Дора Стрезова: Продажбата на мощности не пречи на плана ни за развитие

Дора Стрезова, изпълнителен директор на Данон

Дора Стрезова: Продажбата на мощности не пречи на плана ни за развитие

Не смятам, че нишата на специализираните магазини може да се разрасне сериозно в България в близките години, казва изпълнителният директор на "Данон Сердика"

Весела Николаева
13206 прочитания

Дора Стрезова, изпълнителен директор на Данон

© Георги Кожухаров


До края на годината ще пуснем още нови продукти.

Търговските вериги и производителите трябва да намерят баланс между нуждите си


През септември миналата година американската компания Schreiber Foods подписа споразумение с група Danone, с което придоби мощностите й в България, Чехия и Португалия. Така продуктите на Danone вече ще се произвеждат от Schreiber. Като причина за сделката беше посочена стратегия на Danone за намаление на разходите. Ще има ли промени за "Данон Сердика" след прехвърлянето и какви са плановете за развитие в България, разговаряме с Дора Стрезова, която е изпълнителен директор на българската компания от февруари. Тя идва на поста, след като е била директор маркетинг в "Данон Русия", а преди това е била на същия пост в групата за района на Румъния и Адриатика. Стрезова започва работа в "Данон Сердика" още през 1998 г. в отдел "Маркетинг".

Какви са плановете за развитие на "Данон Сердика", след като прехвърлихте мощностите на Schreiber Foods?

- Плановете на "Данон" за развитие от 20 години насам не са се променяли – да развива българския млечен пазар и да предлага продукти с добавена стойност, иновативни храни и марки. Тези цели се запазват и в бъдеще. Така че прехвърлянето на мощности на Schreiber Foods не променя тези планове.

Как точно ще се организира производството на "Данон Сердика" след сделката?

- То продължава по същия начин. Има, разбира се, процеси между двете компании, които трябваше да бъдат регистрирани юридически. Иначе самото производство продължава по същия добър начин, по който работим от 20 години. Чисто като процес това не е ново за Danone Group, ние отдавна работим с Schreiber Foods и на други пазари, така че нещата са на глобално ниво и просто ще ги прилагаме и в България.

Schreiber са специализирани в производството на продукти от собствена марка за вериги магазини, това означава ли, че и тук ще се произвеждат такива?

- Не мога да коментирам техните планове. Нашите разговори в момента са концентрирани върху работата ни на пазара, включително и за марките на "Данон".

Да очакваме ли скоро промени в продуктовите линии на "Данон Сердика" и нов асортимент от тях?

- Разбира се, всяка година предлагаме нови неща. Дори миналата година нашата марка "Данон за Men" беше отразена в някои водещи международни издания и сайтове като пример за иновативност. Постоянно следим за оценката на потребителите към нашите съществуващи продукти и когато видим отдръпване, ги заменяме, така че клиентите да получават разнообразие. Така че, когато има потенциал в нещо ново - ние го предлагаме. Също така лансираме нови брандове. За тази година, макар да сме едва в средата на март, вече имаме две нови разновидности на пазара.

Как избирате какъв тип продукти да пуснете – правите маркетингово проучване, следите тенденции, имате фокус групи?

- Всичко това, което споменахте. Разбира се, нашият маркетингов отдел следи тенденциите на млечния пазар, ние сме в тясна връзка с много поделения на Danone и в други страни. Случва се да вземем идеи, които други колеги са започнали на външен пазар и да ги внедрим тук. Например в края на миналата година пуснахме "Данет мус", който е произведен в друга държава и се продава на друго място, ние го харесахме и го предложихме на българските потребители. Често правим проучвания и с фокус групи и оценяваме някакви нужди, които хората споделят с нас, идеите, които имат. Например шейковете на ДЗП бяха разработени миналата година съвместно с млади хора. Ние нямаме тийнейджъри сред служители си, но използвахме мнението на потребители в такава възраст.

Имали ли сте продукт, който е бил много успешен на други пазари, но в България не е успял да се наложи?

- Да, имали сме. Например продукти, които са подобни на вече наложени плодови десерти. Понякога сме започвали предлагане след предварителни проучвания, които са показвали потенциал за успех, но независимо от това се е оказвало, че продажбите не са високи. Има и продукти, които след време завършват своя жизнен цикъл, което е нормално.

В последните години биохраните, продукти без консерванти, оцветители и стабилизитори стават по-популярни. Планирате ли по-сериозно присъствие в този сегмент?

- Що се отнася до съдържанието на продуктите, ние спазваме стриктно всички законови европейски изисквания и стандарти. По отношение на биопродуктите в световен мащаб това е все още една ниша, а в България тя е още по-малка. На големи пазари като САЩ и Франция имаме предложения и в този сегмент. Откакто преди няколко месеца се прибрах в България, виждам, че това е един много малък сегмент от пазара тук, предимно от вносни продукти. Разбира се, следим тенденциите и ще продължим да наблюдаваме какво се случва.

Как гледате на увеличаването на малките специализирани магазини? Дали е възможно те да вземат сериозен дял от продажбите на млечни продукти?

- Дали ще заемат по-сериозен дял не мога да кажа, това зависи от българския потребител. Подобен род специализирани магазини, включително и за други видове продукти, има в различни държави, това е нормална тенденция и за България, която следим с интерес. Но аз лично не смятам, че в следващите години би могло да се разрасне много. Бизнес моделът им е много интересен, но той е доста лимитиран от гледна точка на страна, в която по-голяма част от хората имат ограничени финансови възможности. Обикновено тези продукти са доста по-скъпи от масовите и по-трудно се дистрибутират. От тази гледна точка ми се струва, че няма да е масово в следващите години, но при всички случаи помага на хората да добият друга представа за млечните продукти.

Като цяло продуктите на по-големите производители са по-евтини в сравнение с малките. Каква е причината – икономия от мащаба, слагате по-малко надценка?

- Не бих казала, че винаги цените на големите производители са относително по-ниски. Ако има нещо такова, причините са и в двете – и в по-масовото производство, и в по-ниската надценка. Когато имаш масово производство, при всички случаи това ти помага да оптимизираш разходите си. Също така надценката е много важен фактор.

В последните години в България се говори много, че покупателната способност е много по-ниска, отколкото през 2007-2008 г. Това отрази ли се на продажбите по видове продукти?

- Със сигурност е факт, че икономическата криза се отрази на покупателната способност на българите. В последните години се наблюдава увеличение на депозитите, което дава сигнал, че дори доходите да не са значително намалели, хората са доста по-внимателни в това по какъв начин харчат парите си. Специално за бързооборотните стоки в нашата категория може да се каже, че има изместване към по-евтини продукти, дори имаше години, в които това се виждаше много ясно като отражение върху общия пазар. В последната година ми прави впечатление, че въпреки това ограничение хората имат интерес да опитат нови неща, особено по-младите, дори те да не са с ниска цена. За мен е интересен феноменът с депозитите и това, че хората не се чувстват сигурни да харчат повече. Когато се върнах от чужбина преди няколко месеца, очаквах да е намалена покупателната способност. Социолозите, с които говорих, ми казаха, че да, това е така, но не заради значително намаление на доходите, а по-скоро защото хората се страхуват. Това е особено видимо спрямо предишни години, когато имаше повече оптимизъм и желание да се опитат нови неща.

Много български млекопреработватели се оплакват от липса на суровина, заради което са принудени да внасят мляко или да използват сухо. Как се справя "Данон" с това?

- "Данон" от 20 години работи с български ферми, впоследствие станали лицензирани ферми първа категория, на които сме помагали да се развиват, изкупувайки тяхнoто сурово краве мляко. Помагали сме с инвестиции, които те правят в качеството на суровината, защото производството на сурово мляко е много трудно и скъпо. От тази гледна точка има затруднения, разбира се, свързани с цената на суровото мляко, която всяка година расте в световен мащаб. Тази динамика се наблюдава и на нашия пазар.

В последните години много производители се оплакват от отношенията си с търговските вериги. Какви съвети бихте дали на компания, която тепърва иска да започне да работи с тях, за да бъде успешно партньорството им?

- Ние работим с всякакви видове магазини и при всички основното е да се търси среща на интересите. Когато се срещаме с представител на магазин, какъвто и да е той, първият ни въпрос е каква е тяхната стратегия, какво искат да постигнат, какви са нещата, които ги притесняват, от какво имат нужда. Когато предлагаме нашите условия и начина ни на работа, тръгваме от тази гледна точка – какво е нещото, което е важно за съответната верига или клиента и каква е нашата стратегия за развитие на пазара, как биха могли тези две неща да се срещнат.

До края на годината ще пуснем още нови продукти.

Търговските вериги и производителите трябва да намерят баланс между нуждите си


През септември миналата година американската компания Schreiber Foods подписа споразумение с група Danone, с което придоби мощностите й в България, Чехия и Португалия. Така продуктите на Danone вече ще се произвеждат от Schreiber. Като причина за сделката беше посочена стратегия на Danone за намаление на разходите. Ще има ли промени за "Данон Сердика" след прехвърлянето и какви са плановете за развитие в България, разговаряме с Дора Стрезова, която е изпълнителен директор на българската компания от февруари. Тя идва на поста, след като е била директор маркетинг в "Данон Русия", а преди това е била на същия пост в групата за района на Румъния и Адриатика. Стрезова започва работа в "Данон Сердика" още през 1998 г. в отдел "Маркетинг".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща


23 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Спомнете си добре ситуацията с идването на Данон. Тогава млекопроизводителите в Козлодуй вдигнаха протест, че Сердика вече не им признава 1-во качество на млякото от 2-те крави, точено наръка в кофа, а пробата за скорбяла винаги посинявала от брашното, разредено с вода и омазнено със свинска мас.

    Когато дойде Метро, тогава пък протестираха сергиите от Илиянци. После пък производителите, защото ги карали да си сложат баркодове на опаковктие, каквито те никога не си бяха правили сметката да имат. Други протестираха, че ги карали да мият морковите от полето - нещо, което "никой досега не е имал наглостта да им поиска".

    За да е кашата пълна, вече мандраджиите протестират срещу веригите, а фермерите - срещу мандрите. Разбира се, господин депутатът, който не шмърка нищо евтино, никога няма да откаже да "регулира работата" с по един закон за всяко нещо. Не само размяната на стоки между хората, но и дишането и пърденето са на неговия списък за регулиране.

  • okk04315801

    Когато Данон стъпи на пазара имаше само истинско мляко, което вкисваше за три дни. Сега ядете сухо мляко, нишесте и палмово масло, отгоре на всичко сладни.
    Да живее прогреса!

  • 3
    sha16312238 avatar :-|
    sha16312238

    Като много голям любител на качествените млечни продукти мога да се похваля,че от производството на Данон не съм опитвал досега и така ще си остане и занапред. И който има възможност да консумира млечни продукти особенно прясно и кисело краве мляко произведено в Родопите в райони с наднорска височина над 1200м. .... Да не навлизам в подробности какви на какви полезни вещества са богати тези продукти.
    Нека се приеме като съвет :
    Колкото повече технологични обработки се правят на храните ,толкова по нефункционални стават...

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#2] от "okk04315801":

    Как да не вкисне за 3 дена, когато в магазините поголовно нямаше хладилни витрини. Киселото, както и хлябът, се продаваше от касетки, които нощно време разтоварваха пред вратата.

  • 5
    Varnenchik avatar :-|
    Варненчик

    До коментар [#3] от "sha16312238":

    Извинявай за минуса,но ника ти е като на трол...
    Мнението ти е добро и искренно,но неусъществомо за масово производство извън Удан,за съжаление.

  • 6
    okk04315801 avatar :-P
    okk04315801

    До коментар [#5] от "Варненчик":

    Ти кво експерт по тролове ли си?

  • 7
    sha16312238 avatar :-|
    sha16312238

    Ние сме това което консумираме ...Мнението ми е такова защото съм наясно с повечето технологии в ХВП ,наясно съм и как се работи в бг( правилата на хартия са добре но ний с правим както знаем). Специално във млекопреработката има фирми които вече не знаят какво е прясно мляко... А аз искам кисело мляко направено от прясно с л.булгарикус и с.термофилус ако може с макс.съдържание на линолова и линоленова к-на... Това че след два дни ще стабе доста кисело не ми пречи... А данон какво предлага продукти със съдържание на сухо мляко,можеби и със млечен концентрат,оцветители,овкусители и консерванти-мерси!

  • 8
    okk04315801 avatar :-|
    okk04315801

    До коментар [#4] от "cinik":

    Яж Данон тогава, ама да знаеш, че няма нищо общо с истинското кисело мляко. Ела в Смолян, и си намери домашно кисело мляко, произнася се подобно на Йогурт, а после пак защитавай тия еврейски боклуци.

  • 9
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#8] от "okk04315801":

    Благодаря много за съвета. Само добави, че такова мляко като домашното от Смолян никога е нямало по магазините. Нито сега, нито преди с телените касетки и цената от 23 стотинки, изписана направо върху станиола на кофичката.

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#8] от "okk04315801":

    ПС. Сложих ти и едни плюс, защото трябва да се знае за истинското мляко. Баба ми правеше проверката по следния начин: вземаш лъжицата и както е стъкленият буркан, като загребеш отвътре, млякото трябва да се "чупи". Мажат ли се някакви частици по стъклото, значи не става...

    За кашкавала: чупиш с ръка едно парче и гледаш дали се къса на нишки, все едно е козунак. Ако не виждаш нишки, значи пак не става.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход