Осигурен достъп на малките фермери до пазара и възможност за потребителите да си доставят чиста храна до дома. Това са две от сериозните предимства на интернет платформите за продажба на храни от малки земеделски стопанства, обобщиха участници в конференцията "Онлайн продажбите на храни и различните модели на доставка", организирана от сп. "Регал" (издание на "Икономедиа" АД).
Доверяваш ли ми се
Дребните земеделски стопани произвеждат качествени и автентични храни, но в малки количества, при това сезонно обусловени. Това не са биосертифицирани продукти, но те са натурални и резултат от устойчиви земеделски практики, предавани от поколение на поколение. Затова интересът към този тип продукти е обясним, заяви адвокат Ивана Мурджева от Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели.
Хората се обръщат все повече към храни от местни производители заради собственото си здраве, защото те са без пестициди, консерванти, ГМО, обобщи тенденцията Илия Пчеларов от semka.org. Сайтът предлага абонамент за пресни продукти и организира седмични доставки на заявеното до дома.
"Предлагаме ограничени количества продукти от чисти райони, произведени по стари методи и традиционни рецепти. Държим на фактора сезонност. При нас няма да намерите домати и краставици през зимата – тогава предлагаме туршии и лютеници", обобщи Александър Ангелов от bgbakalia.com. Онлайн магазинът работи с около 60 - 70 производителя и предлага между 500 и 700 артикула на 1300 регистрирани клиенти.
Не така успешен се оказал опитът на Свилен Класанов, управител на "Слънце Луна" (sunmoon.bg), да свърже малки производители с клиенти. Проектът се наричал "Кон с каруца" и просъществувал само два месеца. Малки камиончета ("нещо като маршрутки") обикаляли из страната в опит да събират земеделска продукция, която да стигне до купувачите в града. "Но липсата на активна реклама и най-вече недоверието към прекупвачите, макар че ние искахме да спасим производителите тъкмо от прекупвачи, се оказаха решаващи за спирането му", обясни Класанов.
Доверието е най-главното в опита на hrankoop.com, обобщи създателят на хранителния кооператив в столицата Николай Генов. Хората се обединяват заедно с производителите, за да имат достъп до чиста храна. Поръчва се до неделя, а доставките се правят до вторник, обясни Генов. Но не всеки може да влезе в кооператива - приемането става само с препоръка на вече членуващ в него. "Дори усложнихме приема, защото разрастването не ни е цел. Най-важното за нас е доверието", каза Генов. Задължително е кандидатът да направи предварително поръчка чрез член на хранителния кооператив, за да види, че храната не е в търговски вид и опаковка като в магазина, и да е сигурен, че иска да получава точно това. За някои хора обаче такова предлагане се оказва разочароващо, коментира Николай Генов.
"Ние нямаме проблеми с потребителите. Срещаме повече трудности да накараме производителите да се регистрират в сайта, да опишат продуктите си и да активират профила си периодично", заяви Силвия Матеева от selskatrapeza.bg.
Контролирай конкурента
Според Александър Ангелов културата на онлайн пазаруване в страната е все още слаба, защото хората предпочитат "око да види, ръка да пипне". Опитът за портрет на пазаруващите от онлайн бакалията показва, че това са предимно жени на възраст между 25 и 40 години, млади майки, с добри доходи. В повечето случаи липсва мотивация за пазаруване – 80% от хората искат просто да пробват, лоялните клиенти са около 10-15%, обобщи Ангелов.
В същото време броят на онлайн магазините, предлагащи храни от малки ферми, мандри и манастири, расте. Заедно с интереса към този вид търговия нарастват и изискванията към производителите. Ако те са серифицирани като био, контролът се осъществява от оторизирани независими органи. Но ако искаш да бъдеш злонамерен, можеш да го правиш дори и да имаш сертификат за биопроизводство, смята Благовеста Василиева от "Дивата ферма". Компанията е единствената в страната, която предлага телешко биомесо. Според Василиева собствениците на сайтове за продажба на храни от малки ферми би трябвало да имат право да извършват проверки на почвата и на продукцията. Тогава производителите "дори да нямат съвест, ще имат страх" и няма да злоупотребяват с пестициди например.
Ивана Мурджева смята, че прилагането на конвенционални методи за контрол невинаги е ефективно за малките фермери, защото те не гарантират чистотата на храната. Необходимо е дефинирането на контрол, който фермерите да извършват помежду си, или браншова организация да гарантира, че нейните членове предлагат качествена храна без "добавки", каза Мурджева.
9 коментара
Предпочитам директния контакт с малкия фермер !
Не само око да види , ръка да пипне както се казва ами и нос да помирише !!!
До коментар [#1] от "SS":
Това е най-добрият вариант. Много хора обаче са твърде заети да търсят производителите лично и/или да обикалят по пазарите... та според мен и за интернет храни има място :)
Само 10% от парите, които крайният клиент плаща за храната, отивали у производителя. Всичко останало е транспорт, данъци, печалби на големите вериги, мениджмънт, опаковка, склад, консерванти. Този начин на дистрибуция на храните би трябвало да има много добро бъдеще.
хубаво...
В днешно време един сайт не струва нищо, даже има безплатни платформи. Всеки може да рекламира или поне да покаже продукцията. Аз имам телефона на една помакиня от пазара в Юндола и ми праща сирене, кашкавал, сладко от диви плодове, мед и др. Като е хладно времето не е проблем да ми го опакова и пусне по Спиди. Цените и са по-ниски от магазина, качеството няма нищо общо.
Публикувано през m.capital.bg
Сайтове се правят лесно... Стада...мандри...ливади... малко по трудно... онези които искат да се хранят правилно, трябва да застанат на страната на онези, на които им се пречи да работят в малки обеми и да живеят от това!
Чудесно, но моля някой контролен орган да следи тази продукция защото тарикати бързо ще се намерят
Похвално, нека има. Това, което не разбирам от цялата история с био-, мио- и т.н. обаче, е защо в един такъв сайт кофичка био кисело мляко струва 2.80 лв, а когато аз си квася вкъщи (пак от био крава, нали) ми излиза 0.40 лв. Може би е от някаква специална крава, хранена с био марихуана, не знам. Все не мога да се отърва от чувството, че хората са склонни да плащат смехотворно високи цени заради вътрешното убеждение, че това им гарантира "истинскостта" на нещата. Т.е. поради психологически причини, а не заради реалната себестойност.
....Необходимо е дефинирането на контрол, който фермерите да извършват помежду си, или браншова организация да гарантира, че нейните членове предлагат качествена храна без "добавки"- това как точно ще се случи? звучи невероятно абсурдно.Къде остава контрола от Агенцията по безопасност на храните?До
колкото съм запозната прословутата наредба 26 все още не е променена- за какво изобщо става дума?Докато това не се случи-не става ли дума за една незаконна търговия,която не е дефинирана никъде ?
Когато говорим за производство на храна и за формите на нейното предлагане-ясно трябва да са дефинирани условията за нейното добиване , начините и срокове за реализация и контрол.