Работодател на годината
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Работодател на годината

Shutterstock

Работодател на годината

България става все по-привлекателна за аутсорсинг компаниите, но секторът трудно поема всички желаещи да инвестират

Константин Николов
32345 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Вече е по-трудно да наемеш IT служители в пренаселени индийски хайтек центрове като Бангалор отколкото в Силициевата долина. Тази шега сред аутсорсинг компаниите се разказва от няколко години и естествено не е истина. Но донякъде отразява новата действителност в сектора за аутсорсинг на бизнес процеси - просто предлагането на работа в Индия е много по-голямо от качествената работна ръка въпреки населението от 1.2 млрд. души. И то не само за тясно специализирани сфери като софтуерните разработки, а и в обслужването на клиенти. Което принуди фирмите от сектора да търсят различни варианти по света.

Един от тези варианти е България. През последните години страната се налага като все по-предпочитана дестинация за аутсорсинг и в някои сегменти измества дори голям пазар като Индия. А и все повече международни компании навлизат в България. Пример е обявеното в края на февруари придобиване на най-голямата българска компания в сектора - "Софика груп", от американския гигант TeleTech, който е един от най-големите доставчици на подобни решения в света (виж интервюто с оперативния директор на групата тук). Преди година и половина пък канадската TЕLUS влезе в друга местна компания - CallPoint New Europe (която прие името TELUS International Europe) и вече планира да увеличи служителите си от 900 в момента до около 2000 за три години. В началото на годината пък американската Convergys придоби Stream Global Services, която има бизнес и в България. Тук със свои центрове за услуги от години оперират световни гиганти като HP (която има най-много служители), IBM, Coca-Cola и др. (виж графиката).

Предимствата на страната ни за тези компании са многократно коментирани и най-общо се крият в човешките ресурси, езиковите познания, ниските разходи и членството в ЕС. Тези плюсове допринесоха за увеличаване на работещите в сектора до над 22 000 през 2013 г. От тях основната част - над 17 000, са в София. Сред тези служители има както такива с висока добавена стойност като IT специалисти, така и занимаващи се с бекофис и обслужване на клиенти - работа, която невинаги изисква техническо образование. Според навлизащите в България играчи голяма притегателна сила са езиковите умения - от страната се покриват услуги за външни клиенти на десетки езици. В същото време в "старите" дестинации като Индия и Филипините основно се работи с английски.

Според проучвания, поръчани от Българската аутсорсинг асоциация, до 2018 г. секторът ще нарасне два пъти. Някои прогнози са още по-оптимистични и предвиждат увеличение от три до четири пъти на служителите. През следващите месеци дейност в България трябва да започнат софтуерни компании като руската Luxoft и украинската Softserve. Предвижда се и отварянето на център за споделени услуги на щатския застрахователен гигант AIG, който да покрива европейските пазари. Макар новината за продължаващото навлизане на нови и нови играчи в българския аутсорсинг сектор да е повече от добра, тя повдига и въпросителни за възможността на бранша да се справи с търсенето. Тоест България бавно върви по стъпките на Индия.

Задъхване

И докато пазарът на труда засега може да се справи с текучеството и създаването на нови работни места в кол-центровете, най-проблемно е запълването на високотехнологични позиции, където търсенето в момента е и най-голямо. По неофициални данни около десет от компаниите в сектора се занимават с дейности, сред които и по-високотехнологични като IT аутсорсинг, докато около 20 от тях са в сектора за отдалечено обслужване на клиенти. Според компаниите в бранша борбата за наемането на нови кадри с добри езикови и технически умения се задълбочава. Всеки месец в сектора общо има 7000 отворени позиции (във всички сфери), които не се запълват изцяло. "Създава се балон, който много скоро може да се спука", смята оперативният директор на "Юнифай България" Станимир Комитов. Компанията, която преди беше част от германския инженерен гигант Siemens AG и се наричаше "Сименс ентърпрайз комюникейшънс", се ребрандира преди време с навлизането на фонда за дялови инвестиции Gores Group в компанията майка. В българския офис работят около 180 инженери, като плановете са през тази година бройката им да нарасне до 210.  

Компаниите се опитват да отговорят на търсенето, като инвестират сериозни суми в обучението и развитието на своите служители. Според Комитов създаването на готов инженер - обучение, командировки и допълнителна квалификация, излиза около 30 000 евро на специалист. Причината фирмите в сектора да прибягват до собствен тренинг е прозаична - българското образование просто не може да създаде толкова на брой и добре подготвени служители.

"В сектора не се конкурираме за бизнес, а за кадри", казва и Светослав Георгиев, управляващ директор на C3i. Компанията работи с 19 от водещите 20 компании във фармацевтичната индустрия, като обслужва и подпомага технологично лекари при клинични изследвания и служители на производителите на лекарства. Фирмата планира да увеличи персонала си до 500 служители до края на годината, което според Георгиев няма да е лесно. Мениджърът казва, че работещите в сектора се местят от една в друга компания и така се запълват нужните работни места, но процесът не е устойчив.

"Все по-трудно става наемането на качествени специалисти, които да работят по проекти на външни компании", казват и от друга компания в сектора - 60к. Очакванията на специалистите са до две години да се усети сериозен недостиг на работна ръка по определени проекти. Според представители на сектора извън кадрите за IT индустрията все по-трудно става и наемането на по-голям брой служители с немски и френски език. В същото време Индия "не спи" и се развива и според запознати все повече проекти с немски се местят към тази страна. 

Много от фирмите работят в тясно сътрудничество с университетите и "дърпат" кадри от тях. Други залагат на собствен тренинг. "Юнифай България" има собствена "академия", в която предлага едномесечно безплатно обучение за млади хора, които не са преминали техническите тестове при интервютата, през което те да покажат дали имат желанието и способностите да работят в компанията. В бранша все пак смятат, че е нужна и дългосрочна стратегия за развитие от страна на държавата, като е най-добре да се подготвят кадри за сектора още от първи, втори, трети курс на университета.     

Извън София

Тъй като борбата за служители е най-голяма в София, немного от фирмите в аутсорсинг бранша от години имат центрове извън столицата. Но макар другите големи градове да предлагат по-ниски разходи спрямо София, бизнесът там се сблъсква с други пречки. "Една от основните причини за липсата на сериозни инвестиции извън София е релокацията на качествени професионалисти основно в столицата, а аутсорсинг индустрията има специфични изисквания за хората, които се наемат. За съжаление не навсякъде в страната пазарът предлага работна ръка, притежаваща необходимите знания и умения да работи по аутсорсинг проекти", казват от 60к.

От друга компания - TELUS International Europe, пък смятат, че хората в другите градове имат нужните умения, но проблемът е друг - инфраструктурата. "Когато открихме центъра си в Пловдив преди шест години, много трудно намерихме нормален офис от клас А. Сега вече има повече предложения на пазара, но тогава нямаше", заяви президентът на фирмата Ксавие Марсенак. Според него друг проблем са комуникациите: "Много от по-далечните ни клиенти искат с едно прекачване да стигнат например от Атланта до София, защото идват за ден. София е ОК, макар да има по-малко полети в сравнение с Букурещ. Пловдив също става, защото е на час и половина път с кола. Но с другите градове е далеч по-сложно."

Станимир Комитов от "Юнифай България" смята, че местните власти и бизнес също могат да подпомогнат навлизането на инвеститорите от аутсорсинг индустрията с определени облекчения - например освобождаването за пет години от данъци върху имота, ползван за център за услуги.

"Правихме изследвания за отваряне на център извън София и стигнахме до извода, че подобен проект няма да оправдае инвестициите", коментира Светослав Георгиев от C3i.

Все пак примери има - през миналата година американската Sutherland Global Services отвори втория си офис в София, а неотдавна стана ясно, че компанията е решила да има център и в Бургас и вече е започнала работа по проекта.      

Тук сме за дълго

Въпреки очакваните трудности с наемането на работна ръка по определени проекти никой в индустрията не прогнозира изтегляне от България в близките години. Според Станимир Комитов средният живот на инвестициите в сектора е около 11 години, но компаниите в България ще останат поне до 2020 г., а дори и след този период възможностите за преместване на бизнеса в региона и в Европейския съюз няма да са много и България ще остане предпочитана дестинация.

За Шон Кенинг, ръководещ операциите на Sutherland Global Services в Европа, Близкия изток и Африка, възвращаемостта за компанията идва около 10 години след първоначалното капиталовложение. Той не изключва Sutherland да остане и над 30 години в България. За последният навлязъл засега инвеститор - TeleTech, страната е "най-добрият и сигурен избор". "Не познаваме друго място като Източна Европа с подобно ниво на образование, структура на разходите и качество в комбинация с многото езици, за които можете да получите поддръжка", казва главният оперативен директор на групата Мартин де Гето.

Или България все още е уютно място, но потенциалът за огромен растеж е лимитиран от човешкия фактор и качеството на образованието.

Вече е по-трудно да наемеш IT служители в пренаселени индийски хайтек центрове като Бангалор отколкото в Силициевата долина. Тази шега сред аутсорсинг компаниите се разказва от няколко години и естествено не е истина. Но донякъде отразява новата действителност в сектора за аутсорсинг на бизнес процеси - просто предлагането на работа в Индия е много по-голямо от качествената работна ръка въпреки населението от 1.2 млрд. души. И то не само за тясно специализирани сфери като софтуерните разработки, а и в обслужването на клиенти. Което принуди фирмите от сектора да търсят различни варианти по света.

Един от тези варианти е България. През последните години страната се налага като все по-предпочитана дестинация за аутсорсинг и в някои сегменти измества дори голям пазар като Индия. А и все повече международни компании навлизат в България. Пример е обявеното в края на февруари придобиване на най-голямата българска компания в сектора - "Софика груп", от американския гигант TeleTech, който е един от най-големите доставчици на подобни решения в света (виж интервюто с оперативния директор на групата тук). Преди година и половина пък канадската TЕLUS влезе в друга местна компания - CallPoint New Europe (която прие името TELUS International Europe) и вече планира да увеличи служителите си от 900 в момента до около 2000 за три години. В началото на годината пък американската Convergys придоби Stream Global Services, която има бизнес и в България. Тук със свои центрове за услуги от години оперират световни гиганти като HP (която има най-много служители), IBM, Coca-Cola и др. (виж графиката).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

64 коментара
  • 1
    vari avatar :-|
    vari

    Благодаря ви, че най-после написахте статия за състоянието на този сектор в България. Очевидно е че сектора има огромен потенциал. Хубавото е че става въпрос за висока добавена стойнст и за поне 90% напълно легален бизнес, който си плаща всички данъци и осигуровки.

    Следващата стъпка е да се вземе пример от Германия за това как бизнеса и образователната система могат да работят заедно.


    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    rainbou1 avatar :-?
    rainbou1

    До коментар [#1] от "vari":

    Хубаво е доколкото се осигурява заетост.
    В България се аутсорсват дейности, които могат да бъдат както аутсорснати тук, така и някъде другаде. Което първо означава невисоки заплати и второ внася несигурност в позициите."Маститите" позиции са на запад - там хората се срещат с клиенти, договарят сделки, правят кинти и премии. Дори имам чуството, че се изземва така енергия, която би могла да бъде използвана за по-високи резултати.
    Така че да не прекаляваме с радостите и ентусиазма.

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    "местните власти и бизнес също могат да подпомогнат навлизането на инвеститорите от аутсорсинг индустрията с определени облекчения - например освобождаването за пет години от данъци върху имота, ползван за център за услуги."

    >>> Съветвам както този господин, така и всеки друг представител на този сектор не само да се въздържат от подобни предложения, но и да впрегнат цялата си енергия да защитават данъчната равнопоставеност на всички сектори. Българската аутсорсинг индустрия е международно конкурентоспособна на фона на ред други отрасли, които традиционно имат "бюджетни очаквания" и милиони гласоподаватели със "социално-политически очаквания". И като ги питаш от кого да се вземе, за да се даде на тях, отговорът много често гласи: "Как откъде, от очилатите чикибойчета в парка на Плевнелиев, които зяпат монитора по цял ден за 2 бона заплата, а ние тука дишаме пушека на електрожена за 450"

  • 4
    basilicum avatar :-|
    basilicum


    това са супер долнопробни длъжности без абсолютно всякаква перспектива за личностно или професионално развитие. целевата група би трябвало да са непретенциозни студенти, наети почасово за да се изхранват докато се образоват. а текат едни серии от сериозни интервюта, все едно ще наемат хора за космическа програма.

    нещата можеха да се развиват в съвсем други измерения: да се създават продукти, решения, стартъпи и инвестиции ...

  • 5
    igkotzev avatar :-|
    igkotzev

    Ето ако сравняваме с Бангалор (отдавна не е хит в Индия) сме къде-къде по-напред. София, освен ниските заплати, има супер цена на офиси А клас (или каквото там минава за такъв в България), бърза и стабилна интернет връзка, европейска часова зона, нормален климат, и много отговорни и трудолюбиви работници на най-ниско ниво.

    Ако държавата иска да помогне да вземе да задраска целия трудов кодекс. Питайте мениджърите на тези компании защо нямат служители работещи от дома, колко е "лесно" да наемат някой чужденец или как се отчита сплит-шифт пред разните му там органи.

  • 6
    brick40 avatar :-|
    bricky

    "Една от основните причини за липсата на сериозни инвестиции извън София е релокацията на качествени професионалисти основно в столицата, а аутсорсинг индустрията има специфични изисквания за хората, които се наемат. За съжаление не навсякъде в страната пазарът предлага работна ръка, притежаваща необходимите знания и умения да работи по аутсорсинг проекти", казват от 60к.

    Ето тук трябва да се насочат усилията за реформа в образованието и икономиката - децентрализация!!! Но вече може би е много късно за това.

  • 7
    xymax avatar :-|
    xymax

    Всичките меринджеи вече години разправят какъв потенциал има аутаорсинга в БГ и как недостигали кадри! Фактически този проблем съществува от 2007-2008 година. Освен 1-2 фирми, които се опитваха да създават кадри, останалата паплач само искат да лапкат. Рано или късно или ще им наредят да се оттеглят (по нареждане на централите им) или ще трябва да осъзнаят, че не може да вземаш само, без да даваш!

  • 8
    misho73 avatar :-|
    misho73

    "... 7000 отворени позиции (във всички сфери), които не се запълват изцяло."

    Ако Химко заработи, при най-добрите очаквания ще наеме не повече от 500 човека. При цена 50 млн. само за придобиване. Грубо 100 хиляди лева /работно място, с което ще минем глупостта на сърбите с Фиат. Алтернативно, 100 000 лева би струвала идеална бакалавърска степен по ИТ, с което тези 7000 ще бъдат усвоени. Всичко това е добре известно на грамотните хора, но не и на Стойньо Пръдлето, който е доказан тъпак и крадец. Резултатът е това което виждаме - милиони безработни и незаети работни места. Защото безработните не стават за работа, стават за социалки и милиционерщина. Но както е известно, левите партии се борят да има повече бедни, защото те са електоралната им база. Ако левите решаваха проблема с бедността, щяха да са временно явление (до решаване на проблема), а те са устойчиви. Изводи?

  • 9
    pruch avatar :-|
    pruch

    До коментар [#8] от "misho73":

    Ако левите решаваха проблема с бедността, щяха да са временно явление (до решаване на проблема), а те са устойчиви. Изводи?


    Подобно е и мисленето им за образованите.
    Нямам пред вид мнимото образование тип РАБФАГ,Икономически университет спесиалност Икономика На СоциализЪмЪ и пр. с тежки примери като Боби12345... :-)
    Да се чудиш защо деца на хора ,с години извън България са с по добри познания по български език и история на България.

  • 10
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#4:"basilicum"]нещата можеха да се развиват в съвсем други измерения: да се създават продукти, решения, стартъпи и инвестиции ...[/quote]Ха, ха - това го наричам меринджейски синдром. Направо е пандемия у нас - горе-долу всеки втори е засегнат. Основния симптом е, че изпълнителската работа е "под достойнството" и не отговаря на "възможностите".

    Истината е, че повечето хора няма как да бъдат мениджъри, изобретатели или предприемачи. За тях аутсорсинга е напълно прилична работа. Алтернативата - продавачка в местната бакалия или сервитьорка да не би да е по-добра? Освен това аутсорсинга не са само кол центрове, а и цели бек офиси - счетоводители, инженери по поддръжката и т.н. Това са хора с образование и квалификация. Приятелката ми работеше в централата на голяма международна компания в Лондон - всеки проблем с ИТ-то се оправяше от центъра за поддръжка в Букурещ. Нелепо е да се гледа със снизхождение на тези работни места. Ама меринджейския синдром не прощава.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK