Мъгърдич Хулиян: Малките фермери могат да оцелеят единствено чрез сдружаването си
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мъгърдич Хулиян: Малките фермери могат да оцелеят единствено чрез сдружаването си

Мъгърдич Хулиян: Малките фермери могат да оцелеят единствено чрез сдружаването си

България започна дебата за новата селскостопанска политика на ЕС много късно, казва председателят на управителния съвет на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели

Весела Николаева
8860 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Голямото предизвикателство пред малките производители е да оцелеят и да не се превърнат в безработни или нископлатени служители.

Европейските средства са винаги допълнение към националните усилия.

Преди по-малко от два месеца производители и преработватели учредиха в Пловдив Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели. Първоначално заявеното им намерение е да защитават интересите на близо 85 хил. дребни стопани и преработватели. За председател на управителния съвет беше избран Мъгърдич Хулиян. Той е е роден през 1970 г. в Сливен. Магистър по тропично и субтропично земеделие към Аграрния университет - Пловдив, и магистър по бизнес администрация от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Член на Работната група за разработване на Програма за развитие на земеделието и селските райони 2014-2020 към МЗХ, както и на групата за Тематичната подпрограма за малките стопанства.

Какви цели си поставя новосъздадената организация за малките фермери?

- Целта ни е да защитим интересите на членовете си, т.е. на малките производители и преработватели. За да може да има ефективна защита и работа в тяхна подкрепа, на тях им беше необходима институционална подкрепа. Т.е. структура, зад която да застанат, която да ги представлява и да поема голяма част от работата, за която трудно биха отделили време. Всъщност голямото предизвикателство пред малките е те да оцелеят, да не изчезнат и да се прелеят в безработни или нископлатени служители. Да си останат независими. Това обаче е свързано с доста сериозен ресурс – единият от тях е човешкият, но другият е финансовия. Човешкия те го имат, доколкото сами успяват да работят. Но това не им оставя време за нищо друго. Те много трудно се организират, за да споделят опит, да отделят време за обучение и да ходят по институции.

Така че сдружението трябва да извършва тази посредническа работа, диалога с институциите, да предаде правилно нуждите им, т.е. да могат управляващите, политиците, експертите да разберат техните потребности. Защото много често се получава изгубени в превода и е важно посланията да стигат правилно и до политиците, и до всички, от които зависи тяхната работа.

Защо смятате, че сега посланията им не са предадени правилно?

- Ако се вгледаме в сегашната ситуация, много ясно излизат тези проблеми – в момента масирано се говори за това, че едва ли не ще се излеят съдове с амброзия върху малките производители от новата земеделска програма на ЕС. Дали това всъщност е така – по-скоро бих казал, че не е. Да, правят се някакви стъпки, правят се усилия да бъдат подкрепени малките производители, но доколко тези средства ще успеят да въздействат на тази група, да я направят по-устойчива, аз лично се съмнявам. От една страна – защото ресурсът е малък. Ясно е, че България има нужда от много пари за много отрасли. Но за това се правят приоритети – ако ние сме казали, че приоритет са ни малките производители, младите фермери, биологичното производство или зърнопроизводството, животновъдството, ние трябва да насочим усилия към тях. Не може да имаме десет приоритета – може да имаме най-много три. Така че правилното им дефиниране и залагане на целите какво искаме да видим след седем години ще ни помогне в края на периода да видим дали сме ги постигнали. Другия вариант го наблюдавахме в последните години ефективно прилагане на програмата за селските райони – имаме над 10 корекции, имаме прехвърляне на пари от мерки в мерки, без да се направи предварително как това би се отразило върху цялостното прилагане.

В тази връзка каква точно ще е новата ОСП по отношение на малките фермери, наистина ли ще е основно в тяхна полза?

- Не мога да кажа, че ще е в тяхна полза. За пръв път се наблюдават стъпки в подкрепа на малките производители, въпросът е доколко те ще успеят да постигнат търсения ефект. За новия програмен период имаме рамка с подпрограма и България избра това да са малките стопани. За съжаление към момента бюджетът на тази подпрограма е от порядъка на 86 млн. лв. И средният размер на подпомагане ще е от порядъка на 10 хил. евро. За малките производители тези пари не са малко, но когато погледнем към някаква дългосрочна капиталова инвестиция, какво можеш да си купиш с тях? Така че – да, има обръщане към малките производители, но според мен то е твърде слабо, за да окаже въздействие. Ако погледнем другата ос – директните плащания, – там се гарантира за първите 300 дка те да получат по-висок размер на подкрепа. Хубаво, но приемаме, че голяма част от малките обработват до 100 дка. Тоест 100 дка с горница от 15 лв. прави 1500 лв. на година. Например, ако досега са получавали 3000 лв., сега ще получават 4500 лв. За едно зеленчукопроизводство или овощарство това е много малка подкрепа. Тя не може да даде стимул на производителите да останат в този сектор. Те ще предпочетат да отидат в зърнопроизводството, защото там, увеличавайки размера на земята до 1000 дка например, ще получават доста добри субсидии. Така че за мен много погрешно се постави целият дебат върху тази политика, ние го започнахме много късно – реално когато Европейската комисия вече беше предложила вариантите, по които ОСП трябва да се развива. Ние се ориентирахме по това къде и какви пари ще има и отново се завъртяхме по старата линия.

Доколко европейските средства могат да са инструмент за бързо решаване на проблеми? Често на тях се гледа като на инструмент, който може да развие даден бранш и да унищожи друг.

- Всъщност европейските средства са винаги допълнение към националните усилия. Ако България е приела като приоритет развитие на малките населени места в пограничните райони, независимо от това дали има европейско финансиране за тях или не, тя трябва да намери собствен ресурс, за да инвестира в тях, защото й е важно те да са живи. Европейските пари са само допълващо усилие, въпреки че са по-голямата част. Те обикновено са над 70% от финансиране. Приоритетите обаче са си наша отговорност, ние трябва да преценим кое ни е важно. Инструмент от новия период е програма за малка сума, която се отпуска на малките. Те могат да заявят плащане веднъж годишно и да получат до 1250 евро. И така гръмнаха едни заглавия – на малките фермери ще бъдат дадени по 1250 евро. Хубаво, ама на всички малки ли ще бъдат дадени? Колко са те? Общият размер на тези плащания не може да е над 10% от директните такива. Toест не беше добре премерено политическото изказване колко всъщност са потенциалните кандидати – трябва да се тръгне от това, защото може да се окаже, че тази сума няма да е по 1250 евро, а ще е примерно 500 евро. И в такъв случай вероятно изобщо няма да има желаещи да кандидатстват или ако има, това ще са по-скоро хоби фермери, отколкото такива, които реално искат да се занимават с подобна дейност. Но тези публични говорения настроиха голяма част от сектора и най-вече може би Националната асоциация на зърнопроизводителите, които излязоха със становище, че това е безсмислено харчене на ресурс и ще доведе до редица проблеми.

Това трябваше да се реши на масата за преговори между всички браншови организации и земеделското министерство, и то на база сериозни и задълбочени проучвания от какво има нужда България. Държава, която има ясна визия и политика за националната си сигурност, се опитва балансирано да развива всичките си райони. Тя не позволява да се обезлюдяват райони, това е свързано дори с национална сигурност около границите.

Кои според вас основните проблеми на малките фермери и преработватели?

- Много са. Първо – това, че те са малки, е проблем. Някои от тях са много малки и при тях проблемът е дали изобщо могат да бъдат реален субект. Други, на които ние опитваме да въздействаме, имат потенциала и шанса да оцелеят, ако им се даде такава възможност. За най-малките трябва да се насочат много средства и усилия и не знам дали една държава като България може да си позволи такава силна подкрепа, защото тя не е само финансова в случая, за да могат те да се преструктурират, да се обединят. Факт е, че всички могат да оцелеят единствено чрез сдружаването си. Като казвам сдружаване, не браншови организации, подобни на нашата, която гони политическа защита на техните интереси, а сдружения от бизнес характер. Това са кооперативи, това са различни форми на обединения, може да са търговски дружества, кооперации. Но това са начините малките да оцелеят и да се развиват.

Проблемът е, че ние имаме едно доста негативно усещане, наложено в годините на социализма от тези ТКЗС и форми на коопериране. Които обаче са нещо доста по-различно, те са форми на отнемане на собствеността. Докато тук не говорим въобще за такъв вид – кооперативите не са измислени от социализма. Те са една от най-старите форми на сдружаване и ги има във всички стари страни - членки на ЕС. Държавите с най-добре развити кооперитиви – Италия, Австрия, Германия, Франция, са и тези с най-добре развито земеделие. Така че ние трябва да се опитаме да намерим онази формула, подходяща за нaшите условия. Аз винаги съм давал за пример Националната асоциация на зърнопроизводителите, която по един прекрасен начин брани интереса на членовете си. Другият начин, по който това може да се случи, е чрез обучение. Както казваше един мой професор – земеделието е проста работа, но не е за прости хора. В България всеки разбира от земеделие, футбол и политика.

Преди време бяхте споменали, че като цяло нивото на образованост на занимаващите се със земеделие е много ниско и обикновено това са хора, останали без работа, които нямат изобщо квалификация.

- Ситуацията беше такава. Когато започна масовата приватизация, когато редица предприятия и държавни структури направиха съкращения, голяма част от хората останаха без основната си работа, за която са учили. В един момент се оказаха без доходи и тъй като българинът е селски народ и почти всеки има някакви спомени от баба и дядо – как се копае, как се сади, си мисли, че не е много трудно. И отново казвам – тук е въпрос по-скоро на лична мотивация и образование. Защото аз познавам много колеги, които нямат образование за такава дейност, но те са се ограмотявали и са положили сериозни усилия да правят нещата както трябва. Това е пътят – ако искаш да правиш нещо професионално, както във всяка друга професия, трябва да усвоиш основните правила. В годините, в които бях на практика в една оранжерия в Сливен, се борех за това да изкарам продукцията си само пет дни по-рано. Понякога те зависеха само от това доколко съм чел, търсил информация, как могат по-рано да почервенеят доматите. Защото тези пет дни ти покриват разходите за цялата инвестиция. И тези пет дни са в състояние да те спасят. Тоест всеки един производител трябва да има своите пет дни.

Много е важно хората да бъдат ограмотявани чисто теоретично как трябва да произвеждат. Оттам отиваме и маркетингово – как да реализират продукцията си. Те ли трябва да се занимават или някой друг – сдружения, кооперативи. Примерите в Европа са много – там има много силни кооперативи на малки фермери, които работят, уеднаквили са програмите си. Не може един малък производител със 100 дка домати да иска да продава на някакъв голям пазар. Зеленчуковите кооперативи могат да са сравнително гъвкави – ако тази година се обединим, догодина можем да заложим обща програма. При трайните насаждения не е така. Ако съберем например 20 производителя на праскови и направим сдружение, на следващата година ще имаме 20 човека по Х броя сортове. Това може да е проблем за реализацията. И за да уеднаквят програмата си, или трябва да изкоренят градините си, или постепенно да заменят старите насаждения с нови от един сорт. И затова е важно да не се работи от днес за утре – да се събудим и да видим какво е насадил комшията в двора и ние да направим същото, а просто да вървим по-професионално и да гледаме развитието си.

А доколко санитарно-хигиенните изисквания са пречка пред малки производители? Те често се оплакват от непосилни условия, прекалено много излишни усилия, които им се изискват.

- Имаме два проблема – единият с производителите, другият с преработвателите. Проблемът с вторите е по-сериозен от гледна точка на изисквания, особено на преработващите животински продукти. Проблемът е и с някои производители, особено малки, при които за толкова години така и не можахме да се обединим да има ли животни в селата или не, на какви условия да отговарят. От една страна – да, има проблеми в нормативната уредба, но аз все повече си мисля, че има проблем и в самите малки производители. То пак е свързано с полагането на усилия да си изряден. Вярно, трудно е и нормативната ни уредба е създадена за големите предприятия. Факт е, че през периода до 2007 г., когато хармонизирахме законодателството си, на масата седяха само големите компании. И нормативната уредба беше разработена спрямо техни мощности.

Нашата задача сега е да успеем да нагодим тези критерии спрямо размера на производството, риска от потенциална вреда. Ние искаме контрол, те трябва да бъдат контролирани, но този контрол трябва да е съизмерим спрямо риска и крайния продукт. Ако е качествен, значи целият процес на обработка е бил спазен технологично. Няма как да произведем от лоша суровина качествен продукт. Така че трябва да вървим в тази посока, за да могат тези малки производители да се развиват – да станат първо устойчиви, след това тези, които имат възможност и желание, да станат средни и защо не големи. Процесът трябва да е двустранен – от една страна, работим за подобряване на нормативната уредба, от друга – да работим много и със самите производители, за да могат те да имат професионалната увереност, че могат да покрият минималните по закон изисквания. Защото, ако не могат дa покрият и тях, вече имаме проблем.

Ако погледнем при производството на плодове и зеленчуци, изискванията са минимални, но и там трудно оцеляват. Какъв е проблемът – абсолютна липса на компетенции и умения как да реализираш продукцията си. Не е достатъчно да произведем хубави домати – трябва да са сортирани, подредени в амбалаж. Не е достатъчно просто да излезеш на пътя с пет касетки всичко накуп и да кажеш "Аз съм производител на качествена продукция". Дори и да е така, ще си купя, но ако не мога да видя кой си, как ще се свържа с теб? Всичко това е свързано не само с качество и проследяемост, свързано е и с чистото обозначаване на производителя. И докато малките не осъзнаят тази си нужда, те трудно ще оцеляват. На пътя не се оцелява. Тук е и мястото на държавата – от една страна да ги разпознава. Има опити напоследък. Държавата е заинтересувана тези производители да работят, да плащат осигуровки, а не да се разчита на социални помощи.


29 коментара
  • 1
    galbi avatar :-|
    galbi

    Долнопробна лъжа!
    Този отрасъл се субсидира! Няма малки големи играчи!
    Пълна анархия!
    В целия развит Свят производството от земеделие си е обвързано!
    От засяването, оране , торене , прибиране, складиране, преработка и РЕАЛИЗИРАНЕ ТО Й НА ПАЗАРА!
    В България няма това с една причина---да останат зависими производителите от бюрокрацията ни. Като всички други отрасли!
    Затова и никога няма да създадат честни правила , при които да зависи всичко от качествата на човека.
    Доказателство-тази глупост тук!

  • 2
    ajsayder avatar :-|
    Simo Petkov

    .... "Пич, ще ти отмъсти Мъгърдич "!

  • 3
    super_guapo avatar :-@
    Super GUAPO

    [quote#1:"galbi"]Долнопробна лъжа!
    Този отрасъл се субсидира! Няма малки големи играчи!
    Пълна анархия! [/quote]

    Хейтърче /Галби/, затвори вратата...
    Хулиан е прав...коопериране, коопериране, коопериране ... иначе смърт на основни отрасли с пъти по висока добавена стойност от зърнопроизводството.

    Земеделието иска: "стопани" а не факани тарикати!
    Да живеят работещите хора!!!!

  • 4
    galbi avatar :-|
    galbi

    Коопериране!!
    Има една поговорка!
    Не ми хвали стоката -хвали ми пазара!
    Фермерството в Америка е планирано от семето , та до таолетната!
    Кооперирането работи за определен вид земеделие!
    То не е решението за всичко. Както е представено тук!
    Та ако ще и цялата земя в България да я включите в една кооперация-то като няма пазар ,все ще е като сега!
    Къде са фабриките за консерви и подготовка и складиране.
    Къде е пазара!
    То с празно говорене работа не става.
    Няма правила на игра равни за всички . Другото са си лъжи за хора без понятие от фермерство или по старо-селско стопанство!

  • 6
    mag777 avatar :-P
    Мъгърдич Хулиян

    До коментар [#4] от "galbi":

    Точно така, всичко е планирано, именно за планиране говорим, планиране, което да води до предвидимост и по отношение на производство и по отношение на реализация! Колкото до кооперирането то работи за всички и за малките и за големите, но докато големите са независими и при тях въпроса с кооперирането не е сведен до оцеляване при малките е задължително и това е факт в цял свят, но в особено силна степен в Европа, изключително неуместно е да се правят сравнения между България и Америка, все пак сме в Европа и нашето земеделие исторически е по-близко до европейското отколкото до американското. Колкото до празноговоренето то е типично за тези ширини. Крайно време е да се говори ясно и с конкретни тези, проблеми и цифри и е крайно време да се научим на професионална и личностна толерантност. Това, че имаме различи възгледи не означава задължително, че сме "лъжци" или "боклуци" или "малоумници". Това означава, че ни пука и търсим как да променим ситуацията към по-добро :)

  • 7
    ham avatar :-|
    ham

    До коментар [#4] от "galbi":Абсолютно вярно!

  • 8
    nemisemisli avatar :-|
    nemisemisli

    Не виждам какъв е проблема да се кооперират. Пазар - да, но как да излезеш на пазара като имаш 500 кг картофи? Еми не може трябва да имаш картофи, чушки, домати, краставици. В цяла Европа е застъпени силно кооперирането, т млечни продукти, до плодове и зеленчуци...отиваш в някоя област в Италия и си купуваш сирене от местният кооператив, от машината за мляко си купуваш от местният кооператив пак мляко, от магазина за мед си купуваш от сдружение от 20 пчеларя....
    За да има пазар за тези неща трябва да има предлагане, за да има предлагане тия отрудени хоратрябва да отидат до града и да си оставят земята/стоката и губят време. Ако се кооперират ще могат да си работят земята и да продава някой нает от всичките в кооператива - това е най-малката полза от кооперирането. Закупуването на торове и други консумативи също, защитаване на по-висока изкупна цена от прекупвачи също.
    Само така можеш да задържиш хората на село и имаш истинска продукция, а не само дунапрени и ГМО.

  • 9
    nemisemisli avatar :-|
    nemisemisli

    А към самата оранизация следните съвети:
    - не се изкушавайте да ставате поредната организация "защитаваща" интересите на всички, а всъщност само да прибират пари и работят за техните си хора
    - направете консултански бюра в големите областни градове, където безплатно да косултирате и изготвяте бизнес планове на своите членове
    Ако имате голяма членска маса - ще имате и голям успех.
    Грижете се за каузата си, популяризирайте я, работете близо до членовете си и ще имате успех. Иначе след 5 години няма да ви има и единственото, което ще ви е останало е опетнено има и един 5 годишен мерцедес, който сте си взели с парите от субсидията на сдружението.

  • 10
    mathilda avatar :-|
    mathilda

    До коментар [#4] от "galbi":

    Какво значи "няма пазар"?? Пазар има - 7 милиона, които си купуват турски домати и египетски краставици, защото други просто няма. Или такива, които си купуват месо и мляко от големите хипермаркети, защото не знаят (или не се интересуват) каква е алтернативата. Пазар за храна винаги е имало и ще има.
    От друга страна, производители очевидно също има - 85 000 е респектираща цифра. Какво се губи тогава? Вероятно нещо по пътя между производител и потребител. Човекът е очертал проблемите много ясно. И да, без да съм специалист, смятам, че коопериране му е майката (въпреки негативните конотации, които това понятие носи за нас). Коопериране, създаване на местни брандове, наличието на такава организация, която да брани интересите на фермерите и да се занимава с бюрократщината, за да могат хората да си гледат разсада и животните, вместо да се борят с държавата. И създаване на механизми тази продукция да стига до потребителя. Фермерските пазари са едно добро начало, има тук-там магазинчета на малки мандри и кланици, но не е достатъчно. За Вас не знам, но аз искам да ям истинска храна. Не в Америка, а тук. И смятам, че е възможно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK