Кризата в Украйна предизвиква сътресения и повишение на цените на международните пазари на пшеница, пише Financial Times. Опасенията, причинени от напрежението между Москва, Киев и Запада, се добавят към неблагоприятните атмосферни условия в САЩ, които са най-големият износител на суровината в света. От края на февруари досега пшеницата на борсите в САЩ е поскъпнала с почти 20% до над 7 долара за бушел.
Украйна, Русия и Казахстан заедно отговарят за една пета от световния износ на пшеница и са основен доставчик за Северна Африка и Средния изток. Проблеми с доставките от Черноморския регион със сигурност ще доведат до ръст на цените, както се случи през 2010 г., когато Русия наложи забрана за износ заради сушата и слабите реколти. Засега обаче обтегнатите отношения не са довели до забавяне или проблеми с доставките на зърнени храни от Украйна и Русия. "Поскъпването на пшеницата, изглежда, е водено основно от страх, а не от реални проблеми", отбелязва Крис Гад, анализатор в лондонската Macquarie.
Нормални условия
Анализаторите също така отбелязват, че се очаква нормална реколта от зимна пшеница в Украйна, която трябва да бъде събрана през лятото. Повечето семена, торове и пестициди, нужни за пролетните посеви, са поръчани от производителите още преди кризата. "Интервюирахме около 600 средни и малки фермери в Украйна през миналата седмица и не получихме никакви сигнали за възможно намаляване на засетите площи", отбелязва Светлана Синковская от агенция "АПК-Информ" в Киев. Кримският полуостров, който беше присъединен от Русия, произвежда около 800 хил. тона, или 5% от общите добиви на зърнени култури в Украйна.
По-вероятно е рискове за земеделското производство в Украйна да се появят по-късно тази година заради отслабването на националната валута, което ще доведе до оскъпяване на семената, торовете и горивото. Друго притеснение на международните търговци е способността на местните фермери да си осигурят финансиране на разумна цена.
Слаби дъждове
Основен проблем за световния пазар на пшеница в краткосрочен план не е геополитическата нестабилност, а метеорологичните условия. Сушата в южната част на Украйна може да доведе до по-големи рискове за реколтата, отколкото конфликтът с Русия, отбелязва Крис Гад. Слабите дъждове пораждат опасения и за добивите в основните производствени райони на САЩ, Австралия и Източна и Централна Европа, включително Полша и Германия. Последният доклад на щатското земеделско министерство показва, че над половината зимна пшеница в щата Тексас е с ниско или много ниско качество, а едва 11% с добро или отлично. В Канзас над 20% от реколтата е с лошо качество, а една трета – с добро. Същевременно експертите предвиждат 50% шанс през втората половина на годината да се формира климатичното явление "Ел Ниньо", което може да доведе суши и при други големи производители на пшеница като Австралия и Индия. Все пак повечето анализатори не очакват значителен спад на общата реколта спрямо предишния сезон.
Кризата в Украйна предизвиква сътресения и повишение на цените на международните пазари на пшеница, пише Financial Times. Опасенията, причинени от напрежението между Москва, Киев и Запада, се добавят към неблагоприятните атмосферни условия в САЩ, които са най-големият износител на суровината в света. От края на февруари досега пшеницата на борсите в САЩ е поскъпнала с почти 20% до над 7 долара за бушел.
Украйна, Русия и Казахстан заедно отговарят за една пета от световния износ на пшеница и са основен доставчик за Северна Африка и Средния изток. Проблеми с доставките от Черноморския регион със сигурност ще доведат до ръст на цените, както се случи през 2010 г., когато Русия наложи забрана за износ заради сушата и слабите реколти. Засега обаче обтегнатите отношения не са довели до забавяне или проблеми с доставките на зърнени храни от Украйна и Русия. "Поскъпването на пшеницата, изглежда, е водено основно от страх, а не от реални проблеми", отбелязва Крис Гад, анализатор в лондонската Macquarie.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
5 коментара
Вероятно материалът във FT е подготвен по-рано от последните дъждове. Коментирайки конкретно източна и централна Европа, през тази година (2013/14) снегът добави запасна почвена влага, нямаше екстремно ниски температури и силни ветрове и пшеницата не измръзна. Около затоплянията в края на зимата се отбелязаха два валежа със стопанска значимост. Т.е. всички предпоставки за формиране на обичайно количество пшеница са налице - идеално съответствие на фенофази към изисквания към почвена влага.
По-интересното в случая е, че една от въздушните маси донесла дъжд в България дойде от Сибир, премина над Русия, но не се изваля там, както е обичайно, а цялият дъжд остана за балканският регион. Т.е. комбинацията от суша и студ в Русия е предпоставка за скромни очаквания спрямо добивът им.
Financial Times's subtitle ?
Що се отнася за подзаглавието, "лошите климатични условия" винаги са били налице и отношението към тях се характеризира с т.нар. "управление на кризи". На практика това се осъществява чрез международна търговия и е свързано с преливане от регионите с по-богата реколта към тези региони, които са имали по-малко "късмет" през съответната година.
Непознавайки същността на "геополит. нестабилност" може само да се добави, че политическият риск води до влошаване на обстановката само в конкретната държава, както и взаимодействието между субектите и (Philip Kotler).
Т.е. продължавайки тезата на Рейгън, че концентрирайки се върху икономическата основа, преразпределяме ресурсите към по рисковият фактор (sustainable agriculture), а неефективните националистически боричкания се изправят срещу коригиращият ги недостиг на ресурс.
Рано е още да се каже.
До коментар [#3] от "Тsonkooo":
Вярно е, че сме едва в начало на тенденция и е рано да се твърди, че сме вече в стабилен влажен период, подходящ за хлебна пшеница, която се явява едно от нашите основни предимства за просперитет и свързаност с EU правилата.
Първият влажен период 1971-1976 г. като указващ начало на тенденция, сега е много по-явно изявен. Тази година плевелният състав показва няколкогодишно натрупване на почвена влага и са налице растения, които се развиват масово само при поливни условия. Наблюденията ми са, че в равнините се развиват такива по състав и разнообразие растителни съобщества, каквито до сега бяха характерни само в предпланинските части с по-големи валежни суми.
Разбира се логично е да очакваме скоро период на засушаване, но е логично този период да е по-къс от предходният, а вероятно няма да е толкова забележим и стопанското му влияние вероятно ще е минимално.
Заради сушата и липсата на зима ще има възможност за две реколти от житните:)