Работодател на годината
България става все по-привлекателна за аутсорсинг компаниите, но секторът трудно поема всички желаещи да инвестират
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Вече е по-трудно да наемеш IT служители в пренаселени индийски хайтек центрове като Бангалор отколкото в Силициевата долина. Тази шега сред аутсорсинг компаниите се разказва от няколко години и естествено не е истина. Но донякъде отразява новата действителност в сектора за аутсорсинг на бизнес процеси - просто предлагането на работа в Индия е много по-голямо от качествената работна ръка въпреки населението от 1.2 млрд. души. И то не само за тясно специализирани сфери като софтуерните разработки, а и в обслужването на клиенти. Което принуди фирмите от сектора да търсят различни варианти по света.
Един от тези варианти е България. През последните години страната се налага като все по-предпочитана дестинация за аутсорсинг и в някои сегменти измества дори голям пазар като Индия. А и все повече международни компании навлизат в България. Пример е обявеното в края на февруари придобиване на най-голямата българска компания в сектора - "Софика груп", от американския гигант TeleTech, който е един от най-големите доставчици на подобни решения в света (виж интервюто с оперативния директор на групата тук). Преди година и половина пък канадската TЕLUS влезе в друга местна компания - CallPoint New Europe (която прие името TELUS International Europe) и вече планира да увеличи служителите си от 900 в момента до около 2000 за три години. В началото на годината пък американската Convergys придоби Stream Global Services, която има бизнес и в България. Тук със свои центрове за услуги от години оперират световни гиганти като HP (която има най-много служители), IBM, Coca-Cola и др. (виж графиката).
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
64 коментара
Благодаря ви, че най-после написахте статия за състоянието на този сектор в България. Очевидно е че сектора има огромен потенциал. Хубавото е че става въпрос за висока добавена стойнст и за поне 90% напълно легален бизнес, който си плаща всички данъци и осигуровки.
Следващата стъпка е да се вземе пример от Германия за това как бизнеса и образователната система могат да работят заедно.
Публикувано през m.capital.bg
До коментар [#1] от "vari":
Хубаво е доколкото се осигурява заетост.
В България се аутсорсват дейности, които могат да бъдат както аутсорснати тук, така и някъде другаде. Което първо означава невисоки заплати и второ внася несигурност в позициите."Маститите" позиции са на запад - там хората се срещат с клиенти, договарят сделки, правят кинти и премии. Дори имам чуството, че се изземва така енергия, която би могла да бъде използвана за по-високи резултати.
Така че да не прекаляваме с радостите и ентусиазма.
"местните власти и бизнес също могат да подпомогнат навлизането на инвеститорите от аутсорсинг индустрията с определени облекчения - например освобождаването за пет години от данъци върху имота, ползван за център за услуги."
>>> Съветвам както този господин, така и всеки друг представител на този сектор не само да се въздържат от подобни предложения, но и да впрегнат цялата си енергия да защитават данъчната равнопоставеност на всички сектори. Българската аутсорсинг индустрия е международно конкурентоспособна на фона на ред други отрасли, които традиционно имат "бюджетни очаквания" и милиони гласоподаватели със "социално-политически очаквания". И като ги питаш от кого да се вземе, за да се даде на тях, отговорът много често гласи: "Как откъде, от очилатите чикибойчета в парка на Плевнелиев, които зяпат монитора по цял ден за 2 бона заплата, а ние тука дишаме пушека на електрожена за 450"
това са супер долнопробни длъжности без абсолютно всякаква перспектива за личностно или професионално развитие. целевата група би трябвало да са непретенциозни студенти, наети почасово за да се изхранват докато се образоват. а текат едни серии от сериозни интервюта, все едно ще наемат хора за космическа програма.
нещата можеха да се развиват в съвсем други измерения: да се създават продукти, решения, стартъпи и инвестиции ...
Ето ако сравняваме с Бангалор (отдавна не е хит в Индия) сме къде-къде по-напред. София, освен ниските заплати, има супер цена на офиси А клас (или каквото там минава за такъв в България), бърза и стабилна интернет връзка, европейска часова зона, нормален климат, и много отговорни и трудолюбиви работници на най-ниско ниво.
Ако държавата иска да помогне да вземе да задраска целия трудов кодекс. Питайте мениджърите на тези компании защо нямат служители работещи от дома, колко е "лесно" да наемат някой чужденец или как се отчита сплит-шифт пред разните му там органи.
"Една от основните причини за липсата на сериозни инвестиции извън София е релокацията на качествени професионалисти основно в столицата, а аутсорсинг индустрията има специфични изисквания за хората, които се наемат. За съжаление не навсякъде в страната пазарът предлага работна ръка, притежаваща необходимите знания и умения да работи по аутсорсинг проекти", казват от 60к.
Ето тук трябва да се насочат усилията за реформа в образованието и икономиката - децентрализация!!! Но вече може би е много късно за това.
Всичките меринджеи вече години разправят какъв потенциал има аутаорсинга в БГ и как недостигали кадри! Фактически този проблем съществува от 2007-2008 година. Освен 1-2 фирми, които се опитваха да създават кадри, останалата паплач само искат да лапкат. Рано или късно или ще им наредят да се оттеглят (по нареждане на централите им) или ще трябва да осъзнаят, че не може да вземаш само, без да даваш!
"... 7000 отворени позиции (във всички сфери), които не се запълват изцяло."
Ако Химко заработи, при най-добрите очаквания ще наеме не повече от 500 човека. При цена 50 млн. само за придобиване. Грубо 100 хиляди лева /работно място, с което ще минем глупостта на сърбите с Фиат. Алтернативно, 100 000 лева би струвала идеална бакалавърска степен по ИТ, с което тези 7000 ще бъдат усвоени. Всичко това е добре известно на грамотните хора, но не и на Стойньо Пръдлето, който е доказан тъпак и крадец. Резултатът е това което виждаме - милиони безработни и незаети работни места. Защото безработните не стават за работа, стават за социалки и милиционерщина. Но както е известно, левите партии се борят да има повече бедни, защото те са електоралната им база. Ако левите решаваха проблема с бедността, щяха да са временно явление (до решаване на проблема), а те са устойчиви. Изводи?
До коментар [#8] от "misho73":
Ако левите решаваха проблема с бедността, щяха да са временно явление (до решаване на проблема), а те са устойчиви. Изводи?
Подобно е и мисленето им за образованите.
Нямам пред вид мнимото образование тип РАБФАГ,Икономически университет спесиалност Икономика На СоциализЪмЪ и пр. с тежки примери като Боби12345... :-)
Да се чудиш защо деца на хора ,с години извън България са с по добри познания по български език и история на България.
[quote#4:"basilicum"]нещата можеха да се развиват в съвсем други измерения: да се създават продукти, решения, стартъпи и инвестиции ...[/quote]Ха, ха - това го наричам меринджейски синдром. Направо е пандемия у нас - горе-долу всеки втори е засегнат. Основния симптом е, че изпълнителската работа е "под достойнството" и не отговаря на "възможностите".
Истината е, че повечето хора няма как да бъдат мениджъри, изобретатели или предприемачи. За тях аутсорсинга е напълно прилична работа. Алтернативата - продавачка в местната бакалия или сервитьорка да не би да е по-добра? Освен това аутсорсинга не са само кол центрове, а и цели бек офиси - счетоводители, инженери по поддръжката и т.н. Това са хора с образование и квалификация. Приятелката ми работеше в централата на голяма международна компания в Лондон - всеки проблем с ИТ-то се оправяше от центъра за поддръжка в Букурещ. Нелепо е да се гледа със снизхождение на тези работни места. Ама меринджейския синдром не прощава.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.