Кризата в Украйна и слабите дъждове оскъпяват пшеницата

Вероятно материалът във FT е подготвен по-рано от последните дъждове. Коментирайки конкретно източна и централна Европа, през тази година (2013/14) снегът добави запасна почвена влага, нямаше екстремно ниски температури и силни ветрове и пшеницата не измръзна. Около затоплянията в края на зимата се отбелязаха два валежа със стопанска значимост. Т.е. всички предпоставки за формиране на обичайно количество пшеница са налице - идеално съответствие на фенофази към изисквания към почвена влага.

По-интересното в случая е, че една от въздушните маси донесла дъжд в България дойде от Сибир, премина над Русия, но не се изваля там, както е обичайно, а цялият дъжд остана за балканският регион. Т.е. комбинацията от суша и студ в Русия е предпоставка за скромни очаквания спрямо добивът им.

Financial Times's subtitle ?

Що се отнася за подзаглавието, "лошите климатични условия" винаги са били налице и отношението към тях се характеризира с т.нар. "управление на кризи". На практика това се осъществява чрез международна търговия и е свързано с преливане от регионите с по-богата реколта към тези региони, които са имали по-малко "късмет" през съответната година.

Непознавайки същността на "геополит. нестабилност" може само да се добави, че политическият риск води до влошаване на обстановката само в конкретната държава, както и взаимодействието между субектите и (Philip Kotler).

Т.е. продължавайки тезата на Рейгън, че концентрирайки се върху икономическата основа, преразпределяме ресурсите към по рисковият фактор (sustainable agriculture), а неефективните националистически боричкания се изправят срещу коригиращият ги недостиг на ресурс.

Рано е още да се каже.

До коментар [#3] от "Тsonkooo":

Вярно е, че сме едва в начало на тенденция и е рано да се твърди, че сме вече в стабилен влажен период, подходящ за хлебна пшеница, която се явява едно от нашите основни предимства за просперитет и свързаност с EU правилата.

Първият влажен период 1971-1976 г. като указващ начало на тенденция, сега е много по-явно изявен. Тази година плевелният състав показва няколкогодишно натрупване на почвена влага и са налице растения, които се развиват масово само при поливни условия. Наблюденията ми са, че в равнините се развиват такива по състав и разнообразие растителни съобщества, каквито до сега бяха характерни само в предпланинските части с по-големи валежни суми.

Разбира се логично е да очакваме скоро период на засушаване, но е логично този период да е по-къс от предходният, а вероятно няма да е толкова забележим и стопанското му влияние вероятно ще е минимално.

Заради сушата и липсата на зима ще има възможност за две реколти от житните:)