стана първият футболен клуб с годишни приходи от над 800 млн. евро

В топ 20 са най-много отборите от Висшата лига на Англия

18 яну 2020, 1002 прочитания

Мораториум върху вноса на боклуци ще спре заводи за метали, стъкло, пластмаси 6 Мораториум върху вноса на боклуци ще спре заводи за метали, стъкло, пластмаси

Забраната противоречи на европейското законодателство

18 яну 2020, 2353 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Таксата за искане на кредит остава

Появи се идея премахването на неустойката за предсрочно погасяване да важи и за т. нар. стари кредити

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10